22.03.2020 г.

БНР, "Неделя 150", 22.03.2020

Водещ: Ограничения за придвижването между големите градове, частични полицейски правомощия за армията, възможност тя да помага на полицейските сили при нужда, възможност дори да арестува. По-сериозно затягане на мерките за борба с коронавируса – това е факт след гласуването в НС. Освен това, все по-често и по-силни са гласовете за по-сериозни мерки в сферата на икономиката от страна на държавата. Владислав Горанов, министър на финансите, е събеседник в „Неделя 150”. Като цяло за строгите мерки какво бихте казали на хората, които вече се чувстват дискомфортно от факта, че включително и правосъдният министър колегата ви Кирилов каза, че ще иска суспендиране в известна степен на конвенцията, която защитава правата на човека?

Владислав Горанов: Нека да дадем шанс на медиците, които ръководят процеса, на хората от щаба! Те считат, и такава е практиката и от Китай, и от другите държави, които минаха вече по-леко през този тип епидемия, че социалната изолация в начален етап ще помогне много по-малко хора да бъдат заразени. Затова и всички мерки, които анонсираме, абсолютно всички мерки са свързани не с това да ограничим правата на хората, а да създадем предпоставки и възможност за неразпространение, и то с темповете, които виждаме в държави в Западна Европа, които допуснаха грешката да подценят на по-ранен етап проблема с разпространението на вируса. Вижте в Италия за последното денонощие стотици жертви от коронавируса – нещо, което е изключително притеснително. И всъщност отново трябва да проявим малко толерантност към всички мерки, които се налагат от страна на правителството. Те имат само една цел – предотвратяване възможността за експоненциално разпространение на заразата, тъй като ясно е, че при възрастните хора, при липсата на адекватно лечение може да се стигне до летални изходи. Затова са и всъщност всички мерки, които се правят.

Водещ: Това, което се случва в Италия, безспорно, е трагедия и със сигурност ще бъде обект на много научни изследвания след това, защото след като цялата епидемия приключи, защото там смъртността наистина е в някакви умопомрачителни размери. За разлика, например, от Германия обаче, и това все още доколкото разбирам дори и лекарите и учените не могат да обяснят. Но съгласете се, че когато се дава възможност на армията да излезе по улицата да задържа до идването на полицията и в краен случай да използва дори сила, или когато се дава възможност на МВР, макар и под условие да подслушва телефона, да пази трафични данни, да изисква такива, започва да звучи малко страшно, нали така?

Владислав Горанов: Вижте, това са мерки, които ще важат, дай Боже, максимално кратко време, особено и само по време на извънредното положение, в което се предполага, че всички хора, които са добросъвестни, ще ограничат движението си и ще спазват всички инструкции на здравните власти и на органите на реда. В някои държави, като например Китай и Израел, мерките по отношение на проследяване и контролиране движението, особено на хора под карантина, със съмнения за потенциално инфектиране, бяха още по-строги.

Водещ: Моля Ви, нека да не се сравняваме с Китай поне в това отношение, в икономическо добре, но по отношение на свободата на гражданите...

Владислав Горанов: А Израел?

Водещ: Между другото в Израел от 70 и някоя година действа извънредно положение, което все още не е отменено...

Владислав Горанов: Не е моментът да си говорим за демокрация. Не я отричам по никой начин, в момента говорим за мерки за ограничаване разпространението на една зараза, така че би следвало да сме малко по-ангажирани не толкова към това да можем да излезем да изпием една бира в парка, колкото към това да предпазим най-уязвимите групи от български граждани, които потенциално биха могли да попаднат под заразата. Всички текстове, които са предвидени в извънредното законодателство, то затова е и извънредно, целят даване на допълнителен ресурс в ръцете на държавата, за да помогне за ограничаването на заразата. Тези мерки не са самоцелни. В този смисъл ако днес не бяхме в ситуация, в която си говорим за подобна пандемия, аз щях сигурно веднага и бързо да приема Вашите аргументи, че някои от мерките на пръв поглед изглеждат прекомерни. Ситуацията обаче е извънредна и в извънредна ситуация подобни мерки са по-скоро необходими, отколкото да ги коментираме от гл.т. на това някой да може да отиде с кучето в парка и да изпие на спокойствие една бира, рискувайки през това време да се срещне с други хора и да бъде потенциален участник в разпространението на заразата.

Водещ: Понеже заговорихме за Италия, г-н Горанов, там паралелно с изключително сложната ситуация около разпространението на КВ, правителството действа много решително и със сериозен замах. Ще изброя някои мерки, които бяха взети там, които бяха гласувани от италианския парламент, като например сметките за ток, вода, такса смет да се замразят за 2 месеца, а след това да бъдат изплащани на части, след като започне тяхното изплащане. Мораториум върху ипотечните кредити и заемите на малките фирми. Държавата в този смисъл гарантира, че няма да има банкова криза, че няма да се стигне до банкова криза. Замразяване на плащането на местни данъци най-вече за 2 месеца. Понеже и там училищата и детските градини са затворени родителите получават платен годишен отпуск, за да си гледат децата. В този смисъл България не изостава ли малко по отношение на мерките, насочени към хората и бизнеса? Защото по отношение на строгите ограничения, май, не изоставаме, но по отношение на другото.

Владислав Горанов: Всяка държава има право да приеме пакет от мерки по начина, по който го разбира. Вие преди малко казахте, че неплащането на ипотеките гарантирало липсата на банкова криза...

Водещ: Не, държавата гарантира, че няма да има банкова криза.

Владислав Горанов: Как гарантира държавата според Вас? Със 170% от БВП дълг.

Водещ: Имате предвид Италия?

Владислав Горанов: Да, Италия, държава, която от 2000 г насам, дори от по-рано, не е била с балансиран бюджет, и която на практика е пред фалит. Но това не е..., как да кажа, важното в този дебат. Ние сме предприели мерки основно в две посоки. Едната е да осигурим гъвкавост с допълнителна капитализация на ББР, така че тя чрез инструменти през търговските банки да може да даде възможност на самите търговски банки да бъдат по-гъвкави със своите клиенти, без да търпят значителни щети от това. Отделно с Асоциацията на търговските банки работим активно. Те заедно с централната банка, а и помежду си обсъждат също мерки, които да намалят натиска върху тези длъжници, които в първия момент ще усетят невъзможност да обслужват своите задължения.

Водещ: Да разбирам ли, че нещо подобно се обмисля и у нас?

Владислав Горанов: Аз цитирам какво работим у нас.

Водещ: Да, но понеже не говорите конкретно за мораториум върху кредитите...

Владислав Горанов: Няма как да говорим за мораториум в едни облигационни задължения. Искате ли да направим и мораториум върху това да можете да си изтеглите вашия депозит от банката? Защото от едната страна на баланса на банките са вложенията на хората, от другата страна са кредитите, които са раздадени от банките на отделни физически и юридически лица. По-скоро от всички примери, възможни в Европа, избрахте най-грешния по отношение на банковата система – Италия. Това, което казвам, е, че ние не приемаме този популистки ход, който наистина може да влоши състоянието на търговските банки, а помагаме с ресурс от страна на държавата и с регулаторни мерки от страна на банковия надзор, така че търговските банки да могат да проявят по-голяма гъвкавост по отношение на тези длъжници, които имат затруднения в първите месеци. И надявам се тази криза и тези затруднения да са временни, така че да не се налага да водим този разговор много дълго време.

Водещ: Но преценката ще бъде на всяка банка конкретно и във всеки случай конкретно.

Владислав Горанов: Естествено, трябва да се търси пряка връзка между настъпилите ограничения в бизнеса и настъпилия срив на потреблението в отделни сектори със състоянието на определени икономически субекти. Тъй като и преди кризата, ако можем така да наричаме в момента пандемията, имаше едни стопански субекти, които се справяха по-добре, имаше и такива, които изпитваха затруднения с обслужването на кредитите си и въобще със своята търговска дейност.

Водещ: Понеже се заговори за доста милиарди, които се подготвят, за да бъдат дадени за борба с епидемията, с пандемията от коронавируса от ЕК, от СБ, има ли вече яснота България дали и каква сума ще получи в тази посока?

Владислав Горанов: Има някакво грешно разбиране, че ЕК ще раздава някакви нови пари по държави членки. Това, което ЕК и въобще службите на Европа решиха, е, че от началото на февруари вече разпределените бюджети от действащия програмен период по отделните оперативни програми могат да бъдат използвани за борба с коронавируса. Т.е. те ни казаха: Вашите пари може да си ги ползвате и ние ще Ви ги признаем за допустими разходи за всички мерки, които може да докажете, че са свързани с преодоляването на епидемията от коронавируса. Т.е. без да подценявам това решение на Европа, това не са нови пари, това не са допълнителни пари, които тя разпределя. Това са си нашите европейски фондове и ние под ръководството на вицепремиера Томислав Дончев разглеждаме много внимателно всички оперативни програми за използването на свободен ресурс за финансирането на дейности, свързани с борбата с коронавируса. Примерно, част от разходите за закупуване на техника и апаратура от страна на МЗ ще могат да бъдат покрити с европейски фондове. Част от разходите, свързани с изплащането на допълнителните възнаграждения на тези медицински лица, които са на първа линия и директно работят със заразени с коронавирус, ще могат да бъдат изплащани от Европейския социален фонд.

Водещ: За сметка на какви проекти?

Владислав Горанов: За сметка на проекти, които днес на фона на тази криза не са приоритетни. Примерно, по-добре е да отложим малко едно обучени по чужд език в някоя частна фирма, отколкото да не платим или да не осигурим допълнителен ресурс за българските лекари за справянето с кризата. От този тип.

Водещ: Понеже казахте, че на практика няма да има свежи нови пари, които влизат от страна на ЕК в България, какви са вариантите страната ни, която и Вие нееднократно, а и премиерът сте изтъквали, е в отлично финансово фискално здраве, какви са вариантите страната ни както се казва сама да си помогне? Някои се огледаха вече във фискалния резерв, той между другото колко е, последно беше някъде към 10 млрд., нали така?

Владислав Горанов: Да, това е числото с приближение.

Водещ: Какви са вариантите фискалният резерв да бъде лост за подпомагане на българската икономика?

Владислав Горанов: Бюджетът не може да замени икономиката. Бюджетът е функция на икономиката. Т.е. той е само един механизъм за преразпределение. В този смисъл гласовете на всички, които изпитват стопански неудачи, държавата да даде, са малко прибързани. Ролята на бюджета ще бъде изпълнена в две посоки – едната, която коментирах вече 0.5 млрд. капитализация на ББР. Отделно, разбира се, и всички резерви от европейските фондове, които имаме като недоговорени суми и приоритизирането на някои вече договорени, но недостатъчно приоритетни на този етап разходи. И в допълнение мярката, която не сме коментирали още с Вас, за субсидирането на тези работодатели, които имат планове да запазят част от заетостта си и да участват солидарно в проблема със заетостта на своите работници.

Водещ: Говорите за онези 60%, които държавата заяви, че е готова да даде при определени условия, нали така?

Владислав Горанов: Да, тя не само заяви, и коя е тя държавата, ако не всички нас, но и променихме законодателството в тази посока. Предстои през следващата седмица да се публикува, да се приеме от правителството самата програма, която изяснява точния механизъм за действие, но по-скоро аз бих призовал тези български бизнесмени, които в момента се колебаят в каква посока да тръгнат и които действително и директно са ударени от ограниченията и от предизвикателствата на кризата, много внимателно да си преценят кои служители и работници са важни за тях и да не прибързват с лека ръка да ги освобождават. Именно затова помислихме за този механизъм, който гарантира 60 на 40 участието на държавата и на работодателите в спасяването на заетостта на своите работници и служители. До преди два месеца водихме разговор, че трябва да внасяме работници от какви ли не екзотични дестинации, от близко до нас и по-далечни, за да гарантираме възможността на бизнеса да работи. Сега е моментът бизнесът да прецени дали човешките ресурси, човешкият фактор действително му е важен и заедно с държавата за следващите два-три месеца да се опитаме да запазим тази заетост, защото, повярвайте ми, тази криза рано или късно ще отмине, дай Боже, да е по-рано, и тогава ако някой си е позволил да се лиши от наистина ценните си кадри, след това много трудно ще възстанови бизнеса си.

Водещ: Някой би казал, че освен да ги призовавате, както се казва, към практическо мислене и съвест, би трябвало държавата да вземе и някакви мерки, но сигурно Вие бихте казали, че това е социализъм пък...

Владислав Горанов: Аз пак искам да Ви попитам, каква по-добра мярка от предоставянето на 60% от заплатата? Каква мярка виждате Вие? Понеже Вашата заплата е 100% от държавата и може да разсъждавате спокойно в тези категории. 60% хич не е малко, особено ако се разпростре върху стотици хиляди.

Водещ: Никой не казва, че е малко. Кажете по какви принципи ще се определят фирмите, които ще се подпомагат, г-н Горанов, защото НС вмени на МС да определи тези критерии?

Владислав Горанов: Пак казвам, следващата седмица министърът на труда ще представи пред правителството идеи за кои точно сектори да се разпростре в първите седмици тази мярка. На мен ми се струва най-логично първи да получат възможност за подобна подкрепа тези, които директно бяха засегнати от първата заповед и на които беше възложено, или наложено, частично или почти напълно да прекратят своята дейност.

Водещ: Имате предвид ресторантьори, хотелиери.

Владислав Горанов: Може да погледнете заповедта на здравния министър, но горе-долу да, има и още няколко категории, които още от 13 март беше наложено със заповед да ограничат своята дейност почти до нула. Безспорно, някои ресторанти биха могли да предлагат готови храни за вкъщи, но този тип дейност и този обем почти на практика означава свеждането до нула на определени стопански субекти. Т.е. на мен логично ми се струва, че първо те биха могли и би трябвало да получат достъп. Тук като говорим за мерки, не бива да не отчетем и това, че се съгласихме и през законодателството променихме срока по отношение на декларирането и внасянето на корпоративния данък. Очаква се доста сериозно отстъпление, поне временно за фиска от липсата на вноски от страна на фирмите, тъй като отлагането на срока за деклариране е свързано с отлагането на срока за авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Водещ: Отказахте ли се от идеята авансово да се внася данъкът върху печалбата за 2018 г.?

Владислав Горанов: НС реши, че отлага срока за деклариране и изготвяне на личните финансови отчети до 30 юни. Успоредно с това дава пълна свобода на юридическите лица сами да предвидят, ако могат, и сами да си определят, ако преценят, размера на печалбата, върху която да плащат авансови вноски, като естествено, могат да посочат и числото нула, т.е. разчитаме на преценката на всеки един търговец как ще оцени своята работа за 2020 г., тъй като има сектори и бизнеси, които страдат, но има и такива, от хранително-вкусовата промишленост и от търговията на дребно с храни и други стоки, които ще отчетат двойни и тройни печалби спрямо 2019 г.

Водещ: Може ли да разясните, г-н Горанов, във връзка с приетото от НС да има т.нар. таван на цените или да се продава за не повече от средноаритметичната цена за последните 3 месеца. Това на практика как може да се случи при наличието все още, предполагам, на свободен пазар в България, или не?

Владислав Горанов: Провокацията ви е резонна, но аз бих изразил резерви и учудване от това решение, взето късно вечерта в петъчния ден от страна на НС. Аз по-скоро смятам, че тази мярка ще доведе до дефекти, отколкото до ефекти. И се учудвам, че може би за да се запази кворумът в парламента или по някаква друга ирационална причина, колегите са подкрепили едно подобно предложение на левицата. Аз не смятам, че този текст е полезен и по-скоро бих предложил след обнародването на закона, ако се стигне до подобно решение, максимално бързо да се преразгледа, защото за мен подобни мерки дори в криза като тази, са неработещи. Те по-скоро биха могли да доведат до по-голям проблем с недостиг на предлагане на определени стоки, отколкото да решат някакъв на този етап несъществуващ проблем пред нашия пазар. Така че не мога да коментирам текста, защото не го харесвам и не искам да действа.