20.05.2009 г.

РЕТРОСПЕКЦИИ НА ДВЕ ФИНАНСОВИ КРИЗИ

1.   Корените на днешната финансова и икономическа криза са заложени още в далечната 1986 година, когато се поставя началото на финансовото дерегулиране. Както винаги в подобни случай, рационалната граница бързо се преминава. В този, тя символично бе премината в края на 90-те години на миналия век, когато бе заличено и законовото разграничение на инвестиционното от търговското банкерство. Успоредно с тези процеси набираха скорост финансовите иновации с мащабното разрастване на деривативните, синтетични и хибридни финансови инструменти. Създаде се финансова среда, в която алчността постепенно взе връх над страха, като още в първите години след 2000 пренебрегването на риска вече изцяло доминираше инвестиционните решения. Опиянението от факта, че пари могат да се правят от нищо, в съчетание с разширената практика за „напудряне\" на балансите, респ. придаването на стойност на тези активи, които днес наричаме токсични, както и щедрото подържане на приемливи рейтинги на финансови институции в предбанкрутно състояние допълниха една картина, в която основните щрихи бяха неоправдан инвестиционен оптимизъм и безгранична вяра в чудесата на финансовото инженерство.

Днес корекциите са дълбоки и болезнени.  Старият свръх дерегулиран свят си отива, макар, че все още не виждаме контурите на различна финансова и икономическа архитектура.

2.   Новата българска история познава дори по-дълбока финансова и икономическа криза - тази от 1996-97 година, естествено в локално измерение. Нейните предпоставки по един парадоксален и доста индиректен начин,  също се вписват в промените в глобален план. Когато в началото на 90-те години тържеството на неолибералните модели се пренесе и в затворения до този момент и силно централизиран Съветски блок, в нашата страна стартираха пазарноориентирани реформи, които по самата си форма бяха дерегулирани. Фокусът на промените бе отново финансовият сектор. Новосформираните търговски банки раздаваха кредити с приблизително същото пренебрежение към риска, както се раздаваха американските ипотеки в последните години.Участниците на възникващия капиталов пазар се родиха като финансови пирамиди. Същите ползваха наименования на модерни финансови инструменти, без да имат никакво покритие - отново доста плътно приближение към развитието на събитията на  водещите пазари от периода преди фалита на Leman Brothers. Спектърът на външните прилики се допълваше от отсъствието на регулации на редица финансови инструменти и цели сегменти на финансовите пазари, от небрежните изисквания към отчетността и от забавените реакции на централните надзорни институции. Естествено, корекциите не закъсняха под формата на огромна по дълбочина банкова, монетарна  и икономическа криза.

3.  Тогава, в началото на 1997 година, както и днес, всички разбирахме, че стария икономически свят си отива, но все още не  виждахме контурите на новата финансова и икономическа структура. Ситуацията бе дори по-лоша - предстоеше първо стабилизация, а след това конструктивно изграждане на структурите, институциите и регулациите. Изненадващо за повечето външни наблюдатели, страната се въстанови за рекордно кратки срокове в сравнение с  аналогични процеси в други нововъзникващи пазари. Обяснението бе в сполучливото съчетание на приложените стабилизационни мерки, част от които бяха определено нестандартни и  противоречаха на утвърдените към момента концептуални техники и политики. 

Водещият инструмент бе обилното пряко, от ЦБ, кредитиране на бюджета за рефинансиране на излизация в падеж огромен вътрешен дълг, в период в който широката публика бе убеждавана, че Централната банка е спряла да рефинансира когото и да било. Това действие едновременно снабди пазара с необходимата ликвидност след драматичната девалвация на местната парична единица,    практически стопи вътрешния дълг при неговото монетиризане, а впоследствие и канселиране, след ликвидацията на Централната банка и отварянето и като Паричен съвет,     и съхрани крехкото доверие на публиката в новото ниво на обменния курс, а оттук и в местната парична единица. Особено важно бе, че използването на този, както и на останалите извънредни мерки и инструменти бе фазирано точно във времето и бе преустановено своевременно, което даде възможност да се задействат естествените сили на свободния пазар.

Днес, 12 години по-късно е забавно да се наблюдава как монетизацията на лошите дългове и инструменти на водещи интернационални банки е все така адекватния отговор на възникналите финансови неравновесия. И ако реакцията на централните монетарни и фискални власти бе още по-бърза, вероятно и измеренията на днешната глобална криза щяха да бъдат по-меки.

Още по-голяма сила има извода за неуместността от пълна прозрачност на изцяло професионални операции на фискалните и монетарни власти. Ако в началните периоди на възникване на турболентността на финансовите пазари се говореше по-малко и се работеше повече, щеше да бъде възможен същия краен ефект - измеренията на днешната глобална криза щяха да бъдат по-меки.

4.   Горните изводи нямат за цел да се противопоставят на утвърдени правила на поведение. Те само илюстрират факта, че в извънредни ситуации, каквато безспорно е днешната мащабна икономическа криза са допустими значително по-широк кръг инструменти, включително и нестандартни.

По-мащабните интервенции от страна на централните монетарни и фискални власти в периоди на криза могат да подпомогнат процеса на възстановяване на пазарното равновесие. Ако обаче тяхното действие се удължи прекомерно, какъвто бе случая след Великата депресия от първата половина на миналия век, системата ще отиде в други форми на неравновесия.  В този контекст, очакваният нов икономически ред вероятно няма да се състои, ако извънредните интервенции бъдат дозирани по интензитет и фазирани във времето. Това е най-благоприятното развитие и изход от   кризата. В противен случай, можем да очакваме дългосрочна неустойчива вълна на колебания в глобалното икономическо развитие.

Пламен Орешарски

д-р по икономика