02.07.2022 г.

Водещ: Добър вечер!

Асен Василев: Здравейте.

Водещ: Кой реши Вие да бъдете кандидат за премиер?

Асен Василев: Националният съвет на „Продължаваме промяната” по предложение на господин Петков.

Водещ: А той Кирил Петков ще бъде ли министър?

Асен Василев: Това зависи от разговорите с коалиционните партньори и от решенията на партията, които предстои да вземем, когато започнем да обсъждаме състав на кабинет. В момента все още търсим подкрепа за програмата на този кабинет и за начина, по който той ще работи.

Водещ: Нямате ли предварителна настройка за неговата роля в бъдещ кабинет, защото се каза, че вие ще си смените местата – той ще стане финансов министър?

Асен Василев: Предварителна настройка имам, но, пак казвам, да тръгнем да сглобяваме кабинет преди да е ясно дали програмата и начинът на водене на политика имат подкрепа е прибързано.

Водещ: Поне на същите министри ли ще се опрете?

Асен Василев: Същият отговор.

Водещ: Имате ли вече 121 депутати, които ще ви подкрепят, или тепърва ще ги търсите?

Асен Василев: Все още няма.

Водещ: Говорихте ли със Слави Трифонов?

Асен Василев: Не. Нямам и намерение.

Водещ: Добре, ако, теоретично, този опит не успее, той ли ще бъде последният опит, г-н Василев, или теоретично при третия мандат, ако той е при „Има такъв народ”, вие може да говорите с тях и отново да се стигне до кабинет?

Асен Василев: С господин Трифонов и въобще с „Има такъв народ” като структура, ръководена по начина, по който тя влезе в първия кабинет, ние имаме много сериозни различия. Те станаха ясни мисля, че за целия български народ по начина, по който трябва се води политика и целите на тази политика. Целите, които ние смятаме, че трябва да се преследват, е - средствата отиват при всички български граждани и да се спре с политиката определени фирми да вземат много големи поръчки, да са предварително избрани, да има  не съвсем законосъобразни процедури. Така че аз трудно виждам как „Продължаваме промяната” може да взаимодейства по такъв начин с някой. Да не кажа, че направо не го виждам. Затова и това, което ние търсим в момента са хора, които много ясно искат да застанат на страната на гражданите и да кажат, че начинът на правене на политика през чекмеджета, шкафчета, кюлчета, наредени поръчки, предварително избрани фирми, които доведоха до това за последните 15 години неравенството между бедни и богати в страната да се вдигне драматично, то е в момента най-високото в цяла Европа. В цяла Европа ние имаме най-голямото неравенство между бедни и богати и основната причина за това даже не е, че не се води адекватна социална политика, основната причина за това е, че всичките еврофондове, всичките пари в националния бюджет отиваха при едни предварително избрани фирми с едни нагласени поръчки и оттам в шкафчета, кюлчета и оставяха в един много затворен олигархичен кръг, вместо да стигат до българските граждани и да правят живота на всички българи по-добър.

Водещ: Да обобщя само техническата част, господин Василев, не знам дали Ви разбирам правилно – от това, което казвате - дали ще има избори виси върху няколко депутати – 5-6, най-вероятно от „Има такъв народ”, които вероятно очаквате да си сменят вота – това ли е реалността?

Асен Василев: Това дали ще има избори, зависи от, както Вие казахте: съвестта и начина на вземане на решения на няколко депутата. Но, според мен, е много по-важно да кажем и нещо друго – няколко пъти сме го казвали, в нашата група няма да гласуваме така и хората са задължени да гласуват по този начин. Всеки си носи глава на раменете, г-н Свиленски тук ще потвърди, че има наши депутати, които, нека да кажем, притесняваха част от колегите в БСП с атаки не било добре. И така казаха - може ли направете нещо, ние проведохме разговори с тези хора, но фундаментално те така виждат света, така гласуват и това са техните разбирания. Ние няма как да им кажем – знаете ли трябва да е по този начин. И, според мен, е изключително важно, не само за това гласуване и това правителство, всяко гласуване и всяко правителство да зависи от съвестта на депутатите в парламента, а не от решения, взети извън парламента и след това на някой да му се нареди с червения флумастер или зеления флумастер да гласува така или така.

Водещ: Защо казвате 6 месеца – правителство с мандат 6 месеца или за 6 месеца и искате да свършите нещо, а колкото остане правителството?

Асен Василев: Научихме един урок от първия кабинет, който беше гласуван като правителство в оставка. И този урок е, че трябва да се дадат много ясни срокове за важните задачи. Затова ние казахме – това са важните задачи за следващите шест месеца и трябва да се поставят ясни срокове по дни кога тези задачи ще бъдат свършени, а ако те не се вършат няма смисъл това правителство да съществува.

Водещ: Тоест, ако направите кабинет и до шестия месец...

Асен Василев: Тези задачи са изпълнени...

Водещ: Може и да не си ходите?

Асен Василев: Тогава сядаме и говорим с колегите какви са следващите задачи.

Водещ: Добре. Не искате да прескочите нещо – например войната?

Асен Василев: Аз мисля, че войната ще продължи поне още 3-4-5 години. Няма как кабинет за 6 месеца да прескочи войната. Истината е, че това, което се задава като криза, свързана с продоволствената криза, е свързано с ескалацията, вие видяхте какво се случи с НАТО и решенията на НАТО, на които беше президентът в Мадрид. 300 000 войници се разполагат в Източна Европа, това не се е случвало от Втората световна война. Ние влизаме в една много тежка ескалация и това, аз лично, не виждам как ще приключи в следващите 6 месеца.

Водещ: Кой взе решението за изгонването на руските дипломати, като говорим за ескалацията?

Асен Василев: Външно министерство.

Водещ: Сериозно ли? Тоест, не го ли взе по указание на началника на кабинета на премиера в оставка?

Асен Василев: Взело го е, доколкото аз знам, по информация, предоставена от службите на Съвета за национална сигурност към премиера, където е имало и препоръка в съответния доклад на Външно министерство точно 70 човека да бъдат отзовани. Поне това ни беше казано в заседанието на парламента, след което ДАНС си работят с външно министерство, Външно министерство се придвижва съответните ноти. Това, което… нали всичките тук бяхме на това изслушване. Вие не бяхте. Извинявайте, това е некласифицирана, та да кажем версия на това нещо. Да, аз снощи пък не съм бил, така че не знам какво е ставало снощи.

Водещ: Въпросът е - виждате ли нещо нередно в начина, по който взехте това решение?

Асен Василев: Честно казано, не съм експерт в тази област. Аз лично не виждам нещо нередно. Още повече, аз смятам, че това решение е правилно.

Водещ: Може ли България, обаче, да отстои една дългосрочна конфронтация с Русия, включително едно прекъсване на отношенията?

Асен Василев: Тук е важно да кажем две неща. Първо, конфронтацията започна от Русия. Тя ни сложи в списък с вражески държави, тя ни спря газа, въпреки че ние си бяхме платили. Така че не е България страната, която търси конфронтация. Няма как някой да каже - ти си вражеска държава, ние ще стреляме с ракети по Лондон и всички други вражески държави и ние се държим - те ни плюят - все едно, че дъжд вали. Ние трябва да се защитим интересите. Второто нещо, да Ви отговоря на въпроса, това не е прецедент в българската история – 1886-та година са прекъснати отношенията за около 8 години по времето на Стамболов, след това, след бомбардировките на Варна и Балчик от руски войски, са прекъснати. От 1918 до 1934 година, когато е най-големият икономически подем на страната, златният лев и така нататък, също нямаме руско представителство в България. Тоест, колективно да кажем от 1878-1879 година, когато се установява българската държава до 1945 г., горе-долу половината време, нямаме руски посолства в страната. Не казвам, че това трябва да се случи, не мисля, че българското правителство търси нещо такова. Това, което ние виждаме, е, че остават 43 дипломата при 12 дипломата, които ние имаме в Москва. Четиридесет и три дипломата е два пъти повече, отколкото Русия има в Холандия или в Румъния. Така че не е като да сме, как да кажа, отрязали дипломатическите отношения. От друга страна, когато службите ясно заявят, че има дейност, която е насочена срещу българския национален интерес, трябва да има съответната реакция.

Водещ: Вашите опоненти, господин Василев, Ви натовариха с харч за още над 3-4 милиарда лева. Ще фалира ли държавата от едно такова харчене, което всъщност започнахте вие още като министър?

Асен Василев: Не. Ако погледнем резултатите към шестмесечието, 30 юни излязоха снощи късно, ние в момента имаме приходи с милиард и сто милиона повече от разходите, които сме направили към 30 юни. Имаме над 8 милиарда в единната сметка, имаме към момента дълг, който е по-нисък от дълга в началото на годината. Така че, фискално, финансово страната стои много стабилно, като между другото и немският финансов министър Кристиан Линднер като беше тук и той се изказа в тази посока. Тези 750 милиона допълнителни разходи, срещу които парламента каза, че би следвало да имат допълнителни приходи повече, от което Министерството на финансите е предвидило, са трудно изпълними, но са изпълними, според мен.  Зависи много от икономическата конюнктура в последните четири месеца на годината, всъщност точно къде ще стигне изпълнението, но няма да е нещо драматично, което по някакъв начин да застраши устоите, финансовите, на държавата.

Водещ: Въпросът е - ще овладеете ли инфлацията и ръста на цените, включително на продукти, които ние произвеждаме – хляб, бензин, ток?

Асен Василев: Цените на електроенергията са овладяни. Видяхте, че парламентът вчера гласува цена от 250 лева на мегаватчас за бизнеса – твърдо, всичко над това бизнесът получава компенсация. Цените за бита са реално същите като юли месец миналата година, днес излезе решението на КЕВР за следващата една година и увеличението е едва 3%. Така че електроенергията, която ние произвеждаме, е овладяна. Горива, бензин и така нататък, ние, за съжаление, не произвеждаме, нямаме петролни кладенци.

Водещ: Имаме рафинерия, обаче?

Асен Василев: Имаме рафинерия, но зависим от цените на петрола.

Водещ: Които са ниски в момента.

Асен Василев: А цените на петрола в момента са с около 60% по-високи, отколкото бяха преди една година. Така че, в сравнителен характер, въобще не са ниски. Ниски цени на петрола са 30-40-50 долара за барел, а в момента сме над 100. Същото се отнася за зърното, защото това, което се случва в момента, е цената на зърното в България е вързана с цената на зърното на международните пазари, ако погледнете и търговците на зърно, и производители, те гледат Чикагската борса и така си правят ценообразуването. Това е много важна тема, която от около три месеца и половина обсъждаме с колегите в ЕКОФИН, в Европейския съвет на финансовите министри и най-накрая има движение по тази тема, защото, ако цената на зърното остане по този начин - вързан на Чикагската борса, и Европа остави свободния износ на зърно, две неща ще се случат. Първо, цените на зърното ще скочат драматично през есента, защото в световен мащаб, като се качат цените това, че ние произвеждаме зърно по никакъв начин не ни помага. И второто нещо, което ще се случи, е зърното вместо да отиде при най-нуждаещите се ще отиде при най-богатите държави, в голямата си част Китай. Фючърсите до голяма степен са изкупени от Китай. И в Европа в момента, за да не се изправим пред две едновременни кризи, едната е висока цена на хранителните продукти, а втората е потенциална емигрантска вълна от държавите в Северна Африка и Близкия изток, които няма достатъчно зърно, се обсъжда вариант, в който европейският пазар да остане свободен, но износът от Европа към света да стане контролиран, за да може износът от Европа да се насочи към държавите, които имат най-голяма нужда от зърно, а не към най-богатите. И това ще направи две неща – ще задържи цените ниски, защото тогава наистина като производителите ще станат по-ниски и износът за европейския излишък ще се насочи към държавите, които Европа има стратегически интерес да получат това зърно. Това дали и в какви срокове ще стане не мога да Ви кажа, но активно се обсъжда в момента на ниво Европейски съюз, защото само на ниво Европейски съюз такава мярка може да се наложи. Знаете търговската политика е обща за целия съюз.

Водещ: Накрая, много кратко – президентът опонент или партньор е от тук нататък?

Асен Василев: На базата на разговора, който имахме днес, това, което аз виждам, той си има конституционни правомощия, правителството има контролни правомощия, парламентът има конституционни правомощия и, според мен, ако всяка от тези власти си стои в рамките на конституционните правомощия, няма да има нито проблеми, нито напрежение.

Видео