13.11.2019 г.

Провокиран съм да реагирам по няколко концептуални теми преди първото гласуване на бюджета, които често се използват и донякъде си противоречат.

За ролята на държавата в преразпределението – безспорно, България устойчиво през последните години, и то благодарение на приетата по време на управлението на Тройната коалиция данъчна политика, има ниска преразпределителна роля. Тя е съпоставима с преразпределителната роля на САЩ, Румъния, Ирландия и е с около 10 % по-ниска от средноевропейската.

Ако поискаме по-голяма роля на държавата в преразпределението, това на практика означава правителството и парламентът, през неговите решения, да решава повече вместо хората. Когато имаме около 37 % преразпределителна роля през БВП, ние оставяме 50-60 % да решават хората. Ако ролята на правителството нарасне, а това, всъщност, е изкушаващо за доста правителства, то тогава отговорността на правителството нараства.

Увеличението с 10 % на дела на държавата в икономиката неминуемо означава увеличение с десетки проценти на данъчната тежест – въпрос на микс е коя част от тези данъци да бъде променена. Неминуемо, за да имаш по-голяма преразпределителна роля в демократичните общества, това минава през данъците.

Ако искате да увеличим с 10 % ролята на държавата в икономиката, то мога да направя проста оценка – това означава не 20 % ДДС, а 40 % ДДС. Но това е невъзможно, защото има европейска регулация на този вид данък.

Ако искате да увеличим с 10 % ролята на държавата в икономиката, това вероятно означава не удвояване, а утрояване на подоходните данъци – това можем да го направим, въпреки че ние от ГЕРБ няма да го подкрепим.

Политическата оценка на размера на правителството може да се мери не само от гледна точка на уважението към свободната воля на избирателя и дали той сам може да прецени създаденото от него да го харчи, или трябва да го преотстъпи на някой колективен разум да се разпорежда с това имущество.

В скандинавските държави, където обществата са зрели, има доста по-голяма преразпределителна роля, но това е атестация за качеството на политическия живот и политическия дебат.

За реформите – реформите би трябвало да имат за цел по-ефективно функциониране на системите, според разбирането в ляво това означава повече солидарност, в дясно – повече рационализъм и свободна воля.

В случаите, когато в различните части от залата през годините са предлагани смислени промени, изкушението някой друг, от друга част на залата, да го яхне и да го използва за тясно политически цели, убива тези реформи. Много е лесно с популистки аргументи да отричаш рационални решения, защото не рядко те минават през промени, които не всички части на нашето общество ще възприемат еднозначно.

Докато се състезаваме на основата на това кой повече ще се хареса на българските граждани, нито една смислена реформа няма да можем да направим. Примерът със здравеопазването е прекрасен. Но мога да дам пример и с обезщетенията от ДОО. В 2013 г. ние имаме приблизително същия брой заети лица и изплатени около 8 млн. дни временна неработоспособност. В 2019 г. имаме около 18 млн. изплатени дни за временна неработоспособност, при същия размер на населението. И нито един в тази зала не иска да повдигне дебат, очевидно е, че хората злоупотребяват с това право, очевидно то не винаги се ползва по предназначение, и да приемем една мярка в посока да се възстанови справедливостта в тази система. Това го казвам не, за да разкривам един от много системни проблеми, които публичният сектор изпитва, а за да призова всички, доколкото е възможно, когато говорим за реформи и промени, да не се изкушаваме да ги използваме за евтини популистки цели, защото по тази причина нито една смислена и съществена реформа не се е състояла в последните години. Ще Ви дам пример и с измененията в социалното законодателство, свързано със социалната помощ за хората с увреждания. Те бяха писани „на коляно“ и скоро ще се види провалът на тази реформа, но всички се засилихме срещу стената, с ясното разбиране, че срещу нас има една изключително социално значима тема и че здравият разум в този момент трябва да се подчини на конюнктурни цели, за да се харесаме на определена група от хора. Това е грешка и не трябва да се повтарят тези грешки.

Чух в дебата коментарите на г-н Йордан Цонев за размера на ДДС и виждането му как той да бъде използван като инструмент, като в същия миг видях готовността на г-жа Корнелия Нинова да го подкрепи. Няма лошо, възможни са всички параметрични решения, но те трябва да бъдат в пакет.

Много често, когато предлагате, особено колегите от БСП, които вадят цялостна визия за възможна фискална рамка, включват в нея взаимно изключващи се и противоречащи си мерки както по отношение на приходната част, така и по отношение на разходната. Такъв подход е възможен, но само когато си в опозиция, защото съставянето на бюджета е относително трудно и е въпрос на дебат между отделните министри, между отделните звена, между отделните политики, между партньорите в коалицията и народните представители.

Неслучайно Конституционният съд не нарича бюджета закон. КС казва, че бюджетът е един финансов план, който няма строгите характеристики на закон.

Бюджетът е визия. Но ако в нея запишем, че утре нашата икономика ще нарасне с 20 %, за съжаление, това ще остане само блян. Ако в нея запишем, че някой народен представител ще смени пола си, и ако това стане закон, то няма да се случи на практика. Затова, колеги, усилията при изпълнението на държавния бюджет и отговорността на правителството са да представи такава финансова рамка, която в максимална степен да не крие изненади.

Темата за буферите и бюджетното салдо – ако наистина има опасения, че предстоят неблагополучия в следващите години по отношение на икономиката, в частност българската, най-разумното за мен в този момент е балансираният бюджет. Той много лесно, по естествени причини, може да отиде на дефицит. Но ако днес разчетем 3 % дефицит и утре тази криза, която всички си пожелават, ни настигне, тогава дефицитът няма да е 3 %, а ще е 6 % - и това сме го гледали много пъти. Затова нека говорим, че разходната част на бюджета и въплътените в тази разходна част политики са гарантирани, а да оставим на икономиката и на обществото да бъдат така успешни и да не си пожелаваме криза, за да може приходите да достигнат същото ниво. Ако, обаче, по някакви неблагоприятни причини, не успеем да реализираме същото ниво на приходите, то всички мои колеги могат да бъдат спокойни, че разходната част е гарантирана и за мен това е добрата новина, и това е устойчивост.