21.02.2022 г.

Водещ: Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев – здравейте.

Асен Василев: Здравейте.

Водещ: Може ли в началото да внесем яснота около Плана за възстановяване и устойчивост, защото наистина има странно медийно объркване. Има ли нов изпратен план, кога е редактиран, редактиран ли е, изпратен ли е или все още не е?

Асен Василев: Редактиран е из няколко основни глави на Плана – глава „Енергетика“, глава „Транспорт“, разширена е частта за спешната медицинска помощ с хеликоптерите. Има тук-таме промени по някои от другите проекти, като новите проекти и фишове са изпратени към Брюксел, оттам чакаме обратна връзка писмено. Имаме неформална обратна връзка и текат разговори по новите фишове.

Водещ: Имаше срок за произнасяне, който беше на 15-ти този месец, след това стана 15-ти март. Това значи ли, че страната ни, изпращайки малко по-късно, поисквайки очевидно ново удължаване, срокът отива април, защото в Европейската комисия няма кой знае колко планове да разглеждат сега?

Асен Василев: Да, ако получим обратното становище и затворим разговорите с Европейската комисия в следващите няколко седмици, най-вероятно формалното одобрение ще се случи през април, да.

Водещ: Новите проекти, като във всеки един план, в който се възлагат нови проекти независимо за какво става дума, звучат хубаво, но възможни ли са, реалистични ли са наистина за реализация?

Асен Василев: Реалистични са, те са обсъдени, разбира се, и с колегите от енергетиката и транспорта, които са работили по тях. Така че, аз лично нямам притеснения, че проектите…

Водещ: Питам Ви, защото ако не се лъжа проектите по Плана за възстановяване и устойчивост имат срок за изпълнение до 2026 г., тоест ако не се изпълнят, България губи парите.

Асен Василев: Да.

Водещ: Реално тези проекти, които са заложени, за които сега ще поговорим, реалистично могат да бъдат изпълнени до 2026-та година?

Асен Василев: Това е и една от причините защо част от проектите, които са по-дълги за изпълнение, обикновено са свързани с инфраструктура, не са вътре в Плана, защото там знаем, че стават по-бавно нещата.

Водещ: Публичната достъпност за Плана, възможността за публично, открито обсъждане в сравнение с предходния План, имаше намеци, че едва ли не сега е по-малко публично.

Асен Василев: Проведохме обществен съвет, ясно бяха обяснени проектите. Ще проведем още един за другите неща, които са променени в сферата на дигитализацията. Там министър Божанов внесе известни корекции в проектите за изпълнение. Като цяло голямата част от проектите са запазени. Основно концентрираме се върху новите неща и елементи в Плана, тъй като другите са обсъждани по няколко пъти.

Водещ: Новите елементи казвате, стана ясно, че в Маришкия басейн ще се прави огромна паро-газова централа, която да замести, всъщност имаше идея да се прави огромна газова, която да замести мръсните въглищни производства, за да се създадат нови работни места. Имаше един милиард финансиране за това преди, но в крайна сметка ще има фабрика за съхраняване на електроенергия за батерии. Звучи отлично, както говорихме преди малко, съпоставима с други фабрики подобни – вие бяхте в Щатите и там има такава, наистина по силите ли е на България да направи такова нещо до 2026 година?

Асен Василев: Разбира се, има много голям интерес и от европейски и от американски инвеститори, но само за сравнение ще дам – „Фолксваген“ са заложили в техните планове до 2027 година да изградят 8 такива в Европа. В Щатите вече има изградени поне десетина-петнайсет с такъв мащаб…

Водещ: Но не с този капацитет.

Асен Василев: С такъв капацитет, това е по един гигаватчаса на година да може да произвежда, нали такъв тип фабрика. Така че, това не е, как да кажа, нещо, което не се е случвало или нещо което тепърва ние ще бъдем пионерите в него.

Водещ: Тоест, от една страна е изпълнимо и от друга не е времеемко?

Асен Василев: Не е времеемко и от трета страна е изпълнено вече на други места по света.

Водещ: Защото да се осигурят батерии с такъв капацитет наистина са нужни, да не кажа години, но е необходимо да…

Асен Василев: Години са надеждни – да, и всъщност ние имаме 23-та, 24-та, 25-та и 26-та година. Така че, имаме доста време, така че това да се случи в България.

Водещ: Всъщност, там ще бъдат изградени поясни мощности, които ще предлагат като услуга, ако мога така да кажа, съхранението на енергия.

Асен Василев: Не само, идеята е батериите, да се произвеждат в България.

Водещ: И те ще се произвеждат, но услугата, която за съхранение… Кой е реалният консуматор на тази услуга – само българската страна ли?

Асен Василев: По принцип батериите ще бъдат разположени на подстанциите на ЕСО, което от една страна ще направи по-устойчива мрежата, а от друга страна лесно включването, не трябва да се гради инфраструктура за подвключване. Това играе ролята, както в момента ПАВЕЦ, който балансира непостоянни източници на енергия от типа на соларни, и фотоволтаични, и вятърни и така нататък, източници на енергия и покрива не само пикова консумация, примерно ПАВЕЦ, горе-долу в рамките на 6 до 8 часа може да покрие. Тук идеята е по същия начин до 12 часа да може да се покрие консумация, използвайки този ресурс.

Водещ: В един такъв проект, чисто концептуално, държавата ли е най-добре да бъде инвеститор или частни акционери също могат, трябва да участват?

Асен Василев: Държавата не е инвеститор, в случая държавата е клиент на проекта, а инвеститорите ще бъдат избрани с отворен конкурс от Европейската банка за възстановяване и развитие, като това, което държавата подпомага, е по Фонда за справедлив преход, който е специално за въглищните райони, знаете има такъв фонд, тя подпомага фонд Работна заплата на тези компании в дълъг период от време, така че да могат да се вземат работници, които да се преквалифицират и да работят в тези нови мощности.

Водещ: Финално, тази мощност е предвидена да бъде с капацитет 6 000 мегават часа.

Асен Василев: Точно така.

Водещ: Преди няколко години също сте говорили за геотермална енергия, а наскоро пак. Всъщност в София неведнъж е ставало дума, свързани със сондажа при централна баня, находището в „Лозенец“, естествено могат да се дадат примери за Велинград и така нататък. Един от проблемите обаче, свързан с геотермални ресурси в България, е че за да бъдат използвани, е необходимо те да бъдат с температура, която е над 150 градуса, в България по-скоро те са до 90 градуса, какъв проблем създава това за идеята за използване на геотермална енергия?

Асен Василев: Не създава проблем по две причини. Първо, нашите сондажи, за които говорим, че са 80-90 градуса, са доста плитки. Те са от порядъка на 800 метра. Турците с техните геотермални сондажите са около между 2000 и 3000 метра – на по-голяма дълбочина и съответно температурите са по-високи. Но другото, което е, даже и при 90 градуса, последните десетина години се развиха, така наречените, винарни централи, които от 90 градуса свалят температурата на 40 или 50 и изпаряват друга течност. Това е начинът, по който работят термопомпите, климатиците и така нататък, които са една идея по-малко ефективни, но при настоящите цени на електроенергията са напълно пазарни.

Водещ: Тоест биха могли тези геотермални…

Асен Василев: Да работят и при 90 градуса – не е проблем.

Водещ: В рамките на периода на управление на Вашата коалиция, виждате ли, че подобно нещо може да се случи?

Асен Василев: Това, което ние сме заложили в Плана за възстановяване, е първо да разберем с какъв ресурс реално разполагаме, да се направят сондажи и да се направи преглед на картите, да се направи геологията така, че да е ясно България с какво разполага и изграждането на две пилотни инсталации. Оттам нататък, трябва да се направи регулаторният режим и пазарът ще си поеме развитието на енергията, ако има бъдеще.

Водещ: Ако правилно разбирам, докато сме на вълна енергетика, очевидно се върви към затваряне на въглищни мощности и създаване естествено на механизми за изграждане на нови, но извън това темата за газа, бяхте в САЩ, не само с министъра Николов, но и с представители и на „Булгартрансгаз“ и на „Булгаргаз“. Обсъдихте теми за климатичните промени, за зелените технологии, които ви предлагам да обсъдим друг път с риск да бъда нападнат от зелените. Обяснете на прост език възможностите за енергийна диверсификация към днешна дата, при днешната геополитическа обстановка?

Асен Василев: Съвсем просто, в момента, ако погледнем трасетата, до които България има достъп, това е газ от Азербайджан и газ от Газпром.

Водещ: Не само достъп, но и подписани договори.

Асен Василев: И подписани договори, точно така, по южните трасета, така да се каже, в момента се строят терминали за втечнен газ, така че там евентуално би имало достъп до газ през терминали за втечнен газ. Той за момента е ограничен, а и така или иначе, той може да бъде допълващо, но не и основно перо в газовата консумация, която ние имаме. Имаше голям проект в Източното Средиземноморие, както знаете, където бяха намерени големи находища на газ. Този проект не се развива, което означава че в следващите 5-6-7 години шанс оттам да получим газ почти няма. Има намерен газ в турска акватория на Черно море – този проект също не се развива много бързо, тъй като дълбочините са големи, така че и там имаме ограничена възможност да получим газ и другият газ в района е в Катар, но тръбите трябва да минат или през Ирак, или през Сирия. Знаем, че там се води война. Така че, ако погледнем опциите на България – газът от Азербайджан е ограничен и вече разпределен и продаден. Така да се каже, ние си имаме нашите един милиард кубически метра, които можем да получаваме, евентуално може да се вдигнат до милиард и половина, но повече от това не могат. Консумацията в страната е около 3 милиарда, тоест другият милиард, милиард и половина трябва да бъде доставен от някаква комбинация от Газпром и втечнен газ. Като казах – втечненият газ няма как да достави такива обеми на разумни цени. Така че, от гледна точка на България ние сме… диверсификацията ни е два източника, и горе-долу до там спираме.

Водещ: Може ли тогава да заключим така, че сякаш ми се струва че дори и на децата е ясно, че по-евтин газ има, но той няма как да пристигне в България. Газовата връзка България - Гърция ще бъде ли факт 2022 г.? Говори се за септември-октомври.

Асен Василев: Самата връзка трябваше да е завършена, както знаете на 31-ви декември, но в момента текат наказания от 200 хиляди евро на ден към изпълнителя, което ускори работата по връзката. Така че…

Водещ: 13 години няма такава връзка.

Асен Василев: Да, но проблемът с газа от Азербайджан не е свързан с българо-гръцката връзка, тъй като ние имаме достатъчен капацитет от около два милиарда кубически метра на връзката, която е на кулата Сидирокастро и съответно можехме да си получим газа през там. Булгаргаз просто не са направили постъпките това да се случи и не са резервирали капацитетите и до 30 юни са казали, че не искаме да получаваме пълните количества, а по-малко количество, но така или иначе, приемайки, че за следващия отоплителен сезон ще си получим в пълен обем газа от Азербайджан. Трябва да се предоговори договорът с Газпром, който изтича тази година и трябва да видим каква част от газа можем да доставим на разумни цени през някой от терминалите за втечнен газ, като пак казах, аз лично не съм много оптимистичен доколко и в каква степен това може да се случи. Български газ, продължават проучванията, но знаете в момента, в който се намери находище, отнема четири-пет-шест години преди да можем всъщност да почнем да получаваме реално количества газ от там.

Водещ: В крайна сметка, моментна снимка на историята показа, че три пъти по-дългата тръба, ако не се лъжа, три пъти Турски поток работи, а 13 години гръцката не е построена. Кой реално е отговорен за това забавяне?

Асен Василев: Който е управлявал енергийната система на страната. Българо-гръцката връзка аз я заварих в съвсем начална фаза 2013 година. Тогава бяха подписани договорите и беше създадена компанията, тръгнаха нещата и от тогава досега по една или друга причина със забавения избор на изпълнител, забавения ОВОС, забавено строителство от страна на изпълнителя и недостатъчно натиск там да се случват нещата, но сме в ситуация, в която още един отоплителен сезон, де факто, тази тръба няма…

Водещ: За интерконектора казахте, за резервиране на капацитет. Резонен ли е въпросът дали има други компании, които са резервирали капацитет за пренос на природен газ през интерконектора, американски имам предвид?

Асен Василев: Това не мога да ви кажа – не съм влизал в търговските детайли.

Водещ: При годишно потребление на газ в България три милиарда, така казахте, кубични метра един такъв интерконектор, който може да пренася също 3 милиарда кубични метра газ годишно, на човек му иде да възкликне, че всичко ще бъде наред?

Асен Василев: Ако има доставки. И другото, което може би е добре да се каже, защото ние си говорим за интерконектора, а и за няколкото интерконектора. Но нека не забравяме, че през България върви трансбалканската газова връзка и тя има огромни капацитети на българо-гръцката граница и има огромни капацитети на българо-турската граница, има огромни капацитети на българо-гръцката граница имаме и реверс, тоест можем да вземаме от Гърция към България около два милиарда кубически метра. На българо-турската граница мисля, че капацитетът е, ако не ме лъже паметта, 10 милиарда кубически метра, тоест той е огромен. Но преди да минат газовите тръби по Черно море, Турция и Гърция получаваха газ ексклузивно през територията на България, така че не е като да нямаме тръби. Въпросът е дали по тези тръби можем да намерим количества газ, които да потекат.

Водещ: Отново към Плана за възстановяване и устойчивост. Беше обявено закупуването на нови мотриси и изграждането на интермодален жп терминал в Русе. Много хубава идея, защото тя в някакъв смисъл, как да кажа, наподобява РУР във Франция или е Сбан. Тоест обслужването на натоварени линии в София – Своге, София - Перник. Има ли налична инфраструктура обаче?

Асен Василев: Има, всъщност това, което Министерството на транспорта и ние ги попитахме и това беше ключово, е че не трябва да е зависим проектът от изграждането на изцяло нова инфраструктура, тук-таме, ако трябва да се направи някой ремонт, който може да се случи бързо или да се случи, но не трябва да е зависим проект от изграждането на някакви големи тежки инфраструктурни трасета. Между другото е предвидена и градска железница в Пловдив, където също по съществуващата инфраструктура там, доколкото знам, има един два участъка и трябва да се възстановят, тъй като не са в идеално състояние. Но като цяло има инфраструктура и в момента се взема подвижен състав. Плюс, има инвестиции в системи за сигурност и управление, така че по-често да могат да вървят влаковете по линиите и да могат да постигнат скоростите, които линиите поддържат.

Водещ: Какви политически рискове, господин Василев, носи инфлацията, имам предвид възможно ли е сериозно недоволство? Какви са впечатленията Ви от случващото се?

Асен Василев: По принцип, когато има инфлация, винаги има доволни и недоволни. Ако сте взели кредит, сте доволни, ако имате спестени пари в банката, не сте много доволни. Но не мисля, че това е нещо уникално за България. При нас това е основно внос. Ние видяхме инфлацията в Германия – 6,6 процента. Така че, реално имайки предвид, че ние сме вързани с eврозоната, инфлация се случва, когато Вие знаете, се печатат повече пари, отколкото икономиката се развива. Това последните няколко години се случваше консистентно от банките и в момента почва това да избива сега. Колко дълго време ще избира, зависи от реално паричната политика на Европейската централна банка – за нас най-директно, и на федералния резерв за света.

Водещ: Вие в това студио предрекохte, че пикът на инфлацията ще е март-април, което вероятно ще бъде точно така.

Асен Василев: Точно така. И основната причина, е че ако погледнем реакцията на банките в момента, в който такива нива на инфлация се държат няколко месеца, започва вдигане на лихвите, което затяга паричната политика и съответно почва да се овладява инфлацията цялостно в Европа. Ако погледнем последното тримесечие на тази година сега, която идва спрямо миналата  – миналата вече имаше инфлация. Така че, реално инфлацията месец за месец, би следвало да бъде по-ниска.

Водещ: Има такъв лек – от централната банка, за който казвате. Има страни в учебниците винаги ще пише, в които инфлацията, как да кажа, е хронично заложена, дори в съседна Турция донякъде това е така.

Асен Василев: Нека не забравяме, че Турция има собствена централна банка и се управлява паричната политика самостоятелно, докато при нас, бидейки в борд, ние сме вързани директно с eврозоната. Тоест при нас инфлацията зависи от управлението на Европейската централна банка.

Водещ: Щях да допълня Бразилия и Аржентина също са такъв случай. Тогава какъв е, и ако знаем за тях какъв е инфлационнияt лек, независимо дали работи или не, какъв е българският инфлационен лек?

Асен Василев: Винаги един и същ и това е да се затегне паричната политика, да се вдигнат лихвените проценти. България това не може да го направи самостоятелно, тъй като сме вързани с Европейската централна банка, така че по-скоро там разговорите са на ниво Европейска централна банка, и вече започва да има разбиране в Европейската централна банка, че трябва да се затегнат монетарната политика, да се вдигнат малко лихвените проценти, като да се уцели и балансът, така че пък да не тръгне икономиката надолу много рязко.

Водещ: Интересно е, че някои от анализаторите спекулират, че този инфлационен ръст рязко ще приключи. Бяхте в Щатите, факт е, че доходността на дългосрочните облигации не помръдва от ниските си нива, както е и факт, че има едни финансови участници на пазара за петрол, от чиито сделки зависи цената на петрола, а не от производители и потребители. Тоест в този контекст може ли неочаквано рязко да паднат, например, цените на петрола, неочаквано рязко да се стабилизира инфлацията?

Асен Василев: По принцип не съм запознат с петролния пазар в детайли, но като външен наблюдател предлагането и търсенето на петрол, като цяло са доста близки. Тоест, да, възможно е финансово заиграване с пазарите, но то рядко може да устои повече от два-три-четири месеца във времето, тъй като горе-долу това са буферите, с които светът разполага и в един момент, ако няма повече предлагане, ако предлагането е по-малко от търсенето, цените естествено ще се качат, така че да, има възможност за финансово заиграване, но то е в рамките на 3-4 месеца може да устои и на реалната икономика така да се каже. Що се отнася до това дали може рязко да падне инфлацията, тук има и един фактор, свързан с потенциалната война между Русия и Украйна, ако такава война има и в зависимост от степента на санкциите, които се наложат от една страна и отговора на Русия от друга страна,  това може да са, давам Ви примерен сценарий –спиране на газовите доставки. Това автоматично вдига цената на енергийните източници, цената на петрола със сигурност и то шоково, което означава, че автоматично имаме шокова инфлация в икономиките, колкото по-енергоемки, толкова по-голяма инфлация.

Водещ: Особено България е зависима изцяло от…

Асен Василев: То реално не зависи толкова кой е източникът – цените ще се вдигнат за всички, но ако изведнъж се окаже, че напрежението спадне, няма проблеми, нещата нали вървят по друг начин - това ще понижи, съответно, цената на енергоизточници и ще махне инфлационния натиск в икономиката.

Водещ: Антикризисният български план. Такъв казус, какъвто е, и ако трябва дори да погледнем малко по-напред – възможно ли е високите нива на инфлация да застрашат, ако щете приемането на еврото в България?

Асен Василев: Не мисля, тъй като там се гледа инфлация спрямо средноевропейската инфлация, така че горе-долу ние се движим в този диапазон на един-два процента, който е позволен, така че там не очаквам да имаме проблеми с параметрите по влизането и приемането на еврото. По-скоро въпросът е ,ако има шоково инфлация, движена от енергоизточници. Ние подготвяме отговор, свързан с доколкото е възможно използване на български енергоизточници, по възможност ограничаване на износа, където можем да го ограничим на енергия, което да позволи да се компенсира частично вдигането на други енергоизточници. Дотолкова, доколкото Европа би позволила такова нещо, тъй като знаете там има интегриран пазар, но в случай на криза трябва да може да се реагира. И другото много важно нещо е да се помисли и сме започнали разговори за общоевропейски отговор на такъв рязък скок на цената на енергоизточниците.

Водещ: Винаги ще се спори колко точно е инфлацията, числа, проценти, като цитираме инфлация примерно 8 процента. Но как са формирани тези 8 процента, в нашите представи, за да се изчисли правилно инфлацията, тоест не в нашите представи в представите на държавите, се използва потребителската кошница, където обаче според мен има една тънкост и тя е съотношението стоки и услуги. Как в България адекватно трябва да се изчислява инфлацията, защото в България, в нашите домакинства една огромна част от доходите отиват за храни и битови сметки. Тоест тази потребителска кошница да сме категорични каква е инфлацията, каква трябва да бъде в България?

Асен Василев: Не се изчислява инфлацията на база няколко различни кошници, в това число и на база на хармонизирани индекс, който се ползва за цяла Европа и по хармонизирания индекс инфлацията почти винаги е по-ниска, отколкото по тесните кошници. Точно защото при нас икономиката е много енергоемка и много силно ни удря повишение в цените на енергоизточници, много повече, отколкото другите държави. Много по-голяма част от сметките ни отиват за заплащане на енергоизточници. Така че, ако погледнете днес и всичките и хармонизирането и голямата кошница, малката кошница рапортува така че…

Водещ: В момента колко е инфлацията?

Асен Василев: Последните данни бяха 9,1 процента януари спрямо януари.

Водещ: В среда на такава инфлация хората очакват доходите да се индексират. Какви проблеми би създало това?

Асен Василев: Ние виждаме ръст на заплатите, миналата година ръстът на заплатите при средногодишна инфлация от 4 процента, тя се ускори в края на годината, но в първите месеци към септември почти нямаше. При средна годишна инфлация от 3,6 процента доходите са нараснали между 13 и 15 процента. Тоест доста изпреварващо на инфлацията. Тази година очакванията са средногодишно да сме някъде между 5 и 6 процента. Тоест, първата половина на годината е по-висока, втората да е по-ниска. Очакванията за нарастване на доходите пак са някъде около 15-18 процента, тоест изпреварващо на инфлацията. Така че, фирмите като цяло адекватно реагират на това. Това, което в държавния сектор сме заложили между другото, е да няма увеличение на доходите преди да се направят съответните структурни реформи. Има заложени средства и за компенсиране на инфлацията и за преструктуриране, но те се случват, когато всяко министерство или всяка агенция си направят структурните реформи.

Водещ: Тоест, изпреварихте моя въпрос - дали може евентуално недоволство в държавния сектор и правителството, ако реши да удовлетвори исканията, това силно да увеличи разходите?

Асен Василев: Не, ние имаме заложени в бюджета точно такива средства, които са за преструктуриране и оптимизиране на администрацията, но те ще бъдат давани само на структури, които са си прегледали процесите, въвели са електронизация, доколкото е възможно, направили са си оптимизация на структурите и на хората. И след като тази работа е свършена, могат да се отпуснат средства към тези структури.

Водещ: Относно кризата в Украйна, да не забравя да Ви попитам, до каква степен означава, че военните разходи в предстоящия бюджет на България ще се увеличат?

Асен Василев: Във военните разходи има заложени буфери, така че не очакваме нужда от много допълнителни разходи.

Водещ: В САЩ, извън разговорите за диверсификация на доставките на газ, имахте ли разговори с доставчици на ядрено гориво?

Асен Василев: Имаше разговори основно с, пак казах, компании, свързани със зелената енергия – батерии с геотермални... Имаше разговори на политическо ниво с министъра на енергетиката на САЩ. Имаше въпрос дали бихме погледнали евентуално към диверсификация на ядрено гориво. Отговорът е много прост. Знаете, че до 2007 г. България имаше т.нар. „take back“ клауза, тоест горивото да се връща след период на охлаждане в държавата, която го захранва. И всъщност отговорът беше – всеки, който може да предложи по-добра цена на горивото, е добре дошъл, но задължително трябва да си го вземе вкъщи. Защото България няма никакъв интерес, според мен няма и капацитет, за дългосрочно съхраняване на гориво. Да тръгнем тепърва да изграждаме хранилище за 10-20 хил. години съхранение на гориво е неразумно, скъпо, така че всеки, който иска да доставя гориво в страната, трябва задължително да си вземе отработеното ядрено гориво обратно. Това се отнася и до новите ядрени мощности. За мен това е, чисто от екологична гледна точка, абсолютно ключово ние да не съхраняваме...

Водещ: Но дали е възможно политически?

Асен Василев: Дали е възможно, ще се види. Но това е входната преговорна позиция. Ако има страни, които са готови да си вземат горивото, това е много ключов елемент, защото първо, маха разхода по съхранение на това гориво, който е огромен. И всъщност един от непредсказуемите разходи на една ядрена  централа е колко време и по какъв начин ще трябва да се плаща за съхранението на това гориво. Второ, знаем, че поне до 2007 г. е било възможно. И трето, това гарантира, че няма да си създадем екологична катастрофа на територията на страната.

Водещ: Оценката Ви за извършената смяна на ръководството на „Булгаргаз“? Вдигна се доста шум покрай това, дори президентът Радев коментира темата.

Асен Василев: За мен смяната е абсолютно правилна и малко закъсняла.

Водещ: Като вицепремиер как бихте коментирали изявите на президентската институция? Ако щете от думите на Илияна Йотова, че няма 100 дни правителството, до последните няколко изяви на президента Радев, в които той недвусмислено, ако мога така да кажа, отправя критики към правителството – било то за хляба в потребителската кошница, било то за нещо друго.

Асен Василев: Всеки е в правото си да изразява мнение по текущи проблеми, както в случая с цената на хляба. Дали намаляването на ДДС от 20% на 9% на цената на хляба ще доведе до по-ниски цени – отговорът е най-вероятно не. Ние видяхме какво се случи и с ресторантите.

Водещ: Всъщност някой направи ли си труда да направи реална справка, за да се получи ясна картина за реалния ефект от понижената ставка на ДДС в определени сфери, за крайния потребител? Защото според мен такъв ефект няма.

Асен Василев: Няма ефект, точно това казвам. Намаляването всъщност увеличава маржа на съответните заведения по веригата надолу. Но не намали крайните цени.

Водещ: Какво е решението тогава? Защото цената на хляба е цена на хляба. И ако тя е прекалено висока...

Асен Василев: Решението е свързано с това, което започвам да правя с Министерството на земеделието – за подпомагане на българските производители на земеделска продукция. Давам Ви пример. Последният програмен период, който изтича, ние сме подпомагали земеделците от Национално съфинансиране на минималната ставка, на 15%. А ние имаме право да съфинансираме до 60%, което съфинансиране, вкарвайки национално съфинансиране, то не подлежи на всички тези европейски ограничения. Може да отиде към производството на зеленчуци, към малки стопанства, към обвързана подкрепа и т.н. Това, което в момента разработваме с Министерството на земеделието, е план как за следващия програмен период да започнем и ние да си финансираме нашето земеделие, за да стане то по-конкурентоспособно. Това е дългосрочната истинската мярка, която трябва да се вземе. Не можем да кажем – толкова ни дават от Брюксел, ние даваме минималното, което Брюксел изисква и да очакваме чудеса от храброст от нашите земеделци, при условие, че другите държави дават максималното, което е позволено. И това са истинските политики, които са устойчиви във времето и трябва да залегнат в една добре обмислена програма. И разговорите, които имахме с Министерство на земеделието – да си подготвят програмите по този начин, и с другите министерства, където си говорим пак за конкретни проекти, за конкретни резултати, всъщност целят точно това – ресурсът, който имаме, да се ползва по предназначение, така че нашите производители да станат по-конкурентоспособни.

Водещ: Устойчиви политики, казвате. Само още една бележка за военния бюджет и за буферите. На КСНС, свикан от президента Радев, вие като управляващи получихте задача да се осигурят финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника. Естествено, акцентът беше гарантиране на опазване на въздушното и морско пространство. Ние имаме осем самолета, за всички е ясно, че една ескадрила е от 14-16 самолета, тоест предстои да закупим още осем. Въпросът ми е тези буфери, за които говорите в бюджета, устойчива политика ли са?

Асен Василев: Когато говорим за буфери, те са свързани с потенциална нужда от поддържане на висока бойна активност. Ако говорим за проектите по модернизация и въоръжаване на армията, по принцип всички проекти, които Министерството на отбраната е представило и са одобрени през парламента, те са залегнали. В това число мисля, че има – по памет цитирам – 126 млн. точно за модернизация на съществуваща техника. И те знаят, че един такъв проект трябва да си извърви целия път. Министерството на отбраната решава от какво има нужда за боеспособността на армията, минава през инвестиционен план, който се одобрява от парламента, след което този инвестиционен план идва при Министерството на финансите и съответно трябва да се предвидят съответните средства през годините, за да се направят тези инвестиции. Но тук е много важно да кажем, че е добра практика да не се плаща 100% аванс.

Водещ: Разбирам Ви. Каква следва да е ролята на Българската централна банка за овладяване на настоящата криза? Ето, сега се подготвя ново ключово назначение, парламентарната Комисия по бюджет и финанси вече започна наново процедурата за избор на управител на БНБ. В последното ми интервю в Сингапур с Илиян Михов той нямаше намерение да се връща, но доколкото разбирам, е възможно той да бъде Ваша кандидатура, така ли?

Асен Василев: По принцип ролята на БНБ е силно ограничена заради Валутния борд. Тя няма как да провежда самостоятелна парична политика, съответно да вдига лихвени проценти и така нататък. От тази гледна точка по-скоро инструментите, с които може да влияе на кризата, са много силно ограничени. Ние затова и си говорихме за Европейската централна банка доста дълго и широко и какво там се планира като действие.

Водещ: Илиян Михов – това ли ще бъде кандидатът? И въобще готови ли са управляващите с кандидатура?

Асен Василев: Водим разговори, за да уточним коя да е кандидатурата. Когато има яснота, със сигурност ще обявя.

Водещ: Извън Централната банка, само още няколко думи за борбата с инфлацията. Намаляването на косвени данъци се използва често в чужбина за борба с инфлацията. Би ли проработило в България?

Асен Василев: Данъчната политика влияе много малко на инфлацията. Това, което може да влияе на инфлацията, е намаляване на търсенето от страна на правителството, тоест най-грубо казано, ако се свият правителствените харчове, това ще намали търсенето на стоки и услуги, съответно няма да се вдигат цените толкова много. Това е фискалният инструмент. Той е доста грубичък и действа с от шест до девет месеца закъснение. Истинският инструмент за борба с инфлацията е монетарната политика.

Водещ: В Япония например – две страни ми се ще да Ви дам за бърз пример и за Ваш коментар – тази седмица излязоха данни – Япония е много интересен пример, макар че е много далече, разбира се, нейната икономика задвижваше света през 80-те години, безспорно, нарастваше със средногодишен темп между 4 и 5 %, което за тогавашния ръст беше изключително, но от 2000 г. изпадна в стагнация и е нечувано наистина да се публикуват такива данни, да се видят, за ръст на японската икономика. Оказа се, че потреблението е най-големият влиятел и най-големият двигател на този растеж. Същото се случва и във Франция – една страна, за която постоянно последните дни медиите пишат. Френската икономика се възстановява по-добре от очакваното, по-добре от немската. Потреблението е също основният двигател. Как в тези две страни, които по същия начин бяха засегнати, дори по-лошо, от пандемията – затваряне на предприятия – изведнъж има такъв ръст на потреблението? Къде е този трик, какво се е случило?

Асен Василев: Ако погледнем Франция, реално те възстановиха на предкризисните нива. Тоест те не са тръгнали силно нагоре. И това се случи в момента, в който пандемията поотслабна, охлабиха се мерките срещу Ковид и потреблението естествено стана по-голямо. Специално за Япония, там цялостната японска икономика беше почти изцяло експортно ориентирана. В един момент тя достигна потенциала на този експерт. И аз по-скоро даже бих казал – достигна технологичния потенциал. Тя достигна нива, които от там нататък, за да се върви напред, трябваше да се измислят нови неща, нови бизнес модели, нови технологии. И ако погледнем Япония от 70-а, даже 65-а, докъм 2000 г., тя усвояваше много добре технологии, но развиването на нови технологии в Япония беше сравнително по-ограничено. Икономиката беше фокусирана върху т.нар. процес на имитация и подобряване на съществуващи технологии. И в момента, в който стигна до нивата, където са САЩ, Германия и водещите икономики, трябваше да започне да създава нови продукти. И този преход не се случи. И всъщност от там дойде и таванът в развитието. А сега това, което виждаме, както и Вие казахте, ориентиране по-малко към експорт и повече към вътрешно потребление, от една страна, и от друга страна пак започват да се натрупват редица нови технологии, които могат да бъдат усвоени доста успешно.

Водещ: Прави ми впечатление обаче премиерът Фумио Кишива – много интересен персонаж, извън това, че е възпитаник на Харвард, той стана премиер с фразата, че идва ерата на новия капитализъм, като тогава той по никакъв начин не каза какво се крие зад това, но сега става ясно, без да е нов термин, е свеж подход. И в някакъв смисъл виждам неща, които вие казвате – повишаване на заплатите – казахте го, засилване на стартъпите и иновациите също, зелена енергия, ревитализация на селските райони. Дори бих казал, че той по-скоро би защитил Мариците, ако е в България...

Асен Василев: И ние това правим, всъщност, доколкото това е възможно.

Водещ: Това работи в Япония, но в България ръст на потреблението сякаш не се очаква. Хората са стъписани от високите цени.

Асен Василев: Ние видяхме ръст на потреблението в последно тримесечие, доста голям. Тази година, всъщност, ако погледнем структурата на растежа, очакваме растежът да дойде предимно от инвестиции. Така е и направен бюджетът. Защото инвестициите правят две неща. Първо, те отварят възможност за частна инициатива, частни инвестиции, по-високо потребление, по-висока ефективност на компаниите; от друга страна те създават дълготрайни материални активи, в същото време дават и доста доходи – това, което си говорим. Заплатите и тази година се очаква горе-долу два пъти по-бързо от инфлацията да растат. И според мен като се поуспокоят нещата март-април ще започнем да виждаме едно доста бързо възстановяване на потреблението, което е свързано и с това, че последната вълна на Омикрон мина сравнително леко, не се наложи затваряне на страната, отслабва в момента. Виждаме и в цяла Европа как се нормализира вече животът на хората. И това естествено води до ръст на потреблението.

Водещ: Бяхте в САЩ. Обсъдихте ли темата по закона „Магнитски“, защото хората се питат какво се случва – не е към вас въпроса, но все пак – какво се случва с проверките срещу санкционираните по глобалния закона „Магнитски“ лица? Има ли инициирани допълнителни разследвания, ако щете, установихте ли нов тип контакти с властите на САЩ относно тези санкции?

Асен Василев: По принцип знаете, че има много сериозен интерес и от страна на САЩ да ни помогнат, използвайки санкциите. И от страна на България има доста добро сътрудничество, още от времето на първия служебен кабинет, когато санкциите бяха наложени. Примерно между НАП и Трежъри департмънт, Министерството на финансите в САЩ, върви доста активна кореспонденция. Така че разследванията вървят. И като цяло има нагласа тази помощ да продължи.

Водещ: Делян Пеевски как получава своята заплата като депутат, например?

Асен Василев: Честно да Ви кажа, не знам. Но знам със сигурност, че трудно би му била превеждана в банкова институция, защото няма как банкова институция да приеме тези средства.

Водещ: Всъщност колко силна е съпротивата на бившите управляващи и свързаните с тях, срещу това, което се случва?

Асен Василев: Мисля, че го виждате всеки ден. Ако погледнем един нормален ден на парламента, реалната работа може би е половин, до един час, и има шест часа губене на време – с процедури, процедури на процедурите, лично обяснение и т.н. Всичко това е с цел да се бави максимално и възможността за реформи, и опит да се отслаби промяната, която се случва, или най-малкото да се забави, пък живот и здраве, ако успеят да я спрат. Ние продължаваме напред и нямаме намерение да спираме.

Водещ: Каква беше тази опасност от гръцки сценарий пред страната ни, както твърдят от опозицията? Какво всъщност е гръцки сценарий?

Асен Василев: Предполагам, че визират да влезем в дългова спирала. Само че, както няколко пъти казахме, това е доста голяма измислица, поради една проста причина. Ако погледнем разходите, които ние правим, изключая инвестициите, ние сме на излишък от 1,8% от БВП. Дефицитът се формира от много усилените инвестиции, инвестиционна програма, която е в капиталови инвестиции. Ако кажем, че само ще си ремонтираме пътищата, примерно, няма да строим нови пътища, ако кажем, че няма да правим нови детски градини и т.н., сме си изцяло в, как да кажа, се разполагаме по чергата си. Причината да формираме дефицит, и тя е изключително важна и необходима, е, че България значително изостава като инфраструктура от останалата част от Европа. И това ни пречи – това пречи на икономиката, това пречи на бизнеса, това пречи и на хората. Една от причините Северна България, особено Северозападна България да е в тежко икономическо състояние, всъщност е, че до там се стига много трудно. Ако погледнем Северна България как е свързана със света – ние имаме моста на Видин и тунела по АМ „Хемус“ и горе-долу там приключваме. Което откъм инфраструктура е изключително недостатъчно и това пречи на икономическото развитие на района, тъй като трудно се стига, по-скъпо е да се занесат стоки, ако щете, и т.н. И това докато не се оправи, няма как да бъде преодоляно изоставането на тези райони.

Водещ: В предишния ни разговор стана дума за квартет и диригент, за което ви дължа едно извинение, но то ще се случи. Преди това, относно култура – какво очаквате от културните институции? Как виждате развитието им, как имате по-скоро намерение да стимулирате развитието им финансово?

Асен Василев: Да ви дадем пример с музеите, които последно искаха допълнителни средства.

Водещ: Всъщност форматът на Дарик радио – „Стълбището“, вие бяхте болен тогава, той се състоя в „Квадрат 500“, тогава си направих труда – става дума за 10 сгради с огромна обща площ, седем от тях са паметници на културата, очевидно една огромна част отиват за ремонти и поддръжка на тези сгради, а не за нови експозиции.

Асен Василев: Искаха 12 млн. 12-те милиона бяха осигурени, само че те не бяха осигурени за директно повишаване на заплатите, а бяха осигурени под формата на възможност музеите да подготвят нови експозиции, което съответно означава, че кураторите, които ще подготвят тези експозиции и т.н., разбира се, че ще получат допълнително възнаграждение за труда си. Да привлекат повече посетители. Вие знаете, навсякъде като отидем в Европа – има, ето, новата експозиция на музея, това преподредихме, това е интересно, разказано по интересен начин. И постоянно всеки един музей поне три-четири пъти в годината прави промени, така че да привлича интереса на хората. А не веднъж като са го видели, следващите пет години нищо да не се промени. И има комуникационна стратегия този музей как да привлича интереса на хората. И всъщност идеята не само за културата, идеята за всички средства, които са заложени в бюджета, са срещу конкретни резултати. Ако има музей, който може да направи нещо интересно, иска да направи нещо интересно, пише си проекта, получава си средствата – и допълнително средства за персонал, и за експозиции, каквото му трябва да си пренаправи цялото нещо. И насреща ни ние имаме по-добър продукт, който обществото ползва. Но просто да кажем – дайте ни пари, защото не ни стигат, но ще правим още от същото, това не работи.