Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • НОЕ
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30

Интервю на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев за „БТВ Новините“  

Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев
Снимка: Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев

20.05.2022 г.

 

Водещ: В студиото е вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев. 0 % ДДС на хляба. Вярвате ли, че насъщният няма да повиши цената си в магазините?

Асен Василев: Това зависи, разбира се, от хлебопроизводителите и от цената на зърното, която, знаем, че драматично се качи покрай кризата с Украйна. Но това, което държавата може да направи, е да каже, че 20 %, с които държавата го оскъпява, тя няма да оскъпява хляба с тези 20 %.

Водещ: Питам Ви, защото преди известно време при други обстоятелства беше въведена подобна мярка за ресторантьорите и потребителите като че ли не усетиха това намаляване на цените?

Асен Василев: Не го усетиха, това е абсолютно вярно. В случая, пак казвам, това, което държавата може да направи, е тези 20 % да не утежняват цената допълнително. Оттам нататък дали хлебопроизводителите ще преценят и тези 20 % ще си ги вземат, за да увеличат печалбите, или не – ще лежи на тяхната съвест в интерес на истината.
Водещ: Това повече засяга и търговците, но в крайна сметка каква ще е дефиницията за хляб? Кифличката хляб ли ще бъде?

Асен Василев: Не, става въпрос за хляб, както той е дефиниран в потребителската кошница.

Водещ: Друга антикризисна мярка засяга горивата. Какво се случи с акциза на пропан-бутана?
Асен Василев: Акцизът на пропан-бутана е част от акциза на горивата, той не е метан и природен газ, съответно няма как да бъде намален, тъй като ние сме вече на минималната ставка. Акциз на газ можем да освободим, тъй като общото потребление на газ в енергийния микс на страната е под 15 % и имаме право по евродиректива да го намалим. Но за пропан-бутана специално 25-те стотинки отстъпка също важат, така че там не би следвало да има проблем, както мисля, че и намаленият ДДС за газа, което сме сложили също ще важи.

Водещ: А чуждестранните шофьори, които зареждат гориво от нас, те ще могат ли да се възползват от тази мярка?

Асен Василев: Не, мярката е само за автомобили с български талон. Ако чужденецът има български талон, регистриран в България…

Водещ: Гръцки шофьори, ако дойдат в България, няма да могат да се възползват от бензиностанциите?
Асен Василев: Няма да могат, да. Тя е специфично за българските граждани, тя е антикризисна мярка за българите. Ние за тях се грижим.

Водещ: 25 стотинки за литър гориво, разчетите Ви обаче какво показват? Кого подпомагате, в смисъл – колко са социално слабите хора, които разполагат с автомобил, могат да зареждат, пътуват много, ползват го… Тоест доколко тази социална мярка наистина ще докосне и ще бъде от полза на социално слабите, възрастните хора?

Асен Василев: Очакваме поне около 1 млн. човека да се възползват от мярката или семейства по-скоро, тъй като говорим за автомобили. Като тук е много важно да се каже, че отстъпките са за най-ниския клас горива – т.е. ако става въпрос за бензина, за А95, ако става въпрос за дизела – без добавки. Тоест скъпите автомобили, които ползват по-висок клас горива, няма да се възползват от тази отстъпка, така че тя наистина е насочена към уязвимите групи на населението, които зареждат по-евтините горива.

Водещ: Да се прехврълим към пенсиите и пенсионерите. Много голямо увеличение, но колко ще е дефицитът в НОИ?

Асен Василев: Дефицитът в НОИ ще се увеличи малко. Ще се върне горе-долу около 50 на 50, както беше преди това – 50 % самофинансиране, 50 % финансиране от държавния бюджет, което не е много устойчиво във времето, но е това, което имаме от самото начало на пенсионната система в България. По една проста причина – вие знаете, че имаше един период, в който реално всичко, което би следвало да е натрупано за финансиране на пенсионната система, изчезна. И в момента това, което се случва, е през пенсионните вноски, се финансират горе-долу половината пенсии, а през другите бюджетни постъпления се финансира другата половина.

Водещ: Да насочим вниманието си към инфлацията и дълга. Дългът на държавата до края на годината какъв се очаква да бъде?

Асен Василев: Дългът към момента спрямо началото на годината намаля. До края на годината се очаква да остане, както е разчетен в бюджета към момента, т.е. ние не предвиждаме допълнително увеличение на дълга над това, което е заложено в бюджета, както и на бюджетния дефицит допълнително увеличение също не се предвижда. Това, което става е вследствие на инфлацията, има повишение на приходите и реално държавата казва: „Част от тези приходи няма да ги съберем“ – по-ниски ДДС-та, по-ниски ставки и т.н. Част от тези приходи ще ги върнем към най-нуждаещите се граждани. Така че от тази гледна точка, това е и честният подход като антикризисни мерки – това, което идва като приход в следствие на инфлацията, да се върне обратно при гражданите.

Водещ: А какви са очакванията Ви за инфлацията до края на годината, защото чух, казахте по-рано през седмицата, ако не и миналата седмица, че като че ли се очаква намаляване на инфлацията, но пък други сигнали, включително от Кристалина Георгиева, и в световен мащаб казват – трудни месеци ни чакат?

Асен Василев: Средногодишната инфлация по прогноза, която сме заложили, е малко над 10 %. Така че това е, което предвиждаме сега и при новата бюджетна процедура – 10 %, 11 % средногодишна инфлация. Тези високи стойности, които видяхме през март и април – те първо бяха донякъде очаквани, още ако си спомняте при бюджетната процедура говорихме, че там ще е пикът – войната дойде, което допълнително ускори инфлацията, особено на хранителните стоки. И всъщност голямата въпросителна пред инфлацията в момента, ние, ако погледнем април месец детайлно – тя не идва вече толкова от енергийни продукти, идва от храни, от транспорт, облекла и обувки – всъщност остава последно строителната инфлация да влезе в икономиката. И ако ме питате дали можем да стигнем до по-високи нива – това ще го знаем чак септември по две причини. Първата е – трябва да видим какво ще стане с цените на храните, защото в момента има недостиг огромен. Индия затвори износа на зърно, както знаете вчера. Има голямо количество зърно в Украйна, което не е ясно дали ще успее да стигне до международните пазари. Цените на торовете се вдигнаха драматично, което оскъпява съответо цялата продукция. Цените на зърното влизат съответно и в месото, разбира се. Пилета, прасета – всичко това се храни с фураж до голяма степен и няма как това да не се отрази. Около 20 % е увеличението на потребителската кошница към момента. През лятото не очакваме някакви драматични движения, въпросът е какво ще се случи есента.

Водещ: А това ще се случи след актуализацията на бюджета или преди?

Асен Василев: Ами, след актуализацията на бюджета, но ние сме заложили буфери в актуализацията така, че да можем да реагираме, ако се наложи.

Водещ: Критици, не ваши критици, питат нов дълг ще се тегли ли?

Асен Василев: Дългът, който ще се тегли е в рамките на обема, който е заложен в бюджета още от февруари месец. Допълнителен дълг над този, който е заложен февруари месец, не се предвижда.

Водещ: Тегленето на тези заеми не ни ли отдалечава от еврозоната?

Асен Василев: Не. България в момента има, мисля, че второто най-ниско ниво на дълг към брутен вътрешен продукт в целия Европейски съюз. Ние сме на под 25 %. Изискването е 60 %, така че сме много далеч въобще от даже минималната гранична стойност на дълг, която би ни попречила за еврозоната.

Водещ: Не мога да не Ви попитам как се движат вече отношенията Ви с президента Румен Радев. По думите Ви те бяха стигнали най-нската си точка. В момента какво е състоянието им?
Асен Василев: В момента мисля, че г-н Радев и ние имаме обща позиция по това, че трябва да се подпомогнат най-уязвимите хора в държава и че тази криза, която се вижда по повод инфлацията, която е и в Европа, и в Щатите, и в България. Както казахме, изпреварващо и малко по-високо, просто защото сме по-бедни. Храните и енергийната кошница са много по-голяма част от нашата кошница от продукти. И мисля, че и президента това, което каза е: „Това са много добри намерения, нека да ги видим реализирани, превъплътени в законодателство“ – това смятаме да направим и с актуализацията на бюджета.

Водещ: Как гледате на критиките, че тези антикризисни мерки са проинфлационни?

Асен Василев: Те биха били проинфлационни, ако ние увеличавахме бюджетния дефицит, тъй като това означава, че ще наливаме повече средства в икономиката, създавайки по-голям дефицит. Това, което ние правим, е допълнителните приходи, които се очакват, се връщат обратно в икономиката и то при най-уязвимите групи целево. Така че от тази гледна точка не би следвало да създадат допълнителна инфлация.
Водещ: Продължава ли да е на добро ниво диалогът и вътре в коалицията? Дори по темата евро говорите ли си или това, което един от коалиционните Ви партньори беше написал във Фейсбук – „правите си, каквото си искате“?

Асен Василев: Да, говорим си. Имахме няколко коалиционни съвета. Имаме вече изготвен план какъв да е анализът, който искат да видят част от колегите. С конкретния повод за плана за въвеждане на еврото – този план от 5 юли миналата година е на обществено обсъждане, т.е. няма нищо ново в него. Има променени 1-2 технически срока, примерно банките колко по-рано трябва да си пренастроят част от системите. Така че от тази гледна точка не мисля, че имаме проблеми – специално в бюджет и финанси.
Водещ: Да се върнем на компенсациите за парното – очаква се то да скочи с до 50 %?

Асен Василев: Не бих казал, но това зависи от КЕВР, разбира се, и от цените на газа, които „Булгаргаз“ ще пуснат.

Водещ: Ами в Бургас днес заявиха и отговориха, че там се очаква да скочат с 50 %.

Асен Василев: Това за мен е изненада и, според мен, КЕВР трябва много внимателно да прегледа сметките. Това го казвам от собствен опит. 2013 г. влязох в правителството като министър на икономиката, енергетиката и туризма в една много тежка ситуация. Хора се палеха по улиците, си спомняте, заради високите цени на тока. Около 3 седмици по-късно всички дружества – държавни, недържавни поискаха увеличение на цената с 40 %. Не знам дали си го спомняте този момент. След което се направи един преглед на разходите – как се натоварва системата, какво може да се спести и накрая се стигна до увеличение от 1-2 % за две от дружествата и намаление с половин процент за едно от дружествата. Тоест, когато чуя увеличение с 50 %, първото нещо е да се прегледат всички разходи, да се види реално дали това са мечтите и желанията на някои и дали всичко е оптимизирано. И като се направи оптимизацията обикновено процентите спадат драматично.

Водещ: И все пак, какво би включвал този план Б – да се реагира на такова увеличение, дори да не е в такъв голям процент?

Асен Василев: Няколко неща. Ние вече имаме намаляване на ДДС при парното от 20 % на 9 %, т.е. 11 % от сметката отпада при текущите цени, т.е. ако се увеличава с 11 % за крайния клиент би следвало сметката да е същата. Второ – има предвидени компенсации за газа. И в България, както и на общоевропейско ниво се обсъжда план така, че да се получат компенсации за цените на газа или даже да се наложи пределна цена на газа в Европейския съюз. Всичко това се работи през лятото, за да може есента и зимата да не са драматични.
Водещ: По темата за Северна Македония – очаква ли се България да свали ветото? Днес започнахме емисията с това, че премиерът Петков призова президента да свика консултативния съвет за национална сигурност.

Асен Василев: Не. Според мен да се свика консултативният съвет за национална сигурност е много добра идея, за да се покаже, че всички сме обединени каква е точно българската позиция – тя си остава непроменена, поне доколкото аз знам. Така че е добре, вие знаете, започна един: „Европейският парламент взел решение, не знам кой какво направил…“ Добре е пак да се съберат всички партии плюс президентството, плюс службите и т.н. Да се каже какво се случи последните 6 месеца. На база на това нашата позиция остава, аз очаквам да остане непроменена.

Водещ: А има ли външен натиск?

Асен Василев: Всяка среща, международна, започва с какво се случва с Македония и ще се случи ли Македония и нашият отговор е: „Имаме ясна позиция. Парламентът е единственият, който може да се произнесе по тази тема.“ Преди това да се случи, трябва да видим много ясно движение от страна на Македония, както и от страна на европейските ни партньори в интерес на истината, за да сме абсолютно сигурни, че българите в Македония ще бъдат защитени и всички други елементи на рамковата позиция – аз не съм дипломат, не мога да ви ги изброя, но тя си е приета от Парламента и си се спазва. И външно министерство мисля, че много последователно водят тези преговори.
Водещ: Но като финансов министър сте свикнали на въпроса: „Кога ще има пари за пътища?“
Асен Василев: В момента има пари за пътища. Ако си спомняте, бюджетът на Агенция „Пътна инфраструктура“ стана 2,5 млрд. лв., което е безпрецедентно. Тоест средства за пътища има, оттук нататък въпросът е те да стигнат до фирмите и те да започнат да строят пътищата.
Водещ: А опозиция и експерти Ви питат за какво са похарчени 9 млрд. лева в края на 2021 г.?
Асен Василев: Този въпрос го отговорихме 10 пъти, в това число и на Парламента. ПМС по ПМС и решение на Народно събрание по решение на Народно събрание. 1,2 млрд. Лева отидоха, както знаете, за добавките за пенсиите от 60 лв. плюс добавките, енергийните, които бяха изплатени с решение на Народното събрание. Около 5 млрд. лева е нормалният разход на държавния бюджет декември месец, защото има страшно много плащания. Имаше допълнително средства заделени – около 100, 120 млн. лева за Ковид, които бяха използвани, и като се съберат всичките тези се стига точно до сумата. Бяхме ги извадили буквално решение на Министерския съвет по решение на Министерския съвет.
 

Видео

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация