18.11.2016 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Нека накратко припомним някои от основните предизвикателства в сферата на публичните финанси при встъпването на правителството на ГЕРБ към ноември 2014 г.  На първо място през 2014 г.  се случи събитие, което представляваше безпрецедентен за последните години шок за финансовия сектор и оказа изключително негативно влияние върху бюджета - това беше изпадането в ликвидна криза и последвалото обявяване в несъстоятелност на четвъртата по големина търговска банка в България. Това събитие продължи да оказва негативно влияние върху публичните финанси не само през 2014 г., но и през следващите години поради негативните сигнали и породените съмнения за състоянието на финансовия сектор. Дългият период на политическа криза дестабилизира бюджета за 2014 г., като необходимостта от актуализация на бюджетната рамка за годината бе абсолютно наложителна още в средата на годината. Правителството на премиера Орешарски направи опит за актуализация на бюджета няколко седмици преди да подаде оставка и бе бламирано от мнозинството в парламента, което не остави друга възможност освен промените да се направят в края на годината от новосформираното правителство след проведените извънредни парламентарни избори. Това ограничи изключително много възможностите за компенсиране на изоставането в изпълнението на приходите чрез мерки за оптимизиране на разходите и на практика предопредели влошаването на дефицита спрямо заложените цели за годината.  

Като първа стъпка за разрешаване на тази кризисна ситуация новосформираното правителство изготви и внесе за одобрение от НС законопроект за актуализация на бюджета за 2014 г., чрез която да се осигури ресурс за незабавното изплащане на правоимащите вложители на гарантираните от Закона за гарантиране на влоговете в банките депозити в обявената в несъстоятелност КТБ АД.

Въпреки ограниченото време тази нелека задача беше изпълнена успешно и целият процес по изплащане на депозитите мина гладко и без затруднения. На второ място, за да се върне доверието в българската банкова система, бе подготвен и извършен преглед на качеството на активите на всички български банки и това бе извършено по всички правила за провеждане на стрес тестове и преглед на качеството на активите на Европейската централна банка. Тези две жизненоважни стъпки за преодоляване на негативните процеси от обявената в несъстоятелност КТБ бяха жизненоважни за възстановяване на доверието в българската банкова система и към днешна дата те са изпълнени успешно.

От гледна точка на бюджетните параметри има няколко важни индикатора за водената фискална политика през изминалите две години. На първо място е подобрението на бюджетната позиция по консолидираната фискална програма. От отчетения към края на 2014 г. дефицит в размер на близо 3,1 млрд. лв. на касова основа, до отчетения в края на октомври 2016 г. рекорден в последните години излишък в размер на 3,4 млрд. лева. Бюджетните параметри през всичките месеци след края на кризисната 2014 г. отчитат подобрение на годишна база, което кореспондира и на подобрението в макроикономическите индикатори. В резултат на тази консолидация прогнозата на Министерството на финансите за настоящата година сочи, че вместо планирания по закона за 2016 г. дефицит в размер на 1,8 млрд. лева, годината ще приключи с балансиран бюджет или дори излишък. Настоящата година ще бъде първата след 2008 г., през която няма да бъде формиран дефицит. Не на последно място, проведената последователна консолидация е пряк израз на философията на Закона за публичните финанси.

Друга важна характеристика на водената фискална политика през изминалите две години беше подобрението на приходната част на бюджета. Постигнатите номинални растежи на данъчните и неданъчните приходи за 2015 г. и първите месеци на 2016 г. изпреварват значително растежа на този показател за периода 2010-2014 г. Данъчните приходи към края на октомври 2016 г. нарастват номинално спрямо същия период на предходната година с над 1,7 млрд. лв., като ръст се наблюдава при почти всички групи данъци. Тези резултати се дължат както от една страна на подобрението в макроикономическите индикатори, така и в немалка степен на подобрената събираемост на приходите. След като през 2015 г. с ускорени темпове приходните администрации въведоха редица мерки за повишаване на събираемостта на приходите, борбата с контрабандата и данъчните измами, през 2016 г. тези мерки бяха доразвити и обновени. Изпълняват се и редица мерки за подобряване на комуникацията и улесняване на работата на бизнеса с приходните администрации, както и намаляване на административната тежест. Фискалните ефекти от тези мерки ясно се виждат в параметрите по изпълнението на приходите. Поради тази причина от изключителна важност е тези мерки да продължат да се прилагат системно и да се доразвиват, което оказва дисциплиниращ ефект и ще позволи положителните тенденции от последните две години да бъдат запазени в средносрочен хоризонт.

Друго предизвикателство, с което трябваше да се справи правителството, беше драматичното забавяне при изпълнението на проектите, съфинансирани от Европейската комисия по оперативните програми и фондове на Европейския съюз. Не бива да забравяме, че Оперативна програма „Околна среда" и някои оси по Оперативна програма „Регионално развитие" бяха временно спрени поради констатирани нарушения и към края на 2014 г. изпълнението на много от проектите изоставаше значително. В тази връзка незабавно започна да се работи за наваксване на изоставането и отблокиране на спрените програми. Крайните срокове за окончателно разплащане към изпълнителите по проектите за повечето програми беше краят на 2015 г., което е един изключително кратък срок предвид състоянието по изпълнението на проектите към края на 2014 г. През 2015 г. бяха положени огромни усилия за ускоряване изпълнението на проектите и максимално усвояване на средствата по оперативните програми, Програмата за развитие на селските райони, Програмата за развитие на сектор Рибарство и други програми на Европейския съюз за програмния период 2007-2013 г. при спазване на регламентираните срокове. В резултат на тези усилия плащанията към момента от бюджета на оперативните програми за програмния период 2007-2013 г. е в размер на 98,5% от общо договорения бюджет.

Какво е състоянието на държавната сметка към момента?  Какво оставаме на следващото правителство? Както вече споменах, сигурно е, че бюджетът за 2016 г. ще бъде балансиран или дори на плюс. Фискалният резерв към края на октомври е в размер на 14,2 млрд., при 7,5 млрд. през октомври 2014 г. Ако към тази сума се добави вземането от Фонда за гарантиране на влоговете, сумата на резерва днес достига 15,8 млрд. Казвам това, защото през целия мандат умело, но некоректно се спекулираше с програмата за поемане на дълг. Няма взети 16 млрд. лв. По програмата, одобрена в края на 2014 г., новият дълг е малко под 10 млрд. и той почти изцяло е на разположение във фискалния резерв.

Защо трябва да приемем този бюджет? Защото гарантира запазването на едно от най-ниските нива на облагане в Европейския съюз. Предвидените приходи са реалистични и изпълними и са гаранция за осигуряване на финансирането на секторните политики, без това да води до натрупването на нови дефицити и увеличаване на дълга. В бюджета за 2017 г. са осигурени необходимите средства за гарантиране на основните функции на държавата. Предвидени са допълнителни средства за социалните сектори, образование, здравеопазване и за поддържане на боеспособни въоръжени сили. Гарантирано е и изпълнението на националната програма за енергийна ефективност. Ако този бюджет не бъде приет, няма да се спази графикът за синхронизиране на акцизното законодателство с това на Европейския съюз, ще се забави усвояването на средствата от европейските фондове поради липсата на съответстващото национално съфинансиране, осигурявано от националния бюджет, тъй като то ще остане на нивата от 2016 г., включително и на получените допълнително от Европейската комисия средства за овладяване на бежанския проблем. Няма да се увеличат размерите на минималната работна заплата, на пенсиите, на учителските заплати, заплатите на социалните работници, работещите в спешната помощ, помощите и обезщетенията за децата с увреждания. Няма да има достатъчно ресурс за осигуряване на предвидената модернизация на армията. Ще се ограничи реализирането на програмата за саниране на жилищни сгради. Ще има несъответствие и няма да могат да се реализират приетите вече на първо гласуване бюджети на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.

Чухме много критики към бюджета. Вероятно следващото правителство може да заложи в него други политики. Чух, че не създавал стимули за икономиката. Тези думи ги чух и в края на 2015 г. по повод бюджета за 2016 г. Но видяхте, че за третото тримесечие на 2016 г. сме на едно от челните места по ръст на брутен вътрешен продукт в Европа. Чух, че не правил реформи. Реформите не са ресурс, реформите са отношение към политиката и управлението на този ресурс. Чух, че бил същият. Тя и държавата е същата, само че по-богата, макар и не с толкова, колкото ни се иска. Предлагам да приемем този бюджет. И моля тези, които ще го изпълняват, да не се поддават на популизма, да не променят данъците, да повишат ефективността на разходите, да пазят бюджета балансиран.

Благодаря ви!