ИЗКАЗВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ ПО ВРЕМЕ НА ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ НА ТЕМА „БЪДЕЩЕТО НА ПОДОХОДНИТЕ ДАНЪЦИ В БЪЛГАРИЯ”
17.04.2006 г.
Каквото и да кажем за данъците в днешния период на подготовка за присъединяване на България към Европейския съюз, може би най-сигурното е, че данъци са съществували преди Европейския съюз и сигурно ще съществуват и след него. Затова темата за данъците наистина е ключова, когато говорим за икономическа политика.
Професионалната общност е наясно за подготвяните нови данъчни закони. Преди да бъдат представени за коментари, екип на министерство на финансите с интерес се запозна със специализирана анкета, третираща нагласите на бизнеса и гражданите по отношение на данъчното законодателство. Резултатите от нея показват, че по-голяма част от бизнеса оценява данъчната система като по-скоро положителна и смята, че данъчните закони работят сравнително добре, следователно, не са необходими радикални изменения. Желаните от бизнеса промени в данъчното законодателство се свеждат преди всичко до опростяване и еднозначно тълкуване на законовите разпоредби. Основните критики са насочени към ЗДДС, ЗКПО и ЗОДФЛ. В тази връзка ние полагаме усилия да инкорпорираме препоръките в нашите работни версии на новите подоходни данъчни закони, а както знаете проектът на нов ЗДДС вече бе приет от Министерския съвет и внесен за разглеждане в Народното събрание.
Моят екип е заинтересован от един открит диалог, с цел максимално съобразяване на новите данъчни норми с препоръките, които получаваме от бизнес структурите. Амбицията ни е законопроектите да се максимално ясни, опростени, лесни за четене, възприемане и прилагане. Смятаме, че част от действащите разпоредби, които са прекалено детайлни и конкретизиращи отделни хипотези, следва да бъдат заменени с принципни текстове относно данъчното третиране на цели категории и групи данъчни обекти - транзакции, активи, пасиви и т.н. Убедени сме, че подобен подход ще даде възможност за по-голяма стабилност на данъчното законодателство, без да е необходимо последното непрекъснато да се променя, за да догонва динамичните промени в счетоводното законодателство и стандарти.
Говорейки за опростяване искам да обърна внимание и на още един факт. Нашите проучвания показват, че голяма част от бизнеса желае самите счетоводни стандарти, прилагани от малки и средни предприятия, да се опростят, конкретизират и да бъдат разбираеми за по-широк кръг лица. Екипът на министерство на финансите споделя тази теза и е готово да поеме предизвикателството да изготви опростени стандарти за малки и средни предприятия, ясни и разбираеми, а от там и в по-голяма степен спазвани и прилагани. Това от своя страна ще доведе и до опростяване на корпоративното данъчно облагане. Стъпка в тази посока е например въвеждане на един подход за оценка на активите, еднозначно третиране на счетоводните операции, както и ограничаването на приложението на т.нар. „справедлива стойност" (пазарната цена). Всички знаем, че определянето на пазарната цена в България е трудно, субективно и е свързано със загуба на време и средства, предвид на което е резонно тя да се прилага само за активи, за които е налице развит активен пазар - финансови активи и инвестиционни имоти.
Екипът на министерство на финансите подкрепя сегашния принцип за определяне на данъчната основа по ЗКПО (счетоводен финансов резултат, коригиран за данъчни цели), което се споделя и от бизнеса. Мотивите за това са, че режима е лесно приложим, справедлив, работи относително добре и въвеждането на отделни данъчни регистри е неоправдано и ненужно.
С цел опростяване на корпоративния закон обсъждаме и варианти как бизнесът да се разчете данъчно за преоценъчния резерв. Давайки си сметка за измерението на този проблем намираме за подходящо да се предложи алтернатива на данъкоплатеца - приключване на преоценъчния резерв в данъчните стойности на активите чрез корекция на данъчния амортизационен план или увеличаване на финансовия резултат за данъчни цели през 2007 г. По този начин фискът ще минимизира „изземването" на ликвидни средства от бизнеса и същевременно ще се реши окончателно въпроса, свързан с преоценъчния резерв.
Не на последно място, новите подоходни закони ще бъдат съобразени с правото на ЕС и изискванията на директивите в областта на прякото облагане по отношение на европейски сделки по преобразуване на предприятия, взаимоотношенията между свързани лица във връзка с доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, лихви и дивиденти, както и равното третиране на доходите от лихви на местни и чуждестранни физически лица.
В обобщение, всички се надяваме следващата финансова година да бъде първата година на ефективно членство. Наред с новите възможности, които членството ще разкрие пред обществото и бизнеса ни, не са за пренебрегване и предизвикателствата, измежду които съставянето на реалистичен държавен бюджет, при наличието на поне още няколко неизвестни, произтичащи от приходната част, респективно загубата на приходи от ДДС, както и от разходната част, респ. вноската в общността и осигуряването на национални ресурси за кофинансиране на Предприсъединителните и структурните инструменти на общността.
Отбелязвам тези обстоятелства за да отклоня дискусията за ставките на корпоративния и персоналния данъци за един по-късен етап на развитие на бюджетната процедура. В очакване съм на вашите тези, които ще използваме при окончателното редактиране на работните версии, преди те да са на Интернет сайта на министерство на финансите за още един кръг обсъждания.