Интервю на заместник-министър Маринела Петрова за предаването "Панорама"
31.10.2020 г.
Водещ: Притесненията на лекарите, притесненията на учителите. И сега бюджетът, който ги събира. Тук е Маринела Петрова, тя е зам.-министър на финансите. Добър вечер!
Маринела Петрова: Добър вечер!
Водещ: Само да кажем, министър Ананиев е в карантина. Той как е, добре ли е?
Маринела Петрова: Така е. Говорих днес с него, добре се чувства. Отрицателен е тестът му, пореден, след което приключва карантината и в понеделник го чакаме на работа.
Водещ: Добре. Тогава сега Вие ще отговаряте на тежките въпроси. И на въпроса на въпросите – защо предлагате бюджет на супер харченето, на голямото харчене?
Маринела Петрова: Аз не бих го нарекла бюджет на супер харченето или голямото харчене. Бих го нарекла „различен бюджет“. Защото наистина, в сравнение с последните близо 20 години, този бюджет е различен. Само че времената също са различни. Ние живеем, видяхме и сега от репортажите, в ситуация, която никой не може да нарече нормална. И ние не можем да живеем в тази ситуация със старите методи, включително образование, медицина, здравеопазване. Така че и в областта на финансите, включително и в бюджета, се нуждаем от промяна.
Водещ: Обаче нали знаете какво е подозрението – че връзвате ръцете на бъдещата власт, защото не се готвите да управлявате. Сега, ако изпразните хазната, няма да сте тези, които ще я пълнят.
Маринела Петрова: Всъщност ние изпразваме хазна, която е трупана през последните доста години, бих казала, не мога да отдам заслуга само на това правителство за натрупването на резервите. Така че изцяло сме спазили поговорката да спестяваме в добри дни, за да можем да харчим в лоши.
Водещ: Обаче президентът каза, че бюджетът е разоряващ. Икономисти отляво и отдясно говорят за какво ли не – ограбване на бъдещето, разхищение, дългова спирала. Трябва ли наистина да изпразним всички резерви сега, да изпукаме всички патрони, когато е ясно, че кризата не е свършила и е далеч от свършване?
Маринела Петрова: Прави са, когато настояват да не изпразваме всички резерви. И това ние не го правим. Винаги, ако погледнете трите години в многогодишната финансова рамка, оставяме един буфер от минимално изискуем резерв – сума, която ще се намира във фискалния резерв – 4,5 млрд. лева. Никога през годините – тези три години, ние няма да слезем под този минимален буфер.
Водещ: Всъщност обаче не можем да се отървем от подозрението, че това е нещо като анонс към следващите избори. Някои го нарекоха дори подкуп.
Маринела Петрова: Съвпадение е, може би. Дотолкова, доколкото, ако погледнем справка в Евростат, примерно, в пролетната прогноза на ЕК също, за това какви дефицити генерират и са предвидили държавите от ЕС за справяне с кризата през 2020 г., можем да подредим България дори с този дефицит, при променения закон за бюджета за 2020 г., на едно от най-добрите места, може би пето-шесто.
Водещ: Тоест, искате да кажете, че в сравнение с Европа ние сме дори скъперници, така ли?
Маринела Петрова: Бяхме най-големите скъперници допреди няколко седмици. Бяхме единствената държава, която нямаше да влезе в процедура да наруши 3-процентното дефицитно правило. Сега с промените в Закона за бюджета за 2020 г. и следващата година всъщност ние влизаме в една по-естествена среда, в която са и другите страни. Хърватия само да дам за пример – тя е със 7% и малко дефицит за тази година.
Водещ: Добре. Как ще наречете тогава това да дадеш по 50 лева на всеки пенсионер, без разлика от това какво е работил? Това не е ли популизъм и не е ли предизборно обещание – хайде, така да го кажем, да не използвам отново думата подкуп.
Маринела Петрова: Всички знаем, пенсионерите са категория, която е уязвима. Уязвимите групи от населението са предмет на специална грижа и закрила от държавата. И до този момент в продължение на няколко години бяхме критикувани от редица международни финансови институции, в това число и от ЕК, че ние не провеждаме адекватна социална политика в защита на тези социално уязвими групи. Пенсионерите определено са една от най-уязвимите групи. Тези 50 лева, съзнавайки, че не са съществен принос за повишаване на тяхното благосъстояние, са една минимална стъпка в посока свиване и преодоляване на проблема.
Водещ: А ще продължите ли да ги давате и след изборите? Или е предвидено точно три месеца да се дават тези 50 лева и после да спре?
Маринела Петрова: Те са предвидени да се дават по времето на действието на извънредната епидемиологична обстановка. Оттам нататък дотолкова, доколкото има редица фактори, които влошават състоянието на уязвимите групи от населението през тази криза. Един от факторите е свитият принос на плащанията на нашите, така да ги наречем, гастарбайтери отвън. Статистиката сочи, че средно по време на коронакризата, поради това, че редица от хората, работещи навън, са се прибрали в страните си, приходите от такива преводи от чужбина намаляват средно с 15%, което неминуемо рефлектира върху доходното състояние на домакинствата в страната.
Водещ: Тоест синовете и дъщерите не могат да хранят майките и бащите си.
Маринела Петрова: Така може също да се каже.
Водещ: Ще има ли пари обаче за там, където има най-голяма нужда – в здравеопазването, и то точно прицелени?
Маринела Петрова: Има пари. Видно от инфографиката, която може да се намери също на страницата на Министерството на финансите, за 2021 г. парите за здравеопазване нарастват с близо 600 млн. лева, като това не е единственият фонд, единственото финансиране, което ще се предостави към тях. Имам предвид и парите по REACT-EU, това са европейските средства, които ще се добавят в допълнение към тях. И също ресурсът, който ще бъде заделен по линия на европейските фондове, в това число и новият инструмент – Фонд за възстановяване и устойчивост.
Водещ: А ще компенсирате ли този бизнес, който в момента спира? Говоря за заведения, ресторанти, частни училища – да не пропусна някого. Например имаше идея на персонала в заведенията да се плаща 80% от заплатата.
Маринела Петрова: И сега мярката я има – знаете, 60/40. Възможно е да се въведе мярка 80/20. Само че какъв е проблемът? Проблемът е, че мярката се предоставя не за сенчестия, а за бизнеса, който е на светло. Тоест няма как да регистрираме увеличение на безработицата или свиване на броя на персонала, ако този бизнес е бил в сивия сектор. Така че, говорейки и за държавата, но също и за хората, спестявайки и бидейки откъм светлата страна откъм добрите времена, ще им помогне да се справят по-добре с трудните времена.
Водещ: Кой ще получава повече – който вика най-силно или който има най-голяма нужда?
Маринела Петрова: Със сигурност не е който вика най-силно, поне дотолкова, доколкото зависи от Министерството на финансите. Правят се преценки, също Министерството на труда и социалната политика е това, което отговаря, и Министерството на икономиката съответно, са двете ресорни министерства, които следят ситуацията и правят политики в тази област.
Водещ: Накрая да обобщим, г-жо Петрова, сега ли беше времето да се започне с харченето? Не поизбързахте ли малко? Ами ако се окажем в същото положение догодина, но с изпразнени джобове?
Маринела Петрова: Същият въпрос го коментирахме и през пролетта, когато беше първата фаза на сегашната ситуация. Тогава настояхме и успяхме да задържим разходите точно с идеята, че идват по-лоши времена, за да можем да си позволим след това да сме адекватни на променените условия. И виждаме, че в момента това го правим. Ситуацията се влошава и ние променяме разходната политика.