01.06.2018 г.

Изказване на министъра на финансите Владислав Горанов по време на тематичен семинар за услугите от общ интерес, растежа и заетостта – „Услугите от общ интерес – двигател на устойчивото развитие и растежа в Европа”, организиран в София, от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), като част от програмата на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз

Благодаря на организаторите, на АИКБ и на партньорите на Асоциацията!

Искам да Ви поздравя с „добре дошли“ в София!

Веднага ще премина на темата, въпреки че изкушението да обобщаваме, особено в последните месеци, на базата на многото проблеми и много динамично развиваща се световна икономическа и геополитическа среда са големи. Оставам в темата, като опит да дам началото на дебата за ролята на услугите от общ интерес.  

Услугите от общ интерес са важни за всекидневния живот на гражданите и бизнеса. Те отразяват европейския модел на развитие, като са един от факторите за социалното и икономическо сближаване в рамките на Европейския съюз.

Според разпоредбите на Европейския съюз можем да разграничим две групи услуги от общ интерес:

• неикономически услуги, които традиционно са изключителен прерогатив на държавата, като например полиция, правосъдие и законно установени структури за социална сигурност; тези услуги не са обект на законодателството на ЕС, нито са включени в разпоредбите за вътрешен пазар и конкуренция от Договора за функционирането на Европейския съюз;
• услуги от общ икономически интерес, които се предоставят и организират съгласно разпоредбите за вътрешния пазар и конкуренцията от ДФЕС, тъй като представляват дейност от икономически характер.

Рамката, която регламентира услугите от общ икономически интерес в рамките на ЕС, се основава на следните основни принципи:

• признаването на разнообразието на услуги, породено от потребностите и предпочитанията на ползвателите в резултат от различни географски, социални и културни условия;
• високо качество, безопасност и достъпност, равно третиране и насърчаване на универсалния достъп и на правата на ползвателите;
• голяма дискреционна власт на националните, регионалните и местните органи за предоставяне, възлагане и организиране на услугите, така че да се доближават максимално до потребностите на ползвателите.

Признавайки разнообразието и основната роля на националните, регионалните и местните органи, остава изискването към доставчиците на тези услуги да спазват разпоредбите, определени в ДФЕС и вторичното законодателство на ЕС. В секторите, които са хармонизирани на равнище ЕС и в които са взети предвид целите от общ интерес, свободата на действие, с която разполагат държавите членки, не може да противоречи на правилата за тази хармонизация.

През годините търсенето на услуги от общ интерес и начинът, по който те се предоставят, се промениха значително. Услуги, които държавата традиционно предоставяше директно, все по-често се възлагат от национални, регионални и местни органи на други изпълнители и вече често се предоставят от структури от частния сектор (със стопанска или нестопанска цел).

Европейските структурни фондове като инструменти на общите политики стимулират държавните институции в посока на търсене на повече ефективност на публично управление чрез публично-частни партньорства. Те са в основата на реализирането на редица проекти, които няма как да се случат без тяхната финансова подкрепа. Структурните фондове представляват мощен инструмент за подкрепа на държавите както по отношение на услугите от общ икономически интерес, така и по отношение на непазарните услуги (образование, трудова заетост др.). В този контекст европейските структурни фондове се превръщат в основен инструмент, за да се осигурят по-качествени и достъпни услуги на населението в почти всички сфери и области на обществения живот.

Преди броени дни (на 29 май) Европейската комисия публикува предложенията си за законодателния пакет за Кохезионната политика за програмния период 2021-2027 г. Предвиждат се редица мерки за модернизиране на тази политика, насочени към опростяване на правилата при управлението на средствата, увеличаване на гъвкавостта при изпълнението и по-широко използване на финансови инструменти, където това е целесъобразно.

В контекста на споделеното управление с държавите членки при провеждането на политиките за сближаване, специален акцент се поставя на принципа на партньорството – партньорството с регионалните и местни власти, с публичните институции, с икономическите и социалните партньори, гражданското общество и организациите, насърчаващи социалното включване, спазването на основните права, равенството между половете, недискриминацията и правата на хората с увреждания.

Все още предстоят задълбочени и интензивни преговори по предложенията на ЕК за законодателния пакет по Кохезионната политика и МФР за периода 2021-2027 г., при които се надяваме да бъде постигнат оптимален баланс на инструментите, които ще допринесат за развитието на обществените услуги и услугите от общ интерес.

Искаше му се на комисаря Йотингер тези пакети да бъдат одобрени в рамките на сегашния парламент, но, без доза ирония, ще споделя моето разбиране, че нито българското, нито австрийското, нито румънското председателство, според мен чак по време на германското председателство ще може да имаме нова законодателна рамка, нова МФР. Но по-добре късно, отколкото никога. През това време, обаче, държавите членки трябва да си решат домашното и да имат секторни стратегии, тъй като все по-често трябва да осъзнаваме, че Европа е една много малка част от света. Ако преди 100 г. сме били център на икономическото развитие, сега сме една много малка част от икономиката на света. Същевременно, бидейки малка част от икономиката на света, генерираме 35 % от всички социални разходи в света.

Конкурентоспособността на европейската икономика е поставена пред все по-големи предизвикателства. Това, което се случва с нашите партньори в Америка, според мен, играе лоша шега на всички. Същевременно, няма лоша криза. Европейските лидери осъзнаха, че трябва да бъдат все повече заедно и все по-егоистично настроени в рамките на Съюза, тъй като се вижда, че зависимостта от останалия свят нараства с всеки изминал ден и ако ние не търсим бързо общи решения, ще бъдем изпреварени в голяма степен от останалите континенти. Затова провокациите, които идват от страна на президента Тръмп, са шанс европейските лидери да осъзнаят, че трябва да бъдат по-сплотени и по-бързо да намираме общите решения.

Ролята на бизнеса в това е да възпира вълната от популизъм, която все по-често се надига и то в държава с утвърдена демокрация. Надяваме се, че примерите, които се надигат в някои държави, ще бъдат ограничени и Европа няма да изпадне в политическа криза в резултат на популизма, който все по-често влошава качеството на правене на политика. Тук виждам ролята на бизнеса като естествен глас на разума и рационалното в управлението на обществото, затова и за мен е удоволствие да присъствам на Вашата конференция.

Благодаря Ви за вниманието!