10.02.2022 г.

Уважаеми г-н председател,

Уважаеми народни представители,

Пред вас е Законът за държавния бюджет. В неговата философия са залегнали, първо, коалиционното споразумение, което управляващата коалиция подписа, но също така и няколко промени в начина на мислене и планиране в държавата дотолкова, доколкото в рамките на един месец те успяха да бъдат реализирани. Като цяло, този бюджет е инвестиционен. Това се базира на факта, че ние не инвестираме в хора, не инвестираме в инфраструктура и не подобряваме институциите и публичната среда, така че те да не губят времето на гражданите и на бизнеса,  няма как да очакваме висок икономически растеж и, съответно, по-високи доходи. Това да разчитаме на ниски заплати и ниски доходи, като конкурентно предимство, трябва да остане в миналото, защото няма как конкурентното ни предимство да е това, че сме бедни и с ниски доходи. Ако продаваме това, ставайки богати, ние „изяждаме“ конкурентното си предимство.  Конкурентното ни предимство трябва да бъде това, че произвеждаме продукти с висока добавена стойност, че има достатъчна механизация на процесите, така че да има много по-голяма продуктивност на труда и това, че в държавата може да се живее лесно, да се придвижваме бързо и да не си губим времето. От тази гледна точка, основните параметри на бюджета залагат двойно увеличаване на капиталовите инвестиции до 5,8% от БВП, залагат значително увеличение и инвестиции на средствата в образование, в здравеопазване, в култура и спорт и залагат една социална програма, която да осигури социална солидарност към нашите съграждани.

Друг много важен елемент, като философия на изготвяне на бюджета, това мисля, че се чу и от различните комисии, е, че във всяка една сфера въпросите, които МФ питаше, не бяха „какъв процент от БВП ви е записано в стратегията? Ето ви една торба пари, решавайте какво да правите с тях“. Въпросите, които МФ питаше, бяха „с тези средства, които искате, как ще ги инвестирате и какви резултати ще бъдат постигнати“. И, ако погледнете целевите политики, които са описани във всяка една от сферите, всъщност те казват, че, за да постигнем такива резултати, са заделени такъв ресурс и такива средства. Този начин на отношение към процеса на бюджетиране е изключително важен и нашата амбиция е в актуализацията, когато всички политики са подробно разписани, подробно остойностени, бюджетът да бъде направен от нулата по този начин. За един месец нямаше как това да се случи. Това се случи с допълнителните средства и допълнителните политики там, където имаше готовност по съответните министерства.

Това е отговорно отношение към парите на всички фирми и всички граждани, които плащат данъци. Защото парите не са на държавата, парите не са на депутатите или на Министерски съвет, парите са на всички нас като граждани на Република България, както и всички фирми и компании.

Основните параметри на бюджета вече бяха споменати. Бюджетният дефицит без Ковид мерките е 2,5%, с Ковид мерките е 4,1 %. Дългът, който вземаме тази година, е малко по-нисък от дълга, който беше предвиден в бюджета миналата година. Както колегите от ГЕРБ споменаха на комисия, разходите са увеличени значително спрямо миналата година.  Ако трябва да говорим в конкретни числа, реално при 4 млрд. лв. дълг, 4,5 млрд. лв. дълг миналата и тази година, имаме увеличение на разходите с около 12 млрд. лв., т.е. 8 млрд. лв. увеличение на разходите не се правят за сметка на дълг, а се правят за сметка на допълнителни постъпления в хазната. Това означава, че, от една страна, приходните агенции са си свършили работата - миналата година, макар и за 7 месеца. И тази година е заложно същото повишение на събираемостта. От друга страна, означава, че българските фирми и работници са успели да изработят този продукт.

Инфлацията, която е заложена в бюджета, е 5,6% на средногодишна база. Очакваме в първата половина на годината тя да е по-висока, тъй като нивата бяха по-ниски миналата година. Във втората половина на годината тя да е по-ниска, тъй като вече видяхме доста високи инфлационни процеси от октомври-ноември-декември 2021 г., доста високи през 2021, така спрямо 2022 г. няма да са толкова високи. При нас инфлацията до голяма степен е внос и зависи от решенията на ЕЦБ, която за момента дава сигнали, че ще започне по-рестриктивна политика, съответно политика по овладяване на инфлацията. Ако това не се оправдае, ще бъде отразено в макроикономическите прогнози и в актуализацията на бюджета през месец юни.

Последно и много важно, което искам да спомена, тъй като имаше разговори за много харчове, за дългови спирали и всякакви такива неща - дългът, който е предвиден тази година, като процент от БВП е по-малък от дългът, който е бил предвиден миналата година в последния, редовно приет бюджет, и то значително по-малък. Дългът, който е предвиден за догодина, като процент от БВП, също е значително по-малък. За догодина е бил предвиден 27,2% в средносрочната прогноза, ние предвиждаме 24,8%. Така че, този бюджет, въпреки значителните допълнителни инвестиции, всъщност се изпълнява с по-малко дълг от бюджетите, които са били предвидени миналата година. Това е изключително важно да бъде казано на българските граждани и, когато колегите от ГЕРБ питат – къде са допълнителните приходи, къде са 8-те милиарда, къде са спрените кранчета – тук са. Ние правим инвестиции от 12 млрд. повече с дълг, който е по-малък от това, което Вие сте предвидили.

Благодаря Ви за вниманието!