21.07.2010 г.

от NICK SKREKAS

Българската икономика изглежда се стабилизира след като устоя на неотдавнашната финансова криза по-успешно от повечето свои съседи. Страната е поела по неравния път към приемането на еврото и се очаква да стане важен енергиен център със съзряването на политическата си система.

През първото тримесечие на 2010 г. икономиката се сви с 3.6% на годишна база от 5.9% през предходното тримесечие. Въпреки това, правителството се надява на икономически растеж от 1% през тази година, тъй като възстановяващият се износ подкрепя развитието. Това възстановяване би било по-бързо от отчитаното в останалите страни от Европейския съюз.

Това е очевидно навсякъде в София - столицата на страната, тъй като между грозните панелни блокове от епохата на Съветския съюз израстват като гъби модерни сгради от стомана и стъкло. Класическите стари сгради бързо връщат предишното си великолепие и повечето от тях са наети от частни фирми.

Въпреки това, финансовите министри на ЕС решиха да започнат процедура за прекомерен дефицит срещу България - програма за намаляване на нейния бюджетен дефицит под прага от 3% от брутния вътрешен продукт, изискван от Пакта за стабилност и растеж.

Дясноцентристкото правителство изостави плановете си за кандидатстване във Валутен механизъм II - чакалнята на еврозоната, след като подаде сигнал, че бюджетният дефицит за 2009 г. е 3.7% от БВП поради редица неотчетени сделки, а не очакваните 1.9% поради неотчетени договори за обществени поръчки.

Предишната двуцифрена инфлация и нарастващият дефицит по текущата сметка също попречиха на България да се присъедини към ВМ II след присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 г. България обаче е една от малкото страни, където бюджетният дефицит се очаква да намалее (до 2.7% през 2011 г.), без да се налага да се прибягва до намаляване на заплатите и пенсиите; страната не повишава и данъците. За 2011-2013 г. Министерството на финансите прогнозира бюджетен дефицит под 3%, а бюджетът за 2011 г. е подкрепен от очакванията за ръст от 3% и дефицит от 2.7% от БВП.

През юни инфлацията на потребителските цени в България падна до 1.4% на годишна база от 1.9% месец по-рано, така че страната не е изправена пред риск от стагфлация.

Също така, правителството счита, че в края на тази година нивото на безработица ще бъде под прогнозираните 11.4%.

Освен това квалификационната база на българската работна сила се повиши драматично сега, когато работниците имат достъп до международно образование с по-високо качество. "Уча бизнес мениджмънт в Англия и скоро ще започна стаж в една американска компания, но моята цел е да се върна в София и да допринеса за развитието на българската икономика", заявява 20-годишният студент Антоний Тодоров.

България отбеляза своя първи „излишък" в отношенията си с ЕС, така че сега тя получава повече пари, отколкото внася в общия бюджет на Съюза. Това показва, че усвояването на средствата от ЕС се повишава и страната се надява да подобри инфраструктурата и стандарта на живот със средства от ЕС.

Налице е увеличаваща се средна класа от млади професионалисти с европейски стремеж за стандарта на живот, които не се страхуват да харчат за луксозни стоки, качествени вносни коли и модерни недвижими имоти.

"Съпругата ми и аз живеем добре; наскоро купихме къща близо до морето и планираме второ дете. Не искаме да живеем както са живели нашите родители зад Желязната завеса и обичаме да пътуваме много", казва Мариян Петков, 37-годишен инженер.

Все още обаче има проблеми за работещите бедни и пенсионерите, чийто жизнен стандарт все още е нисък, защото просперитетът не е достигнал до всички. Въпреки това, нещата сега са по-добре отколкото през предишните десетилетия.

През 1996 г. България преживя изключително тежка финансова криза. Няколко банки фалираха, имаше хиперинфлация, а производството се сви. В сътрудничество с Международния валутен фонд в страната беше въведен валутен борд, за да се стабилизира икономиката. Той беше от голяма полза за България, защото ограничи политическите решения по отношение на икономическата политика и страната натрупа значителен фискален резерв в подкрепа на фиксирания валутен курс от 1,95 лева за едно евро.

Докато някои от нейните съседки са напълно зависими от заемите от ЕС и МВФ, например Гърция с нейния голям пакет от спасителни мерки, България отказа да вземе заем от МВФ.

"Засега страната няма нужда от заем. Ние направихме оценка на възможностите за тази и за следващата година и решихме, че засега заем не е необходим," заяви наскоро финансовия министър Симеон Дянков.

Страната обаче се бори с организираната престъпност, корупцията и прекомерната бюрокрация, които все още са предизвикателство за дясноцентристкото правителство на ГЕРБ с министър-председател Бойко Борисов, което е на власт от една година. Междувременно, тъй като българската политическа система съзрява, страната се превръща във важен международен енергиен център. "Както "Южен поток", така и "Набуко" имат своето място в България. Те не са в конфликт и правителството подкрепя и двата газопровода", заявява премиерът Борисов.

Газопроводът "Набуко" има за цел да свърже източната граница на Турция с Баумгартен в Австрия, заобикаляйки Русия, тъй като транспортира природен газ между Каспийския регион и Европа. Проектът "Южен поток" е съвместно предприятие между Русия и България.

Нещата обаче не са толкова гладки по отношение на нефтопровода "Бургас-Александруполис" поради ограничените финансови ползи от около 35 млн.щ.дол. годишно и потенциалните екологични разходи. Гръцкият министър-председател Георгиос Папандреу планира дипломатическа визита в София, за да възобнови замразения проект за нефтопровода, по който страната му е партньор с България и Русия.

Въпреки че България изглежда вече не бърза да се присъедини към разтърсваната от проблеми Еврозона, избирателите ясно дадоха да се разбере, че няма да позволят каквото и да било връщане към комунистическата централизирана планова икономика.

Фискалната дисциплина е подкрепена от членството на България в ЕС, а режимът на валутен борд на МВФ изпълни целта си да увеличи доверието в икономиката. Въпреки скептицизма по отношение на руските енергийни проекти, които преди бяха доминирани от бившия Съветски съюз, мястото на България като енергиен кръстопът между Изтока и Запада е очевидно.

"Никой не може да върне времето, защото свободният пазар даде път на енергичността, иновациите и увеличаващо се благосъстояние. Дори и политическата система да продължи да се променя, избирателите няма да приемат намеса на чужди сили чрез енергийни проекти, действащи като троянски кон, защото българите са доволни от членството в ЕС и НАТО", заявява 70-годишният разпространител на вестници Иван Захариев.