08.02.2021 г.

Уважаема г-жо Павлова,

Уважаеми дами и господа,

Позволете ми да Ви приветствам с добре дошли на видеоконференцията за ежегодното представяне на доклада на Европейската инвестиционна банка относно инвестициите и инвестиционното финансиране в България.

Изминалата 2020 година беше белязана от две ключови събития за България, които имаха противоположно влияние върху бизнес средата у нас и условията за инвестиции: от една страна, присъединяването ни към Банковия съюз и към Валутния механизъм 2, с което ясно очертахме хоризонта за членство в еврозоната към 1 януари 2024 г., а от друга – пандемията от Ковид-19.

Първото събитие се отрази с положителен знак за привлекателността на страната ни като място за инвестиции, в две основни направления:

Първо, успешното изпълнение на предварителните и спазването на последващите ангажименти за задълбочаването на интеграцията ни с Европейския съюз даде силен тласък за сериозната трансформация на икономиката ни, затвърждавайки устойчивостта и жизнеността на банковата ни система и на небанковите финансови институции. Стартира реформата в управлението на държавните предприятия, с приемането на Закона за държавните предприятия и Правилника за прилагането му. По този начин осигурихме прилагането на Насоките на ОИСР за добро управление на държавните предприятия. Изработихме и започнахме да прилагаме пътната карта за подобряване на рамката по несъстоятелността. Приведохме законодателната ни рамка в областта на борбата с изпирането на пари в пълно съответствие с европейските норми.

Второ, самият факт на присъединяването ни към банковия съюз и на българския лев към Валутния механизъм 2 повиши допълнително доверието на инвеститорите в България. Това намери отражение и в оценките на агенциите за кредитен рейтинг, както и при изключително успешната реализация на външната дългова емисия, с която излязохме на международните финансови пазари през септември миналата година, когато за първи път българските 10- и 30-годишни облигации постигнаха доходност, сходна с тези на някои държави от еврозоната.

Второто събитие, Ковид-19, поднесе много предизвикателства на всички в световен мащаб. Предприетите ограничителни мерки за справяне с пандемията имаха голямо отражение върху българската, европейската и световната икономика.

На този фон, изключително важно беше отрицателните ефекти от пандемията да не се превърнат в дългосрочна тежест за икономиките и да не компрометират досегашната ни траектория на развитие, обезкуражавайки инвеститорите и подкопавайки потенциала за растеж в средносрочен план.

Бяха предприети широкомащабни мерки, както от ЕК, така и от всички държави членки за повишаване на капацитета на здравните системи и за подпомагане на най-силно засегнатите сектори и сегменти на икономиката. На общоевропейско ниво, за преодоляване на последствията от пандемията бяха стартирани нови инициативи като Паневропейския гаранционен фонд, Европейският инструмент за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредна ситуация (SURE), беше договорен безпрецедентен пакет за възстановяване и дългосрочен бюджет на ЕС.

На национално ниво, през 2020 г. бяха въведени редица финансови и бюджетни облекчения, и беше заделен значителен финансов ресурс, възлизащ на около 3% от БВП, за подкрепа на заетостта и на бизнеса, както и на служителите, работещи на първа линия в борбата с пандемията. Бих откроил някои от по-значимите мерки:

• Удължихме срока за плащане на данък върху печалбата от 2019 г.
• Беше обявен частен мораториум върху изплащането на задълженията към банките, в съответствие с указанията на Европейския банков орган.
• Въведе се намалена данъчна ставка за определени категории стоки и услуги, в това число за ресторантьорския бизнес.
• В подкрепа на заетостта, по мярката „60:40“ бяха заделени средства в размер на 1 млрд. лева.
• С капитализацията на ББР бяха осигурени 700 млн. лв. в подкрепа на бизнеса, засегнат от пандемията.
• В допълнение, бяха одобрени отделни схеми за подкрепа на най-засегнатите отрасли, с фокус върху туризма и транспорта.

Всички тези мерки имаха основна цел да се предотвратят масови фалити, водещи до рязко покачване на безработицата и срив на инвестициите. Поддържането на фискална и финансова дисциплина през предходните десетилетия даде пространство на правителството да реагира гъвкаво на сериозните предизвикателства, свързани с пандемията.

Като следващ етап от подкрепата за бизнеса, държавата насочва усилията си върху възстановяването на икономиката, така че по-бързо да се върнем към нивата на развитие от 2019 г. Инвестициите имат ключова роля за това и идентифицирането на пречките, пред които са изправени, е основна стъпка за предприемане на ефективни целенасочени политики в тази насока.

Като акцент на подкрепата през този етап бих посочил одобрението от Съвета и Европейския парламент на Регламента за инструмента за възстановяване и устойчивост. С него на България се предоставя допълнителен ресурс под формата на близо 8 млрд. лв. грантове в подкрепа на икономиката и нейната успешна „зелена“ и „дигитална“ трансформация.

В момента подготвяме Национален план за възстановяване и устойчивост, с който представяме приоритетите си за финансиране от горния Инструмент. В плана детайлно се описват инвестициите и реформите, които ще се предприемат от българските институции, за допълнително подобряване на бизнес средата и осигуряването на добри условия за частните инвеститори. Особено внимание ще бъде отделено на енергийната ефективност, зелените технологии и електронната среда за управление.

Очаквам действията на правителството, които изброих в своето изказване, да се отразят благоприятно върху оценката на инвеститорите, което да видим при следващото годишно представяне на доклада на Европейската инвестиционна банка относно инвестициите и инвестиционното финансиране в България.

Благодаря за вниманието.