25.10.2022 г.

Уважаеми г-н председател,

Уважаеми дами и господа народни представители,

Необходимостта от нов дълг е обусловена от два основни фактора – размер на бюджетния дефицит и рефинансиране на дълга.

Дефицитът за 2022 г. по актуализирания закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е в размер на 6,2 млрд. лв. Погашенията по държавния дълг са 3 млрд. лв. или общо необходимият ресурс е 9,2 млрд. лв. Одобреният размер на нов държавен дълг е 10,3 млрд. лв., като остатъкът от 1,1 млрд. лв. в края на годината осигурява ресурс за осъществяването на плащанията главно за пенсиите в началото на януари 2023 г. Оценката на фискалния резерв по сметки в БНБ и в банки в края на 2022 г. е в размер на 6,3 млрд. лв., при минимален размер от 4,5 млрд. лв., с което се гарантира ресурса за устойчивите плащания в началото на януари 2023 г.

Дългът на сектор „Държавно управление“ на България е един от най-ниските в Европейския съюз, съществено под горния праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 % от БВП, като съгласно последните публикувани данни от Евростат (отнасящи се за дълга към 30 юни 2022 г.) по-нисък дълг като дял от БВП имат само Естония. Следва да се отбележи, че до встъпването в длъжност на служебния кабинет привлеченото дългово финансиране през 2022 г. e от вътрешния пазар и е в размер на 1.8 млрд. лв.

С оглед на малкото разполагаемо време, отчитайки силната волатилност на финансовите пазари и ясно изразената тенденция в Европейския съюз и в световен мащаб за нарастване на цената на дълговото финансиране в резултат на геополитическата несигурност, високата инфлация, политиката на Европейската централна банка и Федералния резерв за продължаващо увеличение на основните лихвени проценти и неблагоприятните перспективи за забавяне или спад на икономическата активност, Министерството на финансите предприе действия за осигуряване на необходимото финансиране за гарантиране на ликвидността на държавния бюджет.

В резултат на това към 19 октомври 2022 г. номиналният размер на държавния дълг възлиза на 35.3 млрд. лв. (21.8 % от БВП), при максимално допустим размер съгласно ЗДБРБ за 2022 г. от 38.5 млрд. лв. Размерът на държавния дълг нараства с 4.1 млрд. лв. в сравнение с 31 декември 2021 г. вследствие на поетия нов дълг чрез емисии на ДЦК в размер на 7.0 млрд. лв. (в т.ч. на вътрешния пазар - 2.6 млрд. лв. и на външния пазар - 4.4 млрд. лв.) и извършените погашения по падежиращия през годината държавен дълг в размер на 2.9 млрд. лв. (от които 2.6 млрд. лв. по външния дълг и 0.3 млрд. лв. по вътрешния дълг).

От началото на годината до 19 октомври 2022 г. на вътрешния пазар са пласирани ДЦК с номинална стойност 2.6 млрд. лв., както следва:

В периода януари – май 2022 г.: 3.5-годишни ДЦК с номинална стойност от 1.3 млрд. лв. при среднопретеглена доходност от 0.86%; 7.5-годишни ДЦК с номинална стойност от 0.5 млрд. лв. при среднопретеглена доходност от 1.33%.

В периода септември – октомври 2022 г.: 10.5-годишни ДЦК (с остатъчен матуритет от 3 години и 10 месеца) с обем от 0.5 млрд. лв. при среднопретеглена доходност 3.80%; 5.5-годишни ДЦК с номинална стойност 0.3 млрд. лв. при среднопретеглена доходност от 4.96%.

По линия на Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари на 15 септември 2022 г. МФ пласира на международните пазари два транша облигации, деноминирани в евро, с общ размер от 2.25 млрд. евро. Първият транш е със срочност 7 г., обем от 1.5 млрд. евро, лихвен купон 4.125 % и доходност 4.346 %. Вторият транш е със срочност 12 г., обем от 0.75 млрд. евро, лихвен купон 4.625 % и доходност 4.823 %. До достигане на лимита на програмата остават 2.1 млрд. евро. 

По отношение на перспективите по осигуряването на дълговото финансиране през 2023 г., това изключително зависи какъв дефицит ще бъде гласуван за 2023 г., 2024 г. и 2025 г. Вече коментирахме размера на базовия вариант на дефицитите и размера на дълга, който при такива дефицити би следвало да бъде изтеглен в предходното изслушване.

Отговор на въпрос на ПГ на ГЕРБ-СДС относно набиране на необходимата ликвидност и резултати от проведен аукцион: При условие че бъде приет закон за държавния бюджет за 2023 г. с дефицит от 6,6 %, това категорично отдалечава всякакви перспективи на България за еврозоната, което беше ключово, че все още е налична подобна перспектива, ключово за доходността, която имахме през септември на външната емисия, така че мисля, че много трудно би се осигурила ликвидност, тъй като в момента пазарите са изключително волатилни, перспективите са изключително лоши, дори Германия трудно набра обем. По отношение на аукциона, който се проведе вчера, доходността беше изключително висока, вследствие на което към момента канселирахме тази емисия, защото в крайна сметка ни е необходима ликвидност, но не на всяка цена. Средната доходност е 5,80, спредът спрямо бунда е 338 базисни точки.

Отговор на въпрос на ПГ на ПП относно проекта на бюджет за 2023 г.: Ще започна първо от капиталовите разходи, тъй като не успях да отговоря на г-жа Нинова относно разходите за вторите самолети. Разчетите, които са заложени в базовата прогноза - за 2022 г. разходът е 31,1 млн. лв., за 2023 36,5 млн. лв., за 2024 г. 87,5 млн. лв., за 2025 г. 135 млн. лв. Всичко това е в рамките на Националния план, който е гласуван за достигане на 2% от БВП на разходите за отбрана до 2024 г. По отношение на капиталовите разходи и ПВУ ако искаме да получим второ и трето плащане, не само, че трябва да наваксаме с тези инвестиции, които не се случиха през 2022 г. и няма да се случат, защото нямаше никаква готовност да се случат, инвестициите, които са планирани за този 1,3 млрд. лв., към момента разходите по тях са към 50 млн. лв., очаква се до края на годината да са 100 млн. лв. така че ръстът на капиталовите разходи е основно в сметките на средствата от ЕС. Капиталовите разходи по сметки за средства от ЕС за 2023 г. са над 6,5 млрд. лв. Ако те не се случат, просто няма да има и приходна част, няма да постъпят и в българската икономика. В ПВУ голяма част от инвестиционните проекти са подценени и ще се налага дофинансиране, защото остойностяването не е направено в пълния размер, така че да може да се постигне инвестицията, а осъществяването на тази инвестиция е условието ние да получим средствата по второ и трето плащане. Освен това и в инвестициите, и в реформите не са оценени средства за самото осъществяване на реформите, защото има реформи, които изискват ресурс от национален бюджет. Пример за такава реформа са промените в Закона за биологичното разнообразие – там трябва да се създаде структура, да се извършва дейност, за която е необходимо да има финансиране от националния бюджет, за да може да се реализира реформата, отчитането на реформата не е само приет законопроект. Така че не считаме, че капиталовите разходи са надценени, те биха могли да не се случат, ако не се извършат съответните обществени поръчки, не се реализират инвестициите, но това автоматично означава загуба на приходи по второто и третото плащане. Освен това първото плащане балансира в 2022 г. текущи разходи в националния бюджет, а в 2023 г. ние вече трябва да си извършим разходи, срещу които сме получили средствата от първото плащане. По отношение на приходите не считам, че експертите на МФ, които са дългогодишни колеги и екип, не могат да направят коректна прогноза и са я занижили. Още повече, че ако се вземе – защото сме разиграли и този вариант – прогнозата на БНБ, която води до още по-ниски приходи, тъй като тя е по-песимистично разработена…не мисля, че трябва да отречем, че две институции – БНБ и МФ не могат да правят прогнози, и от общо 14 институции с прогнози да вземем тази с най-високата прогноза и да кажем, че само тя е реалистична.

Отговор на въпрос на ПГ на ДПС относно проекта на бюджет и размера на дълга: При така разработената прогноза новият дълг за 2023 г. е 15,9 млрд. лв., за 2024 г. 15,9 млрд. лв., за 2025 г. 16,199 млрд. лв. При условие че се вкарат нови политики, които бяха обявени от политическите партии, допълнителните разходи, с които би се натоварил бюджетът, са между 5 и 7 млрд. лв., конкретната сума може да се изчисли, когато се конкретизират част от предложенията, тъй като не са конкретизирани в срокове. При тези дългови нива размерът на държавния дълг през 2023 г. би възлязъл на 50,3 млрд. лв., за 2024 – 62,7 млрд. лв., за 2025 – 75,3 млрд. лв. Лихвените плащания съответно – 823 млн. лв., 1,7 млрд. лв. и 2,6 млрд. лв. Естествено, ако има редовен кабинет, който е с парламентарно мнозинство, би постигнал по-ниска доходност, отколкото едно служебно правителство.

Отговор на въпрос на ПГ на „Възраждане“ относно готовността за влизане в еврозоната през януари 2024 г.: Конвергентният доклад, който ще бъде направен за България, ще бъде през февруари и в него ще бъде оценена страната ни за 2022 г. Имайки предвид дерогацията за приспадане на ковид разходите, които за 2022 г. са 1,8 % от БВП, можем да влезем в критериите за дефицит на начислена основа. В изготвянето на този доклад се гледа и какво сме планирали занапред, при условие че планира дефицит и дългово финансиране, това би било пречка за влизане в еврозоната. Към момента се извършват всички подготвителни технически дейности, изпълнява се приетият през май план, така че от тази гледна точка има готовност.

Отговор на въпрос на ПГ на „БСП за България“ относно риска за финансовата система през 2023 г.: Пред ЕК е подадено първото искане за плащане по ПВУ, в непрекъсната комуникация сме с тях, тъй като тече процес на оценка, имаме увереност, че до 10 декември средствата ще бъдат преведени на България. Те не постъпват във фискалния резерв, а те балансират, стоят в приходната част и балансират разходи и намаляват дефицита. Ако не бъдат преведени, ще приключим годината с по-висок дефицит и ще трябва да предприемем действия за икономия на разходи и запълване на разрешения от закона лимит на дълга.

Отговор на въпрос на ПГ на ДБ относно възможностите за финансиране на дефицита, различни от дълговите: Във връзка с политиката, която възприемат Федералния резерв и ЕЦБ за повишаване на лихвите, която най-вероятно ще продължи, повечето от държавите в ЕС и еврозоната предприемат действия за намаляване на дефицитите по бюджетите си, т.е. затягат фискалната си политика. Това беше коментирано както на ЕКОФИН, така и на годишните срещи на МВФ и СБ. Така че, дългосрочно, едно редовно правителство с парламентарно мнозинство би следвало да види как да се оптимизират разходите, за да може да приведе дефицита в по-ниски нива и да се предприеме консолидация, тъй като финансирането на дълговите пазари ще бъде скъпо и трудно.

Отговор на въпрос на ПГ на „Български възход“ относно увеличаването на МРЗ: Направени са разчети за увеличаване на МРЗ при варианти на 760, 800 и 860 лв. По принцип увеличение с 10 лв. на МРЗ влошава дефицита с 50 млн. лв., тъй като разходите, които следва да извърши бюджетът, са в по-голям размер от приходите, които ще генерира, тъй като има разходи в бюджета, които са обвързани с размера на МРЗ. Правени са разчети, имаме ги в три варианта, не е трудно да се направят и в четвърти, и в пети вариант, но това влошава дефицита.

Отговор на въпрос на ПГ на ГЕРБ-СДС относно финансирането на дефицита през 2022 г.: Таванът за дълга е висок, защото той служи за финансиране на дефицита, обуславя се от дефицита, от рефинансирането, което имаме по стария дълг и осигуряване на плащания за януари основно в частта пенсии. Отначало се емитираше на вътрешния пазар, изчакваше се приемане на закона за държавния бюджет, след това се започна подготовката на външната емисия, пазарите станаха волатилни и в края на юни и началото на юли банките консултанти ни казаха, че в момента нямаме прозорец.

Отговор на въпрос на ПГ на ПП относно тегленето на средства за погасяването на един и същи дълг: Макропрогнозата, която е разработило МФ, е по моделите на екипа на МФ. Сравняваме я с прогнозата, която е разработил екипът на БНБ, а не се съобразяваме и не си разработваме нашата прогноза на базата на прогнозата на БНБ. Срокът, в който правителството е задължено по ЗПФ да внесе проект на бюджет, е 31 октомври. Той все още не е изтекъл. До 31 октомври в НС ще бъде т.нар. „удължителен закон“, какъвто имахме и миналата година. На сайта на МФ ще бъдат качени законопроектът е актуализираната средносрочна бюджетна прогноза с дефицитите, които сега коментирахме, за да може евентуално при формиране на правителство, когато се водят разговорите и дебатите, да имат предвид как това се вписва в управленската програма на коалицията, която ще състави редовно правителство.

По отношение на това, че теглим два пъти дълг за едно и също нещо – това е абсолютно невярно. На 30 септември, това може да бъде лесно проверено, фискалният резерв е 12,1 млрд. лв. Имаме реализиран излишък към 30 септември от приблизително 1 млрд.лв, който трябва да бъде приспаднат, защото той ще финансира разходи. Дефицитът, който е по очаквано изпълнение на Закона за бюджета за 2022 г., който е по-нисък от този, който е гласуван в актуализирания бюджет, е 5,8 млрд.лв, които също трябва да бъдат финансирани. Очакваме по Инструмента SURE да постъпят около 900 млн. лв. в частта финансиране. В същото време очакваме да направим  в частта финансиране директни плащания в приблизително същия размер към земеделските производители. При всички тези допускания, ако не се емитира повече дълг от този, който е емитиран до момента, фискалният резерв би бил в края на годината 5,6 млрд.лв. при минимален размер от 4,5 млрд.лв. и приблизително около 1,1 млрд. лв. са необходими за първите дни на м. януари, за да бъдат изплатени пенсиите. 

 Отговор на въпрос на ПГ на „Възраждане“ относно цената на дълга: При тези хипотези, при които е разработен базовият бюджет, при действащи политики лихвените разходи по обслужване на дълга нарастват. Балансирането на бюджет е свързано с много тежки политически решения, които трябва да бъдат взети, за да бъде балансиран или намаляването на дефицита, което не считам, че е отговорност на служебното правителство. Именно в тази връзка ще предложим удължителен проект на закон, който може да бъде използван при формиране на редовно правителство, за да може да си адаптира собствената управленска програма към така разработения базов сценарий от МФ или да послужи за финансиране през следващите месеци, ако няма сформирано редовно правителство.

Отговор на въпрос на ПГ на „БСП за България“ относно размера на планирания дълг за 2023 г.: Вариантът с 16 млрд.лв. дълг е при базов сценарий, 6,6% дефицит, който е при запазване на действието на политиките, които са приети до момента и са действащи за срока, за който продължават да действат през следващите години. Вариантът, който ще бъде внесен от правителството, ще бъде т.нар. “удължителен закон“.

Отговор на въпрос на ПГ на ДБ относно проекта на бюджет за 2023 г.: Намаляването на бюджетния дефицит става чрез промяна в политиките. Не считаме, че служебно правителство, което е експертно, което е без парламентарно мнозинство и подкрепа, следва да променя вече въведени и действащи политики. Естествено, че имаме варианти. Казах Ви, че имаме такъв вариант, който е в рамките на дефицита, който е по Маастрихтските критерии. Пример за промяна в политика е отпадане на всички намалени ставки по ДДС. Това е промяна на политика, това е гласувано от Народното събрание с определен, фиксиран срок до кога да действат тези намалени ставки. Друг вариант е, например, увеличаване на акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия, които не бяха приети от предишния парламент. Това също е вариант за повишаване на приходите. Има варианти, но затова е необходимо да има редовно правителство с парламентарна подкрепа, за да може да вземе съответните политически решения. Иначе експертно МФ би подпомогнало и би подготвило и предложило всякакви мерки, които вече да бъдат обсъдени от политиците и подкрепени. 

Отговор на въпрос на ПГ на „Български възход“ относно компенсации на бизнеса и бита за високите цени на енергоносителите и как ще се отрази това на бюджетната прогноза: Размерът на бюджетния дефицит се отразява неутрално, тъй като приходът покрива разхода. Както ви казах преди малко, разработва се законопроект, той ще бъде входиран в НС за разглеждане и компенсациите няма да бъдат изплащани, тъй като, както знаете, Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е част от консолидираната фискална програма, се предвижда да бъдат изплащани от Фонда, така че не влияят на дефицита. Единствено правилото на ЗПФ ще бъде нарушено, тъй като е много да сме много над 40% разходи от БВП на КФП.