ИЗКАЗВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ В НС ПРИ ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 ГОДИНА
09.11.2017 г.
Уважаеми г-н председател на Народното събрание,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
За поредна година сме се събрали, за да предрешим основната функция на държавата – преразпределението на благата, създадени от българските граждани или поне отчасти. За следващата година те са повече. Бюджетът през приходната част ще разпредели близо 40 млрд. лева. Очаква се брутният вътрешен продукт за пръв път да достигне над 100 млрд. лв. и да възлезе на около 106 млрд. лева. Те са повече, независимо че в изпълнение на доктрината, която изповядваме, и в изпълнение на нашата предизборна програма, ние не променяме данъците. Единствената параметрична промяна, свързана с данъците, е достигането на минималните акцизни ставки за тютюна. Да, през 2015 г. договорихме със социалните партньори поетапно увеличение на осигурителната вноска за Фонд Пенсии и съгласно графика тя ще нарасне от следващата година с 1 процентен пункт.
Извън тази конкретика, искам отново да подчертая, че за нас е важно съществуващият модел на данъчна политика да бъде запазен. Чуха се много доктринални теми, свързани с неравенството и начините за неговото преодоляване. Но аз бих приел като искрени тези – няма да ги наричам вопли – тези желания от страна на част от политическата класа, ако те действително биха довели до равенство. Защото си спомняме началото на прехода, когато всички бяхме равни и след това някои изведнъж рязко напреднаха спрямо други. Защото, слава Богу, хората не са еднакви. По-инициативните, по-образованите трябва и могат да имат повече. Ролята на бюджета обаче е да изглажда неравенствата и да стимулира равния шанс на хората. Затова и отново реферирам към предизборната програма, идентифицирахме като проблем качеството на работната сила, качеството на един от основните фактори във възпроизводството.
В следващата година, макар че започнахме още от тази, продължаваме с инвестициите в човешките ресурси. Да, загубихме много време. Да, трябваше по-рано да направим инвестиции в качество на средното образование. Да вкараме инициативните, по-добре обучените, най-добрите висшисти в класната стая. Закъсняхме с това, плащаме тази цена. В момента състоянието на пазара на труда е такова, че на практика няма безработица. На практика има свободни работни места, за които не могат да бъдат намерени служители. В края на периода, за който сме внесли прогноза, се очаква безработицата да бъде малко над 5% - исторически ниски нива, които достигат потенциала на икономиката и спират възможността за по-голям растеж. Освен качеството на работната сила, в закона сме предвидили и оптимизиране на модела на финансиране на средното образование, така че да отчитаме повече фактори, а не само броя на децата в училище, като смятаме, че по този начин част от слабостите на системата, които се идентифицираха в последните 10 години, ще бъдат преодолени.
Инвестираме допълнително и в здравеопазването, въпреки че не се е родил този, който ще начертае вярната рецепта как да излекуваме болното българско здравеопазване. Този дебат се дължи в тази зала и се надявам да бъде проведен извън закона за бюджета, защото бюджетът е средство, бюджетът не е инструмент.
По отношение на разходите за заплати – има увеличение в доста сектори. Разбира се, не е на калпак. Ако погледнете консолидираната рамка на бюджета, приблизително с 1 млрд. лв. нарастват разходите за персонал спрямо програмата за 2017 г. Да, доходите в България са сравнително по-ниски от тези в държавите, към които се стремим. Но не бюджетът е този, който увеличава доходите. Бюджетът преразпределя, и то доста под 40 %. Чуха се думи, че видите ли, ние сме разпределяли много малко. И това било загуба за българските граждани. Това е факт, но е концептуална грешка да смятате, че сме достигнали такова качество на израстване на политическата класа, че да заслужаваме да взимаме решения вместо българските граждани – нещо, което преди 1989 г. се претендираше на 100 %. Ако искате да преразпределяме повече, трябва да се върнем към Вашата позиция за увеличение на данъците. Трябва да се върнем към вашата позиция за увеличение на данъците. Защото един Ваш народен представител от две седмици разказва как ние преразпределяме много ниско и как трябва да стигнем до по-високо ниво на преразпределение. Това, колеги, се случва чрез по-голямо изземване. Няма друг механизъм. Но да приемем, че понякога тези 80 % взимат превес във Вас и се чуват и неверни тези. Знам, че дебатът не трябва да се профанизира по този начин. Но за 80-те процента не е моя реплика. За 80-те процента не е моя реплика, колеги, и независимо колко добронамерено е изведена от контекста или в контекста, тя е оценка за състоянието на българската демокрацията и на отношението на управляващите и на управляваните.
Бюджетът е част от демокрацията, д-р Адемов. Преди малко Вие говорихте за солидарността в българския бюджет. Така че бюджетът е, пак казвам, еманацията на отношението на управляващите към управляваните. Защото това, което решаваме днес, е как да похарчим чуждите пари – тези, които тези, които са ни вкарали в тази зала, разходват. За да не превръщам представянето на фискалната рамка в догматичен спор, ще продължа само с още няколко думи на фундаментално ниво, тъй като имахме възможност, освен докладите на комисиите, които разкриват отделните секторни политики, да представим в много различни формати, заедно със социалните партньори, визията ни за това как трябва да бъдат изхарчени средствата на българските данъкоплатци в следващата година.
Поетапната консолидация, която се предвижда до края на периода, според нас е правилно решение. Чухме много дебати в предходните години, че трупането на дългове е неприемливо. Затова и намалението на дефицита трябва да бъде цел, трябва да продължим да го намаляваме. В противен случай, и като се има предвид качеството и успеха на приватизацията от последните 25-26 години, тя не може вече да е източник за финансиране на недостига в бюджета. Затова трябва да свикнем концептуално, че трябва да се простираме според чергата. И за следващата година сме предвидили намаление на дефицита по консолидираната фискална програма. Това ще ни помогне да намалим и дълга. Той ще намалее не само относително, но и номинално, защото през годините ще правим само погашения падежи на дългове, а няма да емитираме нови такива на международните пазари и нетното финансиране ще бъде отрицателно. В следващата година нетното финансиране ще бъде отрицателно с около 600 млн. лв., тоест 600 млн. лв. повече дългове ще погасим. Това ще ни даде възможност в края на периода, до 2020 г., ако се изпълняват заложените фискални цели за отделните години, да завършим с около 20% от БВП – дефицит спрямо дълга – нещо, което е точно три пъти по-ниско от критериите в Пакта за стабилност и растеж. И ако продължаваме с поддържането на благоразумна фискална политика, това ще ни даде възможност да увеличим доверието на нашите европейски партньори и вероятно да бъдем допуснати в по-вътрешните кръгове на европейска интеграция – нещо, което, за съжаление, още не сме заслужили.
По отношение на данъчната политика, отново искам да се върна към темата пропорционално или прогресивно облагане. Не виждам проф. Гечев в залата. Скрили сте го отзад. Здравейте, професоре. Искам само да завърша с това, виждам, че сте заредени с положителни емоции, тъй като бюджетът беше определен като крайно ляв. Той е един изпълним бюджет, който се грижи през разходната част за младите, осигурява, макар и невинаги достатъчно, за тези, които сами не могат да се грижат за себе си, възрастните хора, и без да отнема от активните – тези, които създават благата. Днес сме на първо гласуване, надявам се да се случи един смислен дебат, защото в последните седмици, с изключение на някои изказвания, по-голяма част от дебата беше далеч от това, което е представено в българския парламент. И отново, макар че знам, че ще ви издразня, този бюджет е за 100 % от българските граждани, не за 80 % от тях.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!