Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

Още по темата

Изказване на министъра на финансите Владислав Горанов при откриването на Конференцията на високо ниво, на тема „Следващата МФР: дистрибутивна, алокативна и стабилизационна функции“

09.03.2018 г.

Уважаеми дами и господа,

Уважаеми колеги,

Благодаря за организацията и поканата, искам да подравя всички колеги министри, които са тук от държавите-членки, представителите на ЕП, социалните партньори, представителите на ЕК. Влизайки в шегата, дотолкова, доколкото ролята на националните финансови министри е да преразпределят брутния национален доход, прехвърляйки го към някой друг, се лишавате от дискреция и тук има естествена конкуренция, но това е по-скоро в рамките на шегата.

Искам да благодаря на ЕК, защото те предложиха един вариант за решение на едно уравнение, което изглеждаше нерешимо. Разбира се, дебатът ще бъде много задълбочен оттук нататък и тук съм на път да определя като твърде оптимистична амбицията в рамките на сегашния мандат да успеем, но това не значи, че не трябва да опитваме.

Кохезионната политика има добавена стойност най-малкото дотолкова, доколкото без нея кохезионната политика ще се случи по начин, по който на донорите няма да им хареса. Така че тя е част от верификацията на общия процес на солидарност в Европа, който в условията на единен пазар неминуемо ще води до неравномерно икономическо развитие, ако няма кохезионна политика. Добра новина тук е, че, както спомена и колегата от Малта, се запазва достъпът на различните региони до кохезионната политика, защото това криеше много рискове. Някои държави предпочитаха, за да спестят, да подпомогнат решаването на уравнението, да направят някои региони недопустими, но това от една страна, щеше да отчужди европейските граждани от ценностите на кохезионната политика, а от друга – нямаше да реши никакъв финансов въпрос на отделните държави-членки дотолкова, доколкото централните правителства на тези държави щеше да трябва да продължат да инвестират този ресурс в по-малко развитите региони. В този смисъл това е едно много добро решение, което аз специално като българският финансов министър и в момента като председател на Съвет ЕКОФИН, подкрепям. Дебатът между финансовите министри няма да е лесен дотолкова, доколкото ние искаме да запазим ролята на преразпределение на общо европейско ниво сравнително ниска, в същото време осъзнаваме в конкуриращия се глобален свят колко повече политики трябва да правим заедно и централно. Даже съм склонен да изразя притеснение, че темповете, с които увеличаваме общите политики на фона на ресурса, който сме склонни да отделим, е относително бавен. Защото ако говорим за хоризонт, че в следващите десет години ние ще продължим да разпределяме малко на 1 % от общия европейски национален доход, това неминуемо ще намали възможността за общи действия, които все повече се налагат в контекста на предизвикателствата, свързани със сигурността, с охрана на границите и най-вече това е един доста голям хоризонт в контекста на социалните и икономически противопоставяния, които стоят като риск пред Европа в бъдещата ѝ конкурентоспособност.

Опитът кохезионната политика да се превърне освен в инструмент за инвестиции и в инструмент за налагане на политики в отделни държави-членки по принцип е добър, но трябва много внимателно да бъде използван като инструмент, за да не се остане с впечатлението, че ЕК се опитва – защото това ще породи реакции в доста от страните-членки – да налага да налага политики в страните-членки извън писаните правила. Налагането на общи ценности трябва да става по пътя на убеждението, а не поставяйки под риск справедливото разпределение на ресурсите в рамките на съюза, защото в противен случай популизмът, който виждаме, че всеки ден завзема част от територията на Европа, ще бъде допълнително захранен с аргументи и това ще влоши общия дебат в рамките на ЕС.

Съвсем кратко две технически ремарки, които искам да направя от гледна точка на българското правителство. Едната е свързана със значителното намаляване на нивата на предварителното авансово финансиране, разбирам аргументите, все пак трябва да се отчита, че има риск, евентуалното забавяне на приемането на финансовата рамка, съчетано с намалението на предварителното национално съфинансиране, да постави под риск в някои по-бедни държави и региони навременното стартиране на програмите и проектите след 2020 г. дотолкова, доколкото ще има частично предизвикателство, свързано с ликвидността. И тук, може би, ЕК би трябвало да има по-гъвкав подход.

По отношение промяната на друг важен елемент, свързан с финансовите измерения на кохезионната политика, а именно – правилото за автоматично освобождаване от бюджетен ангажимент, по-скоро бих задал въпрос, отколкото да имам отговор: Промяната на настоящото правило за отмяна на бюджетни кредити дали ще разреши проблема със забавяне на проектите, а ако секторните специфики на тези проекти изискват време за извършване на качествени инвестиции с висока добавена стойност?

Това са според мен две от възловите промени, които е добре да бъдат гарантирани и тук намира отражение репликата на някои от колегите, че една дреха не става на всеки, трябва да има възможност, може би лимитирана, за дискреционен подход, отчитащ спецификите на отделните райони, които ще бъдат с достъп до кохезионен ресурс, най-малко има различия в кохезията на отделните региони в рамките на Европа, така че да мерим с един аршин, според мен, няма да е лесно.

Завършвам отново с поздравления към ЕК, защото знаем колко е трудно да се реши това уравнение, знаем, че много държави-членки, особено нетните донори, не са щастливи от така предложение проект, аз го намирам за балансиран и се надявам преди началото на програмния период да постигнем този подход, при който всички ще са еднакво недоволни, както при всяка успешна сделка.

Благодаря Ви за вниманието!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация