13.12.2024 г.

Отговор на парламентарен въпрос от Йордан Иванов, ПП-ДБ,  относно инвестиционната програма за общините

Уважаема госпожо председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаеми господин Иванов,

Няма да влизам в политически дебат с Вас доколко е централизирана или не е централизирана и доколко правителството подпомага или не подпомага общините, тъй като Приложение 3 и съответно средствата, предвидени в бюджета за 2024 г. ясно са разписани в Закона за бюджета на Република България за 2024 г.

По отношение изплащането, проектите в Приложение 3 бяха подадени от всички общини. Три пъти имаше актуализация на Приложение 3, което действително забави изпълнението на проектите на общините.

Първоначално бяха включени проекти за асфалтиране на улици, след това проектите бяха променени за изграждане на водоснабдителна мрежа и за реконструкция и модернизация на ВиК. И това забави изпълнението на цялата програма.

Средства на общините са осигурени.

МРРБ е компетентното министерство, което отговаря за изпълнението на програмата и в зависимост от подадените искания, Министерството на финансите с проект на постановление, приет от Министерския съвет, се предоставят необходимите средства.

Миналата седмица бяха предоставени допълнително 100 млн. лв. за изпълнение на програмата.

По отношение на бюджета за 2025 г. е направен цялостен анализ за всички проекти, започнали през 2024 г., които не са приключили, по които не е изплатено авансово плащане или са на етап междинно плащане, преди окончателното. Допълнително сме изпратили да поискаме информация от общините в България, за да бъде засечена информацията, да няма някакви разлики. Средствата са предвидени в бюджета за 2025 г. както за довършване на започнатите проекти през 2024 г., така и по отношение на нови проекти.

Преди малко заявих от тази трибуна, че сме поискали информация от общините, за да бъде засечена информацията, която ни е предоставена от МРРБ. По отношение за изплащания по поредност - няма такова изискване за поредност, а, когато са изпълнени изискванията, тогава има плащане. Няма такова изискване по поредност. Ако не са изпълнени всички изисквания, няма как да бъдат предоставени средства на общините.

Отговор на парламентарен въпрос от Димо Дренчев, ПП „Възраждане“, относно ръста на дълга през 2025 г., заложен в проектобюджета за 2025 г.

Уважаема госпожо председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаеми господин Дренчев,

Да, действително за 2025 г., аз мислех да го обясня, когато обсъждаме проекта на бюджета за 2025 г., но тъй като зададохте въпроса - да, действително е предвиден по-голям размер на дълга не само който да покрие дефицита за текущата година, има рефинансиране на стар дълг, както и са предвидени средства за увеличаване капитала на Българската банка за развитие с цел подпомагане на малките и средни предприятия, както и по отношение в случай на необходимост за предоставяне на средства за увеличаване на капитала на Българската народна банка.

Отговор на парламентарен въпрос от Борислав Гуцанов, Коалиция „БСП – Обединена левица“, относно отказ от мярката за облагане на свръхпечалбите на банките в проектобюджета за 2025 г.  

Уважаема госпожо председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаеми господин Гуцанов,

Действително, когато обсъждахме и с Вашата парламентарна група, а съответно и с другите политически партии, една от мерките беше за облагане свръхпечалбите на банките. Бяхме анализирали практиката и на други държави членки, включително и на Прибалтийските държави, в момента въвеждат данък върху свръхпечалбите и то за тригодишен период.

Проведохме разговор с Асоциацията на банките с банковия сектор и направихме съвместно с тях един анализ какви данъци ще бъдат платени до 2025 г.

Знаете, че е в сила така нареченият минимален глобален данък. Да, банките вече ще заплащат 15% данък. При обсъждането с тях и представените прогнози банките предоставиха информация, че плащанията за 2025 г. ще бъдат в размер на 1, 125 млрд. лв.

Предвид, че прогнозите на Министерството на финансите се различаваха от тези на банките, и това е нормално, защото те имат много повече информация, имат информация какво прогнозират като печалби, като плащания за следващата година - всяка банка има много повече информация, а Министерството на финансите работи с обобщени данни. В тази връзка направихме анализа, че това, което се прогнозира да бъде платено от банките, е два пъти повече, отколкото е разчетено в бюджета и затова се отказахме от данъка, тъй като тези постъпления, които ще постъпят от прогнозата на банките, е почти на 95% от прогнозата, която беше направена от Министерството на финансите за постъпления от данък върху свръхпечалбите на банките.

Среща имаше не само с Асоциацията на банките. Среща имаше и с ръководството на Българската народна банка. Коментирахме данъка и как би се отразил допълнителен данък, освен плащанията, които казах, че ще бъдат в размер на един на повече от 1 милиард. Съответно едно допълнително облагане как ще се отрази на показателите на банките. Затова се отказахме от данъка, а не защото е имало натиск от банките. По-скоро имаше среща с Българската народна банка по отношение на цялостната финансовата стабилност на страната и как би се отразил данъкът.

Отговор на парламентарен въпрос от Павлин Найденов, ПП ДПС-ДПС, относно мярката за т.нар. данъчна амнистия в проектобюджета за 2025 г.

Уважаема госпожо председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаеми господин Найденов,

Това е мярка, свързана с проекта на бюджет за 2025 г. Имах намерение, когато обсъждаме проекта на бюджета, да го представя, но предвид, че е зададен въпрос от Вас, г-н Найденов, ще Ви отговоря.

Това е мярка за еднократно деклариране на недекларирани доходи. Действително вие сте анализирали, че Италия е имала подобна амнистия. Не само Италия, Франция, Германия, Гърция, Белгия, Португалия.

При тази амнистия тя се води част от така наречената програма за доброволно внасяне на данъци.

В повечето държави ставката не е по-висока от стандартната ставка, даже е по-ниска, като идеята е доходи, които не са били декларирани и от администрацията на съответната държава, няма възможност да ревизира всички лица, да се предостави възможност за деклариране на тези доходи. Разбира се, ако те не са свързани с пране на пари, финансиране на тероризъм. Обикновено те са свързани с отклонение от данъчно облагане. И целта е това, което не може държавата да събере, чрез тази програма да бъде декларирано и внесено. Вие ме попитахте как ще бъде проверено. Двете амнистия, които са заложени в проекта на бюджет за 2025 г., освен че са нотифицирани пред Европейската комисия, са изпратени за становище до комитета MONEYVAL и FATF.

Знаете, че България е в сивия списък на комитета MONEYVAL и съответно за становище мярката да бъде в съответствие с всички стандарти и принципи по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма.  

Отговор на парламентарен въпрос от Павела Митова, ПП ИТН, относно разходите на държавата през декември 2024 г.

Заместник министър-председател и министър на финансите Людмила Петкова:  

Уважаема госпожо председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаема госпожо Митова,

През декември 2024 г. няма да бъдат изхарчени 10 млрд. Към ноември изпълнението на бюджета е 2% от Брутния вътрешен продукт. Всички средства в самия бюджет са разпределени по бюджетите на Министерствата, съответно за общините. Това, което се предвижда, нормалните плащания, които са за съответните министерства, са предвидени за декември месец и плащания, които са по капиталовата програма на министерствата и капитала и капиталовата програма на общините.

Това, което може би ви прави впечатление е, че към октомври месец дефицитът беше в размер на 2% от Брутния вътрешен продукт, към ноември е 1.9%. Тоест виждате, че няма нарастване на разходите и не се предвижда декември месец. Ако има някакъв резерв до гласувания по бюджета 3% дефицит, той ще бъде заделен, за да подпомогне 2025 година.

Отговор на парламентарен въпрос от Виолета Комитова, ПП Меч, относно правата за водохващането на ВЕЦ централите в страната и постъпленията от тях в бюджета

Уважаема госпожо председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаема госпожо Комитова,

По отношение конкретните постъпления от ВЕЦ-овете в момента не разполагам с подобна информация. Ще може да ви бъде предоставена на по-късен етап.

За това, което попитахте за концесионните възнаграждения, съответно за ползването от ВЕЦ-овете на определени подземни богатства, обсъдихме и Минно-геоложката асоциация, с представителите на бизнеса, данъка, който предлагахме за подземните богатства.

Знаете, че концесионните възнаграждения не са актуализирани от много от отдавна. Има един проект на наредба, който се обсъжда няколко години, но той все още не е приет.

С бизнеса беше постигнато конкретно съгласие да бъде платена вноска по отношение на подземните богатства, която се определя за различните видове - дали са с метали съдържащи или съответно другите, които са полезните изкопаеми, да бъде внесена еднократна вноска за 2025 г. В проекта на Закона за бюджета е предвидено актуализация на наредбата, с която се определят концесионните възнаграждения. Така че всички, които дължат вид концесия и съответно  дължат концесионно възнаграждение, да бъдат актуализирани.  

Отговор на парламентарен въпрос от Александър Иванов, Коалиция ГЕРБ-СДС, относно разминаване в бюджетната прогноза за 2024 г. в приходната част

Заместник министър-председател и министър на финансите Людмила Петкова:  

Уважаема госпожо председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаеми господин Иванов,

По поставения от Вас въпрос за изпълнение на приходната част на бюджета. Действително за 2024 г. бяха заложени 75 млрд. приходи.

Започвам с данъчно-осигурителните приходи. Данъчно осигурителните приходи ще бъдат изпълнени на сто, даже и преизпълнени над 100%. Въпреки че първо тримесечие на 2024 г. постъпленията бяха само със 156 млн. лева повече, в сравнение с 2023 г., постъпленията към ноември месец от данъчно-осигурителните приходи е над 6 милиарда повече, в сравнение с 2023 г. - в резултат на предприети спешни мерки от двете приходни администрации.

Проблемът с неизпълнението на приходите е по отношение планираните, но не постъпили второ и третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Двете плащания са в размер на над милиард и половина евро, което е около 3 млрд. лева. Действително това неизпълнение не оказва толкова влияние върху самия бюджет като бюджетно салдо, а по скоро оказва влияние върху инвестициите, които се изпълняват по ПВУ, защото ние досега имаме получено едно авансово плащане. Естествено, с тези пари се предоставят по започнатите проекти. Но за 2025 г. е планирано спешно преструктуриране на плащанията и подаване спешно на искания за две плащания, за да могат да бъдат осигурени средства за финансиране на проектите, които са започнали по Плана за възстановяване и устойчивост и по които трябва да бъдат предоставени както аванси, така и междинни плащания.

Отговор на парламентарен въпрос от Мартин Димитров, ПП-ДБ, относно изпълнението на 3% дефицит в бюджета за 2024 г. и информационната кампания за членството в еврозоната

Уважаема госпожо председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаеми г н Димитров,

Да, бюджетът беше гласуван с 3% дефицит, но една значителна част от разходите, които трябваше да бъдат предоставени, не бяха планирани в бюджета. Служебното правителство полага всякакви усилия, за да постигне 3% дефицит на начислена основа, за да бъдат спазени изискванията на Закона за публичните финанси за финансова устойчивост. Бяха поети ангажименти, след като беше приет бюджетът за изплащане на украинската помощ на земеделските производители, за извънредни предсрочни избори и за други разходи, които не бяха планирани в бюджета.

Изпълнението на бюджета ще бъде на 3%, но това е в резултат на усилията, които се полагат, а не в резултат, както е планиран бюджетът, защото една голяма част от разходите - около милиард, не бяха планирани в бюджета.

По отношение на комуникационната кампания - България все още не изпълнява всички критерии за присъединяване към еврозоната. След изпълнение на критериите, тогава ще бъде предприета комуникационна кампания.

Законът ме задължава да бъде дефицитът на 3%, както Законът за бюджета за бюджета за 2024 година, така и Законът за публичните финанси. Така че не е необходимо да декларирам пред Народното събрание. Това са задължения, които трябва да изпълнявам.

По отношение на комуникационната кампания за еврото. Знаете, има сключено споразумение с Европейската комисия за кампанията да се предоставят средства от Европейската комисия и е уточнен в графика кога да започне кампанията. Така че не сме закъснели.

Отговор на парламентарен въпрос от Цончо Ганев, ПП „Възраждане“, относно доставките на газ от Русия

Заместник министър-председател и министър на финансите Людмила Петкова:  

Уважаема госпожо председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаеми господин Ганев,

По отношение на природния газ с произход от Русия или внесен от Русия, вие казахте, че няколко държави продължават да внасят, но природният газ не е обект на ограничителни мерки по европейския регламент. Всяка държава преценява - не е както беше със суровия петрол с произход от Русия и внесен от Русия, с необходима дерогация.

По отношение на природния газ - това е решение на всяка държава откъде ще внася и на каква цена.

По отношение на въпроса, който зададохте за планираните загуби, ако по принцип се случи, Министерството на енергетиката прави разчети, ако се случи подобно нещо, ще са заделени средства в бюджета, в централния бюджет, ако е необходимо да бъдат покрити тези загуби.

Отговор на парламентарен въпрос от Владимир Георгиев, Коалиция „БСП-Обединена левица“, относно инвестиционната програма за общините в проектобюджета за 2025 г.

Уважаема госпожо председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаеми господин Георгиев,

Всъщност Вие виждате само Приложение 3 - в размер на 1,150 млрд. лв. капиталови разходи за общините, но за общините са предвидени още 167 милиона, които са по централен бюджет за 4 приоритетни проекта, свързани с детската болница в Бургас и други, които са за болници. Както и 1,30 млрд. лева, от които 575 милиона са собствените приходи на общините пак за капиталови инвестиции и 454 млн. целевата субсидия за капиталови инвестиции. Или общият размер за общините за капиталови разходи за 2025 година е предвиден в размер на 2,347 млрд. лева.

Както казах, в 2025 г. е предвидено както да бъдат разплатени започнатите и незавършени проекти през 2024 година, така е предвидено и за нови проекти, които са предоставени от общините като приоритетни.

По отношение за по-бързото разплащане и обработване на документите - знаете, че 2024 г. е първата година по този начин да бъде структурирана както капиталовата програма, така и самият ред за предоставяне на средствата. Имаше допуснати грешки и от двете страни, както и по отношение на общините, така и по отношение на Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Практиката показва, че с всеки месец самият процес се подобрява, така че 2025 година би трябвало да няма проблеми и от двете страни.

Отговор на парламентарен въпрос от Снежанка Траянска, ИТН, относно кога ще бъде внесе проектобюджетът за 2025 г. в НС

Уважаема госпожо председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаема госпожо Траянска,

Действително по Закона за публичните финанси проектът на бюджета трябва да бъде внесен до 31 октомври всяка година. Предвид предсрочните парламентарни избори беше взето решение на Министерския съвет проектът на бюджет да бъде внесен, след като бъде конституиран от 51-ото Народно събрание, защото ако беше внесен, след това щеше да бъде преустановена процедурата по неговото разглеждане в 50-ото Народно събрание.

Бюджетът беше публикуван в понеделник. През цялото време от септември месец досега са провеждани разговори както по отношение на приходните и разходните мерки, така и по отношение на параметрите на бюджета, включително и за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.

Знаете, че ние проведохме по отношение на мерките и параметрите на бюджета срещи както с работодателски и синдикални организации, със Сдружението на общините и също с част от политическите партии, представени в 51-вото Народно събрание. Така че голяма част от параметрите, които са заложени в бюджета, не са изненада за никого, защото ние сме ги коментирали многократно. По отношение на бюджетите на самите министерства, както и заложените параметри за общините - те бяха много по-рано обсъждани с тях и бюджетът беше готов.

Това, което наложи проектът на бюджет на Министерски съвет да бъде приет на вносител, беше във връзка с данъка върху подземните богатства.

Знаете, че в сряда имаше стачки, проведохме разговори с представителите както на бизнеса, така и на синдикатите, за да бъде намерено най доброто решение, да постъпят планираните приходи в бюджета и съответно да не затруднява бизнеса. Предвид че една част от данъка засягаше и мините в Маришкия басейн.

Днес Министерският съвет ще предостави проекта на бюджета на Народното събрание до края на деня.

Промяната за еднократна такса, която заменя данъка върху подземните богатства, и това, което е включено в законопроекта, е министърът на енергетиката да предложи промяна в наредбата, с която да бъдат актуализирани концесионните възнаграждения. Тъй като знаете, част от договорите са сключени преди 30 години и е много трудно едностранно държавата да промени концесионното възнаграждение без съгласието на другата страна.

Еднократната такса няма да компенсира целия размер на данъка, тъй като беше предвиден данък като ставка 15%. Но това, което беше преизчислено, предвид приемането на страната в Шенген, беше направена повторна оценка на приходите и съответно заложен като прогноза по-голям размер на приходите от макрорамката, в сравнение с данъка, който е за подземните богатства или така наречената вноска, която по принцип сме заложили в проекта. Сумата на приходите и на разходите остава същата, но е намерен компенсационен механизъм.  

Отговор на парламентарен въпрос от Борислав Петков, ПП Меч, относно средствата за земеделските производители в проектобюджета за 2025 г. и неустойките по договора с БОТАШ

Уважаема госпожо председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаеми господин Петков,

По отношение на първия въпрос за украинската помощ за земеделците - Европейската комисия категорично изрази становище, че украинската помощ 2025 г. няма да бъде продължена, но въпреки това в бюджета има планирани резерви, тъй като държавата не може да бъде без резерв.

Както казах през 2024 г. имаше разходи, които не бяха планирани и беше изключително трудно да бъдат предоставени, включително и украинската помощ за земеделците. Когато коментираме бюджет 2025 г. ще кажа, че има заделен резерв в централния бюджет за извънредни разходи. Не може държавата да няма резерв.

А по отношение на втория въпрос за неустойките на БОТАШ. Съответно това са средства, които Министерство на енергетиката е планирало, които трябва да бъдат изплащани.