13.12.2024 г.

Изявление на заместник министър-председател и министър на финансите Людмила Петкова

Уважаеми господин председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Уважаеми господин Атанасов.

Бих искала да благодаря за възможността чрез днешното изслушване, да бъде обсъден най-важният въпрос за страната - бюджетът на Република България за 2025 г.

За първи път служебно правителство поема отговорност да изготви и внесе в Народното събрание проект на бюджет, вместо изготвянето на удължителен закон. Служебното правителство винаги е заявявало, че финансовата стабилност и устойчивостта на публичните финанси на страната са основен приоритет и в изпълнение на този приоритет е изготвен проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г., за да бъде гарантирана фискалната стабилност и да бъде обезпечено нормалното функциониране на държавата. 

Обсъждането на темата за бюджета за 2025 г. през последните няколко месеца, както и множеството изразени становища и мнения по този въпрос, показват изключителната му значимост както за бизнеса и гражданите, така и за обществото като цяло.

Ето защо служебното правителство взе решение да поеме тази отговорност и да внесе за обсъждане и приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Наясно сме, че изготвеният проект на бюджет ще получи, както подкрепа, така и неодобрение, включително по отношение на заложените в него приходни и разходни мерки, предвид сложната политическа обстановка и при липсата към настоящия момент на избрано редовно правителство.

Бих искала да подчертая още в самото начало, че проектът на бюджет е изготвен на база на действащи политики и действащо законодателство. По медиите се изразяват становища и критики от различни експерти и финансисти, че служебното правителство не е заложило нито политики, нито реформи в бюджета за 2025 г.

Да, служебното правителство не е заложило реформи и промени в действащите политики, тъй като политиките и реформите трябва да бъдат залагани от редовно правителство със средносрочен хоризонт на управление, съобразно неговата управленска програма.

Преди да премина към представянето на конкретните параметри, заложени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., бих искала да обърна внимание на няколко важни аспекти.

През последните три години на политическа нестабилност и управление на краткосрочни редовни и служебни правителства и непрекъснатото провеждане на предсрочни парламентарни избори - вече за седми път, доведоха до решения, водещи до значително увеличаване на бюджетните разходи - основно разходи за възнаграждения и социални плащания, като същите не следват икономическата логика и не се основават на устойчив модел. От една страна, тези решения са много добри - увеличаването на възнагражденията и пенсиите води до подобряване на благосъстоянието на населението и неговия социален просперитет, което е приоритет на всяко правителство, но от друга страна, когато тези решения не се основават на здрава икономическа основа, същите в дългосрочен план създават дисбаланси, поради което е необходимо да бъдат предприети мерки, за да бъде възстановен балансът.

Във връзка с изготвянето на бюджета за 2025 г. Министерството на финансите изготви анализ на тренда на увеличение на бюджетните приходи и разходи за периода 2022-2024 г.

Анализът на приходите за този период показва, че данъчно-осигурителните приходи бележат траен годишен ръст от 5-6 млрд. лв., както на база икономика, така и на база мерки за намаляване на дела на сивата икономика и за повишаване на събираемостта на приходите.

По отношение на разходите през целия тригодишен период се наблюдава значителен ръст на увеличение на разходите, като най-висок ръст на разходите за периода се наблюдава при разходите за персонал, разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии.

Разходите за персонал от 13,2 млрд. лв. за 2022 г. нарастват на 18 млрд. лв. за 2024 г. Разходите за социални и здравноосигурителни плащания, включително пенсии от 23,3 млрд. лв. за 2022 г. нарастват на 34,9 млрд. лв.

Изводът, който може да се направи от изготвения анализ на приходите и разходите за периода 2022-2024 г. е че темпът на нарастване на разходите значително изпреварва темпа на нарастване на приходите, включително приходите от европейски средства.

Тази тенденция за изпреварващо увеличение на разходите се наблюдава и за 2025 г., като се засилва с допълнителен ефект в резултат на приетите законодателни промени за увеличаване на разходите за персонал в определени сфери, от прилагани социални политики и политики по доходите, както и от някои решения на Народното събрание.

По изготвената оценка на база макроикономически показатели и съобразно действащото законодателство и политики за 2025 г., разликата между бюджетните приходи и бюджетните разходи е в размер на 18 млрд. лв., което както преди малко отбелязах, се дължи основно на изпреварващото увеличение на разходите за заплати и социални разходи, включително пенсии. За да бъде постигнат 3% дефицит - около 6 млрд. лв., са необходими мерки, както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите в размер на 12 млрд. лв.

В тази връзка Министерството на финансите разработи пакет от приходни и разходни мерки, които бяха обсъдени с работодателските и синдикални организации, със Сдружението на общините в Република България, както и с част от политическите партии, представени в 51-то Народно събрание.

Бих искала да отбележа няколко неща по разработените мерки. При разработването на мерките Министерството на финансите се е водило от няколко основни принципа - мерките да не оказват или да оказват минимално влияние върху инфлацията, да не оказват влияние върху инвестиционните решения и инвестиционната активност на предприемачите, както и да оказват минимално влияние върху доходите на населението. Всяка мярка беше оценена, което даваше възможност да се обсъждат различни комбинации от приходни и разходни мерки, които са най-приемливи за икономическото развитие и за обществото като цяло.

В пакета от мерки, нямаше заложени мерки, които да предвиждат увеличение на ставките на трите основни данъка - ДДС, корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица.

Въпреки, че увеличаването на данъците е устойчива мярка в средносрочен план и гарантира финансовата стабилност на страната, в същото време увеличението на ставките оказва и съответното негативно влияние. Увеличението на основната ставка на ДДС оказва пряко влияние върху инфлацията и върху покупателната способност на населението, особено по отношение на ниско доходните групи.

Увеличението на основната ставка на корпоративния данък оказва влияние върху инвестициите и икономическото развитие, а увеличението на ставката на данъка върху доходите на физическите лица съответно върху разполагаемия доход на населението. 

Ето защо Министерството на финансите е предвидило мерки, които, от една страна, да доведат до повишаване на бюджетните приходи и до намаляване на дела на сивата икономика, а, от друга страна, да имат минимален негативен ефект върху икономическото развитие и социалния просперитет на страната.

По Бюджета за 2025 година

Параметрите и допусканията, при които е разработен Бюджет 2025 и актуализираната СБП за периода 2025-2028 г. се базират на есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, на действащото законодателство и на необходимостта от реализиране на приходни мерки за осигуряване на разходни политики, като основен приоритет е запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план.

Взети са предвид и влезлите в сила европейски законодателни актове, свързани с приемането на реформираната рамка за икономическо управление в ЕС, с което се разшири времевият хоризонт, правилата и изискванията за качеството на бюджетните рамки.

Макроикономическата прогноза за прогнозния период предвижда през 2025 г. растежът на БВП да се повиши до 2,8% основно поради повишеното вътрешно търсене, като в номинален размер ще достигне 215 млрд. лв.

При оценката и при изготвянето на макрорамката е взето предвид и пълноправното членство в Шенген.

За прогнозния период се очаква инфлацията да продължи плавно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени, като прогнозата за 2025 година е средногодишната инфлация да се понижи до 2,4%.

Коефициентът на безработица продължава да намалява, като за 2025 г. е 4,1%, а за следващите години е планирано 4% за всяка година.

В бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма за 2025 г. се предвижда дефицит в размер 3 на сто от Брутния вътрешен продукт, в рамките на който се осигуряват разходните политики, включително измененията в тях, базирани на решения от 2024 г. със съответните приходни мерки.

При разглеждания период приходите и разходите показват низходяща тенденция като дял от Брутния вътрешен продукт. В средносрочен план се очаква устойчив номинален ръст на приходите, включително на данъчно-осигурителните приходи, като помощите от чужбина, след като ръстът след 2025 г. съответно намалява като дял от Брутния вътрешен продукт.

Общото ниво на приходите е в диапазона между 39,3-43% от Брутния вътрешен продукт.

Въз основа на допускания на ново дългово финансиране през периода 2025-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 59,8 млрд. лева през 2025 г., това е 27,8% от Брутния вътрешен продукт, до 81,1 млрд. от Брутния вътрешен продукт (32,8% от БВП) през 2028 г.

Включително и при тези параметри, България запазва първото или второто място по отношение на държава членка на Европейския съюз с най-нисък дълг.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2025 г. е предвиден да остане непроменен, спрямо заложения в Закона за държавния бюджет за 2024 г., в размер на 4,5 млрд. лева.

По отношение на приходите

Общо планираните приходи за 2025 г. са в размер на 92 485 млн. лв., което е ръст от 20 243 млн. лв., в сравнение с очакваното изпълнение за 2024 г. Данъчно- осигурителните приходи са в размер на 73,5 млрд. лв., което представлява ръст от 15,6 млрд. лв., в сравнение с 2024 г.

Бих искала да ви предоставя информация на какво се дължи ръстът от 15 млрд. лв. по отношение на данъчно-осигурителните приходи.

От макрорамката е 3,800 млрд. лв. от допълнителните данъчни приходи. Във връзка с приемането на страната в Шенген - 650 млн. Ръст на осигурителните приходи, предвид ръста на разходите за персонал, ръстът на осигурителните приходи е 3,200 млрд. лв. И съответно от данъчно-осигурителни мерки - 7,9 млрд., от които 6,9 млрд. данъчни мерки и 1 млрд. от осигурителни мерки.

Данъчните мерки, които оказват най-голямо влияние върху оценката, това са двете амнистия.

Първата амнистия е свързана с декларирани и невнесени данъци и задължителни осигурителни вноски до 31 декември 2024 г. се предоставя възможност лицата, които уведомят Националната агенция за приходите - същата мярка съответно е предвидена и за общинските несъбрани данъци и такси, при предварително уведомяване, ако изплатят размера на главницата, да бъдат опростени лихвите.

При направения анализ за тази амнистия се установи, че след 2020 г., след ковид годината, една значителна част от фирмите изпитват затруднение. Те са декларирали данъците и осигуровките, но изпитват финансови затруднения да внесат дължимите данъци и осигуровки.

Мярката не само ще осигури допълнителни приходи в бюджета, но и ще подпомогне бизнеса. Като длъжници са не само физически и юридически лица. Длъжници са и общини. Вие знаете, когато имат задължения към бюджета, не могат да участват в обществени поръчки, не могат да кандидатстват с проекти по европейски програми. Така че това е мярка, която и да подпомогне бизнеса.

И двете амнистия - и за декларираните, и за недекларираните доходи, са нотифицирани пред Европейската комисия, а по отношение на втората амнистия, която е за недекларирани доходи, е изпратена информация за оценка от комитета MONEYVAL и FATF.

По отношение на неданъчни приходи

Планирани са в размер на 11,483 млн. лв. Ръстът представлява 1,853 млрд. лв., като основно това е предвидената вноска на Българската народна банка, превишението на приходите над разходите, както и дивидент  от държавните предприятия.

По отношение на приходите от помощи и дарения

Планирани са 7,400 млрд. лв., което представлява ръст от 3,7 млрд., в сравнение с 2024 г. Ръстът основно се дължи, тъй като е сравнено не с плана за 2024, а с очакваното изпълнение, ръстът се дължи на предвидените плащания по Плана за възстановяване и устойчивост.

По отношение на разходите за 2025 г.

Общо планираните разходи са в размер на 98,9 млрд. лв., което представлява ръст от 20,1 млрд. лв., в сравнение с очакваното изпълнение за 2024 г. Увеличението на разходите по националния бюджет, в сравнение с 2024 г., е в размер на 15,6 млрд. и се дължи основно от разходни политики - 7,9 млрд. Това са от увеличение на минималната работна заплата от 933 лв. на 1077 лв. Увеличението на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4 130 лв. От осъвременяването на пенсиите от 1 юли на съответната година по така нареченото Швейцарско правило. Политика по доходите - за всички структури, за които не е предвидено увеличение по специалните закони, за персонал, отбрана и сигурност и педагогическия персонал. Както и ръст на капиталовите разходи, които са заложени съответно в приложение 2 и 3.

По отношение на капиталовите разходи и инвестиционната програма

По този начин програмата беше стартирана 2024 г., съответно с приложение 2 за министерства и ведомства, Приложение 3 за общините. Практиката показа, че има някои несъвършенства по програмата, за 2025 г. е приет нов подход.

Искам отново да подчертая, че за всички започнали проекти и по приложение 2, и по приложение 3, са предвидени средства и в двете приложения за 2025 г. да бъдат изпълнени, като това е приоритет на програмата.

За 2025 г. проектите са разделени на три основни групи.

Първата група са проекти, свързани с административна дейност. Такива, които са класифицирани от първостепенните разпоредители с бюджет - като придобиване, надграждане и основен ремонт на дълготрайни активи на министерството, а второто е проекти в областта на електронното управление, информационните и комуникационни технологии и третото направление - стратегически инвестиционни проекти.

Практиката от тази година показва, че дори да трябва едно министерство да направи някакъв текущ ремонт на машина или съоръжение, трябва да бъде включено в постановление на Министерския съвет, за да може да има право на разход. Това нещо през 2025 г. го преодоляваме. Средствата по Приложение 2, въпреки че ги има отделени в отделно приложение, те са предоставени по бюджетите на съответните първостепенните разпоредители с бюджет.

По отношение на капиталовите разходи

За 2025 година са предвидени 14,3 млрд. лв. капиталови разходи, ръстът за 2025 г., в сравнение с 2004 г., е 4.3 млрд. лв. От които по европейските програми са 7,2 млрд. и съответно по националния бюджет - 7,1 млрд. лв. И както казах, по отношение на министерства и ведомства - 3,4 млрд., общините - 1,150 млрд. Но отделно за общините са предвидени както в централния бюджет, така и в капиталовата субсидия, както и собствени средства за капиталови разходи - общо за общините е в размер на 2,3 млрд. лв.