Изказване на заместник министър-председателя и министър на финансите Людмила Петкова по време на изслушване в Народното събрание
27.06.2024 г.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Бих искала да благодаря за отправената от Вас покана за днешното изслушване по тези изключително важни теми - изпълнението на приходната и разходната част на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., в т.ч. изпълнението на приходите и разходите по оперативните програми на ЕС, както и напредъка по преговорния процес за приемането на България в еврозоната.
Ще започна с представянето на основните параметри по консолидираната фискална програма (КФП) към 31 май 2024 г. и актуални данни за приходите от ДДС и акцизи към настоящия момент.
1.1. Приходи, помощи и дарения
Започвам с „Приходи, помощи и дарения“. Постъпилите приходи, помощи и дарения към май 2024 г. са в размер на 28 256 млн. лв. (което представлява 37,5% от годишния разчет). Постъпленията нарастват с 3 333 млн. лв., или ръст от 13,4% спрямо отчетените към месец май 2023 г.
Данъчните приходи по КФП са в размер на 21 860 млн. лв., което представлява 37,7% от годишния разчет. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните приходи нарастват в номинално изражение с 2 065 млн. лв. (10,4 на сто ръст).
Номиналният ръст на данъчните приходи за първото тримесечие остана нисък и основната причина за това е отчетеният спад в приходите от косвени данъци спрямо приходите от същия период на предходната година, докато приходите от преки данъци и задължителни осигурителни вноски нараснаха с добри темпове.
За да бъде изпълнен годишният план за данъчните приходи, Министерство на финансите набеляза мерки за засилване на превантивния и последващ контрол, осъществяван от двете приходни администрации и са предприети съвместни действия за засилване на митническия и фискален контрол, както на гранично контролно пропускателните пунктове, така и във вътрешността на страната.
В резултат на предприетите действия, както и на законодателни мерки, които бяха приети, през месеците април и май, както и през изминалите дни на месец юни се отчита значителен ръст на приходите от косвени данъци, като предварителните прогнози са да бъде отчетен номинален ръст над 20 на сто за второто тримесечие на 2024 г. спрямо второто тримесечие на 2023 г. Този ръст се очаква да компенсира в голяма степен забавянето, което се наблюдаваше при част от данъците за първото тримесечие на 2024 година, като основната идея е да бъде изцяло изпълнен годишният разчет.
Бих искала да Ви представя актуална информация по оперативни данни на НАП и АМ за ДДС и акцизи, тъй като при тях се наблюдаваше най-голямо изоставане за първото тримесечие на 2024 г.
ДДС
Касовото изпълнение на приходите от ДДС към настоящия момент от сделки в страната и внос възлиза на 8 687 млн. лева. Събраната сума е с 990 млн. лв. (12,9%) повече в сравнение с приходите за същия период на 2023 г.
Към настоящия момент прогнозите са към края на 2024 г. приходите от ДДС да бъдат в размер на 17 986 млн. лв., което е изпълнение на заложеното в ЗДБРБ 2024 от 96,6% тоест 640 млн. лв. по-малко от плана, като усилията на двете приходни агенции продължават, включително и чрез въвеждането на нови мерки за засилване на митническия и фискален контрол и за повишаване на събираемостта на приходите, като целта е 100% изпълнение на годишния план на приходите по ДДС.
Акцизи
По отношение на акцизите касовото изпълнение на приходите от акцизи възлиза на 3 199 млн. лева. Събраната сума е с 360 млн. лв. или 12,7 % повече в сравнение с приходите за същия период на 2023 г. Очаква се към края на годината приходите от акцизи да бъдат в размер на 6 650 млн. лв., което е изпълнение на заложеното в ЗДБРБ 2024 103,2 %, тоест 205 млн. лв. повече от заложения план и 502 млн. лв. повече от отчета за 2023 г.
Предвид срокът за деклариране и внасяне на корпоративния данък – 30 юни, информация за постъпленията от корпоративен данък не представям на Вашето внимание, тъй като представянето към днешна дата ще бъде непълно и би могло да изкриви анализа.
По отношение на неданъчните приходи към май 2024 г. същите са в размер на 4 562 млн. лв., което представлява 44,5% от годишните разчети и се наблюдава ръст с 414 млн. лв. спрямо същия период на предходната година.
Отчетеният ръст при неданъчните приходи се дължи основно на постъпилите през месец април приходи с еднократен за годината ефект в размер на 660 млн. лв. от вноската от Българска народна банка, която се формира от превишението на приходите над разходите за 2023 година.
В частта на неданъчните приходи, на база на данните от изминалите месеци от началото на годината, се очертават по-ниски от планираните приходи основно от дивидент за държавата от държавни предприятия, както и от продажба на квоти за емисии парникови газове, поради спада на цената в търгуваните обеми на квотите на европейския пазар.
Постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 1 834 млн. лева.
При разчетите по приходите от помощи и дарения съществува риск за възможно забавяне при получаването на планираните през 2024 г. втори и трети транш по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).
Към настоящия момент второто искане за плащане, което е изпратено към ЕК на 7 октомври 2023 г., е в етап на оценка. Съществува риск от намаляване на размера на заявените средства поради включени в искането няколко ключови реформи в област правосъдие и област енергетика, на базата на които Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е получил оценка и за които ЕК не приема декларираното изпълнение като задоволително. Очакват се действия, както от страна органи, част от съдебната система, така и от страна на Народното събрание за осигуряване на съответствие на част от законодателните реформи с поетите ангажименти в НПВУ. Съгласно методологията, която прилага ЕК за неизпълнение на етапи и цели от ключови реформи, стойността на задържаната сума за всеки етап се екстраполира с коефициент над 5.
Допустимият период за коригиране на приетите като незадоволително изпълнени етапи и цели е 6 месеца, след което стойността на същите съгласно оценката на ЕК се намалява от общата сума на Плана.
За преодоляване на тези рискове е необходимо приоритетно приемане от Народното събрание на законодателните реформи, свързани с НПВУ, като заедно с това се ускори и работата по изпълнение на ангажиментите свързани със съдебната система. Не на последно място е необходимо да се ускори и работата по предоговарянето на НПВУ на основание член 21 от Регламент (ЕС) 2021/241 и включването на глава REPowerEU в плана. България е единствената държава членка, която не е изготвила глава REPowerEU и ЕК очаква това да се случи във възможно най-кратки срокове. На последния съвет ЕКОФИН Комисията уведоми другите държави членки, че България няма изготвила глава REPowerEU.
1.2. Разходи
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в общия бюджет на ЕС) към месец май 2024 г. възлизат на 28 109 млн. лв., което представлява 34,5% от годишния разчет. На съпоставима база спрямо предходната година се отчита нарастване, основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влязлото в сила увеличение от юли 2023 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при някои други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г. Влияние върху разходите ще окажат и приетите тази година законодателни промени в специални закони, които водят до по-високи разходи за персонал - МВР, ВУЗ, МО и други.
По отношение на капиталовите разходи
В Приложение № 2 към чл. 106, ал. 5 от ЗДБРБ за 2024 г. са включени общо 478 приоритетни инвестиционни проекта, като 407 от тях са с предвидено национално финансиране със заявен бюджет от 4 244 млн. лв.
По информация от първостепенните разпоредители с бюджет общият прогнозен план към м. юни 2024 г. на разходите по проекти по Приложение № 2 към ЗДБРБ за 2024 г. възлиза в размер на 3 162 млн. лв.
Към м. юни 2024 г., заявените и одобрени разходи за 2024 г са в размер на 1 860 млн. лв.
По така заявените проекти остатъкът за плащания до края на 2024 г. е в размер на 1 302 млн. лв., което с общо одобрените средства до м. юни формират очаквани инвестиционни разходи в размер на 3 162 млн. лв.
Одобрената с ал. 13 на чл. 107 Инвестиционна програма за общински проекти е с обща прогнозна стойност за целия период в размер на 5 846 млн. лв., в т.ч. 4 502 млн. лв. за 2024 г., от които в т.ч. 748 млн. лв. средства по ЕС проекти или 3,7 млрд. без ЕС проектите.
С изменението на Инвестиционната програма за общински проекти, което предстои да бъде внесено за разглеждане в Народното събрание, прогнозният размер на проектите за целия период възлиза в размер на 6 226 млн. лв., в т.ч. 4 552 млн. лв. за 2024 г. от които 748 млн. лв. средства по ЕС проекти или 3,8 млрд. лв. без ЕС проектите.
По данни от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по реда на чл. 107 от ЗДБРБ за 2024 г. настоящия момент са сключени 995 броя споразумения с кметове на общини за финансиране на проектни предложения на обща стойност 2 634 млн. лв., в т.ч. за 2024 г. на стойност 1 959 млн. лв. В рамките на преведените по бюджета на МРРБ средства в размер на 400 млн. лв. по тези споразумения е заявено и одобрено искане за плащане от 62 общини в размер на 32 млн. лв., като до 31 август предстои одобряване на исканията за плащане на 18,6 млн. лв.
Следва да се има предвид, че разплащанията по Приложение 2 и 3 зависят от готовността за извършване на планираните строителни или други дейности в пълен обем и необходимите в тази връзка първични счетоводни документи.
Бюджетното салдо по КФП към края май 2024 г. е положително в размер на 146,9 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП).
Размерът на фискалния резерв към 31.05.2024 г. е 11,6 млрд. лв., в т.ч. 10,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
По отношение на дълг на сектор "Държавно управление"
Съгласно последните публикувани през м. април т.г. от Евростат данни дългът на сектор „Държавно управление“ към края на 2023 г. възлиза на 42,4 млрд. лв. или 23,1% от БВП .
Въз основа на тези данни България запазва второ място сред държавите от ЕС с най-ниска задлъжнялост след Естония и ниво на показателя значително под средните стойности за ЕС - 81,7% от БВП и за Еврозоната - 88,6% от БВП.
Държавен и държавногарантиран дълг, поет по реда на Закона за държавния дълг
Номиналният размер на държавния дълг към 31.05.2024 г. възлиза на 41,1 млрд. лв. По отношение на изпълнението максималният размер на държавния дълг към края на годината по закона е 48 млрд. лв. Изпълнението към 31 май е 41,1 млрд. лева. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2024 г. е 11,7 млрд. лв. Изпълнението е съответно е 0,7 млрд. лв.
II. Изпълнение на програмите в рамките на Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021-2027 г.
По отношение на втория въпрос, който беше поставен – по отношение на програмите в рамките на европейските фондове при споделено управление за програмен период 2014-2020 г. и 2021-2027 г.
По първия програмен период 2014-2020 г. към 31 март 2024 г. разплатените средства са в размер на 8,9 млрд. евро, т.е. 95,9% от общите бюджети по програмите. Получените приходи са в размер на 7 490 млн. евро, което е 92,8% от европейската част на бюджетите по програмите.
По отношение на оперативните програми за периода 2021-2027 г., към 31 март 2024 г. разплатените средства са в размер на 587 млн. евро, което представлява 4,6% от общите бюджети по програми. Получените приходи са в размер на 834 млн. евро или 7,8%. За целия програмен период бюджетът в европейската част е 10 млрд. евро, националното съфинансиране е 2 млрд., общо бюджетът е 12 899 млн. евро, изпълнението на приходите е 7,8% получени приходи, това са 833 млн. евро, съответно изплатените разходи са 587 млн. евро или 4,6%.
IIІ. По отношение на преговорния процес за приемането на България в еврозоната.
В рамките на мандата си служебното правителство продължи интензивната работа по практическата подготовка на страната за членство в еврозоната. Всички дейности, заложени в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, се изпълняват по график, като постигнатият напредък се докладва ежемесечно на Координационния съвет за членство на Република България в еврозоната.
Като част от постигнатия напредък е одобреният проект на Закон за въвеждане на еврото в Република България от Министерския съвет на вчерашното му заседание. Законът е основен фактор за гладкото и безпроблемно въвеждане на еврото в Република България и ще даде предвидимост на гражданите, бизнеса и администрацията по отношение на техническите аспекти от подготовката за еврото.
Служебното правителство продължи и изпълнението на актуализираната Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната, която има за цел да запознае обществеността с практическите аспекти на процеса на въвеждане на еврото. Беше стартиран и специален информационен сайт.
На 12 април подписах от името на Република България Споразумение за партньорство между Европейската комисия и Република България за организиране на информационни и комуникационни кампании относно въвеждането на еврото в Република България.
По отношение на изпълнението на Маастрихтските критерии, според публикуваните вчера конвергентни доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка България е единствената държава, която покрива всички критерии освен този за ценовата стабилност. С това може да се отбележи, че България е най-напреднала от всичките шест разглеждани държави по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала значителен напредък в изпълнението на критериите за конвергенция. Очакванията са до края на годината и критерият за инфлация да бъде изпълнен, като по този начин ще се преодолее и последното предизвикателство пред членството на България в еврозоната. След изпълнението на критерия за ценова стабилност страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които във възможно най-кратък срок да бъде взето решение от Съвета за датата на членство на България в еврозоната.
Тъй като беше поставен въпроса дали България може да поиска извънреден доклад – съгласно чл. 140, параграф Първи от Договора за функциониране на ЕС, поне веднъж на всеки две години или по искане да държава членка с дерогация, ЕК и ЕЦБ докладват на Съвета относно напредъка, постигнат от държава членка с дерогация в изпълнение на техните задължения във връзка с постигането на Икономическия и паричен съюз.
Защо държава членка с дерогация – по принцип всяка държава членка е задължена да бъде член на еврозоната, в момента шестте държави са с дерогация и след изпълнение на критериите за конвергенция, решението на Съвета е за отмяна на дерогацията.
Бих искала да Ви запозная накратко с процедурите – сред като бъдат изготвени конвергентни доклади и са изпълнени всичките критерии, ЕК изпраща на Съвета предложение, което се разглежда от Съвета, от Европейския парламент и след като се получи становище от Европейския парламент и становище от държавите членки на еврозоната се пристъпва към решение на държавите членки на ЕС и това решение се казва - Решение за отмяна на дерогация.
Благодаря Ви!