12.07.2023 г.

Уважаеми господин председател,

Уважаеми дами и господа,

В една сравнително необичайна ситуация сме – през юли разглеждаме бюджета за 2023 г. Имайки предвид, че този бюджет се разглежда юли месец с идеята да стане факт и да влезе в сила от 1 август, един от основните приоритети, които имахме при изготвянето на този бюджет, е той да не изненадва никого. Защото изненади по средата на годината и за бизнеса, и за гражданите не биха се отразили добре нито на бизнес средата, нито на икономическия растеж, нито на развитието на страната. Необходимостта в рамките буквално на три седмици да подготвим този проектозакон означаваше да стъпим на проектозакона на служебния кабинет. Стъпихме и на макрорамката, изготвена от служебния кабинет, която в голямата си част всъщност е доста разумна. Макрорамката предвижда ръст от 1,8% на БВП, с което се очаква БВП да достигне 184,5 млрд. лв. през тази година. Предвижда се средна годишна инфлация от 8,7% и другото нещо, което е изключително важно, е, че към края на годината се очаква инфлацията да спадне до 5,6% с тенденция към намаляване.

Основните разлики спрямо проекта, предложен на НС от служебния кабинет, са свързани най-вече с бюджетното салдо, което от 6,4% дефицит е намалено на 3% дефицит и ни позволява да изпълним Маастрихтските критерии и не застрашава членството в еврозоната, като това е постигнато по два основни начина. Първо, успяхме да заложим значително по-високи приходи след разговори с НАП и АМ, както и с редица мерки в преходните и заключителните разпоредби на този бюджет, които да затегнат финансовата дисциплина и да повишат събираемостта. Общо тази година по този законопроект се очаква да постъпят 4,7 млрд. лв. повече данъчни приходи спрямо това, което сме събрали през 2022 г., в т. ч. 1,7 млрд. лв. повече по ДДС. Това става при запазване на ставките по всички данъци, в т. ч. ДДС с едно-единствено изключение – намалената ставка върху цената на газа, която беше приета с актуализацията миналата година, се възстановява на 20%, тъй като международните пазари се успокоиха и цените паднаха, така че допълнителна нужда от тази помощ и тя да бъде продължена няма.

В разходната част направихме доста прецизна проверка на капиталовите разходи, като политиката беше ясно зададена към абсолютно всички министерства – разходи, по които има избран изпълнител и/или са в процес на изпълнение не се пипат. Разходи, където не е започнала процедурата по възлагане, т.е. не е пусната още обществената поръчка, като цяло се изваждат от капиталовите разходи, с идеята, че от средата на юли до края на годината едва ли ще успее да завърши поръчката, камо ли всъщност реално да се извършат дейности и тези разходи да се случат. Като държа да отбележа, че има един буфер, който е оставен, в случай че се подредят всички звезди и стигнем до момента, в който реално можем да извършваме дейности и да разходваме. И разходи, по които в момента текат поръчки в някакъв етап, самите министерства са дали оценка каква е вероятността процедурите да завършат и какви са сумите, които са им необходими до края на годината.

Всичко това е направено с цел да не се ограничава инвестиционната програма на държавата, реалната инвестиционна програма. Знаете, че години наред се заявява инвестиционна програма и намерение за инвестиции, която не се изпълнява систематично. Миналата година беше заявена и беше бюджетирана инвестиционна програма от 8,5 млрд. лв. Тя се изпълни на малко над 5 млрд. лева.

Ако се върнем през годините назад, между 10 и 20% поне от инвестиционната програма всъщност не се изпълнява. И това не е, защото няма средства да се изпълни, а защото не са проведени процедурите, не са направени проектите, не е направена организацията или не се изпълняват дейностите. Това е системен проблем с капиталовите разходи в България, който трябва да бъде решен системно, и то извън самата бюджетна процедура. В бюджета ние ги предвиждаме парите, даваме възможност на различните министерства и ведомства да направят тези разходи, и те след това не са в състояние да ги направят. Един кратък пример от текущия бюджет – в текущия бюджет капиталовите разходи на МРРБ са 2,800 млрд. лв., от тях до момента мисля, че около 700 млн. лв. всъщност реално са направени. Имаме заявка от министъра, че останалите 2,100 млрд. лв. също ще бъдат изпълнени като капиталова програма. Много бихме се радвали да бъдат изпълнени. Но ако гледаме историята, има някакъв риск част от тях всъщност да не бъдат изпълнени, било заради забавени поръчки, било заради забавени процедури, било заради липса на проекти или забавени дейности и някакви други проблеми.

За другите разходи – в политиката по доходите в голямата си част запазихме това, което беше предвидил служебният кабинет, което най-общо е 10% увеличение на системите, които не получиха увеличение миналата година. Като тук специално държа да отбележа, че е запазена дългосрочната политика за доходите на учителите – 125% от средната заплата, която да се проведе считано от 1 януари, тъй като знаете, че в удължителния закон този текст не беше приет, така че сега се налага да върнем часовника назад, за да може да се случи тази индексация. Също така са увеличени заплатите на асистенти и т.н., така че заедно с учителските заплати целият сектор „Образование“ да се развива.

В бюджетите на НЗОК, както вчера чухте и сте приели на първо четене този бюджет, са осигурени средствата, които са необходими, за да се достигнат нивата от 1500 лв. на медицинска сестра и 2000 лв. на лекар във всички болници, не само в големите болници.

Освен това, с държавния бюджет са осигурени средства по линия на Министерството на здравеопазването методиката за подкрепа на болници в отдалечени райони да заработи, както и методиката за подкрепа на болници, които са опорни болници и поемат всички тежки случаи и, съответно, средната цена на пътека не им е достатъчна, за да си покрият разходите, също да бъдат осигурени, така че тази реформа, която започна в здравеопазването да продължи да се случва, както и реформата, която е свързана с допълнително подпомагане на педиатричните специалности, на извънболничната помощ и диагностиката, както и профилактиката, което в дългосрочен план да позволи по-добро здравеопазване и по-добро здраве на българските граждани.

Възстановени са нивата на бюджет на Министерството на културата, както и са предвидени 30 млн. лв., които министърът на културата заедно с министерството да могат да направят като методика, които се ползват или за проектно финансиране, или за съфинансиране на дейности не само в държавните културни институции, държавни театри и т.н., но също така и в самодейни състави и всякакви други форми, които произвеждат култура в България.

Също така, за Министерството на спорта е предвиден един фонд, който е скромен тази година с идеята, че пилотно трябва да тръгне, за да може да се разшири догодина, който е за съфинансиране на детски школи към професионалните клубове и федерации, а също така и съфинансиране на инфраструктура. Като тук идеята е, ако някой клуб или школа съберат 1 лев, държавата да помогне с още един лев. По този начин да се насърчава развитието на спорта, а не да е 100% държавен разход, където и целесъобразността, и възможността за злоупотреби, да кажем, са по-големи.

Няма да минавам през абсолютно всички помощи и увеличения, които са направени в социалната политика. Само ще маркирам няколко. Имаме предвидена индексация на пенсиите по швейцарското правило, която вече се случи с пенсиите сега, през юли месец. Има 111 млн. лв. допълнително във връзка с определения нов размер на линията за бедност при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания. Има 131 млн. лв. по механизма за лична помощ по Закона за личната помощ, като е отчетен достигнатият обхват на ползвателите и личните асистенти, както и увеличението на минималната работна заплата от 710 на 780 лв., пак считано от 1 януари 2023 г., т.е. да не са ощетени ползвателите. Има 50 млн. лв. допълнително за дейности по Закона за социалното подпомагане, които са свързани с новата линия на бедност за 2023 година. Има 30 млн. лв. допълнително по Закона за семейните помощи за деца, така че да може да се направи увеличението, което е предвидено, а също така и на доходния критерий, който е вдигнат от 410 на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на деца.  

Има допълнителни 31 млн. лева във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от 2-ри, 3-ти, 4-ти и 5-ти клас. Знам, че имаше въпроси защо това е предвидено или не е предвидено. Това е предвидено на база искане на МТСП. Имаше изразени идеи от депутати тази помощ да стане по-целева, тоест примерно да се сложи подоходен критерий и да не се дава на семейства с доходи над определена сума годишно, което би помогнало тя да стигне за повече класове, не само за 1-ви до 5-ти клас.

Увеличени са стипендиите на студентите и учениците, като са финансирани и редица други дейности. Продължена е и програмата за спорт и изкуства в училищата. Миналата година бяхме разчели 100 млн. лева за тази дейност. За тази година те са разчетени на 45 млн. лева – не защото се съкращава програмата, а защото реално горе-долу половината училища не са се организирали да си заявят отбори или съответно състави за културна дейност. Ако се появят повече заявки, те ще бъдат удовлетворени от други пера в бюджета и от централния бюджет.

В областта на образованието има 38 млн., които са за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития. 80 млн. – за изграждане, пристрояване, надстрояване, реконструкция на детски ясли и детски градини, като тук искам да отбележа, че тези средства ги предвиждаме всяка година в бюджета и повече от половината остават неизползвани, защото общините не правят заявки, за да могат да построят съответните детски градини и ясли. Особено тежко е положението в Столична община.

Има 5 млн. допълнително за нови спортни площадки, 20 млн. – за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети в детски градини или детски ясли и 16 млн. лева допълнително - 10 млн. за БАН и 6 млн. за Селскостопанска академия.

Като цяло този бюджет не е революционен. Този бюджет продължава политики и добри практики, които бяха започнати последните няколко години, в т.ч. и доста практики, които започнахме миналата година. Той отговаря на очакванията и на работодателските организации, и на синдикатите в голямата им част. На Националния съвет за тристранно сътрудничество беше подкрепен от всички работодателски организации и от КНСБ. КТ „Подкрепа“ не го подкрепиха, тъй като те искаха да има допълнително увеличение на минималната работна заплата сега - от 1 юли, както и да има допълнително доста повече разходи в системите на държавните служители и на държавните служби. Що се отнася до минималната работна заплата, законопроектът е разчетен при 780 лв. минимална работна заплата, като в средносрочната прогноза и макрорамка, която върви с този бюджет, минималната работна заплата е разчетена на 50% от средната работна заплата от 1 януари 2024 година, както е по текущо приетото законодателство, което приехме в миналия парламент – 48-ия.

Този бюджет позволява България да има устойчиви публични финанси, да направим инвестициите в пълния размер без да ги ограничаваме, тъй като истината е, че тези 8 млрд. предвидени капиталови разходи означава, че няма никъде да бъдат ограничени капиталовите разходи. Не се ограничават и ангажиментите, тоест могат да се сключват договори и да се поемат ангажименти за последващи периоди, така че да имаме проектната готовност и да имаме по-добро изпълнение.

Приходната част е изпълнима, макар и леко напрегната, и разходната част позволява нормалното функциониране на всички държавни системи, позволява да се ограничат доколкото е възможно и да не се намалят със сигурност социалните разходи и придобивки и най-важното – позволява ни да покажем отново, че може да се провежда нормална европейска политика без това да застрашава публичните финанси на страната. И казано по-друг начин – въпреки всички допълнителни разходи и т.н. успяваме да стоим в 3% дефицит вече трета година и да се разполагаме според кесията си, като това не ощетява българските граждани.

Благодаря Ви!