10.06.2010 г.

Уважаема госпожо председател на Комисията по бюджет и финанси,

Уважаеми господин председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм,

Уважаеми дами и господа народни представители,

Уважаеми колеги,

Бюджет 2010 г. бе разработен при отчитане на предизвикателствата и трудностите пред публичните финанси на фона на кризисната икономическа среда и продължаваща несигурност за развитието на световната икономика. Още миналия декември предвидихме, че може да се наложи промяна на заложените бюджетни параметри в резултат на редица фактори. Затова заложихме актуализация на бюджета през юни. Надявахме се на подобрение във фискалната перспектива. Това не се случи, а влошената ситуация в Гърция и някои други страни в Европа внасят допълнителна несигурност.

Основните цели на фискалната политика се запазват, като са взети предвид някои фактори, с цел балансиране влиянието и тежестта от кризата.

Изготвените оценки за изпълнението на консолидираните параметри по приходите за 2010 г. на годишна база очертават неизпълнение в общ размер на около 2 млрд. лв. (2.9% от прогнозния БВП).

Един от основните мотиви за предложената актуализация е свързан със забавяне на вътрешното търсене, въпреки ревизираните прогнози за ръст на икономиката от около 1%, което е по-оптимистичен сценарий от заложения в макрорамката към Бюджет'2010. Този икономически ръст обаче е следствие основно на повишения принос на нетния износ за растежа на БВП.

От друга страна се наблюдава промяна в структурата на БВП поради преструктуриране на икономиката и ориентирането й към растеж, основан на експорта, в следствие на което се очаква по-песимистично развитие на приходите (очаквани по-ниски от планираните приходи от косвени данъци с около 1.7 млрд.лв.).

Спадът при вноса се отразява в намаление на постъпленията от ДДС от внос, а плавното увеличение на износа води до постепенно нарастване на декларирания за възстановяване данъчен кредит от износителите. Добрите темпове на икономически растеж в периода преди кризата бяха неизменно свързани със задълбочаване на огромната диспропорция във външнотърговското салдо и съответно със значителни дефицити по текущата сметка (26.8% от БВП за 2007 г. и 24.0% от БВП за 2008 г.). Този модел на растеж разшири базата при косвеното облагане. В периода 2007-2008 г. приходите от косвени данъци отбелязваха ежегоден двуцифрен ръст, който бе задвижван от ръста на вноса и вътрешното потребление. Икономическата криза през 2008-2009 г. коренно промени движещите механизми на икономиката и тя постепенно се ориентира през 2010 г. към растеж, базиран на експорта, което подобрява външните дисбаланси.

С настоящата актуализация на бюджета данъчно-осигурителната политика не се променя. Запазват се данъчните ставки и осигуровки с цел избягване на допълнително натоварване на бизнеса и домакинствата и стимулиране на инвестиционната активност и потреблението.

В същото време се очертава допълнителен натиск върху разходите, като най-съществен е този, дължащ се на възникнали необезпечени задължения от предходни години, които не са били разчетени и за 2009 г. (предвиденият ресурс за тази цел е в размер на около 660 млн. лв.).

Други допълнителни разходи, предвидени с изменението на Закона за бюджета за 2010 г., са предназначени за финансиране на инфраструктурни обекти с национално значение (магистрали, пътни възли и др. - 180 млн.лв.); премиране на тютюнопроизводителите (116 млн. лв.); за допълнителни дейности по социалното подпомагане в изпълнение на договорените с Националния съвет за тристранно сътрудничество мерки (142 млн. лв.) и допълнителна субсидия за НКЖИ в размер на 45 млн. лв.

Направените промени са обвързани с предприетите мерки за оптимизиране и реформиране на бюджетните структури, като фискалният ефект е в размер на 0.9 млрд. лв. Мерките са насочени към ограничаване на нелихвените разходи на държавни органи, министерства и ведомства с до 20% при прилагане на диференциран подход, като са запазени без промяна разходите по бюджетите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Конституционния съд и Националната служба за охрана, а разходите по бюджетите на Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерството на външните работи, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Сметната палата са ограничени с по-малко от 20 на сто.

Със законопроекта се гарантира спазването на социалните отговорности на държавата към най-уязвимите групи от обществото. Независимо, че социалните плащания формират основната част от разходите по консолидирания бюджет не се предвижда те да бъдат ограничени, а напротив - предвидено е да бъдат осигурени допълнителни средства за покриване на очерталия се недостиг за изплащане на социални помощи в бюджета. По този начин тежестта мерките за ограничаване на разходите няма да удари социалната сфера.

Освен това е предвидено запазването на индивидуалните размери на работните заплати на заетите в бюджетния сектор и равнището на пенсиите.

Предвидено е също намаление на трансферите към общините с 15% на годишна база при запазване на разходите във функции образование, социално подпомагане и грижи, отбрана и сигурност, както и за екологични обекти.

Друга мярка е предложеното ограничаване на субсидията от републиканския бюджет за политическите партии с 15%.

Предвижда се осигуряване на допълнителни разходи по бюджета на НЗОК в размер на 220 млн. лв. за сметка на средства от преходния остатък, което няма да се отрази върху държавния бюджет, а следва да се осъществи промяна на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г.

В резултат на горното се променя фискалната позиция, като оценките са за влошаване на салдото по републиканския бюджет с 2 млрд. 164 млн. и 600 хил. лв. (3.2% от прогнозния БВП) спрямо разчетите по Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.

При променената фискална рамка с разчетите по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се прогнозира дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма в размер на 4.8% от прогнозния БВП, което се формира от дефицит в размер на 3.9% от прогнозния БВП по националния бюджет и дефицит в размер на 0.9% от прогнозния БВП по европейските средства. На начислена основа по европейска методология се предвижда дефицит от 3.8%.

Като превантивна мярка на източници на финансиране на предвидените мерки освен средства от фискалния резерв, сме заложили и опцията за допълнително емитиране на държавните ценни книжа през годината в размер до 2 млрд. лв. (През декември бяхме заложили 1.2 млрд. лева.)

Предложения за промени са направени съответно и в лимитите за държавния дълг, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2010 г., е увеличен от 2.7 млрд. лв. на 3.5 млрд. лв., а максималният размер на държавния дълг, който не може да бъде надвишаван към края на 2010 г., е увеличен от 12.2 млрд. лв. на 12.5 млрд. лева.

Дами и господа,

В обобщение:

Първо - в предложената ревизия на бюджета се запазва нивото на преките и косвени данъци;

Второ - с 800 млн. лв. повишаваме разходите за социални помощи и подкрепа на икономиката за сметка на намалена държавна администрация и издръжката й;

Трето - в резултат на промените, които предлагаме днес, очакваме в края на годината икономиката да отбележи растеж от 1%, а дефицитът да бъде до 4.8% на касова основа и 3.8% на начислена основа.

Това са трите основни стълба, към които ще адаптираме фискалната рамка към кризата.

Благодаря за вниманието!