Владислав Горанов: Ще сменим валутния борд с евров. При сегашния курс
16.07.2020 г.
в. "Капитал", 17.07.2020
Доколко е реалистично България да влезе в еврозоната през 2023 г.?
Това е реалистичен срок, доколкото това е минимумът, необходим за формалния престой в ERM II. Формален, защото от гледна точка на движението на валутния курс ние сме в борд и валутният курс е фиксиран.
Присъединяването на българския лев към валутния механизъм, предшестващ еврозоната, е резултат от проведени реформи и признание от европейските ни партньори за добре свършена работа. В същото време това е и мотивация за всички нас реформите да продължат.
До 2023 г. имаме да свършим много работа по ангажименти, които поехме. В екипа на Министерството на финансите и на БНБ имаме идея какво точно трябва да свършим. Но ще има ново правителство най-късно до средата на 2021 г. и ако то не припознае този приоритет, процесът може да бъде забавен. Но досега в политическия дебат влизането в ERM II и приемането на еврото е срещало по-скоро подкрепа.
От маастрихтските критерии, които трябва да изпълним, вероятно проблем ще е инфлацията...
Има такъв риск. Но той не зависи изцяло от правителството. Има и международни фактори като цената на петрола, природния газ, електричеството. Аз съм оптимист, че бихме могли да се вместим в този критерий. А разумната политика на нашето правителство, а и на следващи, надявам се, ще е изпреварващо нарастване на доходите, защото ниската цена на труда в България формира отрицателен миграционен поток и изтичане на качествената работна сила от страната. Присъединяването към еврото е основен фактор за ценова и доходна конвергенция.
Вие водихте процеса от страна на правителството. Имаше ли моменти, в които си задавахте въпроса дали това е правилно решение, след като еврозоната има своите проблеми?
Много пъти са ми задавали този въпрос. И винаги съм бил убеден, че ако България не беше във валутен борд с лев, фиксиран към еврото, можеше да се проведе този дебат. Но при ситуация, в която всички резерви на централната банка са еврови, да си на масата при взимането на решенията от ЕЦБ, е по-скоро увеличение на нашия суверенитет, отколкото загуба на такъв. С други думи, ако имахме самостоятелна политика на централната банка, можеше като други държави, примерно Румъния, Унгария, Чехия, да разсъждаваме за ролята на ЕЦБ и здравината на паричния съюз. Но ние отдавна сме консумирали всички рискове, обвързвайки българския лев към еврото. В момента всички резерви на централната банка са ангажирани да охраняват съотношението между лева и еврото. Ако в един момент еврото изчезне, всички активи на централната банка на практика изчезват. След като станем член на еврозоната, определен ресурс на централната банка ще бъде инвестиран в капитала на ЕЦБ, но за останалите резерви има свободата да се управляват в полза на хеджиране дори на този риск за провал на еврозоната.
Има и още един момент - нито една част на баланса на БНБ няма да стане собственост на правителството. По-активното управление на резервите на БНБ също в никакъв случай не означава трансфер на ресурси от БНБ към ЕЦБ, извън участието в капитала на ЕЦБ, или възможност на което и да е правителство да извърши неблагоразумни разходи или да се разпусне разумната фискална политика, наложена сега от борда. От гледна точка на правилата на борда почти нищо няма да се промени за правителството, защото и сега, и с влизането в еврозоната, централните банки нямат право да кредитират правителства. И всъщност ние ще заменим валутния борд с евров борд, образно казано.
Има ли опасност за борда и промяна на фиксирания курс при престоя ни в ERM II?
Първо, ангажиментът да сме във валутен борд е едностранно решение на България и вече повече от 23 години този валутен курс не подлежи на коментар. Неслучайно и ЕЦБ прие точно този курс, без да го коментира. В състоялия се в началото на годината дебат в българския парламент стана ясно, че този риск не съществува и ако някой някога постави въпрос за присъединяване на българския лев към еврото с друг курс, просто това няма да се случи. България еднолично е поела ангажимент, че това ще е курсът. Вече съобщихме в началото на COVID кризата като добра новина установяването на суапова линия между ЕЦБ и БНБ в размер на не по-малко от 2 млрд. евро. Това допълнително подсигурява международните валутни резерви на лева.
Вероятно ще има много спекулации в тази посока, но ви уверявам, че българският лев ще бъде заменен с евро при курс 1.95583 независимо кой е финансов министър, кой управлява, кой е гуверньор на БНБ. Парламентът е дал с огромно мнозинство единствено този мандат. Друг е въпросът, че никой не поставя под съмнение този мандат от нашите партньори в ЕЦБ и държавите - членки на еврозоната.
Но при една прибалтийска държава с борд е имало дебат за курса?
Никой не е имал твърд борд като нашия, гарантиран с резерви. Техният е бил структуриран по друг начин.
България се съгласява да изпълни определени ангажименти по време на престоя си в ERM II, как са определени те?
Когато в началото на 2018 г. обявих пред нашите партньори, че ние желаем да се присъединим към ERM II, те ни казаха, че всяка държава, която иска да е в еврозоната, трябва да постигне напредък в редица сфери, така че нейното икономическо развитие да се доближава максимално до икономическото развитие на държавите в еврозоната, и ни предложиха да определим тези сфери, които са най-чувствителни за икономическата конвергенция, и да поработим върху тях. Това, което идентифицирахме, се съдържа в договорените условия за присъединяване към ERM II от края на юни 2018 г. Подобен ангажимент поехме и по пътя ни към еврозоната и всички мерки са идентифицирани от правителството като възможности за подобрение на средата и са в полза на българското общество и на по-доброто функциониране на отделни системи. Сред тях са стъпки срещу прането на пари, подобряване на управлението на държавните дружества, по-добър застрахователен надзор...
Но липсва фокус върху мерки като качество на институциите, корупция, съдебна система, т.е. тези неща, които правят една бизнес среда добра.
Това са процеси. България беше с един от най-добрите темпове на прираст на БВП през последните години въпреки вътрешните противоречия, свързани с функционирането на съдебната власт, и противоречията между политическите партии за качеството на държавното управление. Това показва, че бизнесът има една добра основа за развитие. Разбира се, всяко подобрение в тази посока е от полза. Имаме нужда действително да подобрим съдебната система, но ако някой това го разбира като влияние върху съда или прокуратурата, моето мнение е по-скоро, че може да подобрим съдебната система в частта по-бързо и справедливо решаване на споровете в икономиката. Наказателната част от правосъдието е много важна, но това, от което най-много страда икономическият процес, е липсата на надеждно и скоростно разрешаване на споровете между бизнеса. Неслучайно най-големите сделки не се решават по българското право.
Но притеснението на предприемачите в по-скоро е, че в един момент, използвайки съдебната система и прокуратурата, може да им вземат бизнеса...
Винаги има какво да се подобри в съдебната система и тя е важен фактор за подобряване на икономическата среда. Това пише и в нашите ангажименти.
Какво точно се крие зад този ангажимент? Той беше посочен и в съобщението на ЕЦБ.
Ние сме в CVM, който не е приключил. Аз съм убеден, че той ще бъде заменен с общ за всички държави нов механизъм за спазване върховенството на закона. Механизмът за наблюдение е едно наследство от присъединяването ни към ЕС, от което рано или късно ще се освободим. Ние не сме втора ръка държава в това отношение. Ако се сравнят показателите с други държави членки, ще се види, че ние несправедливо се самонаказваме както по отношение на скоростта на правораздаване, така и по други теми. Но общото е, че колкото по-добре работи системата на правораздаване, толкова по-добра е икономическата среда.
В момента освен срещу правителството протестите са и срещу главния прокурор. Защо според вас протестиращите смятат, че кабинетът и прокуратурата са едно?
Това е целенасочено внушение, насадено от президента, който в първия миг в който разследващите органи влязоха в президентството, реагира емоционално, че все едно това е атака срещу него. Аз не виждам атака срещу него, освен ако той не се припознава в своите служители. Ако има нещо нередно там, то се установява със способите на досъдебното производство.
Нито прокурорът, нито президентът могат да бъдат упрекнати в способите им на комуникация, защото и двамата отдавна са минали границата на традиционната комуникация между институциите. Кой пръв е въпрос на ретроспективен анализ. Но и президентът отдавна е показал, че очертаната от предходни президенти традиционна рамка на политическа и институционална комуникация, не му импонира. Той има правото да избере своя начин, по който изпълва със съдържание президентската институция. По същия начин прокурорът изненадва с комуникацията. Но не мога да упрекна нито единия, нито другия.
Тоест, проблемът е в комуникацията, а не в действията на прокуратурата?
Проблемът е в комуникацията. Президентът излиза и казва: прокурорът и правителството трябва да подадат оставка, те са мафия. Нито един президент досега не е говорил по този начин. Въпросът е, че ние в момента сме свидетели на един нов вид комуникационни отношения между властите, с които не сме свикнали. Но те не трябва да преминават границата на закона.
Какво трябва да се случи, за да подаде кабинетът оставка?
Да мине 26 март, да изтече мандатът на сегашния парламент.
Последното препятствие за ERM II се оказа капитализацията на ПИБ. Тя се случи с намеса на държавата през ББР. Защо се стигна дотук - да се използват парите на данъкоплатците? И кога ББР ще има свой представител в управителните органи на банката?
При увеличение на капитала чрез публично предлагане на ценни книжа подобни договорки са недопустими. Със сигурност размерът на участие, което ББР има в ПИБ, ще доведе до възможност за влияние при вземането на решения. Не са водени разговори с акционерите доколко са готови да предоставят длъжности в надзорния или управителния съвет за номинации от ББР. В случая това не е водещо дотолкова, доколкото възприятието, че увеличението на капитала е наливане на пари, е грешно. Това не е субсидия за ПИБ. Това е инвестиция в активи. Аз съм убеден, че ББР ще излезе от тази инвестиция без загуба. А това, съпоставено с увеличението на стабилността на банковата система в резултат на капитализацията и установяването на тясно сътрудничество с ЕЦБ по отношение на банковия надзор, като цяло ще увеличи доверието в банковата система.
Разбира се, най-добре щеше да бъде това да се случи без намесата на държавната банка, но трябва да отчетем, че капитализацията се движеше в окото на бурята - в края на април, и че на практика в този период пазарите почти не работеха. Факт е, че се появи и достатъчно частна инициатива, и то от достатъчно сериозни чуждестранни инвеститори, които едва ли са склонни с лека ръка да губят пари заради нечии приумици.
Всеки би си задал въпроса защо точно този инвеститор и защо той записа точно 30% от емисията?
Попитайте го, предполагам, че той би могъл да даде смислен отговор. Не познавам г-н Комарек. Аз съм удовлетворен, че този дългосрочен проект - включването на българския лев в ERM II, ще е добър знак за икономиката и той ще се прояви в дългосрочен план.
Има ли правителството план какво и как да се направи, за да може през 2023 г. България да използва еврото?
При наличие на политическа воля ангажиментите са изпълними. Те са в полза на българското общество. Друг основен ангажимент на страната за периода до влизането в еврозоната ще бъде подготовката и реализирането на национален план с конкретни стъпки за плавното преминаване на националната ни валута от лев към евро.