12.05.2023 г.

Уважаеми господин председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Изпълнение на приходите към края на месец април 2023 г. (на база предварителни данни)

Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма за първите четири месеца на 2023 г. е 19 840,4 млн. лв., като съпоставено със същия период на 2022 г. приходите нарастват номинално с 2 051,4 млн. лв. или 11,5 на сто. Данъчните и неданъчните приходи отчитат ръст спрямо първите четири месеца на предходната година, докато постъпленията в частта на помощите, където се отчитат основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС са по-ниски.

В частта на данъчните и осигурителните приходи се отчита най-голямо номинално нарастване – с 1 989,4 млн. лв. или 14,2 на сто ръст на данъчните приходи. При отделните данъци изпълнението е както следва:

Приходите от корпоративни данъци (вкл. данък върху дивидентите) към месец април 2023 г. са в размер на 788,7 млн. лева. Сравнени с отчета към месец април на предходната година, постъпленията нарастват със 128,1 млн. лв. (19,4 %). Постъпленията от този вид данък се определят от регламентираните срокове за деклариране на данъчния финансов резултат за 2022 г. и за внасяне на дължимия корпоративен данък по ГДД (в срок до 30 юни 2023 г.), както и сроковете за деклариране и внасяне на авансов данък през текущата година. В тази връзка вноските за този данък по годишни данъчни декларации се очаква да постъпят като приход в бюджета основно през месеците май и юни. При авансовите вноски за данъка за периода януари-април 2023 г. има ръст от около 115 млн. лв., което е 29 % спрямо същия период на миналата година.

Постъпленията от данъците върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) към 30.04.2023 г. са в размер на 1 851,1 млн. лв., което е с 232,5 млн. лв. повече или 14,4 % ръст спрямо същия период на предходната година. Върху размера на данъчните постъпления от ДДФЛ основно влияние имат развитието на пазара на труда и предприетите законодателни и административни мерки в областта на трудовото, социалното и данъчното законодателство.

По трудови правоотношения приходите от данъка към 30.04.2023 г. са 1 435,5 млн. лв. или нарастват 18,1 % в сравнение със същия период на предходната година. Отчетеният ръст на заетостта, рекордният спад на безработицата в страната и значителният номинален ръст на средната работна заплата през последното тримесечие на предходната година са основни фактори за нарастването на данъчните приходи от трудови правоотношения в началото на 2023 година.

Ползването на облекченията за деца по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ чрез подаване на декларация по образец при работодателя през месец декември 2022 г. оказва въздействие в посока намаление върху приходите от трудови правоотношения през първото тримесечие на настоящата година. Очаква се ползването на облекченията за деца да окаже влияние и през следващите отчетни периоди при подаване на годишната данъчна декларация за доходите, придобити през 2022 г. и при авансовото ползване при работодател за придобитите доходи през 2023 година. 

Приходите от ДДС към 30 април 2023 г. са в размер на 4 905,3 млн. лева. В сравнение със същия период на миналата година, приходите от ДДС намаляват със 143,5 млн. лв. (2,8 %).

Постъпленията от ДДС при сделки в страната (нето) към месец април 2023 г. възлизат на 2 983,5 млн. лв. и са близки до отчетените за същия период на предходната година. През първите четири месеца на 2023 декларираният за възстановяване ДДС и ефективно възстановеният данъчен кредит нарастват значително спрямо същия период на 2022 г. Основната причина за високия размер на декларирания за възстановяване ДДС е ръстът при декларирания данъчен кредит от износители. Възстановеният ДДС на износители към 30.04.2023 г. е 2 262,5 млн. лв., което е завишение от 350,5 млн.лв.  (18,3%) спрямо същия период на предходната година. За периода, при 22 дружества е отчетен ръст над 10 млн. лв. на декларирания за възстановяване ДДС. Само от тезидружества декларираният за възстановяване ДДС е 760 млн. лв. , което е с 584 млн. лв.  (ръст от над 300%) повече спрямо същия период на миналата година. Основната дейност на тези дружества е търговия с горива, електроенергия, специална продукция и лекарства. Върху приходите от ДДС през 2023 година оказват влияние и приетите от второто полугодие на миналата година мерки за намаление на ставката на 9 % за централно отопление и природен газ и въвеждане на нулева ставка за хляб и брашно, както и направеното увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 01.01.2023 година. Намалените ставки по ЗДДС и увеличеният праг за регистрация по ЗДДС водят до загуба на приходи от ДДС, която се изчислява в годишен размер над 500 млн. лева.

Нетният размер на приходите от ДДС от внос към месец април 2023 г. е 1 921,7 млн. лв., което е със 145,0 млн. лв. (-7 %) по-малко от събраните за същия период на 2022 г. Влияние върху постъпленията от ДДС от внос оказват главно цената и количествата на  внесения суров петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и др.), курсът на щатския долар спрямо еврото и др. За периода януари-април 2023 г. се отчита намаление на индекса на цените на стоки, внесени от трети страни с 1,3 % и понижение на количествата с 16,8 % спрямо същия период на 2022 година. Разглеждайки декларирания ДДС при внос по групи стоки, през периода се наблюдава понижение при всички групи с изключение на групата „Храни и напитки“.

Приходите от акцизи (нето) към 30.04.2023 г. са в размер на 2 064,8 млн.лв.  което е с 332,8 млн. лв. (19,2 %) повече от приходите за четирите месеца на 2022 г. Увеличението е основно в резултат на по-високите постъпления от тютюневи изделия. Причина за този скок са въведените от 01.03.2023 г. по-високи акцизни ставки на освободените за потребление количества тютюн и тютюневи изделия,  както и презапасяването с цигари и други тютюневи изделия. Приходите от тютюневи изделия са 1 253,2 млн. лв. като само през месец март са постъпили 672 млн. лв.  при средно месечна вноска за предходните десет месеца 255 млн. лв. Това презапасяване е за сметка на постъпленията през следващите месеци и се очаква на годишна база ръстът да спадне до 5,8%.

Наблюдава се намаление  на приходите от горива в размер на 80,8 млн. лв. , основно в резултат на приетите разпоредби за прилагане на намалена акцизна ставка за втечнен нефтен газ и природен газ, предназначени за потребление като моторно гориво, както и за топлинна енергия, използвани за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Ефектът от приетите промени през разглеждания период се изразява по предварителни данни в спад около 50 млн. лева в приходите от акциз за горива в сравнение с първите четири месеца на 2022 г.

Постъпленията от мита са традиционен собствен ресурс и законодателството, което се прилага за тях е изцяло на ниво ЕС. Търговската политика на ЕС е все по-либерална, в следствие на което има множество сключени споразумения или предоставени на автономно основание преференциални мита. Постъпленията от мита при внос към 30 април 2023 г. са в размер на 105,7 млн.лв., което е с 37,7 млн.лв. (26,3 %) по-малко спрямо приходите от мита към месец април 2022 година.

Постъпленията в групата на другите данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 384 млн. лв. и нарастват номинално със 734,6 млн. лв., което е над два пъти повече от отчетеното за първите четири месеца на 2022 г.

Приходите от социално и здравноосигурителни вноски (по бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК) за първите четири месеца на 2023 г. възлизат на близо 4 889,4 млн. лв. лв. Съпоставени със същия период на предходната година те нарастват със 740,7 млн. лв. или 17,9 на сто., като върху постъпленията в групата влияние оказват ръстът на средната работна заплата, респективно средният осигурителен доход, както и увеличеният размер на минималната работна заплата от януари 2023 г. от 710 лв. на 780 лв., ниските нива на безработицата и други.

В частта на неданъчните приходи постъпленията за първите четири месеца на 2023 г. са в размер на 3 218,1 млн. лв., като съпоставено със същия период на 2022 г. нарастват с 339,1 млн. лв. или 11,8 на сто и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Постъпленията в частта на помощите и даренията са в размер на 610,8 млн. лв., като съпоставено със същия период на предходната година се отчита намаление с 277,1 млн. лв., като тук се отчитат основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС.

Изпълнение на разходите към края на месец април 2023 г. (на база предварителни данни )

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 20 937,6 млн. лв., като съпоставено с първите четири месеца на 2022 г. се отчита номинален ръст от 4 031,1 млн. лв. (23,8 на сто) спрямо същия период на предходната година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните разходи (1 594,0 млн. лв.), в т.ч. разходите за пенсии (1 348,1 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (770,0 млн. лв.), разходите за издръжка (681,6 млн. лв.), разходите за субсидии (606,0 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации, действащи програми за изплащане на компенсации на небитовите крайни потребители на електрическа енергия и други.

За разлика от 2022 г., когато по-късното приемане на ЗДБРБ за 2022 г. и прилагането на хипотезата на чл. 87 на Закона за публичните финанси и удължителен закон доведоха до задържане на разходите на ниво близко до отчетените за първото тримесечие на 2021 г., то през 2023 г. при прилагането на аналогична законова рамка разходите отчитат значителен ръст. Най-значителен в абсолютно изражение номинален ръст се отчита при социалните разходи, главно в частта на разходите за пенсии. Основните мерки в пенсионната сфера, действащи през първите четири месеца на 2023 г., влязоха в сила от 01 юли 2022 г. и 01 октомври 2022 г. Основната причина за ръста на разходите в тази група са разплатени задължения от предходни години за дейности по текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна инфраструктура и други проекти, Разходите за персонал нарастват основно поради влезли в сила през 2022 г. увеличени размери на възнагражденията в някои администрации, включително и с приетите промени в ЗДБРБ за 2022 г. от юли 2022 г. В частта на разходите за субсидии още от второто тримесечие на 2022 г. фокусът бе изместен от мерки за борба с пандемията от COVID-19 и запазване на заетост към мерки за компенсиране на небитовите крайни потребители на електрическа енергия за високите цени на електричеството. През първото четири месеца на 2023 г. разходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) за изплащане на компенсации за небитовите крайни клиенти на електрическа енергия по програмите, приети с РМС № 710/2022 г. и РМС №104/2023 г. са в размер на 0,6 млрд. лв. Именно тези разходи, отчетени в частта на разходите за субсидии, са основната причина за значителния ръст на разходите в този показател спрямо същия период на предходната година. При другите елементи на разходите се отчита по-умерен ръст, докато разходите за лихви са по-ниски от отчетените за същия период на предходната година.

Състояние на фискалния резерв

Фискалният резерв към 30.04.2023 г. е в размер на около 11,95 млрд. лева, в т.ч. наличности по сметки в БНБ и банки в размер на 10,8 млрд. лв. и вземания от ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други в размер на 1,2 млрд. лв.

Към 10.05.2023 г. фискалният резерв (вкл. вземанията от ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други) намалява до около 10,4 млрд. лв., основно поради разходите за пенсии по бюджета на ДОО, които за периода 01-10 май по оперативна информация са в размер на около 1,4 млрд. лв.

Важно е да се отбележи, че основната част от данъчните и осигурителните приходи са концентрирани във втората половина на календарния месец, докато основната част от социалните плащания, които заемат най-значителен дял от разходите, се извършва в първата десетдневка на месеца, което обуславя значителна отрицателна амплитуда на фискалния резерв през този период на месеца. Поради тази причина при равни други условия наличностите по сметки в БНБ в обхвата на фискалния резерв към края на предходния месец следва да бъдат относително по-високи, за да може да се покрие този временен спад в ликвидния ресурс. Допълнителен фактор за поддържане на относително висок по размер фискален резерв през изминалите месеци на 2023 г. е разпоредбата на §15 от ПЗР на т.н. удължителен закон. Съгласно тази разпоредба Министерският съвет не може да използва средствата по единната сметка на Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и средствата по програми и проекти на Европейския съюз за извършване на разходи и трансфери. Това ограничение приложено към 30 април 2023 г. регламентира, че от наличните средства по сметки в БНБ в обхвата на фискалния резерв в размер на 10,1 млрд. лв., за разплащане на разходи и трансфери са налични едва 1,8 млрд. лв. (малко над необходимите около 1,5 млрд. лв. за изплащане на пенсиите до 10-то число на месец май), докато остатъкът от 8,3 млрд. лв. в БНБ (3,7 млрд. лв. на ДФГУДПС и 4,6 млрд. лв. по програми и проекти на ЕС) са условно „блокирани“ от посочената разпоредба, а към 10 май за разплащане на разходи и трансфери (след изплащане на пенсиите) вече са налични едва 0,2 млрд. лв.

1 кръг

Изслушване: Отговор на парламентарен въпрос от Александър Иванов – народен представител от ПГ на „ГЕБ-СДС“, относно по-ниския дефицит за 2022 г. и прогнозите на МФ за продължаване задълбочаването му през следващите месеци

Росица Велкова: По първия Ви въпрос – защо през 2022 г. постигнахме значително по-нисък дефицит от този, който беше заложен, отговорът е, че не бяха направени планираните разходи по Плана за възстановяване и устойчивост. В КФП бяха планирани 1,3 млрд.лв, с които да бъдат извършени разходи по ПВУ. Реално разходите, които са извършени, са под 100 млн. лв., които са разходи само от метрото на столицата. Не се случиха разходи, които бяха планирани по европейските средства, което рефлектира в по-нисък дефицит. Има и незначително по размер преизпълнение на прихода спрямо актуализирания размер на приходите със закона.

По отношение на дефицита към 30 април 2023 г. – 1097, 1 млн.лв. той се натрупва, защото  разходите бяха увеличавани през различни периоди на годината. Първите три месеца на миналата година ние сме с разходи за заплащане и социални плащания на ниво 2021 г., но те през 2022 г. бяха поетапно увеличавани и през януари месец тези увеличени заплати, тези повишени социални плащания, съгласно удължителния закон се изплащат в размера, който са достигнали през м. декември, което води до формиране на дефицит, тъй като приходите не могат да наваксат това увеличение, което е в разходите. Дали това ще продължи, тези дефицити да се формират до края на годината, първо трябва да Ви информирам, че удължителният закон така, както е приет, действа до 10 юни. Ако до 10 юни няма приет ЗДБРБ за съответната година или не бъде удължен с определен срок, това означава, че от 11 юни ние трябва да следваме нулево салдо, което означава, че трябва да се задържи рязко финансирането на системите и да се финансират по приоритети, за да може в следващите месеци да се постигне нулево салдо.

Изслушване: Отговор на парламентарен въпрос от Венко Сабрутев – народен представител от ПГ на „ПП-ДБ“, относно колко от обещаните 700 млн. лв. ще бъдат платени от „Лукойл“ през 2023 г., причината за заложеното намаление на данъчните постъпления от 524 млн. лв., както и кои са петролните компании, които са заявили, че ще платят по-малко данъци през 2023 г. и какви суми за заявили те?

Росица Велкова: Не бих казала, че има разминаване между изказванията на вицепремиера Алексиев. Това, което той визира за тези 700 млн. лв., това е т.нар. „солидарна вноска“ или данък свръхпечалба, който „Лукойл“ плаща. Той за миналата година през декември внесе 72 млн. лв., а през първото тримесечие на т.г. също постъпиха 89 млн. лв. Това, което говорим за по-ниски приходи в частта ДДС, акциз и т.н., това не значи, че дерогацията за внос на суров петрол от Русия е отменена, а че се наблюдава една тенденция, че през последния месец суров петрол от Русия е доставен само един танкер. Очаква се доставките на суров петрол от Русия да спрат, независимо, че имаме такава дерогация. Просто не искат да продават на България суров петрол. Доставките, алтернативни, прави „Лукойл“ от други страни, но има голямо изчакване на Дарданелите и на Босфора, около 30 дни, за да могат да влязат танкерите, което води до намалено производство в „Лукойл“.

Изслушване: Отговор на парламентарен въпрос от Йордан Тодоров – народен представител от ПГ на „Възраждане“, относно банките, в които са депозирани средствата от фискалния резерв на България

Росица Велкова: Абсолютно правилно констатирате, че около 700-800 млн. лева са в търговски банки, но се извинявам, че в момента не разполагам с информация за разпределение по тях. Поемам ангажимент писмено да отговоря на този въпрос, тъй като в момента не разполагам с такава информация.

Изслушване: Отговор на парламентарен въпрос от Петър Чобанов, народен представител от ПГ на ДПС относно разходите за развитие в края на програмния период

Росица Велкова: Най-големият натиск върху капиталовите разходи през 2023 г. произтича от това, че година е последната, през която ще има разплащания по стария програмен период 2014-2020 г. Паралелно стартира и новият програмен период 2021-2027 г. Изпълняваме и ПВУ. За да можем да усвоим всички средства по стария програмен период, оставащите средства за разплащане до пълно усвояване са 4,1 млрд. лв. Правителството прави всичко възможно за преструктуриране по програми, което се е правило винаги, когато приключва програмен период, за да може тези средства да бъдат усвоени на 100 %, защото в противен случай ще възстановим европейски средства, които няма да можем да усвоим. В началото на годината за първите 4 месеца разплащането на европейските средства върви относително слабо, но вече се забелязва, че започва разплащане по новия програмен период и по ПВУ, което е било нормално за предходния период на 2022 г. това да не е имало касови разходи. Към момента по новия програмен период са разплатено около 121 млн. лв., по ПВУ около 42 млн. лв. за първите 4 месеца и около 280 млн. лв. по стария програмен период. Изключително много разходи в момента по различни проекти са подадени на предварителен контрол в МФ. Направили сме и вътрешна реорганизация, за да може предварителният контрол на разходите по ПВУ да се осъществява по-ускорено, за да може да те да се разплащат по-бързо.

Изслушване: Отговор на парламентарен въпрос от Корнелия Нинова, народен представител от „ПГ на БСП за България“ относно начина на изразходване на средствата по ПВУ

Росица Велкова: В актуализацията за 2022 г. бюджетът е разчетен с 2,4 млрд. лв. приходи и 1,3 млрд. лв. разход, който не се случи. Първоначалният бюджет беше разчетен с 1,3 млрд. лв. приход и 1,3 млрд. лв. разход. При актуализацията, тъй като бяха договорени да се получат по-големи средства по първото плащане, се добавиха още 1 млрд. лв., които на касова основа балансираха социалните разходи, които бяха в актуализацията. Това е дефицит на касова основа. Тъй като тези 1,3 млрд. лв. не бяха изхарчени, които бяха предвидени за ПВУ от общо 2,7 млрд. лв., те подобриха дефицита на касова основа. На начислена основа те не влияят, тъй като там те действат неутрално.

По отношение на фискалния резерв това задължение, което изчетох, то не произтича от ЗПФ, тъй като смисълът на единната сметка е всички средства да бъдат централизирани в една сметка, за да може да се оперира от страна на МФ с тях и да не се теглят излишни дългове в моменти, в които очакваме, например, постъпления от корпоративен данък през м. юли и да можем да ги използваме тези средства. С т. нар. удължителен закон по предложение на народни представители беше включен този параграф 15, който ни ограничава, за разлика от текстовете и разпоредбите в ЗПФ, т.е. условно блокира средства в размер на европейските средства и размерът, който трябва да поддържаме в Сребърния фонд. И ние тази законова разпоредба я спазваме, условно поддържаме такъв размер на фискалния резерв, така че тези средства във всеки момент да бъдат налични. Но това не означава, че през 2022 г. на касова основа не бяха използвани 1,3 млрд. лв. – допълнителният приход, който беше договорен по ПВУ.

Изслушване: Отговор на парламентарен въпрос от Павела Митова, народен представител от ПГ на „Има такъв народ“ относно изразходваните през м. декември 2021 г. средства в размер на над 9 млрд. лв.

Отговор: Тази информация е публикувана на нашата интернет страница. Както може да се досетите, аз в момента не мога да ви предоставя по-подробна разбивка от тази, която считаме, че е била достатъчно подробна, когато сме я публикували. Мога да поема като ангажимент – ако ни кажете точно в какви посоки искате по-подробна разбивка, можем да изготвим такава информация, да я обработим и да я предоставим. По отношение на набирателните сметки, които бяха заделени в края на 2021 г., по набирателни сметки бяха заделени 1,2 млрд. лв. с решение на НС, така че това е абсолютно законно, тъй като има акт на НС. От тях 750 млн. лв. бяха за изплащане на т. нар. ковид добавка към пенсиите за първите 6 месеца на 2022 г., което може да се провери по отчетите, че това е извършено и изплатено през първите 6 месеца на 2022 г. Другите 450 млн. лв., които отново бяха заделени с решение на НС, бяха за компенсация на високите цени на ел.-енергията на небитовите потребители, които през Фонд „Сигурност на енергийната система“ през първите няколко месеца на 2022 г. бяха изплатени.

2 кръг

Изслушване: Отговор на парламентарен въпрос от Красимир Вълчев – народен представител от ПГ на „ГЕБ-СДС“, относно възможно увеличаване на събираемостта на приходите и може ли да се очаква до края на годината по-голям ръст на приходите от ДДС, респ. по-висок процент на изпълнение на данъчно-осигурителни приходи от тези 8,2% от БВП, който е заложило МФ. Това, което имаме като ниски приходи, не се ли дължи на еднократни фактори?

Росица Велкова: Според експертите на МФ и при разработването на проект на ЗДБРБ за 2023 г. максимално сме напреднали в приходната част, в частта данъчно-осигурителни приходи, така че не считаме, че има повече резерви да постигнем по-високи приходи от тези, които сме разчели и предложили в проекта на закон без някаква друга промяна в данъчното законодателство. Само от намалените ставки през 2023 г. от всичките промени, които са направени, има загуба на приход 1,204 млрд. лв. Имаме намаления и промени в различните видове данъци. При ДДФЛ загубата за 2023 г. по оценка е около 442 млн.лв, около 500 млн. лв. са общо от всички намалени ставки на ДДС. Разликата до тази сума е в акцизите.

Наблюдава се изключителен ръст в износа, което увеличава възстановяването на ДДС. Висок е размерът на декларирания за възстановяване ДДС, , по данни на БНБ, което обуславя и ръст през януари-февруари 2023 г. спрямо януари-февруари 2022 г. на износа е 15,4%. Това са дружества, които изнасят и се занимават с търговия с горива, електроенергия, специална продукция и лекарства. Другият фактор, който влияе негативно върху приходите от ДДС, е спадът в цените на вноса, което по принцип е добре за инфлационните процеси. Намалява цената на природния газ, на горивата и на електроенергията, което неминуемо рефлектира на постъпленията, които идват от ДДС. Намаляват и продажбите на горива в бензиностанциите, затруднен е достъпът на суров нефт, намаляват цените на минералните масла и горива, техните дестилати, така че не считаме, че има някакви резерви в приходната част в проекта на ЗДБРБ. Там се полагат максимални мерки от двете приходни агенции. „Фискален контрол“ към НАП основно се занимава с проверки на рисковите стоки и почти не участва в други съвместни акции с МВР, които не са пряко насочени към събираемост на приходите.        

Изслушване: Отговор на парламентарен въпрос от Мартин Димитров – народен представител от ПГ на „ПП-ДБ“, относно очаквани приходи с през 2023 г. от приложението на данък свръхпечалба за секторите нефт, кокс, въглища, газ.

Росица Велкова: Както казах и в отговор на друг въпрос, 72 млн. лв. постъпиха от „Лукойл“ през 2022 г. от този данък свръхпечалба. 89 млн. лв. постъпиха през тази година от „Лукойл“ по линия на данък свръхпечалба. Разчетите, които сме направили, са включени в проекта на ЗДБРБ, който ви е предложен, и, доколкото помня цифрите, около 500 млн. лв разчитаме да постъпят от данък свръхпечалба.

По отношение на сектор енергетика, който визирахте, че има сериозни приходи през предходната година, следва да се има предвид, че, първо, те правиха през предходната година изключителни по размер доброволни вноски, с които се изплащаха компенсации на небитовите потребители за високите цени на ел. енергията. По този начин ние получавахме ресурс от БЕХ, от публичните предприятия, които са в холдинговата структура. В тази връзка това, което сме предложили в проекта на ЗДБРБ, е събиране на 50% дивидент от сектор енергетика и всички публични предприятия.

Следва да се има предвид, че БЕХ има и задължения, има и дългово финансиране, което трябва да е стабилно, за да може да си изпълнява задълженията.

Изслушване: Отговор на парламентарен въпрос от Димо Дренчев – народен представител от ПГ на „Възраждане“, относно макроикономическата прогноза на Министерството на финансите, заложена в проектобюджета и планираните приходи

Росица Велкова: И към момента и имайки предвид отчета за първите четири месеца, експертите на Министерството на финансите, в т.ч. и аз, считаме, че е реалистично да се изпълни макрорамката, която ние залагаме. Да, тя е по-оптимистична отколкото е на Българската народна банка и на други институции, но считаме, че приходите, които сме заложили в проекта на Закон за държавния бюджет  за 2023 година биха били изпълнени, имайки предвид и мерките за повишаване на събираемост, които се прилагат и в НАП и в Агенция „Митници“.

Изслушване: Отговор на парламентарен въпрос от Петър Чобанов – народен представител от ПГ на ДПС, относно състоянието на фискалния резерв и какъв би бил ефектът за бюджета, ако не бяха теглени две емисии дълг

Росица Велкова: Към 10 май 2023 фискалният размер по сметки в БНБ е на 8,8 млрд. лв., от които разполагаеми, имайки предвид §15 от т.нар. удължителен закон, са около 200 милиона лева. Централният бюджет, като част от фискалния резерв, към 10 май е на -7,4 млрд. лв. Към 28 април, което е към края на отчетен период и може да се получи по-цялостна картина, фискалният резерв по сметки на БНБ е 10,2 млрд. лв. Разполагаеми на правителството са 1 млрд. и 800 млн. лв. В периода от 1 до 10 число на месеца те са били насочени за разплащане на пенсии, голяма част от тези средства, и централният бюджет е бил на -5,4 млрд. лв.

По отношение на втория въпрос – какво би станало, ако не беше теглен дълг, както знаете през септември месец беше изтеглен дълг приблизително 4,3 млрд. лева. И през януари месец беше изтеглен от външните пазари 2,9 млрд. лв., което грубо е 7,2 млрд.  лв. Ако този дълг не беше изтеглен, при размер на фискалния размер по сметки в БНБ към 10 май от 8,8 млрд. лв.  би следвало да извадим този ресурс, който е влязъл във фискалния резерв от 7,2 млрд. лв. и то тогава бихме имали около милиард и половина лева  наличност във фискалния резерв, което е много под депозираните средства на Сребърния фонд.

Изслушване: Отговор на парламентарен въпрос от Георги Гьоков – народен представител от ПГ на „БСП за България“ относно изплащане на социалните помощи, индексирането на пенсиите по швейцарското правило и помощите за наводнените райони в Карловско

Росица Велкова: Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. беше разработена и приета през м. април и в нея не е отразявано и го няма влиянието на актуализацията на закона за бюджета за 2022 г. Когато на по-късен етап се внесе актуализацията на закона за бюджета за 2022 г. вече не е правена актуализация на средносрочната бюджетна прогноза за период 2023-2025 г. По отношение на прилагането чл. 100 от КСО, тъй като съгласно чл. 87 от ЗПФ изпълняваме по действащо законодателство и се съобразяваме с всички приети актове, които действат, би следвало да се вземе решение на Надзорния съвет за индексиране на пенсиите съгласно разпоредбите на чл. 100 от КСО, която и към момента си е действаща. По отношение на бедствията в Пловдивско са отпуснати средства от Междуведомствената комисия чрез акт на МС за преодоляване на бедствия и аварии и мисля, че те са стигнали до съответните засегнати региони.

Изслушване: Отговор на парламентарен въпрос от Гроздан Караджов – народен представител от ПГ на „Има такъв народ“ относно очаквания и прогнози за дефицита за 2023 и за 2022 г.

Росица Велкова: С оглед поддържането на финансовата стабилност, което е една от функциите на МФ, прогнозите на МФ са консервативни. По отношение на прогнозите за 2022 г., които съм правила, никога не съм имала притеснения, че по линия на изпълнението няма да бъде постигнат по-нисък дефицит, отколкото този, който беше разчетен, тъй като вече се виждаше, че има проблем с усвояването и извършването на разходи по ПВУ, има спестявания и в европейските средства в разходите, така че целта за 2022 г., която си бяхме поставили в МФ, беше дефицитът да бъде под 3 % на начислена основа. Проблемът, който идва в 2023 и следващите години, произтича от факта, че неща, които не са се реализирали като разход в 2022 г., те с ускорени темпове трябва да се случат през следващите години. Такъв пример е ПВУ, защото той трябва да приключи към 31. 12. 2026 г., вече се започва дебат за удължаване на сроковете, но все още няма подобно решение. В същото време в 2023 г. имаме окончателни разплащания по стария програмен период, което дава този натиск в капиталовите разходи и съответно в разходите за издръжка, който сте видели в проекта на закона за бюджета.