01.06.2007 г.

Уважаеми комисари,

Уважаеми колеги,

Уважаеми дами и господа,

За мен е удоволствие да присъствам на този икономически форум, за което благодаря на организаторите.

Благодарен съм и за възможността да представя икономическите реформи в моята страна, нейното текущо икономическо състояние и перспективите в средносрочен хоризонт.

Настоящата 2007 година е особено важна за нас като първа година на членството ни в ЕС. Самото членство е доказателство, че преходът от централизирана планова икономика към основаващо се на пазарни принципи стопанство е достигнал висока степен в своето развитие. В същото време ние осъзнаваме големите отговорности и предизвикателства, които ни очакват.

България извървя дълъг и труден път на трансформиране на своята икономика от централизирано управлявана към пазарно-либерална. Успоредно с политическите промени от началото на 90-те г. бяха стартирани пазарноориентирани икономически реформи. За разлика от другите страни от бившия Съветски блок българския старт на промените бе сравнително най-неблагоприятен, както поради наследения огромен външен дълг, така и заради кризата в бивша Югославия и наложеното ембарго. Тези обстоятелства, в съчетание с формираната нестабилна политическа среда на бързо сменящи се правителства с неясни икономически платформи обусловиха и колебливия ход на икономическите промени. Те доведоха до драматична монетарна и финансова криза в края на 1996 и началото на 1997 година - хиперинфлация, достигаща до 1,058.4%, обезценка на местната валута над 9.5 пъти, фалит на 1/3 от функциониращите в страната търговски банки, силно влошени дългови индикатори - над 120% дългово съотношение към БВП, отрицателен икономически растеж от 9.4% за 1996 г. и 5.6% за 1997 г.

Едва от  средата на 1997 г. стартирахме последователни стопански реформи. За сравнително кратък срок бе стабилизиран монетарния  сектор, на базата на успешно въведения и функциониращ до днес Паричен съвет.  Заздрави се банковата и финансовата система. Проведе се мащабна приватизация на производствените активи. Модернизираха се публичните финанси.

Днес над 75 % от икономиката е в частния сектор, като този процент е практически 100% във финансовата система. Реалният икономически растеж в последните години е около 6 %. Публичният дълг бележи устойчива тенденция на намаление и от над 120 % в средата на  90-те години днес се ориентира около 20 %. Държавният бюджет приключва трета поредна година с излишък, надхвърлящ за миналата година 3,3%.

Валутният курс е фиксиран към еврото, лихвените проценти са под референтните стойности на Маахстрийтския критерии, а инфлацията е на приемливи нива. Размерът на чуждите инвестиции за отминалата година надхвърли 15% от БВП. Оценките на местни и външни наблюдатели за инвестиционния и бизнес климата са позитивни.

Тези резултати са производни на последователната благоразумна икономическа политика на три български правителства. Поддържането на стабилна макроикономическа среда и продължаването на структурните реформи остават сред основните наши приоритети и след присъединяването на страната към ЕС.  Удоволетворени сме от позитивната оценка на  първата конвергентна програма на България. В тази оценка се посочва, че средносрочната бюджетна позиция е стабилна и благоразумна, а бюджетната стратегия се сочи като пример за фискална политика в съответствие с Пакта за стабилност и растеж.

Възнамеряваме да използваме тази и следващите години на силен икономически растеж за по-нататъшно задълбочаване на  фискалната консолидация. Това ще намали уязвимостта на икономиката при евентуални бъдещи външни шокове и ще гарантира устойчивост на икономическото развитие в дългосрочен план.

Към настоящия момент България покрива устойчиво 4 от 5-те Маастриихтски критерия, като запазваме увереността, че в ще сме в състояние да влезем в референтните стойности и по отношение на инфлационния критерий. Макар членството в Еврозоната да е средносрочна цел на нашата икономическа и фискална политика бих искал да подчертая, че  Българският проект, който излезе успешен и съдейства за макроикономическата стабилизация е валутният борд.  За нас е много важно да обезпечим и в следващите периоди гладкото му функциониране. Този монетарен режим вече е абсорбиран от икономическите агенти, доколкото те отдавна работят с валута с фиксиран курс. При равни други условия фиксираният към еврото валутен курс благоприятства процеса на бъдеща замяна на националната парична единица с евро.

Естествено, могат да се посочат и негативните страни на фиксираните курсове, но в сравнителен аспект, особено за малка и отворена икономика като българската, те далеч не са доминиращи.

В този смисъл, нашата водеща цел е  задълбочаване на макроикономическото равновесие и устойчиво покритие на Маастриихтския критерии за ценова стабилност, доколкото подържането на останалите под референтните стойности не поражда съмнения. Нейното изпълнение  ще предпостави и реализирането на целите, свързани с бъдещо членство на страната в Еврозоната. 

Успоредно с това си даваме сметка и за необходимостта да посрещнем множеството предизвикателства в структурно отношение - подобряване на конкурентностпособността на икономиката, гъвкавостта на пазара на труда, модернизиране на ключови публични сфери. Реформираме съдебната система, като полагаме усилия и за намаляване на административните тежести върху бизнеса в интерес на един още по-благоприятен инвестиционен климат

В обобщение, ще си позволя една символична аналогия. Обикновенно България е сочена от МВФ като успешен модел на бързо стабилизиране на една икономика със силно разстроени финанси.

Вярвам, че за напред ще продължим да бъдем успешен пример - този път като страна, която бързо се адаптира към стандартите и практиките на ЕС.

Презентацията на министъра на финансите Пламен Орешарски в PowerPoint формат.