21.04.2023 г.

Както току-що премиерът обяви, предложеният от служебното правителство законопроект за бюджет за 2023 г. е с дефицит на касова основа от 6,4% от БВП, който в номинално изражение представлява 11.8 млрд. лв., а на начислена основа дефицитът за 2023 г. е 6.1% от БВП. Ще е необходимо да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13,7 млрд. лв., като в края на 2023 г. размерът на дълга ще достигне 46.8 млрд.лв. или 25.3% от БВП. Прогнозният размер на БВП за 2023 г., с който  работим, е 184.5 млрд. лв. и ръст от 1.8%.

Със законопроекта не предлагаме промяна в данъчната политика.

При запазване на действащото законодателство приходите по КФП за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв.

Като относителен дял от БВП приходите за 2023 г. са 35,7 %.

Тук е мястото да подчертая, че събираемостта на данъчните приходи е висока и за първо тримесечие на 2023 г. тя нараства номинално с 20,1 на сто спрямо същия период на предходната година, въпреки въвеждането на намалени данъчни и акцизни ставки и увеличение на прага за регистрация по ДДС. Тази висока събираемост не е достатъчна да осигури финансирането на ръста на разходите.

По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв.

Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10 % за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 година.

За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 545,23 млн. лв., в т.ч. 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигането им до 125% от средната работна заплата.

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3.7 млрд. лв. спрямо закона за 2022 г.

 По отношение на усвояването на еврофондовете за 2023 г. сме предвидили 2,4 млрд. лв. за окончателни разплащания по стария програмен период 2014-2020 г. с оглед да няма загуба на европейски средства. Следва да се има предвид, че натиск оказва и слабото усвояване на средства  през 2022 г. по ПВУ поради неговото забавяне и сме предвидили 1,4 млрд. лв. за инвестиции по ПВУ. Ръстът на разходите в Националния фонд за 2023 г. нараства с 2,2 млрд. лв.

Служебното правителство напълно подкрепя приемане на бюджет в рамките на 3% от БВП дефицит, което е в съответствие с Маастрихтските критерии и е ключово за еврозоната, както и да не се натоварват българските граждани и бизнес с изплащането на висок размер на дълг.

В мотивите към законопроекта са предложени разнообразни приходни и разходни мерки за привеждане на дефицита в рамките на 3%. Екипът на МФ ще бъде на разположение на народните представители за отразяване на приемливите за тях възможни корекции в тази посока. Всички разумни и реалистични предложения за свиване на дефицита ще бъдат остойностени.

Напомняме, че хазартното отношението към публичните финанси на държавата не бива да се допуска, защото цената ще я плати цялото ни общество. Спекулации по отношение на събираемостта на приходите е опасна, тъй като повишаването на приходите има определен предел.

Законопроектът за държавния бюджет и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2023-2025 г. вече са публикувани на интернет страницата на МФ.

Благодаря за вниманието!