18.12.2024 г.

Поводът за днешния брифинг всъщност са критиките по отношение на бюджета за 2025 г., както и някои критики в последните дни, отправени към служебното правителство, във връзка с изпълнението на бюджета за 2024 година. По медиите, както и по отношение на бюджета за 2025 г., така и за 2024 г. бяха изразени градивни критики, имаше и някои лъжи и непрофесионални становища, които не само че нямат добавена стойност по отношение дебата както за проекта на държавния бюджет за 2025 и изпълнението на бюджета за 2024 г., така и създават разкол в обществото, настройвайки го срещу определени сектори, предоставяйки невярна информация или невярно интерпретиране на информацията.

Бих искала да обърна внимание на проекта на бюджета за 2025 година. Знаете, че служебното правителство пое отговорност да състави бюджета за 2025 година. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 2 от Закона за публичните финанси бюджетът трябва да бъде с дефицит в рамките до 3% от брутния вътрешен продукт. Служебното правителство не може да внесе бюджет с по-висок дефицит, тъй като това означава неспазване на законови разпоредби. Част от основните параметри на бюджета бяха обсъдени с всички заинтересовани страни, както и с голяма част от политическите партии, като бяха обсъдени възможни варианти на приходни и разходни мерки.

Бих искала да започна с разходната част на бюджета, защото тя е най-обсъждана и има отношение както за приходите, така и за бюджетното салдо. В разходите няма нищо фалшиво, за съжаление. Разходната част на бюджета е изготвена на база на действащи политики и на действащо законодателство. Служебното правителство спазва законите на страната и не може да предложи бюджет, който не съответства на действащото законодателство.

Бяха изказани много мнения от експерти, от финансисти да се съкратят разходите. Кои разходи, уважаеми господа политици и експерти - разходите за заплати и пенсии или разходите за капиталовата програма? Едните, които осигуряват социален просперитет на страната, а другите осигуряват икономически растеж и развитие на страната като цяло, на нейните общини и региони.

Аз няма да бъда финансовият министър, който да предложи намаляване на доходите и пенсиите на хората, нито ще възпрепятствам изпълнението на националните стратегически проекти и на проектите на общините за водоснабдяване, инфраструктура, образование, култура и социални дейности.

Проблемът не е в разходите за възнаграждения и пенсии. Проблемът е в начина, по който бяха увеличени, без да се основават на здрава икономическа логика.

По всички приети от Народното събрание промени в законите, свързани с увеличаване на разходите за персонал, Министерството на финансите е изразило отрицателни становища. Това може да се провери и, ако е необходимо, съответните становища могат да ви бъдат предоставени, поради което не е коректно да бъде обвинявано Министерството на финансите и служебното правителство. Тези становища бяха хвърлени в кошчето без да се вземат предвид изложените в тях аргументи. Народното събрание има пълните правомощия да промени, измени или отмени приетите от него закони. Служебното правителство няма правомощие да променя законите. Служебното правителство се е съобразило с всички действащи закони и политики при изготвянето на бюджета за 2025 година. 

Това, което се критикува, е, че бюджетът е хаос. Острата критика е към разходната част на бюджета, не се харесва увеличението на заплатите в публичния сектор. И на нас не ни харесва. Но знаете ли защо не ни харесва? Не защото са увеличени възнагражденията на хората, а защото политиката по доходите е хаос. И това е хаос, който не е създаден от служебното правителство. Това е хаос, защото липсва цялостна политика по доходите, включително приемането на увеличение на възнаграждения през годината без да са финансово обезпечени.

Автоматизмът, който беше въведен за увеличаване на разходите за персонал, съответно обвързването им със средна работна заплата, процент от брутния вътрешен продукт,  имаше и политика за диспропорциите в началото на 2024 г., доведоха на практика до още по-големи диспропорции и хаос.

Недопустимо е в изказванията на някои медии и експерти да се настройва обществото срещу определени сектори относно действителния размер на възнагражденията. Когато те предоставят информация сравняват 2024 г. с прогнозния размер на разходите за персонал за 2025 г. без да се вземат предвид увеличенията, които бяха гласувани в началото на 2024 г. като политика за намаляване на диспропорциите. Затова се получават много по-високи проценти, отколкото действително са заложени.

По отношение на капиталовите разходи - за да бъде осигурен икономически растеж и развитие са необходими инвестиции. През 2024 г. стартира национална капиталова програма, която включва двете приложения за инвестиционни проекти на министерствата и ведомствата и на общините.

Планирани са капиталови разходи за 2025 г. в размер на 14 млрд. лева. 7 млрд. лева по отношение на европейските средства - това включва европейските програми и ПВУ,  и 7 млрд. лв. са предвидени за министерствата, ведомствата и за общините. За 2025 г. капиталовите разходи включват средства, които да се осигурят за започнатите и незавършени проекти, както и за нови проекти. Кои точно разходи от капиталовата програма да бъдат намалени? Това означава да останат започнати и незавършени проекти - разкопани и неасфалтирани улици, започната и незавършена ВиК инфраструктура, означава населените места в страната да нямат модерна транспортна, културна, туристическа и социална инфраструктура. Затова бих искала да кажа, че аз няма да бъда финансовият министър, който ще предложи намаляване на капиталовите разходи, защото нашите граждани имат нужда от модерна инфраструктура.

По отношение на приходната част на бюджета - приходите са оценени на базата на макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, като са взети предвид ефектите от членството на страната в Шенгенското пространство, от политиката по доходите и предложените приходни мерки за постигане на дефицит в рамките, колкото е заложен в Закона за публичните финанси. Бяха отправени критики, че заложените приходи са фалшиви и че бюджетът застрашава фискалната стабилност на страната. Не предложеният проект застрашава финансовата стабилност на страната, а приетите хаотични политики и законодателство, които са отразени в него. Ръстът на приходите е повече от 20 млрд. лева за 2025 г. в сравнение с 2024 г., но сравнен с плана е само 17 млрд. лева. Всъщност 3 млрд. лева приходи не постъпиха през 2024 г., както и 1 млрд. лева разходи са необезпечени.

По тази логика трябва ли да се твърди, че и бюджетът за 2024 г. е фалшив? Разлика от 4 милиарда? Само че служебното правителство не твърди, че бюджетът е фалшив, а го изпълнява и полага всички усилия дефицитът да бъде в рамките на гласуваните 3%.

Най-големите атаки са по отношение на двете данъчни амнистии и съмненията как са направени оценките. Всъщност страната ни има огромен резерв както за събиране на декларирани и невнесени данъци, така и за укрити данъци. Аз няма да бъда финансовият министър, който ще предложи увеличаване на данъци и социални осигуровки за гражданите и бизнеса, при положение, че България разполага с такъв резерв. Всяка година се отписват по давност декларирани и невнесени данъци и осигуровки в размер на 2 млрд. лева. Не трябва ли държавата да положи усилия да си събере декларираните и невнесени данъци?

По отношение на недекларираните доходи страната ни е на първо място в Европейския съюз по дял на сивата икономика - 32% за 2022 година. При брутен вътрешен продукт над 200 млрд. лв., дял на сивата икономика около 65 - 70 млрд. лв., съответно недекларирани и невнесени данъци и осигуровки – 25 - 26 млрд. лева. Считате ли, че държавата не трябва да събере поне част от тези данъци и осигуровки вместо да увеличава данъците и осигуровките на коректните данъкоплатци?

Знаете, че 15 години в Министерството на финансите и още 15 години в НАП, целият ми професионален опит е свързан с данъци, приходи. Това, което поне от собствения си опит знам, е, че с традиционни мерки може да се постигне някаква събираемост на декларирани или на укрити данъци, но има лимит. Трябва да се предприемат по-нестандартни мерки, за да бъде намален както делът на сивата икономика, така и да се повиши събираемостта на декларираните, но невнесени данъци.

Ние не откриваме топлата вода, тя е открита много преди нас. Говоря за двете данъчни амнистия. Мога да ви кажа, че 15 - 20 от най големите държави в света са прилагали и продължават да прилагат данъчни амнистия. Започвам с държави членки на Европейския съюз - Германия, Франция, Италия, Португалия, Белгия, Гърция, включително Румъния, трети страни - САЩ, Канада, Австралия, Русия, Южна Африка и др. И ефектът от тези данъчни амнистии е милиарди. Другият ефект е, че когато се изсветлят доходи, след това тези доходи не могат да бъдат укрити. И затова още веднъж поставям въпроса - държавата не трябва ли да си събере дължимите ѝ данъци? Да, има резерви, има мерки - не само мерките, които са предложени в проекта на бюджет за 2025 г, но и набелязани допълнителни административни мерки от Министерството на финансите.

Министерството на финансите изразява готовност за разработването на допълнителни мерки, които в още по-голяма степен да гарантират изпълнението на приходната част на бюджета, както и да окаже пълна експертна помощ и подкрепа за разработването на подобни мерки. Благодаря! Заповядайте за въпроси.

Въпрос: Здравейте, Гергана Венкова от Бтв. Трябва да Ви върна на актуалната тема от вчера във връзка с парите за репродуктивна медицина и всичко, което се насочва според Постановлението от 22 ноември към Държавен фонд „Земеделие“. Какво налага тези пари да бъдат прехвърлени към фонда и имате ли съгласието на Министерството на образованието за прехвърляне на 33 милиона по програма отново към ДФ „Земеделие“?

Людмила Петкова, заместник министър-председател и министър на финансите:  Когато правих изложението за 2024 г., казах - 1 милиард разходи, поети ангажименти, не финансово обезпечени от бюджета; 660 милиона за земеделските производители, подписано споразумение от предходен министър председател, неразчетени в бюджета;  включително и предсрочните избори, неразчетени в бюджета; заплатите за висшето образование, знаете, че влязоха през средата на годината, финансово необезпечени. Всичко това наложи през цялата година преструктуриране на разходи и където има области, в които няма да бъдат усвоени, тези средства да бъдат пренасочени, без естествено да се нарушава нормалното функциониране на съответните области или сектори. Да не говорим и за капиталовата програма - капиталова програма за 10 млрд., обезпечена само с 4 млрд. Въпросът, който ми зададохте както за образованието, така и по отношение на инвитро, това е преструктуриране на разходите, тъй като бяха коментирани, че тези средства няма да бъдат усвоени, т. е. няма възможност да бъдат усвоени. Разбира се, ако бъдат усвоени, ще бъдат предоставени до края на годината, защото ние имаме и резерв. Не може държавата да бъде без резерв. Но ако тези средства не бъдат изразходвани, съответно те подобряват дефицита  и важното е какво е заложено за следващата година, за бюджет 2025. Ние сме заложили както за ин витро, така са заложени и средства за изпълнение на програмите на МОН. Всичко, което не е финансирано по някаква причина, например незапочнат проект или започнат проект, но незавършен – те са взети предвид, когато е изготвен проектът на бюджета за 2025 г.

Въпрос: Тоест МОН са се съгласили да вземете тези 33 милиона?

Людмила Петкова, заместник министър-председател и министър на финансите:  Да, защото са осигурени за следващата година, както е и за инвитро процедурите. Те са осигурени. Както каза и премиерът - осигурени са два пъти повече от тези средства, които казвате, че са взети. Те не са взети. Те временно са пренасочени. Ако има изпълнение по конкретния параграф, съответно ще им бъдат предоставени, но Вие виждате, че остават не по-малко от 10 дни до края на годината.

Въпрос: Моля Ви, кажете плановете ви в бюджета за 2025 г. - какво ще се случва с митниците и с НАП? Ще се сливат ли, няма ли да се сливат? Моля Ви, внесете яснота по темата.

Людмила Петкова, заместник министър-председател и министър на финансите:   Знаете, че темата за сливането на НАП и митници е много от отдавна. И още първият проект, когато се създаде Национална агенция за приходите, беше сливането на НАП и на митници, а не на НАП и част от функциите, които се изпълняваха от Националния осигурителен институт. Няколко пъти се повдига темата за сливането на двете агенции. Действително, аз чух много злонамерени твърдения, че служебното правителство иска да овладее митниците и т. н. Идеята винаги е била двете агенции да бъдат обединени в едно. Защото ще Ви кажа дори и тази година, 2024 г., координираната работа и изключително тясното сътрудничество на двете агенции допринесоха за изпълнението на приходната част на бюджета. Не за първи път се твърди, че приходите са надценени. Включително и за 2024 г., ако се върнете към дебатите, имаше същите твърдения, че приходите са надценени. Да, приходите може би бяха надценени, защото първото тримесечие бяха приети само 156 милиона повече в сравнение с 2023 г. При ефективната координация на двете агенции, само за 9 месеца бяха събрани 6 милиарда и приходите, данъчно-осигурителните приходи, ще бъдат не само изпълнени, но преизпълнени. Това показва, че създаването на единна агенция, обединена между двете, между НАП и митници, ще има по-добра ефективност в работата и е начин, по който да се постигне повишаване на събираемостта на приходите.

Въпрос: Г-жо Петкова, съществува ли на този етап хипотезата, в която Вие оттегляте бюджета? Имате ли разговор с политическите сили ? В тези разговори има ли такова искане от тяхна страна?

Людмила Петкова, заместник министър-председател и министър на финансите:   Както казах, служебното правителство пое отговорност и внесе бюджет за 2025 г. Официално искане не е постъпвало. И всъщност служебното правителство няма основанието да изтегли бюджет, при положение, че преди една седмица беше внесен. Въпросът е сега какво ще бъде решено от Народното събрание, съответно от народните представители. Всичко, което не се одобрява, то може да бъде отменено, изменено, променено. Могат да бъдат включени допълнителни както приходни, така и разходни мерки. Но официално не е постъпвало писмо от Народното събрание. А и в Закона за публичните финанси няма такава процедура - да се изпрати искане за оттеглянето на бюджета. Знаете, че сме края на годината и неприемането на бюджет би създало много голямо напрежение в държавата.

Въпрос: Г-жо Петкова, един цитат от преди малко от Асен Василев, Вашият предшественик, ще Ви помоля да го коментирате - „Бюджетът е писан от Делян Пеевски. Ще се раздават пари на силовите структури“. Какво бихте отговорили?

Въпрос: Само искам да добавя още един въпрос в тази връзка. Понеже Асен Василев на няколко пъти тази седмица по студиата Ви критикува за 30% увеличение за Министерския съвет, 60 - за МВР, над 70 - за ДОТИ. Защо?

Людмила Петкова, заместник министър-председател и министър на финансите:   Вие току-що ме чухте по отношение възнагражденията в системата на сигурността и на отбраната. Това са законопроекти, гласувани от Народното събрание. Можете да проверите кой ги е внесъл, как е гласувано и какви са становищата на Министерството на финансите. Току-що казах, че Министерството на финансите има пет отрицателни становища по тези законопроекти.

По отношение на увеличението на разходите - започвам с Министерския съвет. През 2024 г. имаше политика за намаляване на диспропорциите, гласувани в Закона за бюджета за 2024 година. Освен че не се намалиха диспропорциите, станаха още по-големи. Но това, когато се коментира, не се взима предвид. Давам като пример възнаграждения, заложени в бюджета за 2024 г., 100 единици, увеличение на разходите за заплати през 2024 г. примерно 10%, което прави общо разходи 110. Когато се предвижда увеличение с още 10%, примерно за 2025 г., сумата примерно е 122, но, ако го сравните с плана между 100 и 122, всъщност не е 10%, а е 22%, защото когато се коментира не се взима предвид това, което е прието през годината и което беше заложено в бюджета за 2024 година.

По отношение на Министерския съвет има разлика. Тя се получава по-голяма, защото Централното координационно звено, което беше към структурата на Министерството на финансите, което винаги е било в Министерския съвет, но беше прехвърлено в Министерството на финансите през 2023 г., аз го върнах обратно, където му е мястото,  заплатите на тези около 60 - 70 човека, които като се вземат за 2025 г., но ги няма за 2024 г., те също изкривяват действителния ръст на увеличаване на заплатите. Ръстът, който е заложен за администрацията, е 10%.

Въпрос: Ако можете да отговорите все пак на думите на Асен Василев за Делян Пеевски -  че той е правил бюджета.

Людмила Петкова, заместник министър-председател и министър на финансите:   Това е абсолютно несериозно. Мога да ви кажа, че поне аз 15 години, които имам стаж в министерството, винаги съм участвала в изготвянето както на промените в данъчните закони, така и по отношение на приходната част на бюджета. Бюджетът винаги е бил изготвен от Министерството на финансите и от неговите служители.