28.06.2010 г.

Бих искал да говоря по две свързани теми. Първата е какви са досега нашите приоритети за подпомагане на бизнеса - и българския, и чуждия - в България, както и кои са най-важните приоритети до края на мандата, по които работим и ще продължим да работим. Това се случва както със законодателни промени, така и с промени в държавната администрация, така че в края на този мандат България да бъде много по-добро място за правене на бизнес, отколкото това, което ние наследихме.

Първо, всички идеи и теми от гледна точка на развитието на българския бизнес - от фискална политика до данъчна политика, мерки за подпомагане на бизнеса, разплащане на неразплатени задължения - ние подлагаме на обсъждане преди едно решение да бъде взето. Това е практика, която за мен дава стабилност и сигурност, че като се стигне до едно решение, то е минало през достатъчен брой разговори, кръгли маси, срещи с бизнеса и с вашите асоциации, така че да имаме стабилна и сигурна база за вземането на това решение.

От тази гледна точка установихме и работеща система за диалог с работодателските организации и синдикатите и видяхте, че почти всички мерки за излизане от кризата и за подпомагане на българския бизнес и заетостта в България минаха през Тристранния съвет - нещо, което досега не се е случвало. За нас това е много важно като правителство, защото идеите преди да влязат в Министерски съвет и в Народното събрание вече са получили подкрепата на работодателските организации и на синдикатите.

Голям успех на това правителство до момента е запазване на ниското данъчно облагане в България, дори в сферата на социалните осигуровки - от януари тази година ги намалихме с 2 процентни пункта. Това ни разграничава рязко от голямата част от нашите съседи, а и от голяма част страните от Европейския съюз. От една страна с по-ниска данъчна тежест е по-лесно да се излезе от кризата, а от друга страна, по-добрата фискална политика, която ние имаме в сравнение с останалата част от Европа, ни гарантира, че в бъдеще няма да ни се налага да вдигаме данъци, както в много други държави. Тук искам да ви дам просто две сравнения с наши съседки. Знаете, че у нас корпоративният данък е 10%, а ДДС е 20%, а в Гърция средният корпоративен данък е 25% - два и половина пъти по-голям, а ДДС се вдигна тази година от 19% на 21%, а след това на 23%. С други думи, ние имаме и по-нисък пряк корпоративен данък, и по-ниски косвени данъци, отколкото Гърция. Знаете също какво стана тази събота в Румъния след някои опити да се намалят част от социалните плащания, които бяха обявени за противоконституционни. Стигна се до увеличаване на ДДС от 19% на 24%, така че Румъния изглежда така: корпоративен данък 16% (60% по-голям, отколкото в България) и 24% ДДС. От тази гледна точка в момента двете ни съседки имат доста по-голяма данъчна тежест, отколкото имаме ние. Това предпоставя, ако някой голям инвеститор гледа региона и мисли къде данъчната тежест предполага по-добра работа, той ще види, че България осигурява най-добрата данъчна политика както на Балканите, така и в целия ЕС. Корпоративният данък в Турция е двойно по-голям от българския - тук е 10 на сто, а там е 20 на сто.

Това не е само данъчна политика, но и цялата финансова и икономическа политика на това правителство - да подпомагаме бизнеса, но и запазването и създаването на нови работни места, на повече заетост и запазването на ниските данъци.

Не само, че данъците ни са по-ниски от тези на нашите съседи, но тук има и още една тема, която наследихме от нашите предшественици - връщането на ДДС. Това не се случваше от края на 2007 година. Ние направихме две неща: първо променихме законодателството, така че ДДС да се връща в по-кратки срокове от началото на тази година и на месечна основа, което беше и предложение на работодателите, да предоставяме данните за дължимия ДДС. Аз получавам тези данни ежедневно и мога да ви кажа, че в началото на днешния ден невъзстановеният ДДС е на стойност 248 млн. лева. В същия ден на миналата година невърнатият ДДС е бил около 400 млн. лева. И в 2007 г., и в 2008 г. невъзстановеният ДДС е бил между 370 и 430 млн. лева. С други думи, макар че е криза и че ни е тежко, ние сме съумели да дължим по-малко и да възстановяваме по-бързо ДДС.

Друга тема са облекчените разрешителни режими за инвеститори Клас „А". Министър Трайков ще говори по-дълго по тази тема. Това, което помага на по-едрите инвеститори, каквито сте вие, може да се приложи и за средните и по-дребните инвеститори в перспектива. С добра данъчна политика, добра фискална политика и с добра политика на регулаторните режими България наистина може да се отличи и да излезе от кризата не само като едно от добрите места за правене на бизнес в ЕС, а като най-доброто място за правене на бизнес в ЕС!

И последната тема, по която много се работи от министрите, това са концесионните режим или създаването на предпоставки с промени в закони и регулации, за концесионни режими на пристанища, пътища и т.н.

Тук премиерът няколко пъти ясно е казвал от началото на мандата, че имаме за цел по-добри инвестиции в този тип инфраструктурни проекти от една страна, а от друга страна - подпомагане на бизнеса и на гражданите. Ако имаме по-добри пътища, по-добри летища, по-добри пристанища, на всички нас ще ни е по-добре да правим бизнес. И не само това - ще съумеем да привлечем бизнеси, които в момента работят от други държави и обслужват България. Нашата цел е да привлечем тези бизнеси, техни представителства и на регионално ниво. От тази гледна точка строенето на всички магистрали, които се правят от министър Плевнелиев и неговия екип и тези допълнителни законови промени, които правим в концесионните режими, ще помогнат България да стане една силно привлекателна страна за този тип бизнес. Това са едни от основните неща, които заедно, този екип, а и останалото правителство, работим, за да подпомагаме и бизнеса, и увеличаването на работните места.

Това е свързано с по-голяма група цели и приоритети до края на мандата. Бих ги обособил в четири направления. Едното е по-добрата инфраструктура в България. Става въпрос главно за пътища, но и въобще за транспортните системи на България, които включват пристанища и летища и т.н. Ние искаме тази инфраструктура да бъде много по-добра в края на нашия мандат, за да подпомогне всички - и новите, и вече съществуващите инвеститори.

Втората тема е поощряването на производството в България не само на големите фирми и инвеститори, но и на малките и средните фирми. Там вече от значение е данъчната ни политика - по-ниските данъци, по-добрата прогнозируемост и стабилност на данъчната ни система, с които по-лесно се прогнозира оттук нататък как да се инвестира в България. От тази гледна точка смятам, че ние сме най-прогнозируеми, с най-стабилната и с най-добра прогноза не само на Балканите, но и в целия Европейски съюз.

В началото на мандата на нашето правителство по международните стандарти за изчисляване на данъчната тежест България беше на шесто място в Европа по равнище на данъчна тежест. Година след това ние вече сме на второ място в Европа по ниска данъчна тежест. Пред нас има само една държава в Европа, която има по-ниско данъчно бреме като цяло от България и това е Словакия. Ние сме надминали четири държави, главно защото те са си увеличавали данъците през последните 11 месеца, докато ние успяхме и в трудна година да намалим социалните осигуровки с два процентни пункта.

Но поощряването на производството има и много други аспекти, по които моите колеги ще говорят.

Третата тема е премахването на спирачките пред правенето на прозрачен бизнес. Всичко, което се прави - и се прави много успешно - в борбата с организираната престъпност, корупцията в администрацията, контрабандата и борбата със сивия сектор. Знаете, че там, главно МВР и министър Цветанов, но и цялото правителство, законодателните промени, които се правят от Министерството на правосъдието, заедно с някои други промени в държавната администрация, които правят моите колеги, има редица успехи и вярвам, че всички вие ще се съгласите с това. Тази борба, макар че е трудна и има много какво да се направи, бележи редица успехи.

И последната тема, която е тема на цялото правителство, това е реформата в държавната администрация. Тази тема има два аспекта. Единият е реформиране на държавната ни администрация, така че тя наистина да обслужва по-добре и гражданите, и бизнеса. И на вас, и на останалите граждани ще ви е по-лесно просто да минават през тези регулаторни режими, да си плащат данъците и да правят всичко, което е необходимо и по-малка част от вашето време да прекарвате в работа с държавната администрация и да имате повече време да мислите какви инвестиции да направите и къде да ги направите.

Ако имаме по-ефективна държавна администрация, оптимизация в държавната администрация, сливане на части от нея с еднакви или почти идентични функции, премахване на неработещи структури, които не са си постигнали целите, ще бъдат спестени пари на данъкоплатците. А вие сте големите ни данъкоплатци. Това ще премахне и възможностите за голяма корупция в държавната администрация.

Затова още преди повече от половин година ние поръчахме във всички министерства и големите агенции да се направи обстоен анализ какви оптимизации могат да се направят. Тези анализи вече са предадени от министерствата на здравеопазването, отбраната и културата. До края на този месец всички останали министерства ще предложат тези анализи в Съвета за административна реформа. На 8 юли или след около 10 дни ние ще можем да докладваме на всички вас и на Министерския съвет оттук нататък какви мерки могат да се вземат, за да може държавната администрация да работи добре за вас като инвеститори и за нас като данъкоплатци.

Благодаря!