18.02.2023 г.

Водещ: На всеки един от нас му се налага да се приспособява към цените в магазините. На този фон, продължаваме към водещата икономическа новина, която дойде вчера, последният работен ден на седмицата. Стана ясно, че България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 година, Финансовото министерство обяви, че за момента тази задача е непосилна за страната ни. Защо? Темата сега продължаваме със заместник-министъра на финансите Методи Методиев. Добре дошли, в нашето студио.

Методи Методиев: Добро утро, на Вас и на Вашите зрители.

Водещ: Защо еврозоната остана мираж и мираж ли е тя?

Методи Методиев: Не, в никакъв случай не бих казал, че еврозоната е мираж, или ще остане мираж в някакво далечно бъдеще. Това, което стана ясно през последните месеци на много интензивни разговори между правителство на най-високо ниво и също така на експертно ниво, че всъщност ние като държава трябва да изпълним реформите, които сме поели като ангажимент, които трябваше да изпълним и които бяха внесени в парламента като законодателни проекти, за които, за съжаление, не остана време на парламента да бъдат приети. Също така това, което стана ясно е, че трябва да има един по-устойчив тренд на намаляване на инфлацията, с оглед достигането и на инфлационния критерий.

Водещ: Големият въпрос, който поставиха и част от политическите партии, защото неизменно това решение предизвика отзвук, от „Продължаваме промяната“ казаха, че служебният кабинет не се е съобразил с решението на Народното събрание да се забърза този процес по приемане на еврото и да се направи абсолютно всичко необходимо, така че 1 януари да остане целева дата. Въпросът е, сами ли взехте това решение да спрем процеса до тук, или наистина причините са обективни?

Методи Методиев: Както казах, правителството след 27 октомври, когато беше взето решението на Народното събрание за ускоряване на преговорите и на работата на правителството, заедно с европейските партньори извърши страшно много работа, както техническа така и политическа работа. Но след множество срещи, които имахме, както с колегите и от еврогрупата, така и с колегите от Европейската комисия, стана ясно, че ние не отговаряме на тези два критерия. В този смисъл мога да кажа, че Народното събрание с действията, които предприе по отношение на законодателната програма в последния месец на своето съществуване, бламира своето решение от 27 октомври, самото то, а не правителството да е изиграло някаква роля.

Водещ: Тоест, Народното събрание Ви бламира, а не Вие сте нарушили решението на парламента?

Методи Методиев: Точно така.

Водещ: Какво Ви казаха на срещата, която беше преди няколко дни в Европа? Казаха – Вие не отговаряте, защо въобще се отказахте да представите този доклад за напредък?

Методи Методиев: Това, което ние водихме като постоянни разговори - те не са били само през последните няколко дни, а през последните няколко месеца имахме ежеседмични разговори с колегите от Европа и това всъщност, до което стигнахме като общ извод е, че всъщност няма смисъл да подаваме искане за оценка в конвергентен доклад, при положение, че ние не сме извършили реформите, които бяхме поели като ангажимент още през 2020 година да извършим и инфлационният диференциал спрямо референтната стойност за инфлацията като критерий е твърде голям и ние няма да може да го постигнем.

Водещ: В момента колко е голям този критерий, с колко се отдалечаваме от целевите стойности?

Методи Методиев: Ще Ви дам конкретен пример. През 2006 година Литва подава искане за изготвяне на ад хок конвергентен доклад за оценка и тяхната разлика спрямо референтната стойност е само 0.1 процентни пункта, а при нас към днешната дата е някъде около 5 процентни пункта.

Водещ: Тоест, в пъти повече, ние щяхме да получим отказ, така ли, ако сега бяхме подали този доклад?

Методи Методиев: Точно така. През 2006 година когато Литва подава искане за конвергентен доклад, съответно ЕК са задължени да изготвят такъв конвергентен доклад и те отказват на Литва да бъде приета в еврозоната основно заради критерия инфлация. И разликата тогава спрямо референтната стойност е била 0.6 процентни пункта. Но тука е много важно да се отбележи също така, че освен посрещането на самия инфлационен критерий, европейските институции в правилата, които са залегнали в договорите, гледат и така наречената устойчивост на изпълнение на този критерий. И пак, ако се върнем към доклада от 2006 година за Литва, там всъщност основният аргумент, който е бил на Европейската комисия, на Европейската централна банка, е бил това, че те не виждат устойчив тренд на изпълнение на този критерий.

Водещ: Именно за инфлацията се говореше, че е възможно да се направи изключение, тъй като има много фактори, които не зависят от нас, част от нея е външно внесена, войната в Украйна, поскъпването на всички суровини?

Методи Методиев: Точно така, за съжаление, Вие сте права. В България огромна част от инфлацията е породена от външни фактори, естествено има и някои вътрешни фактори. Но трябва да стане ясно, че по отношение на инфлацията, например, няма така наречената дерогация от правила, както имаше и в момента продължава да има по отношение на бюджетните дефицити на държавите-членки. Има възможност за известна гъвкавост по отношение на третирането на правилата и тази гъвкавост също е в рамките на определени видове критерии, които са ясно разписани в конвергентните доклади на Европейската централна банка. Но пак казвам, референтната стойност и това между нея и това, което в момента ние имаме, е много голяма.

Водещ: Какво обаче може да направим от тук нататък, кога най-рано може да влезем в еврозоната, кога най-рано може да поискаме такъв доклад и оценка за напредъка ни?

Методи Методиев: Оттук нататък това, което служебното правителство ще продължи да прави е ще продължи своята техническа подготовка, защото има много работа…

Водещ: Тоест, няма да спре този процес, който вече е започнал?

Методи Методиев: В никакъв случай и това е нашето разбиране и нашите уговорки с нашите европейски партньори, както от държавите-членки от еврогрупата, така и с ЕК. Така че, оттук нататък продължаваме да работим, продължаваме да работим по цялата техническа подготовка. Както знаете има специален Координационен съвет, към него има седем работни групи, също към тях има и подработни групи, така че те работят много интензивно, за да се подготвим...

Водещ: Как ще намалим инфлацията обаче?

Методи Методиев: В момента, в който ние стигнем до дам, че имаме ясен хоризонт на устойчив тренд на намаление на инфлацията, ясен хоризонт за изпълнение на инфлационния критерий, ние ще подадем искане за оценка.

Водещ: Сега имаме забавяне на инфлацията, макар и малко. С тези темпове кога може  да се доближим до изискванията?              

Методи Методиев: Има известно забавяне, но ситуацията с инфлацията е много динамична, защото трябва да се гледа не само инфлацията в България и какъв е тренда на инфлацията в България, но трябва да се гледа и съпоставката на нашата инфлация с държавите от Европейския съюз, а там също има тренд на намаляване. Затова всъщност е много важно на месечна основа да се следи този процес. В този смисъл имаме уговорката с колегите от ЕК на техническо ниво да имаме срещи ежемесечни с оглед следенето и оценката…

Водещ: Коя е следващата целева дата обаче, има ли все пак някакви шансове през 2024 година да приемем еврото?

Методи Методиев: Следваща целева дата е свързана, както казах, с устойчивия тренд на инфлацията, с изпълнението на реформите, които трябва да бъдат приети от Народното събрание…

Водещ: Тоест, ще чакаме с надежда инфлацията да намалее, така ли е?

Методи Методиев: Първото нещо е да се свършат реформите, надявам се следващият парламент да има тази евроатлантическа устойчивост, за да може да се приемат законите, които трябва да се приемат. И естествено, на второ място, да се адресира и инфлацията. Но пак казвам, проблемът със законодателните пакети, които не бяха приети от предходния парламент предполагам, че ще стои на дневен ред и в идващия парламент. Защото правителството е твърдо решено същият законодателен пакет с всичките закони, които трябва да бъдат приети, да бъдат внесени отново. И от тук нататък би следвало политическият елит да има ясната представа накъде иска да върви България и с какви темпове иска да върви България към своята икономическа и политическа интеграция.

Водещ: Със сигурност е тема, която търпи развитие. Ще следим какво ще се случва и както дали, не ни остана време за конкретно за мерките, които правителството предприема срещу инфлацията. Но да видим и какъв резултат ще дадат те. Благодаря Ви, че бяхте наш гост.

Видео