Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев в предаването "На фокус" на Нова телевизия
06.06.2022 г.
Водещ: Напрежение в българския парламент, напрежение и със Северна Македония след опожаряването на българския културен център в Битоля, законът „Магнитски” и българският му вариант, еврото и актуализацията на бюджета са само част от темите към вицепремиера и министър на финансите на България Асен Василев. Добър вечер.
Асен Василев: Здравейте.
Водещ: В началото - някога показвали ли сте среден пръст на някого в живота си?
Асен Василев: Не си спомням.
Водещ: Замислихте се.
Асен Василев: Да.
Водещ: Искало ли Ви се е?
Асен Василев: Доста често.
Водещ: Какво мислите за случилото се тази седмица в българския парламент? Там, освен средни пръсти, имаше и доста напрежение – и хващане на вратовръзки, и размяна на език, който може би не е съвсем... по-уличен език.
Асен Василев: Явно, че има, как да кажа, напрежение, може би е една от думите. Може би дебат, който е по-разгорещен, е добрият прочит на това, което се случва. Но като цяло за първи път от много години българският парламент е жив и не е скучен. Не е предвидим и не е просто един гумен печат на решения, които не са взети в българския парламент. И това мисля, че е здравословно. Ако може да има малко по-малко разгорещени спорове и малко повече конструктивизъм, би било добре. Но по-добре да има разгорещени спорове, отколкото да няма никакви.
Водещ: Ако използвам средния пръст като метафора, случаят с палежа на българския културен център в Битоля среден пръст за кого е?
Асен Василев: Мисля, че и за България, и за Македония, и за всички, които искат да има разумно разрешение на конфликта. Това е просто още едно възпламеняване на страсти, за да може да се попречи на някакво разумно решение, което да бъде намерено от външните министерства, от историческата комисия. И всички тези, които са се впрегнали и работят, за да търсят решение.
Водещ: Там го нарекоха провокация. Тук как го наричаме този палеж?
Асен Василев: Може би по същия начин. Той според мен не е насочен срещу България или срещу Македония, а е насочен срещу това да се намери разбирателство и този конфликт в един момент да бъде разрешен. Но това става само чрез много дълго време на разговори, на убеждаване на едната страна спрямо другата, така че да може да се стигне в един момент до точка на разбирателство. Но това отнема време.
Водещ: Българският външен министър по това време беше в Македония. Тя замина веднага за Битоля, за да се запознае със случая от първо лице. Ще повлияе ли тази история на преговорите между двете държави, в доста критичен момент на тези преговори?
Асен Василев: Няма как такова нещо да не повлияе на емоцията, от там съответно и на разговорите, на преговорите. Всички сме хора. Надявам се, тъй като виждам, че и от двете страни има осъждане на акта, че няма да повлияе драматично. И тези, които са запалили центъра, няма да си постигнат целите.
Водещ: Ще Ви помоля за откровен отговор. Ако управлявахте сами, щяхте ли да намерите компромисно решение за Северна Македония в момента?
Асен Василев: Не, както ситуацията е в този момент. Това, което ние заварихме, влизайки в управлението – без да съм специалист по тези теми, просто искам още тук да направим една голяма уговорка, че аз го гледам малко отстрани целия мач, както и българският народ – но това, което заварихме, всъщност е много дълго време България не го е поставяла този въпрос. Ние направихме европредседателство, където искахме да бъдат приети страните от Западните Балкани. Всъщност в последния момент ние поставяме въпроса за Северна Македония, и то даже след като сме изразили на самия Европейски съвет положително становище, след това технически блокираме процеса.
Водещ: Тоест казвате – тези, които ви атакуват, са ви поставили в тази ситуация.
Асен Василев: Това, което казвам – тя не е ситуация на „Продължаваме промяната”, това е ситуация на цялата българска държава и на българския народ. Ние много дълго време сме си мълчали по този повод и той никога не е бил повдиган. За разлика от Гърция, която 20 години постоянно повдигаше и казваше – има проблем, има проблем, има проблем, има проблем. Ние 20 години сме казвали – няма проблем, няма проблем, няма проблем, няма проблем. Подписвали сме договори за добросъседство, надявали сме, че те ще се изпълнят. И в един момент, в последния момент е дръпната спирачката и е казано – има проблем. Истината е, че проблем има и това не може да се замете под килима. Има истински проблем.
Водещ: Трудно ли е да се обясни това в Европа и колко голям действително е натискът на финала на френското председателство на ЕС?
Асен Василев: Аз не бих го нарекъл натиск. Просто има едно постоянно питане – докъде стигнахте с Македония.
Водещ: Ако ви питат сутрин, обед и вечер подобно нещо, да Ви кажа, доста изнервящо ще действа.
Асен Василев: Да, изнервящо е, но не е натиск на принципа – ако не направите това, ще направим нещо друго. В смисъл, няма такъв тип натиск.
Водещ: Категорично ли го казвате?
Асен Василев: Абсолютно категорично го казвам. Но, наистина, всяка една среща започва и завършва с какво се случва с Македония. Но това е мека форма на натиск, нека така да кажем, няма твърд натиск, няма нещо, което да се каже – тук, знаете ли, ако не се случи Македония, ние пък някакви други неща. Но това, което е за мен проблематично в цялостната постановка, че това, което идва от Европа, е – разберете се с Македония, за да се отпуши процесът. За мен първата стъпка, въобще да можем да тръгне да се отпушва този процес, е ние да убедим европейските си партньори, че не България трябва да се разбере с Македония, а че ЕС трябва да се разбере с Македония.
Водещ: Какво означава това?
Асен Василев: Това означава ЕС да приеме поне отчасти българската позиция, че има проблеми с българите в Македония, че има проблеми с език на омразата – всички тези неща, които са несъвместими въобще с европейските ценности и с това една държава да е членка на ЕС. И когато това го приеме, проблемът да не стане между България и Македония, а да стане между ЕС и Македония.
Водещ: Това е хитър ход, но въпросът е, че това е една гореща топка между двете държави. Смятате ли, че европейците така лесно ще позволят тя да бъде прехвърлена в тяхното поле?
Асен Василев: Според мен, докато ние нямаме един по-широк ангажимент и разбиране на нашата позиция, няма как България да вдигне ветото. Защото това, което – пак казвам, аз не съм вътре в преговорите – хората от външно и така нататък са много по-детайлно в тази тема, но това, което се вижда, че ако трябва двете държави да се разберем, това ще отнеме много дълго време. Трябва някой леко и отстрани да погледне и да каже – да, това са смислени неща. Това с правата на българите, това с език на омразата и т.н. – това са общоевропейски ценности, това не са български ценности. И, разширявайки разговора, така да се каже, според мен по-лесно ще може да се стигне до едно трайно решение на проблема. Защото тук въпросът не е да заметем под килима проблема и да се престорим, че го няма и да кажем – хайде, действайте.
Водещ: За да не ескалира в последствие.
Асен Василев: Да.
Водещ: Минаваме към една тема, която преди малко нашите зрители наблюдаваха през ефира на предаването - българският вариант на закона „Магнитски”. Любопитен факт – само да Ви питам – знаете ли кой е носителят на наградата „Магнитски” за 2021 г.?
Асен Василев: Не.
Водещ: Катрин Белтън. Една журналистка, 14 години е била кореспондент на „Файненшъл таймс” в Москва. И пише една много интересна книга, която, между другото, е огледало на българската действителност. Казва се „Хората на Путин”. В общи линии, ако се сменят имената, може да се разпознаят български политици, вместо руските. Кажете ми, Вие ли пишете българския вариант на закона „Магнитски”?
Асен Василев: Не.
Водещ: А кой тогава? Можем ли най-накрая да кажем кой е човекът, който го пише?
Асен Василев: Да, има работна група, която се ръководи от Министерството на правосъдието. Вътре има участие от ДАНС, БНБ, КФН, Министерството на финансите, МВнР, мисля, че МС също е представен вътре.
Водещ: Тоест казвате широка е тази група от експерти?
Асен Василев: Да. И тя се ръководи от хората, които могат да напишат този закон, което е Министерството на правосъдието.
Водещ: Това, което излезе като чернова, съвпада ли с това, което са напирали тези експерти?
Асен Василев: Не съм сигурен доколко съвпада. Имаше три-четири варианта, по два различни закона, които трябва да се подготвят. Единият е Законът за прилагане на европейските санкции, а другият е закон, който е, ако има наложени външни санкции, ние да защитим икономическата и финансовата система.
Водещ: Питам Ви заради невероятно силната, шумна и бурна реакция към текстовете, които изтекоха като чернова от този български вариант на закона, за които текстове се използват думи като фашизъм, за това, че... може би сте чули и Татяна Дончева преди малко, преди за започне интервюто с Вас, доста крайна е в изказа си за това какви правомощия дава този вариант, така написан, именно на вас като министър на финансите.
Асен Василев: Той не ги дава на министъра на финансите. Тези правомощия, между другото, ги има в момента директно по регламента на ЕК, за директно прилагане на европейските санкции.
Водещ: Смятате ли, че са прекалено крайни? Това, което изтече, запознахте ли се с него?
Асен Василев: Аз смятам, че това е буря в чаша вода. Ако има истински законопроект направен, той трябва да мине обществено обсъждане, трябва да бъде приет от МС, трябва да влезе в парламента, трябва да се разгледа на две четения в парламента, също с обществени обсъждания. Някой вади някакви текстове, които са в абсолютно суров вид, които са... и работната група като ги питахме какво са, те казаха – ама това са неща, които… имаме два-три варианта, които още нито са огледани от гледна точка на конституционалност, нито са огледани от гледна точка съвместимост с ЕК и т.н. Тоест тези текстове са много далече от закон. Мисля, че и Татяна Дончева точно това каза – това са някакви съчинения, които някой е започнал да прави. За да стане нещо фашистко, трябва парламентът да го приеме. Много дълъг път има, и то няма как да стане без съгласието на парламента – първо. Второ – България трябва да си защити икономиката и банковата система от санкциите. Санкциите, особено, когато става въпрос за закона „Магнитски”, имат много тежки последици. Ние имаме банки в ЕС, които са затворени вследствие на санкциите. Примерно латвийска банка има такава. И причината дали ни харесва, или не ни харесва, дали римското право е било по един начин правено или по друг начин, в момента, ако САЩ сложат санкции и използват финансовата система за това, а те го използват в случая „Магнитски”, това означава, че достъпът на банки, които не спазват санкциите в тази финансова система, е отрязан. Тези банки не могат да работят с никоя друга банка в света.
Водещ: Български закон може ли да промени това?
Асен Василев: Българският закон трябва да каже коя институция по какъв начин какви действия взема, за да предотврати заразата, която идва с едни санкции по „Магнитски”, да изолира нашата система, да не тръгне тя да се срива.
Водещ: За да заключим тази тема и да минем към евро и към други теми, които предстои да обсъдим в разговора. Кога ще имаме български вариант на закона „Магнитски”?
Асен Василев: Това е въпрос към Министерството на правосъдието, те са водещите там.
Водещ: Година по-късно все още нямаме.
Асен Василев: Все още нямаме и това е силно притеснително. И това, което ние от Министерството на финансите подаваме като сигнали, е, че трябва да сме готови, за да не останем, както миналата година, когато сложиха 64 фирми и три физически лица на санкции, никой в държавата не знаеше какво да прави.
Водещ: Добре. Темата „Бюджет“. Защо е необходима тази актуализация на бюджета, при положение, че наесен приемате в крайна сметка нормалния бюджет?
Асен Василев: Нормалният бюджет започва да работи от 1 януари догодина. Тази актуализация беше заложена още при приемането на бюджета. В момента голяма част от актуализацията ще е свързана с антикризисните мерки, които бяха обсъдени и приети.
Водещ: Но защо бързате сега да я направите?
Асен Василев: Тя се случва в средата на годината, както беше обявено, с идеята да влезе от 1 юли в сила.
Водещ: Имате ли от коалиционните ви партньори предложения? Мисля, че до утре е срокът, в който очаквате такива предложения.
Асен Василев: Утре сутринта ще стане ясно. Трябва да ги получим все пак.
Водещ: Синдикатите не приемат актуализацията. Казват – с тези промени, всъщност ще Ви цитирам Ваня Григорова от КТ „Подкрепа”. Казва: „Тези мерки струват 2 млрд. лева, три четвърти от парите са за пенсии”.
Асен Василев: Да.
Водещ: Синдикатите не приемат тази актуализация. Как ще действате?
Асен Василев: Ще си говорим с тях. Ще мине и през НСТС, ще видим какви са им притесненията за това. Предполагам, че са свързани с това да има повече увеличение на заплати в част от секторите, което няма да се случи и не е предвидено в актуализацията. То е предвидено още в първоначалния бюджет, където е казано, че системи, които се реформират, ще получат допълнително средства. Системи, които не се реформират, няма да получат допълнително средства.
Водещ: Реформа ли правите или гасите пожари?
Асен Василев: За допълнителните средства, специално за държавни служители, трябва системата да се реформира, за да може да получи допълнително средства. Има доста тежки системи, които са започнали този процес, в това число системата на МВР.
Водещ: Синдикатите питат защо се замразява минималната заплата на 710 лева.
Асен Василев: Тя стана 710 лева преди два месеца. Аз това не бих го нарекъл замразяване. Догодина ще се изчислява по формула. В момента работим със синдикатите и с работодателите каква...
Водещ: Тоест остава такава догодина.
Асен Василев: Тя остава до 31 декември. Няма как на 1 април да е влязла една минимална работна заплата и искаме на 1 юли да се вдига още веднъж, колкото и да звучи популярно.
Водещ: От ГЕРБ зададоха някои въпроси и в тази връзка. Ще Ви помоля да отговорите. Смятате ли да увеличите дълга на 50 млрд.? Това означава, цитирам, „10 000 на човек в края на мандата ви”.
Асен Василев: Не. И е много важно да се каже, тъй като много, много, много спекулира г-н Борисов, специално с дълга. Дългът към момента е с 2 млрд. по-малък, отколкото беше към 31 декември. Държавният дълг е с 2 млрд. по-нисък, отколкото беше към 31 декември.
Водещ: Разбивката, която прави Борисов, е, че в момента грабите хората с по 30 000 на дете. Тук на дете е казано. Такива сметки Вие правили ли сте?
Асен Василев: Не, защото дългът на България в момента, пак казвам, намаля. Въпреки кризите, в момента дългът е по-нисък.
Водещ: Защо при това положение вдигате тавана на дълга?
Асен Василев: За да може, тъй като имаме да връщаме 3 млрд. догодина март месец, от старите дългове, които са взети по времето на г-н Борисов, ако ги изтеглим сега, лихвата ще е значително по-ниска, отколкото ако ги изтеглим догодина, тъй като и ЕЦБ, и Федералният резерв казаха, че между сега и края на годината три пъти ще вдигнат лихвените нива.
Водещ: Колко тогава смятате да изтеглите?
Асен Василев: Допълнително това, което сме предложили, са точно тези 3 млрд., с които трябва да платим старите дългове догодина.
Водещ: Тоест общо?
Асен Василев: Общо до края на годината са 7 млрд. лева.
Водещ: С тези 3, или без тях?
Асен Василев: Плюс тези 3, стават 10, точно така.
Водещ: Добре смятаме и двамата. „Хората ще ги бият с камъни тези”. Сигурно сте чули Борисов от последните дни особено.
Асен Василев: Да.
Водещ: Това са думите, които използва конкретно за действията, които „Продължаваме промяната” като управляващи поемат във финансовата сфера.
Асен Василев: Единственото, което бих казал, е, че когато г-н Борисов беше арестуван, имаше фойерверки.
Водещ: Имате предвид този шум в Банкя ли?
Асен Василев: Не само шума в Банкя, а в доста градове имаше фойерверки. Така че кой точно бият с камъни, мисля, че г-н Борисов е добре да си направи сметката той.
Водещ: На тези думи така отговаряте.
Асен Василев: Точно така.
Водещ: Самото арестуване обаче, да не забравяме, че също се оказа до момента един фойерверк. Съвсем наскоро в студиото на „На фокус” Кирил Петков каза, че до 6-8 месеца се очаква Европейската прокуратура да излезе с определени мерки, които ще засегнат бившата власт. Съкратен ли е този срок или се увеличава, имате ли представа?
Асен Василев: Аз не мога да Ви кажа Европейската прокуратура с какви срокове събира доказателства. Но мога да кажа, че искат информация доста активно. И ние им я предоставяме.
Водещ: Има ли нова информация, която сте им подали, която до момента не е излизала публично?
Асен Василев: Има, но това са въпроси, които трябва да бъдат отправени към Европейската прокуратура. Всичко, което те искат, ние им подаваме като информация и оказваме пълно съдействие.
Водещ: Еврото – защо ни е то? Можете ли да го обясните с прости думи на всички българи?
Асен Василев: Най-простите думи – приемайки борда, ние сме приели еврото. В момента БНБ, за да напечата 1 лев, трябва да има еврово обезпечение. И всъщност в този един момент ние сме се отказали от собствена парична политика. БНБ не може да печата левове, не може да купува дълг от правителството – всичко това, което една нормална парична политика прави, БНБ не може да прави. С едно изречение – еврото сме го приели като сме приели борда. И тогава сме се отказали от т.нар. суверенитет. Тоест решенията на ЕЦБ в момента директно се отразяват на България, но ние не сме в стаята, когато се вземат тези решения. И това е било предвидено като временно състояние. След това стана гръцката криза и се отложи, след това стана проблем с КТБ и се отложи. И това временно състояние стана доста продължително. Ако така и така сме се отказали от суверенитета с борда и с фиксирания курс, по-добре е да сме в стаята, когато се вземат решенията.
Водещ: В стаята ли сме?
Асен Василев: За момента не, за момента сме в чакалнята пред стаята.
Водещ: Да Ви попитам – ще обеднее ли българинът от приемането на еврото?
Асен Василев: Не. Курсът е фиксиран. Ако курсът беше плаващ, това щеше да е съвсем различен разговор. Ако ние провеждахме самостоятелна парична политика, това щеше да е много различен разговор, тогава наистина се отказваме от суверенитета, тогава наистина може да има икономически последици. В момента всичко в България е вързано към еврото – като започнем от цените на жилищата и завършим с курса лев-долар...
Водещ: Тоест казвате, че и цените няма да скочат, така ли?
Асен Василев: Да. Държавите, които са имали фиксиран курс, 0,1% е разликата преди и след.
Водещ: Колко време преди да бъде въведено ще минем през този преходен период, в който да имаме цени в левове и цени в евро?
Асен Василев: В плана е казано един месец след одобрение на нашето искане за приемане на еврото, което означава 3-4 месеца преди въвеждането, плюс 9 месеца след въвеждането, така че да има двойни цени...
Водещ: Като една дълга бременност, общо взето.
Асен Василев: Да, над година.
Водещ: Пак Ви връщам към ГЕРБ. Много се съмнява опозицията в това, че 1 януари 2024 г. ще бъде датата, която ще бъде спазена.
Асен Василев: Те може да се съмняват.
Водещ: Като управляващи какво може да кажете за тази дата? Ще успеете ли да се справите с това да бъде въведено тогава?
Асен Василев: Мисля, че да. Оперативният план беше приет, по него вече се работи. Като цяло основните критерии ги изпълняваме. Инфлационният критерий е единственият, който е под въпрос, но той ще се мери догодина април-май, за да стане ясно реално дали отговаряме. Тук е важно да се каже, че Хърватска я приеха, въпреки че тя реално не отговаря на един много по-тежък критерий, и това е дългът към БВП. Знаете, че в България дългът към БВП е под 25%, при изискване да е под 60. В Хърватска е значително над 60%.
Водещ: Тоест това ви дава основание да вярвате, че България няма да има проблем?
Асен Василев: Истината е, че преценката не е на база технически критерий, а на база обща готовност на страната да влезе в еврозоната. Тоест даже и да има някой технически критерий, който не е 100% в нормите – в случая Хърватска ги приеха, въпреки че са извън нормите в този критерий.
Водещ: По еврото, само да Ви попитам, имате ли проблеми в коалицията, на едно мнение ли сте всички?
Асен Василев: Да. Това, което виждаме от колегите, е, че еврото трябва да се приеме възможно най-скоро.
Водещ: Включително и БСП ли?
Асен Василев: Да. Така е записано и в коалиционното споразумение. Това, което БСП и „Има такъв народ” искат, е да се направи един анализ между БНБ и Министерството на финансите, който да се ползва като основа за кампанията, която да се проведе.
Водещ: На финала вървим към темата газ. Защо казахте на Теменужка Петкова, че, за разлика от нея, не празнувате рождения си ден в Русия? За което тя ще Ви съди.
Асен Василев: Защото не съм си празнувал рождения ден в Русия.
Водещ: А тя празнувала ли го е?
Асен Василев: Нека тя да отговори на този въпрос.
Водещ: Явно това ще се случва в съда обаче.
Асен Василев: Няма проблем.
Водещ: Истината ли казахте обаче? Поне така да Ви попитам.
Асен Василев: За кое?
Водещ: По отношение на коментара Ви за Теменужка Петкова.
Асен Василев: Основната истина, която казах, е Теменужка Петкова се опитваше да каже, че цената на газа, ако е формулата на „Газпром”, ще трябва да бъде 110 лева. А формулата на „Газпром” е 70% борсова цена – само тези 70% са 140 лева. И отделно имаме петролна компонента – 30%. Така че със сигурност цената на „Газпром” щеше да е драматично над тези 110 лева, която тя се опитва да каже. Което, имайки предвид, че е била министър на енергетиката и е договаряла това ценообразуване, на мен ми се струва като доста груба манипулация.
Водещ: Докъде стигнахте с танкерите с американския газ? Кога ще са на наша територия?
Асен Василев: Доколкото знам, те се разтоварват в момента и си ползваме газа от там.
Водещ: Благодаря Ви много! Това е финалът на нашия разговор. Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, гост в „На фокус”.