19.11.2015 г.

Уважаема госпожо председател на Народното събрание,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми колеги,

„Стабилност", „реалистичност", „резултати" - това са думите, които обобщават философията на Бюджет 2016. Преди година по-голямата част от представените в 43-то Народно събрание политически партии направиха трудния, но отговорен и мъдър   избор да създадат и подкрепят това правителство. Така, след месеци на политическа нестабилност, в трудна икономическа ситуация и криза в банковия сектор, поехме отговорността да работим за завръщането на нормалността в икономическия и обществения живот на страната с убеждението, че за преодоляването на предизвикателствата и постигането на стабилност са необходими споделените усилия на всички участници в обществения, икономическия и политическия живот. Че споделянето на виждания и взаимното разбиране, както и „сверяването на часовника" с това дали предприеманите действия са в правилната посока, ще дадат търсения резултат. Тази философия продължава да ни води и сега.

Икономическият растеж е в основата на просперитета на всяка страна, като нивото, развитието, натрупването, интензивността на оползотворяването и възвращаемостта на нейните материални, природни и финансови активи и човешки капитал определят способността да се генерират доходи и да се създава благосъстояние. По данни на националната статистика, през третото тримесечие на 2015 г. брутният вътрешен продукт нараства с 2,9% спрямо същия период на миналата година при равнището на БВП в ЕС с 1,9%. Най-голям дял в БВП заема крайното потребление и именно то има най-голяма роля в ръста на икономиката. Българската народна банка също отчита в края на третото тримесечие ръст с 1,6 % на кредитите на годишна база на сектор Нефинансови предприятия. За съжаление темповете на ръст на потреблението все още не са задоволителни. Но те не са свързани толкова с икономическо развитие, колкото с процесите, които протичат в обществото. Именно стабилността на средата и усещането за сигурност влияят върху поведението на всички икономически субекти и върху решението им да инвестират, защото удовлетворението и спокойствието в икономиката са сред фундаментите на растежа. И без необходимите реформи няма как да достигнем темповете на растеж на държавите, които решават по много по-рационален и прагматичен начин структурните си дисбаланси.

Нека не забравяме, че преди година финансовата система беше силно стресирана и тогава с Вас работихме по актуализацията на бюджета за 2014 година, която даде отговор на въпроса, свързан с осигуряването на ресурса, необходим на ФГВБ за изплащането на гарантираните депозити в КТБ. Така законовите срокове за изплащане на всички гарантирани влогове бяха спазени и на практика се видя, че системата за гарантиране на влоговете и българският банков сектор работят и не би следвало да имат притеснения дали са в съответствие с европейските стандарти. С направените през тази година законодателни промени и с избора на ново ръководство на Централната банка държавата подреди надзорните си функции, така че да има имунитет срещу опити за недобросъвестни действия при управлението на парите на хората. Уроците са прочетени от всички и финансовата ни система е стабилна, а наличието на устойчив и силен финансов сектор е задължително условие за работеща и ефективна икономика.

В края на миналата година гарантирахме, че правителството ще бъде коректен платец към всички, към които има задължения. Продължихме наследената добра практика за ускорено възстановяване на ДДС и незадържане нива на невъзстановен данъчен кредит. Разплатихме и забавените плащания по оперативните програми в съответствие с правилата. До края на тази година приключва окончателно програмният период 2007-2013 г. и необходимият за успешното финализиране на проектите от него ресурс е една от причините актуализацията на бюджета за 2015 година да е неизбежна. Факт е, че в актуализацията са отчетени и предизвикателствата, свързани с невъзможността от рязко свиване на разходите за персонал в някои сектори, в т.ч. и възникналите в резултат на оптимизацията на персонала непредвидени разходи за обезщетения и редуциране на неефективни разходи в секторите, предоставящи публични услуги. В тази връзка се предлага разходването на допълнителен ресурс за 2015 г. в размер на 387,8  млн. лв., предназначен да реши проблемите и да не допусне възникването на просрочени задължения. В резултат на това се очаква дефицитът по КФП на касова основа за 2015 г. да достигне до 3,3% от БВП, но дефицитът на начислена основа ще бъде под 3% от БВП, с което не се нарушават Маастрихтските критерии по отношение на нивото на бюджетния дефицит. Бързам да направя уточнението, че прогнозите за дефицита са максимално консервативни и това прогнозирано ниво най-вероятно няма да бъде достигнато.

Знаете, че още от пролетта алармирах, че темповете, с които се правят тези промени, не са задоволителни. Аз обаче поех и ангажимент да не оставим служителите в тези системи без заплати за месеците ноември и декември, тъй като по една или друга причина реформите не са могли да се състоят. Стъпка напред е и осъзнаването, че такива промени трябва да има, за да може да се подобрят условията на труд в тези системи и качеството на тяхната работа. Когато се наруши балансът на вземането и даването, в системите се натрупват изкривявания и диспропорции. Навсякъде в природата съществува баланс и всяко отклонение задейства поредица от механизми за неговото възстановяване.

Бюджетът за 2016 година е съобразен с реалността. Той е функция на това, което създаваме и дава достатъчно възможности държавата да изпълнява своите функции - за социална закрила на тези български граждани, които не могат да се справят сами без помощта на държавата, за инвестициите в човешки капитал, за сферата на отбраната и сигурността, където имаме международни ангажименти. Това е бюджетът, който отчита всички реалности и потребности, които ще има държавата през следващата година и най-важното - гарантира стабилност на фона на проблемите в обкръжаващата ни среда, свързани не само с икономическата, но и с глобалната сигурност.

Реалистичната прогноза за основните макроикономически показатели е базата, върху която се гради фискалната политика през следващата година. Очакванията ни за растежа на БВП са през 2016 г. да достигне 2,1 %, като негов основен двигател ще бъде вътрешното търсене. Както частното потребление и инвестиции, така и публичният сектор ще увеличават своя принос в растежа на икономиката. Постепенното възстановяване на вътрешното търсене през 2016 г. се очаква да подкрепи търсенето на труд и темпът на увеличение на заетостта слабо ще се ускори до 0,4 %. Това ще подпомогне по-нататъшния спад в нивото на безработица до 9,1 %, което е почти на предкризисните нива. Дефлацията започва да намалява, което също е сравнително добър сигнал. За 2016 г. средногодишната инфлация се очаква да бъде 0,5 %. Основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план остава стремежът за запазване стабилността на публичните финанси. Ревизираната цел за дефицита по консолидираната фискална програма за 2016 г. е в размер на 2,0 % от БВП при 2,5 % от БВП за 2016 г., заложена в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година. Планираният дефицит за 2017 и 2018 г. е съответно на нива от 1,4 % от БВП и 1,0% от БВП. Проектираното намаление на дефицита от 3,3% по ревизираната оценка на програмата за 2015 г. на 2 % през 2016 г. се дължи на усилие както от страна на приходите, така и от страна на разходите. Приходите по КФП за 2016 г. се очаква да бъдат в размер на 37,4% от БВП, а разходите са планирани с 2 % повече в размер на 39,4% от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита. Данъчно-осигурителната политика и през следващата година ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в средносрочен план. Осигурителната политика предвижда да се запазят размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и на здравноосигурителната каса за 2016 година.

През тази година показахме, че когато държавата си е на място, тя може да събира приходите и това се вижда от постигнатите резултати. Предприехме реални действия и приложихме работещи мерки за борба с контрабандата и сивата икономика и резултатът е красноречив - към 17.11.2015 г. сме събрали с 1,764 млрд. лв. повече спрямо същия период на миналата година, като в тази сума не са включени приходите от европейските фондове. За да се разбере защо е такава добра събираемостта на приходите през 2015 г., трябва да се даде и отговор на въпроса защото беше толкова лоша през предходната. Между другото, наивно е да се правят опити да се зачеркнат житейски факти по отношение на събираемостта.

Държавният бюджет за 2016 г. има основната цел да запази фискалната стабилност и да намали разликата между приходната и разходната част, която се отвори след неблагополучията през 2014 г. - да намали размера на бюджетния дефицит. Това усилие не е самоцел, то отговаря на необходимостта бюджетният дефицит да бъде финансиран през държавния дълг. Колкото по-бързо успеем да сближим приходната и разходната част на бюджета, толкова по-малко ще са опасенията и упреците, че държавният дълг расте непропорционално. Спомнете си колко енергия беше вложена в партизанщина и демагогия, изместили истинския дебат, когато в началото на годината внесохме за ратификация договорите за дилърство и агентство с четирите банки и Глобалната средносрочна програма за дълга. Политическите ни опоненти използваха целия си арсенал да пропагандират и насаждат страх в обществото с апокалиптични картини и сценарии. На разумните аргументи и доводи за избора ни за този подход, с който гарантирахме, че българската държава е готова във всеки един момент, когато се наложи и когато е най-добре на пазара, да заеме дълг, за да погаси и да покрие своите задължения, се отговори с евтин популизъм. Пазарът обаче показа, че има доверие на България и не само това - получихме високото признание „Най-впечатляващият кредитополучател от Централна и Източна Европа" в годишната класация на „Глобъл Кепитъл", повод за което беше успешната реализация при възможно най-добрите пазарни условия на тройния транш нови бенчмаркови еврооблигации в размер на 3,1 млрд. евро. Ще ви припомня, че те бяха емитирани през март т. г., лихвените купони бяха на най-ниските лихвени нива, постигани до момента от България на международните капиталови пазари. По време на трансакцията, която осъществихме именно в рамките на Глобалната средносрочна програма, страната ни успя да привлече изключително разнообразна и много добре диверсифицирана база от инвеститори. Конституционният съд също не намери основание в претенциите, че това, което направихме като програма за прогнозируемо и устойчиво финансиране на българския бюджет за следващите няколко години, противоречи по някакъв начин на основния закон. Винаги е лесно, когато се говори за бюджета, да се коментира с патос разходната му част, но когато заговорим за източника на този ресурс, вкупом всички заклеймяват дълга като порок. Затова нека всеки от Вас, който заяви резерви за мащабите в разходната част, да си спомня, че трябва да бъдем много чувствителни към разходите, които правим и към тяхната ефективност, защото в последните няколко години увеличаваме дълговата тежест на бъдещите поколения. Нека не забравя за взаимовръзката между дефицит и дълг, защото една отворена и малка икономика, каквато е нашата, не трябва да бъде поставяна в зависимост от външни кредитори. Крайно време е да осъзнаем, че ниският дълг не е самоцел, а гаранция за суверенитета на българската държава.

Ще представя на вашето внимание два ключови приоритета на Бюджет 2016, без да подценявам важността на останалите, които ще бъдат защитени по време на дискусията. Многократно съм заявявал, че българските бюджети трябва да инвестират в две основни направления: в човешкия капитал, чрез системата на образованието и в инфраструктурата при максимално добър баланс между двете.

 Вярвам, че в бюджета за следващата година този баланс е намерен и в нейния край ще има осезаем резултат. Подобряването на качеството на образованието ще се постигне чрез подобряване на училищната среда и заплащането на учителите и персонала, което от своя страна ще подобри връзката между образователната система и пазара на труда. Взаимодействието между институциите в полза на средното и висшето образование трябва да се задълбочи, не само с оглед на повишаване на качеството, а и с ясното разбиране, че каквито и инвестиции да направим в социална инфраструктура, ако няма качествен човешки капитал, който да ги управлява, се проваляме като общество. Без да противопоставям тезите дали битието определя съзнанието или съзнанието - битието, искам да подчертая, че обръщането към най-качественото образование също е важно, не само достъпът и задържането в клас и съм убеден, че всички училища, които предлагат най-качествения продукт, трябва да бъдат стимулирани.

Инвестициите в инфраструктура - регионалното развитие и благоустройството, както и развитието на транспортната инфраструктура на страната са сред ключовите приоритети на правителството и в Бюджет 2016. Реализирането на тези политики предполага водещо място на инвестициите в инфраструктура, като финансирането ще се осъществява както с национални средства, така и с подкрепата на оперативните програми и изпълнение на мерки, насочени към икономическо, социално и териториално сближаване. Искам да обърна внимание и на други важни инвестиционни механизми, които създадохме през тази година и ще разгърнат потенциала си през следващата. България  се включи чрез Българската банка за развитие със 100 млн. евро в Европейския фонд за стратегически инвестиции - така наречения „план Юнкер", за да се даде възможност за преодоляване на недостига от ресурси за инвестиране в жизнеспособни проекти, имащи потенциал да генерират висок икономически растеж в дългосрочен план. Също така Групата на ББР разработва и предлага програми за кредитиране на малък и среден бизнес, като само по линия на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради има над 1500 договора, които следва да се третират именно като подкрепа за малки и средни по мащаб предприятия. Вече е факт и „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България" ЕАД, който създадохме с цел да се намери максимално връзката между потребностите на нашия пазар и това, което се предлага под формата на различни финансви инструменти. Очаквам в началото на януари 2016 г. да се сключат договорите с управляващите органи на четирите оперативни програми и да обявим първите схеми за кандидатстване.

Чух много критики към проектобюджета, някои от тях - рационални, други - открито популистки и нерационални, използващи инструментариума на демагогията и лъжата. Няма да се изненадам да чуя подобни словесни конструкции и сега от парламентарната трибуна, но те, колеги, няма да ме разколебаят в увереността, че сегашното управление е добро и начинът, по който се харчат парите на данъкоплатеца, е по-добър от преди.

Пожелавам Ви ползотворна дискусия и Ви моля да подкрепите българския бюджет за следващата година.

Благодаря за Вашето внимание!