17.11.2005 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ГОСТИ,

На Вашето внимание е проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2006 г. Предстоящата 2006 г. се явява първата пълна година от управленския мандат на настоящото българско правителство и същевременно, последна година преди планираното за 1 януари 2007 г. присъединяване на България към ЕС. В този смисъл Бюджет 2006 е призван да отговори на обществените очаквания за ускорен напредък на България в процеса на социално-икономическо сближаване и интегриране на икономиката на страната към Единния европейски пазар.

Ръководени сме от разбирането, че повишеното доверие в институциите след изборите трябва да се превърне в основен ресурс и импулс за придържане към необратимия процес на пазарно ориентирани реформи и неговото разумно ускоряване при запазване на строгата финансова дисциплина и доверието в монетарната система. В този смисъл, предвидените програмни мерки и политики осигуряват допълнителни гаранции за утвърждаване на България като привлекателно място за чуждестранни инвестиции. Това, от друга страна, ще осигури разширяване на икономическия потенциал, устойчив икономически растеж и постепенно нарастване на доходите.

Бюджет 2006 отразява приемствеността в досега провежданата икономическа и бюджетна политика, с акценти върху:

- съхраняване на макроикономическата стабилност и създаване на предпоставки за устойчив икономически растеж;

- подготовката на страната за Еврочленство;

- повишаване на социалната отговорност;

- преодоляване на последиците от природните бедствия в България от лятото на 2005 г.

В него амбициите за догонващо Европейския съюз икономическо развитие, нарастване на доходите и сближаване на качеството на живот с това на европейските граждани, се срещат с обективните икономически реалности и възможности на държавата да осигури финансиране на бюджетните сфери. Тези цели се преследват при запазване на макроикономическата стабилност и фискалната устойчивост и при стремеж да се противодейства на разрастващия се дефицит по текущата сметка на платежния баланс.

Бюджет 2006 предвижда реалният ръст на БВП в България да достигне 5.5%, надхвърляйки с над 3% прогнозирания икономически растеж в ЕС. По-нататъшното хармонизиране на акцизните ставки с минималните равнища в ЕС ще допринесе за повишаване на инфлацията в края на годината до 4.9%, но ще изчерпи негативния си ефект през годината и ще облекчи покриването на инфлационния критерий за членство в Икономическия и валутен съюз през 2009 г.

Допусканията при съставянето на бюджета са базирани на стремежа да се запазят положителните тенденции в икономическото развитие. Факторите, които обуславят сравнително високия растеж на икономиката, са инвестициите и нарастването на износа. Очаква се инвестициите да растат с по-бързи темпове от растежа на БВП и делът им към 2006 г. да достигне до 26% от БВП. Това нарастване ще бъде финансирано главно по линия на вътрешните спестявания, които ще надхвърлят 16% от БВП. Необходимото условие за подобно развитие е налице – наличието на стабилна финансова система. Устойчивостта на бюджетното изпълнение за 2005 г. също създава стабилна основа, върху която да започне следващата бюджетна година.

Очакваните добри темпове на растеж на световната икономика и в частност на ЕС през периода 2006-2008 г., заедно с присъединяването на страната към ЕС и подобряването на конкурентноспособността на българските стоки, дават основания да се очаква значителен ръст на износа, който в реално изражение може да достигне около 12% от БВП през 2006 г. Очакваното реално увеличение на вноса на стоки за периода 2006-2008 г. от малко над 11% се базира главно на предположенията за повишаване на потреблението и запазване на висок ръст на инвестициите в страната.

Заложеният сравнително висок икономически растеж през следващата финансова година е предпоставка за нарастване на заетите с 1% годишно, респективно за намаляване на безработицата под 12%.

Бюджет 2006 е първият бюджет от старта на прехода, в който на ниво планиране е заложен нулев бюджетен дефицит. Балансираният бюджет е съобразен с рекордно високия дефицит по текущата сметка на платежния баланс, респективно, противодейства на тенденцията на изпреварващо нарастване на вътрешното търсене, съдейства за редуциране нивото на държавния дълг и повишава финансовата дисциплина и стабилността на публичните финанси.

Основна цел на данъчната политика за 2006 г. продължава да бъде постигането на устойчив икономически растеж и стабилност на икономиката, реализиране на мерки, стимулиращи инвестиционния процес и намаляване на пряката данъчно-осигурителна тежест.

Към настоящия момент данъчните ставки по корпоративния данък и на данъка върху доходите на физическите лица са едни от най-ниските сред останалите страни в региона. Запазването и възползването от това предимство, съчетано с опростяването на административните процедури за данъкоплатците, цели да направи българската икономика по-привлекателна за местните и чуждестранните инвестиции.

По отношение на облагането на доходите на физическите лица за 2006 г. е предложена нова скала. Необлагаемият минимум от 130 лв. през 2005 г. се увеличава на 180 лв. през 2006 г. като едновременно с това данъчната скала става триетажна с максимална данъчна ставка от 24%. В резултат – от домакинските бюджети ще бъдат иззети в по-малко близо 200 млн.лева.

Намалява се осигурителната тежест с 6% - от 29% на 23%. Променено е и съотношението на вноските работодател – работник от 70/30% за 2005 г. на 65/35% за 2006 г., което в съчетание с намалената осигурителна тежест е особено благоприятно за стимулирането на българския бизнес. На стопанския сектор се преотстъпват над 600 млн. лева, което е предпоставка за нарастване на корпоративните инвестиции, повишаване на конкурентноспособността на местното производство и услуги, по-нататъшно легализиране на трудовите възнаграждения и реално нарастване на разполагаемите доходи.

Промените в Закона за акцизите се правят във връзка със синхронизирането и хармонизирането на законодателството ни в тази област в съответствие с директивите на ЕС, тъй като действащите към момента в страната акцизни ставки все още са по-ниски от минималните за Общността.

Отчитайки сериозното покачването на пазарните цени на недвижимите имоти в последните години се предлага минимално увеличаване на данъчните оценки на недвижимите имоти между 20% и 30%, в зависимост от категорията на населеното място.

През 2006 г. държавните разходи са структурирани в зависимост от правителствените приоритети, като общото им равнище е ограничено до 40% от БВП. Значителни публични средства се отделят за финансиране на дейностите, свързани с европейската интеграция, повишаване на доходите – пенсии и работни заплати и преодоляване на последиците от наводненията.

Бюджет 2006 е призван да отговори на обществените очаквания за ускорен напредък на страната ни в процеса на социално-икономическо сближаване и интегриране на икономиката ни към Единния европейски пазар. В този смисъл средствата, предвидени в бюджета за 2006 година, са над 800 млн. лв., или близо 2% от БВП. Тяхното разпределение е предвидено главно в три направления:

• Нарастване на средствата по ведомства в изпълнение на различните европрограми;

• Съфинансиране на предприсъединителните фондове ФАР, ИСПА и САПАРД;

• Специален резерв за финансиране на дейности по изпълнението на различни предприсъединителни програми.

Ръстът на капиталовите разходи за 2006 г. възлиза на 620 млн. лв. или близо 1,5% от БВП. Средствата са разпределени при засиленото участие на фондовете ФАР, ИСПА и САПАРД. През 2006 г. ще продължи изпълнението на мащабни инфраструктурни обекти, като Транзитни пътища III, електрификация на ж.п. линията Пловдив-Свиленград, разширението на Летище-София, Дунав мост 2, регионални депа за отпадъци и пречиствателни станции за отпадни води. Увеличен е размерът на средствата, които страната ни ще усвоява от външни инвестиционни кредити по вече сключени споразумения.

Двойно са увеличени средствата за бедствия и аварии спрямо 2005 г. Средства за преодоляване на щетите от тазгодишните наводнения са заделени и по бюджетите на отделни министерства.

С Бюджет 2006 продължава процесът на финансова децентрализация и укрепването на финансовата стабилност на общините. Допълнително ще бъдат прехвърлени като местни приходи средства в размер на 160 млн. лева.

Разходите за здравеопазване и образование на консолидирана основа нарастват съответно с 220 млн. лв. и 100 млн. лв. спрямо предходната година.

Предлага се финансирането на болничната помощ да се извършва от Националната здравно-осигурителна каса, като тази промяна се съчетава с поредица от мерки за заздравяване на финансовата дисциплина в целия здравен сектор и продължаване на реформите.

В сферата на образованието са предвидени средства за осигуряване на безплатни учебници и учебни помагала на учениците до четвърти клас. Разчетени са средства в размер на 25 млн. лв. за продължаване на стратегията за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в училищата. Предвидено е закупване на превозни средства с цел осигуряване на транспорт до средищните училища. Осигурени са средства за закуски на учениците от I до IV клас, както и за децата в подготвителните групи и класове за задължителна подготовка. Изброените мерки са израз на политиката на правителството за преодоляване на социалните препятствия пред достъпа до образование.

През 2006 г. се предвижда 6% нарастване на работните заплати в бюджетната сфера от 1 юли 2006 г., при оптимизация на държавната администрация с до 10 на сто. Правителството планира увеличение на минималната работна заплата от 150 на 160 лв. от началото на годината.

Планирано е осъвременяване на пенсиите от 1 януари 2006 година с 5% и прилагане на диференциран подход за по-ниските пенсии. За първи път се предвижда създаване на държавен инвестиционен фонд за финансова подкрепа на първия стълб на пенсионната система.

Политиката по доходите в бюджетната сфера следва да бъде реализирана, както е дефинирано и в правителствената програма, при:

• Прилагане на нов, по-ефективен механизъм за определяне размера на средствата за заплати. Поетапното въвеждане на програмното бюджетиране е първият етап в тази посока, тъй като е ориентирано директно към крайния резултат, а не към отделните икономически показатели, в т.ч. и заплатите.

• Ръстът на заплатите в бюджетната сфера ще бъде обвързан с нарастването на производителността на труда в реалния сектор, с оглед осигуряване на силна и конкурентноспособна икономика, висок икономически растеж и стабилна макроикономическа среда.

В проекта на бюджет за 2006 г. са предвидени 204 млн. лв. за активни мерки на пазара на труда. Като цяло разходите за помощи и обезщетения по бюджета на МТСП нарастват с 64 млн. лв. спрямо 2005 година.

Другите съществени акценти на социалната политика са:

• За помощите, изплащани по Закона за интеграция на хората с увреждания са осигурени допълнително 50 млн. лв.;

• В разходите по Закона за семейни помощи за деца е предвидено увеличение с 14 млн. лв. спрямо 2005 година при запазване размера на дохода на член от семейството (200 лв.) и въвеждане на диференциация на помощта в зависимост от поредността на децата;

• Предвидени са средства в размер на 67 млн. лв., които осигуряват изпълнението на правителствени решения за предоставени права и преференции на определени категории от населението за безплатни и по намалени цени пътувания по железопътния и автомобилен транспорт в страната;

• Осигурени са средства по Фонд „Условия на труд” за съфинансиране на проектите на предприятията за подобряване условията на труд и привеждането им в съответствие с европейските изисквания.

В проектобюджета е предвидено реализиране на актуализирана стратегия за управление на държавния дълг, насочена към по-нататъшно намаление на дъговото бреме. Такова управление ще допринесе за намаляване на рисковете за бюджета при обслужването на дълга. В същото време балансираният бюджет ще ограничи нуждата от поемане на нови правителствени дългове. Осигурено е адекватно на приоритетите и нуждите външно финансиране.

Възнамеряваме да повишим контрола в бюджетната сфера с цел нарастване ефективността на разходите и по-високо равнище и качество на предлаганите публични услуги. Предвиждаме текстове, които възпрепятстват поемането на финансови ангажименти от страна на първичните разпоредители с бюджетни кредити извън разходните тавани. В същата насока ще съдейства и процесът на програмно бюджетиране, който разширява обхвата си в бюджетната сфера. За 2006 г. още четири нови първостепенни разпоредители с бюджетни кредити разработиха програмни формати на бюджети, с което броят им нараства на десет. Целта на бюджетните реформи е държавата да използва ограничените бюджетни средства възможно най-ефективно в условията на висока прозрачност.

Преди да обобщя, ще си позволя да обърна внимание и на няколко коментара, появили се в хода на предварителното публично обсъждане на проектобюджета:

• За пропуснатите възможности за по-значимо намаление на данъчната тежест. Вече бе подчертано, че намалението на осигурителните вноски с 6% оставя в стопанската сфера над 600 млн. лева – най-мащабното еднократно преотстъпване на ресурси в годините на икономически реформи;

• Относно коментарите за отпускане на средства за нереформирани сектори като здравеопазване и образование. Три месеца не са достатъчни за извършване на цялостни промени, но първите стъпки вече са реализирани и са налице съответни програми, които ще бъдат изпълнявани в хода на изпълнение на бюджета;

• По-отношение на високия размер на публичните разходи. В действителност, разходите на централните ведомства са редуцирани с над 1,5% от БВП в сравнение с настоящата финансова година, което позволява да се насочат средства за подготовка на страната за присъединяване към ЕС, за преодоляване на щетите от наводненията и за прехвърляне на ресурси от централната към местните органи на власт.

В заключение, бюджетът е насочен към подържане на икономическия растеж и повишаване на конкурентноспособността на местното производство и услуги при запазване на устойчива фискална позиция и ценова стабилност. Той съдържа възможните за състоянието на нашата икономика социални ангажименти. Спазвайки стриктно референтните стойности за правителствен дефицит и държавен дълг и следвайки благоразумните европейски практики в областта на бюджета, във фискален аспект страната ни ще бъде готова за ефективно членство в ЕС от 1 януари 2007 година.