12.06.2021 г.

Водещ: В "Седмицата" на Дарик радио Асен Василев сега в студиото, министър на финансите. Здравейте, г-н Василев.

Асен Василев: Здравейте.

Водещ: На 9 юни беше оповестен списъкът на лицата, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от службата за контрол над чуждестранните активи на Министерство на финансите на САЩ. На основния въпрос – какви ще са последствията, какъв ще бъде дневният ред, кое последствие ще се появява след другото, всъщност вече се случи едно последствие. От вчера Българската народна банка блокира всички сметки на санкционираните по „Магнитски”. Моля за повече подробности. И да обясним на слушателите какво точно се крие зад съобщението, което публикува БНБ?

Асен Василев: Може би една стъпка назад. Санкциите „Магнитски” се отнасят за американски лица на американска територия, те нямат действие в нито една друга държава, в това число и на територията на България. Това е юридическата страна на въпроса. Икономическата страна на въпроса е, че тъй като американски компании държат всички основни разплащателни междубанкови системи и т.н. в света, реално всички банки в света, с малки изключения се съобразяват с тези санкции и предприемат действия без никой да им даде каквито и да е указания, за да се запазят да не попаднат те под удара на санкциите. Имаше една банка в Латвия преди няколко години, която беше решила да не се съобрази. Попадна в списъка на санкциите и спря да бъде банка. И тя беше доста голяма – беше 6 млрд. евро банка.

Водещ: И то банка в европейска страна.

Асен Василев: И то банка в ЕС. Така че всъщност санкциите са заразни, така да се каже. Компании или лица, които решат да не се съобразят са напълно в юридическото си право да го направят. Но сме виждали случаи, в които американската страна поставя такива компании в списъка и те стават заразни и не могат да работят в световната система. И в този план, като излязоха санкциите, като Министерство на финансите и като изпълнителна власт нашата първа грижа беше да огледаме държавните компании дали правят бизнес с тези лица и да ги предпазим да не попаднат в кръга на санкциите. Защото имаме големи …

Водещ: Какво може да се случи, ако една структуроопределяща българска държавна компания попадне под такива санкции?

Асен Василев: Ами, представете си примерно БЕХ, той има международни кредитори, има издадени бонове на международни пазари. В момента, в който не дай си Боже енергийният холдинг попадне под такива санкции, на момента всичките чужди инвеститори, всички чужди кредити спират и стават изискуеми…

Водещ: Изискуеми.

Асен Василев: … тоест ние трябва в много спешен порядък да намерим пари. Замразяват им се всички сметки в банки, които под някаква форма се съобразяват със санкциите, това са почти всички банки и нямат право да правят никакви трансгранични плащания и операции. Тоест тази компания става мъртва от този момент. И всъщност това беше голямата опасност. И ние трябва да предпазим държавните структури и компании, които всъщност МС стопанисва като добър стопанин, да ги предпази да не попаднат в обхвата на санкциите. И затова в сравнително спешен порядък, в петък миналата седмица ние приехме едно решение на МС, което е с много тясна дефиниция на свързаност – това са лица, които са били съдружници или управители в компании на лицата на санкциите, която …

Водещ: Какъв е рискът да попаднат и т.нар. лица, които нямат нищо общо?

Асен Василев: Е, точно затова има една подточка „в“, в която се казва, че всъщност НАП и ДАНС могат да проверят дали реално тези лица продължават да са свързани. Примерно, ако сте били в компания, която е имала 20 хил. оборот преди пет години, очевидно това не представлява риск.

Водещ: … той ще попадне в списъка и след това ще бъде изваден, така ли?

Асен Василев: Тези лица могат да бъдат извадени.

Водещ: Репутационният риск и петно за него…

Асен Василев: Точно за това в момента текат тези проверки, за да може, когато …, на момента да се каже – ок, тези лица очевидно попадат извън обхвата. Но иначе, информацията е публична, тя е в Търговския регистър. Има тук-таме непублична информация относно чужди дружества, офшорни дружества и т.н., където сме поискали от съответните държави информация от техните регистри. Но по-важното там е, че наистина тази дефиниция е много тясна, защото дефиницията по Закона за противодействие на корупцията, тя е изключително широка и в случая, според мен, абсолютно неприложима. Там се говори за лица до четвърто коляно, ако сте разведени преди 5 г., съответно съпругът или съпругата, бившият, пак до не знам кое коляно, всички юридически лица, които имат икономическа или политическа потенциална свързаност - много широки понятия.

Водещ: Как се изчиства казусът подставено лице?

Асен Василев: Ами, по дефиницията, която ние сме дали, по никакъв начин. Нали, тя за това е толкова тясна. Тук, според мен, е много необходимо да влезе парламент, който вече законодателно да каже как държавата да реагира в такава ситуация, къде е балансът между защитата на държавните дружества и държавната собственост и реално какви стъпки могат да бъдат предприети, какви стъпки трябва да бъдат предприети. Защото в момента има един огромен правен вакуум в това отношение. И решението на МС в този му аспект, то дори в самото решение си пише, че е за запълване на този правен вакуум в следващия месец – месец и половина, докато не се конституира парламент, да си опазим предприятията да не попадне някое от тях случайно под удара на санкциите.

Водещ: Смисълът на санкциите, да обобщим, е да спре паричните операции на корупционните мрежи, нали така?

Асен Василев: Това е, което американското правителство заявява.

Водещ: Но операциите на тези фирми са свързани с български банки. Как гарантираме сигурността на българските банки в този смисъл? Защото както на БЕХ кредита към чужда банка може да стане изискуем утре, така и към българска банка кредит може да стане изискуем утре.

Асен Василев: Възможно е. Като изпълнителна власт ние не можем да казваме на частни субекти или на банките какво да правят.

Водещ: Но те ще се съобразят предвид това, което ги грози.

Асен Василев: Ами, това е техен избор. Това, което се случи вчера e БНБ издаде указания как, според тях метеорологически да се третират потенциални експозиции, кредити към такива лица и сметки, и т.н. на база на банковите закони. БНБ като регулатор си използва правомощията да изиска банките да предприемат определени действия. Това е моят прочит на решението на БНБ. И те са напълно в правото си да кажат – тук има някакъв риск, молим банките да предприемат действия „a“, „b“, „c“, за да може този риск да бъде ограничен.

Водещ: Тоест да обясним така – едно лице, юридическо или физическо може да има кредит от съответна банка или да държи свои авоари в тази банка. Какъв е рискът обаче за конкретната банка, ако повече лица от този списък или едно лице с повече авоари и по-голям кредит е част от тези санкции?

Асен Василев: Ако банката си предприеме действията, които мисля, че БНБ я е инструктирала, мисля, че риск не съществува, ако банката реши да не предприеме определени действия, което тя е напълно в правото си да направи. Сега, БНБ като регулатор, ако дава инструкции…

Водещ: Да, каква е ролята на БНБ?

Асен Василев: БНБ е регулатор на банковата система. Така че те като регулатор, могат да дават инструкции, част от които са с доколкото знам непрепоръчителен…

Водещ: А задължителен характер.

Асен Василев: Нали, тогава банката вече трябва да се съобрази с инструкциите със задължителен характер. Тези с препоръчителен може да ги приложи, може да не ги приложи и съответно си носи рисковете, ако има такива. Но моето разбиране към момента е, че нямаме риск в системата, тъй като реагирахме достатъчно бързо, за да, как да кажа, да запазим системата от проникване на зараза.

Водещ: Тоест да го кажем така – за потребителските банки, грубо казано, няма риск…

Асен Василев: Не, няма риск.

Водещ: А за казуса ББР? Там би ли могъл да има по-голям риск?

Асен Василев: Ами, там направихме един бърз анализ. Има потенциално само един кредит, който би могъл да попадне под ударите на санкцията.

Водещ: В какъв размер е той?

Асен Василев: Той е малко над 100 млн.

Водещ: Тоест не е нещо …

Асен Василев: Нещо огромно, което би съборило банката.

Водещ: За обикновените вложители, да повторим, няма риск.

Асен Василев: Няма риск, както и за всички хора, които са работили нормално с тези компании, имали са търговски отношения. Ние затова направихме толкова тесен прочит – само съдружници или управители. Вие, ако сте служители, ако сте си работили нормално, няма абсолютно никакъв риск, нали, за хората, така да се каже, нормалните, които са работили с тези компании.

Водещ: Ограничителните мерки по същество, да изясним и това, включват блокиране на сметки, блокиране на карти, налагане на запори, закриване на сметки, тоест всичко, което …

Асен Василев: Това, което мисля, че БНБ е инструкция. Що се отнася до решението на правителството, единственото, което ние сме инструктирали са държавните предприятия и структури да не правят финансови транзакции с лица от списъка.

Водещ: Така. В решение номер 441 на МС, за което говорим, се казва, че санкциите ще обхванат всички физически и юридически лица, притежавани, контролирани и управлявани от лицата, включително списъка на OFAC. За тази формулировка се изговори вече всичко. Но предстоящото допълване на списъка или включване в списъка, в какъв вид, времеви, рамка го виждате? И второ, кой ще прави наистина това изготвяне, поддържане, актуализиране и какви рискове крие неточността, ако се остави това да бъде правено само от службите?

Асен Василев: По принцип там се създава междуведомствена комисия между Министерство на финансите и Министерство на вътрешните работи, НАП и ДАНС, която всъщност трябва да прегледа наличната информация. Там има формална свързаност, тоест хора, които са били съдружници или управители и вече трябва да се види на база информация от НАП и от ДАНС доколко тази свързаност е реална, която би поставила под риск работата със съответното лице. Тоест ..

Водещ: … написано, че на вас се възлага да …

Асен Василев: … да сформирам...

Водещ: … и да наблюдавате като министър на финансите дейността.

Асен Василев: Този процес. Да. Защото наистина тук не става въпрос за някакви наказателни списъци или такива неща. Става въпрос доколко, ако държавни дружества работят с въпросното лице, това би породило риск за съответните държавни дружества, което се обуславя и доколко съществува риск това лице да попадне в един глобален списък за …

Водещ: Да, защото във всеки един списък, независимо това дали хората, дали списък на хора със сини сака, има риск да изгори някой…

Асен Василев: Абсолютно е така. Абсолютно е така. И затова тясната дефиниция е точно, за да не пламне цялата икономика, защото санкциите по Магнитски, както казах, те са заразни. Но от друга страна има един преглед, който се извършва. Така че нали лица, които както казахте, по чисто формален принцип попадат, да могат да бъдат максимално бързо изключени, така че да няма, да не се получи нарочване на хора.

Водещ: В санкциите, тъй като вече сме в предизборна кампания, директно и индиректно попадат лица, свързани или асоциирани с политически партии. Конкретно една политическа партия, която е регистрирана за участие на изборите на 11 юли е в списъка. Какво значи това за нея като субект?

Асен Василев: Чисто от финансова гледна точка спрямо решението, което ние сме издали, държавните дружества нямат право да работят с тази партия. Принципно, не мисля, че партиите работят с държавни дружества, така или иначе. Оттам-нататък …

Водещ: Предизборен плакат как може да си плати тази партия, например, към печатница, частна?

Асен Василев: Това вече е въпрос на това какви действия са предприели частните банки, които ние по никакъв начин не инструктираме и частните печатници, които също по никакъв начин не инструктираме. Затова имаме свободна икономика, всеки си преценява какви рискове иска, може и трябва да носи.

Водещ: Или се действа по принципа на държавния служител, който всичко разплаща в кеш.

Асен Василев: В кеш под някаква форма. Да, точно така.

Водещ: Намеса, финално, от дистанцията на няколко дни след публикуване на санкциите, 10 вече, по Закона „Магнитски”, намеса ли е във вътрешните работи на една страна оповестяването на такъв тип санкции?

Асен Василев: Със сигурност има ефект и със сигурност, както и премиерът каза преди по-малко от час тук в това студио, е ужасно унизително да трябва някой отвън да казва – ние няма да работим с тези дружества, защото смятаме, че те са корумпирани, а при нас всичките отговорни структури за установяване на корупция да мълчат по факта. Защото истината е, че ако тези дружества бяха минали съдебни процедури в България, ние бяхме установили наличието или липсата на такива практики, реално нямаше да сме и в този законодателен вакуум. Но от друга страна, това е един много ясен сигнал, че, то не само в Щатите има такива, в Европа има, нали, начини и форма за налагане на санкции и т.н. Това е един много ясен сигнал, че част от българските юридически и физически лица са нежелан партньор в световната икономическа система.

Водещ: Конкретно със списъците – готово ли е правителството да защити тези списъци пред съдебната система, имам предвид, ако съдебната система от една страна се намеси, протака решения, действия по санкциите, рискува ли България да си навлече повече неприятности от САЩ, например?

Асен Василев: Те не са неприятности от САЩ. Това, което рискуваме и затова ние даваме инструкции само към държавната собственост, която ние стопанисваме. Това, което ние рискуваме, ако някои държавни дружества продължат активно да работят с част от компаниите на този списък, те да попаднат също в онзи списък и да станат съответно нежелан партньор в световен мащаб. И в този момент това вече да създаде сериозни икономически проблеми в държавата. Затова въпросът по-скоро не е да защитим или да кажем на съдебната система какво да прави или да не прави, въпреки че аз много бих се радвал в много бърз порядък ние да кажем, да излезем с национална позиция – да, тези фирми наистина има корупционни практики, тези смятаме, че нямат, нали, и да започнем евентуално едни разговори с американската страна кои фирми трябва да са в техния списък, защото смятаме, че те трябва да отпаднат от техния списък. Но за целта трябва да минем през нормален процес, юридически процес, който не се е случил. Но реално това, което според мен е най-важното в момента като служебен кабинет без парламент и с много ограничени правомощия в това отношение, просто да запазим да не пламне цялата българска икономика.

Водещ: Засегнатите лица могат ли да предизвикат лавина от дела срещу правителството за това, че са попаднали в списъка?

Асен Василев: Е, те са попаднали в списъка под подписа на Джо Байдън. В смисъл, да си водят делата в Щатите.

Водещ: Но все пак има риск от как да се предпазим от разчистване на сметки, така да го кажа?

Асен Василев: Ами, мога да Ви кажа, че ние прегледахме законодателството. В ЗОП има много ясно записани критерии, които казват, че ако една фирма би представлявала риск за националната или икономическа сигурност на страната, тя може да бъде декласирана по допустимост. Така че имаме в законодателната база предвидени механизми за това икономически да изключим субекти, които биха били опасни за държавата, ако работи с тях.

Водещ: Ясно. Колко милиарда харчи държавата, колко милиарда лева харчи държавата към фирмите, които ползват публичен ресурс? Казахте преди време, че НАП започва проверка на големите получатели на такъв държавен ресурс?

Асен Василев: През годините е варирал между 6 и 8 млрд. лв. Това са по т.нар. in-house поръчки, тоест без обществени поръчки възложени. И отделно около 8 млрд. лв. по възложени с обществени поръчки.

Водещ: За да има някакъв контекст, за държава като България колко е нормално да бъдат?

Асен Василев: Зависи как е структурирана икономиката и какви са проектите. Тъй като България прави сериозни инвестиции в инфраструктурни проекти и т.н., може би нормално би било да са около общо 10-ина милиарда, а не 16. Но по-притеснителното за мен са тези, които минават по т.нар. in-house процедури, без обществена поръчка. Защото там бордът или изпълнителният директор на едно държавно дружество решава по неясни критерии на кого да се разпредели този ресурс. А там говорим наистина за между 6 и 8 млрд., които по този начин се разпределят. Това е цялата АМ Хемус, това е пътят Ботевград – Видин нагоре, това е строежът на язовирните стени.

Водещ: Какво ще направи държавата?

Асен Василев: В момента правим преглед на тези поръчки, преглед на договорите. Защото се оказа, че една в голяма част от договорите, всъщност имаме нарушение на договора. Защото едно държавно дружество е казало – ние имаме средствата и техниката да извършим тази дейност с наши средства. И това е записано в договора с държавната структура, нали, затова става in-house, а не минава през обществена поръчка. След което това дружество отива и започва да наема външни подизпълнители, за да свършат дейността. Тоест то директно нарушава договора, който подписан със съответната държавна структура. И този преглед върви. Другото, което се опитваме да направим е да разплетем всичките решения на МС, постановления и т.н., които са създали този тип порочни практики и всъщност да приемем една нова нормативна база, подзаконова, която да ги ограничи или дори напълно да ги елиминира.

Водещ: Относно фирмите с големи касови наличности? Първо, какво значи големи касови наличности? Как се случва проверката на тези фирми? Защо една фирма би решила, какво ще я провокира да има големи касови наличности?

Асен Василев: Ами, това, което ние направихме, взехме декларираните касови наличности, сортирахме ги от най-голяма към най-малка. Махнахме фирмите, които по принцип е нормално да имат големи касови наличности, защото примерно имат огромна клонова мрежа, която трябва да поддържа пари на каса или естествено на работата им е да работят с пари в брой, като банките, нали. Те естествено работят с пари в брой. И всъщност останаха някъде около 10-11 хил. фирми, които имат над 100 хил. на каса. На повечето от тях колегите от НАП просто им се обадиха или им изпратиха писмо – така и така, проверете дали не е станала грешка, нали, оправете си касата, ако трябва, и т.н. Но на тези, които има 10 млн., 20 млн., 30 млн. на каса, бяха пуснати проверки да се провери първо парите дали са налични, и ако са налични, съответно дали всичко е изрядно с тази каса.

Водещ: Но каква може да е причината, за да имаш 20 млн. в брой?

Асен Василев: Ами, ние видяхме, когато една от тези фирми, тази, която стопанисва т.нар. "Златен гьол" на границата с Турция. И там управителят на фирмата каза, че те не вярват на банковата система и затова си държат малко над 30 млн. по трезори. Това е обяснението, което чухме. Сега, там бяха открити редица други нарушения. Примерно, има касови апарати от 2018 г., които не са подавали информация в НАП. В момента на проверката са открити касови наличности по-големи от тези, отчетени на апаратите. Така че там има редица установени нарушения, които в момента колегите от НАП …

Водещ: Тогава какъв тип проверки е правила НАП, защото ние често слушахме за какви ли не акции на НАП, говоря по време на действията на предишните правителства?

Асен Василев: Ами, те може би са правили същия тип проверки. Но това, което ние заварихме са методологически указания, така че проверките да са концентрирани върху хлебарници и фризьорски салони.

Водещ: Чакайте. Тоест …

Асен Василев: Тоест са поверявали касовата наличност на фризьорския салон. А ние проверяваме…

Водещ: Проверката на един фризьорския салон в някакъв смисъл също струва някакви средства.

Асен Василев: Да.

Водещ: Не може ли да се окаже, че нарушението на фризьорския салон е 10 лв., а стойността на проверката е 100 лв.?

Асен Василев: Не може, а в голяма част от проверките точно това е бил резултатът. Тъй като задачата на НАП каква е – задачата на НАП е равно третиране на всички данъкоплатци и след това на база на там, където има най-голям риск за изтичане на средства, тоест несъбирани средства в държавния бюджет, НАП да упражни контрол. И точно, за да може НАП да упражни контрол, където е най-големият риск, ние казахме – ок, фирмите с най-големи касови наличности и най-големи поръчки от държавата и т.н., те да се проверят приоритетно, защото там е най-голям рискът, според нас. А не е най-голям рискът в хлебарниците, фризьорските салони и плод-зеленчук. Не, че няма и не, че не трябва да бъдат, но къде да се фокусират основната част от действията на НАП. Трябва да се фокусират там, където са най-много парите.

Водещ: Тази прозрачност и публичност, за която говорите, всички тези идеи, акции, проверки могат ли да предотвратят новия Пеевски?

Асен Василев: Това е добър въпрос. Според мен, ако всичките структури работят професионално, без политически натиск, Пеевски не би могъл да се появи. Пеевски се появява, когато на част от структурите се оказва политически натиск те да не си свършат работата качествено или просто проформа да си свършат работата. И мисля, че цялото правителство в момента работи в тази посока – да освободим професионалистите в структурите да си вършат работата.

Водещ: Бюджетът на държавата – прогнозата Ви за дефицита до края на годината?

Асен Василев: Аз не мисля, че дефицитът ще бъде по-голям от този, който е заложен. Както казах няколко пъти преди, според мен, е необходима актуализация, която да се случи след парламентарните избори и преди есента с оглед да се оправят разходните пера, които са били допълнителни, незаложени в бюджета и да заложим разходните пера за есента и зимата в случай на пандемия. Мисля, че тези разходи могат да бъдат поправени и заложени без това да наруши дефицита.

Водещ: Средствата за пенсионерите могат да бъдат обезпечени?

Асен Василев: Могат да бъдат обезпечени, да.

Водещ: Говорите за разходите. Налага ли се преструктуриране на държавни разходни пера за покриване на добавките за пенсионерите и това, което казахте преди малко, евентуална борба с ковид кризата? Имам предвид, къде, в кои пера може да бъде рязано, за да се компенсира…

Асен Василев: Налага се и ние го правим, тъй като няма парламент в момента.

Водещ: И къде режете?

Асен Василев: Ами, примерно добавката за пенсионерите дойде от събирането на парите за незаети щатни бройки в администрацията. Парите за 60/40 ще дойдат от част от капиталовите разходи, които към средата на годината дори не са със започнати процедури по обществени поръчки, тоест те няма как да бъдат завършени в рамките на годината.

Водещ: Впрочем, тези стимули за икономиката за определени сектори – 60/40 и т.н., какво е положението с тези мерки за бизнеси, които вече са отворени, ресторанти, туристически сектор, болници, защото тези мерки бяха ефективни и важни за тях, когато бяха затворени, а сега, когато са отворени, какво се случва?

Асен Василев: Сега, когато са отворени, върви едно преструктуриране на мярката 60/40 с по-голяма изискуемост за спад и т.н., тоест тя постепенно да отиде в посока на секторите, които все още са полузатворени, тоест легално отворени, но де факто затворени икономически, каквито са международният туризъм, а за авиацията знаем, че работи на много ниски обороти. Те да могат да се възползват от тези мерки. За всички останали бизнеси успяхме да мобилизираме извънбюджетна подкрепа с помощта на търговските банки – тя ще достигне 2,5 млрд. Вече анексите с три от големите банки са подписани, с другите три-четири големи банки предстоят следващата седмица. Така че ние ще обявим вече и официално, когато са налични тези кредити в банките. Но предполагам, че това ще се случи в рамките на седмица, максимум две.

Водещ: Възможно ли е да изникнат подводни мини, ако можем така да кажем, тоест скрити разходи, скрити разходи на база поети договори, необезпечени договори, които да утежнят бюджета?

Асен Василев: Не е възможно, те се появяват всеки ден.

Водещ: Какви например?

Асен Василев: Например АПИ има капиталов бюджет, мисля, че от малко над 700 млн. А е поела разходи за около 1,3 млрд. към момента. Те са имали това право, защото са очаквали някакви приходи от тол системата. Тези приходи не се реализират, съответно тези разходи започват сега да се изискват от бюджета. Давам ви един конкретен пример с много голямо перо разходи. Има и доста други по-малки примери, които на ежедневна база решаваме. Това е част от работата на Министерство на финансите, това е част и от това, което ние се опитваме да направим като затегнем контрола да не се случват такъв тип неща.

Водещ: Като експерт, каква е позицията Ви спрямо плоския данък? Питам Ви, защото финансовите министри на Г-7 се съгласиха на глобален минимален данък в размер на минимум поне 15%. В България данъкът е в размер на 10%. Често се споменава от политически партии в България, че те са склонни за друг тип данък. Вие като експерт?

Асен Василев: Според мен, плоският данък е много удачен. Той е лесен за събиране, хората и фирмите си го плащат. Истината е, че в глобален мащаб над 95% от данъците се събират на доброволен принцип. Що се отнася до 15-те процента на Г-7, там е важно да се каже, че той се отнася само за много големи компании с обороти над 750 млн. евро или над 1 млрд. евро, в зависимост от различния прочит. Тоест в българската икономика той би засегнал една или две мултинационални компании, но по никакъв начин не би се отразил на местния бизнес. Нашата позиция е точно тази – местният бизнес да подлежи на местно данъчно законодателство. Ако ЕС тръгне в посока да налага някакви такива данъци, те да бъдат наистина само за огромни мултинационални компании, които имат офиси в много държави, огромни обороти от порядъка на 1 млрд. евро и нагоре, където регулацията на национална основа е по-малко адекватна, отколкото регулацията на някаква международна основа.

Водещ: Така. И последно, двете приходни агенции – НАП и митниците. Имаше напрежение, кадрови промени. Предстоят ли нови кадрови промени?

Асен Василев: Не, за които се сещам. Но там, както казах, влизайки в Агенция „Митници”, както и в Национална агенция за приходите, ако има корупция или какъвто и да е проблем, който се появи с правилното изпълнение на служебните задължения, той тръгва от конкретния човек нагоре.

Водещ: Новото изискване към конкретния човек в Агенция „Митници”, например, как решава този проблем?

Асен Василев: Ами, то ще влезе в сила с приемането след 30-дневното обсъждане, което е на път да приключи. Следващата седмица или 30-ина дни, то ще влезе в сила, след което ще бъде направена проверка на подадените от тези лица декларации спрямо всички налични данни в НАП и в други…

Водещ: Тоест един човек, който иска да стане митничар, трябва да бъде готов да разкрие всичко за себе си?

Асен Василев: Точно така.

Водещ: Трябва ли да се притесняваме, че България, само България и още три държави не са си подали Плана за възстановяване и устойчивост?

Асен Василев: Не, не мисля. В момента се работи много активно по Плана за възстановяване и устойчивост. Там имаше огромен дефицит в частта за декарбонизацията, тоест най-грубо казано енергийната система и зелените мерки. В плана бяха заложени едни огромни разходи за саниране, които влизайки от ЕК ни казаха в прав текст, че тази част на плана е, за да си оправим генериращите мощности и структурата на енергийната система.

Водещ: За това ще говорим с Димитър Манолов, председател на "Подкрепа".

Асен Василев: Да, точно така. И всъщност правителството трябваше в много спешен порядък да започне, тъй като въобще не беше мислено в тази посока, какви нови генериращи мощности може да подкрепим, как да ги подкрепим и т.н.

Водещ: Но ще бъде подаден в срок, няма да се лишим от …

Асен Василев: Не, няма да се лишим от средствата. Най-малкото, в бюджета за тази година има заложени над 1 млрд. евро, които трябва да получим по този план. И нямаме намерение това перо да го махаме от приходната част.

Водещ: В "Седмицата" на Дарик радио министърът на финансите Асен Василев. Благодаря!

Асен Василев: Благодаря Ви и аз!

 

Можете да гледате интервюто на министър Василев на сайта на Дарик радио.