Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • НОЕ
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30

ОТГОВОР НА ФИНАНСОВИЯ МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ НА ПИТАНЕ ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАЛИТЕЛИ НЕНО ДИМОВ И ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ

13.02.2006 г.

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Преди всичко бих искал да започна с това, че за ново споразумение с Международния валутен фонд (МВФ) не следва да се говори. На 25 януари 2006 г. приключи редовната мисия на МВФ по финализиране на втория преглед по двегодишното предпазно споразумение, сключено от предишното правителство. Проведени бяха дискусии с различни представители на кабинета, като предстои процедура за вътрешно съгласуване на проекто-документите в МВФ. Постигнатите договорености се очаква да бъдат одобрени от изпълнителния борд на директорите на МВФ на 29 март, т.г.

В проекта на втория допълнителен меморандум за икономическата и финансова политика отново се разглежда постигането на национално съгласуваните главни икономически цели за 2006 г., които са свързани с поддържане на фискална стабилност, устойчив икономически растеж, повишаване на заетостта и доходите като същевременно се предприемат всички мерки за намаляване дефицита по текущата сметка.

Възстановяването на спестяванията и практически стабилният коефициент на инвестициите са сред основните мерки за преодоляване на влошените показатели на платежния баланс. Това е причината решение на първо място да се търси чрез основния инструмент за икономическа настройка в условията на паричен съвет – бюджетът.

Какъв следва да бъде механизмът на въздействие на бюджета в този случай?

На първо място по отношение на спестяванията се предвиждат няколко мерки:

1. Законът за бюджета за 2006 г. утвърждава нелихвените разходи на държавните органи, министерствата и ведомствата (без разходите за обезщетения и помощи за домакинствата, разходите финансирани чрез държавни инвестиционни заеми и свързаното с тях съфинансиране и тези със средства от дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства) в размер на 93 на сто, като останалите 7 на сто се извършват само в случай, че не се влошава салдото по текущата сметка на платежния баланс над 12 на сто от БВП. Тази мярка се очаква да подобри фискалното салдо с 0.8 на сто от БВП.

2. Разработен е оптимистичен вариант на прогноза за приходите базиран на оптимизиран модел за цикличността на развитие на българската икономика през настоящата година. Считаме за необходимо преизпълнението на приходите да бъде икономисано именно с оглед реализиране на необходимите на икономиката ни спестявания и критерият за изпълнение на фискалния излишък да бъде съответно завишен. Това би могло да подобри фискалното салдо с 2.2 процента от БВП.

Бих искал да подчертая, че Закона за държавният бюджет на Р.България за 2006 г. бе базиран на умерено-консервативен сценарий за приходите, така че да не се създават рискове пред икономиката. Абсорбирането на евентуални фискални рискове по време на планирането на бюджета е един от най-важните механизми за гарантиране на устойчивостта на фискалната позиция и макроикономическата рамка.

Важна съпътстваща мярка е и избягване на натрупването на просрочия.

Тези ясни правила създават условия за стабилно и прозрачно протичане на бюджетното изпълнение. Тук е мястото да спомена, че българската икономика е определяна като една от най-стабилните и успешно развиващи се, благодарение именно на съществуващия бюджетен излишък, следствие на разумната фискална политика на правителството. Излишъкът по бюджета е индикатор именно за това и не следва да се спекулира с неговото наличие или значение.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация