11.07.2023 г.

Водещ: В студиото на „Ревизия” вече е заместник-министърът на финансите Георги Клисурски. Здравейте, благодаря, че приехте тази покана.

Георги Клисурски: Здравейте.

Водещ: Господин Клисурски, Вашият проект на бюджет успя да влезе в рамката от 3% бюджетен дефицит, нужни за еврозоната. Преди да влезем в темата конкретно обаче, кажете ми, забравяме ли вече за балансираните бюджети и оставаме ли да работим на дефицит оттук-нататък, като че ли забравихме какво означава това да има излишъци или поне да балансираме бюджетите си?

Георги Клисурски: Ами, за нас и балансирането на бюджета, и 3 % дефицит не са самоцел. Смятаме, че в този момент това е най-подходящата политика, а както знаете, в момента има доста кризи и на световните пазари и в европейската икономика, енергийната криза и цените. И съответно смятаме, че освен че влизаме в Маастрихтските критерии с този 3% дефицит в момента, това би позволило и да направим една смислена инвестиционна програма от гледна точка на българската икономика. Така че по този повод мисля, че в момента това е адекватната политика.

Водещ: Вие и Вашият екип успяхте да съкратите малко разходи, но не и от социалните грижи. Общо-взето там остана разходната част. Взехте от министерства, взехте от капиталови разходи, затегнахте до посиняване работата на НАП. Има анализатори, които обаче казват, Вие сте готови да вземате повече от бизнеса за сметка на най-уязвимата група като пенсионерите, която обаче и гласува – чист популизъм ли е това, г-н Клисурски?

Георги Клисурски: Няколко неща. Първо, Министерство на финансите никога не мисли от гледна точка на взимане – взимаме от този или пък може би взимаме от онзи. Не, в крайна сметка всички данъкоплатци, бизнесът и гражданите – ние всички, знаете, част от данъците ни влизат в държавната хазна, за да може държавата да реализира определени политики, които, надяваме се да са смислени за гражданите. От тази гледна точка наистина не мисля, че вземаме средства оттам и отсам, по-скоро това, което се опитахме да направим: прецизирахме например капиталовите разходи, не сме ги отрязва или взимали, а напротив разгледахме, колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, 800 проекта, проект по проект. Каква е степента им на готовност, имат ли сключени договори, могат ли да започнат строителни работи и така свалиха тези проекти, които всъщност нямаха шанс тази година да се направят каквито и да е било плащания по тях. Същото е и с издръжката на министерствата, не бих казал, че сме взели от министерства. Напротив, в министерства и ведомства, където имаше заложени разходи за издръжка над 40 % по-високи от 2022 г. от служебния кабинет, ние ги прегледахме и нормализираме, свалихме малко това увеличение. И последно да кажа за НАП, по тази тема, и за приходите. Надявам се, че по никакъв начин събирането на данъци и  приходи от НАП няма да се превърна в пречка за бизнеса, дори напротив всъщност идеята според мен е на първо място икономиката да се осветли и на второ място - да постигнем някакъв вид на равнопоставеност за бизнесите. Има бизнеси, които са светли, те си плащат всички данъци и осигуровки и в момента тези, които не плащат пълния размер на данъци и осигуровки, един вид се ползват с конкретно предимство, което е абсолютно нечестно и по-скоро ние искаме да действаме в посока всички да си плащат пълните данъци и осигуровки, които дължат.

Водещ: Извинявайте, но кое е честното в това ДДС за ресторантьорите да остане 9%, а за друг търговец да е 20%? Защо запазихте диференцирането, като искате равнопоставеност между различните стопански субекти? Това със сигурност не е!

Георги Клисурски: Добре, нека обясня като цяло може би политиката на данъчните ставки и кои се връщат на 20% и кои остават и защо, тъй като да погледнем цялостно въпроса. Изначално всъщност някои данъчни ставки бяха свалени във връзка с тези кризи, които споменах. При ресторантьорите, това беше конкретно с Ковид кризата, а например за природния газ и нефт бяха във връзка с енергийната криза. Природният газ сега връща на ставката на 20%, тъй като международните пазари малко се успокоиха. Например, от гледна точка на хляба и някои от храните, чиито ставки намалихме – засега ги задържаме занижени, тъй като знаете, че от гледна точка и на износа на зърно, и на това, което се случва в Украйна и с войната, и с АЕЦ „Запорожие”, все още има доста несигурност на световните пазари, тези зърнени цени са сравнително високи, затова и там задържаме засега ниската ставка като предложението на правителството. По отношение конкретно на ресторантския отрасъл – да, там засега ставката става 9%, но това, което разбрахме от бранша всъщност е, че тази занижена ставка им позволява те доста повече да излязат на светло. И сега, за да не е просто едно празно обещание и да вземем думата им като чиста монета, ние залагаме две допълнителни мерки конкретно за ресторантьорския бизнес в допълнение на останалата 9% ставка. Първата мярка е, независимо от това колко души работят в един бизнес, заплатите да им да се превеждат по банков път, а нали по този начин мислим, че... изсветляване най-общо казано.

Водещ: Другата Ви мярка е малко странна, поне за мен. Това означава какво? Когато не получат касова бележка клиентите да могат да не си плащат – има ли такова нещо някъде в света въобще?

Георги Клисурски: Да, има такова нещо, всъщност в Гърция, мисля, че от една или две години са го реализирали колегите от тяхното финансово министерство и данъчни агенции. И всъщност това, което разбрахме от гръцката страна, че там е имало огромно увеличение в приходите по линия на ресторантите и ДДС-то. Нещо в порядъка на между 20-30-40% и всъщност тук много важното е, че самият бранш на ресторантьорите в България ми се струва, че приветстваха мярката, като че ли. Дори имат една кампания….

Водещ: Като че ли първо я отхвърлиха...

Георги Клисурски:  Дори имат една кампания в социалните медии за изкисване на фискален бон във всички сектори.

Водещ: Срещу 9% ДДС изглежда логично, да. Казахте обаче приходи, дайте да тръгнем натам. Залагате 1,8% ръст на икономиката през тази година. БНБ залага 1%, международните институции също – Вашата прогноза е най-висока. Европа тръгва към рецесия, Германия – най-големият експортен партньор на българския бизнес, е в рецесия. Самата наша българска икономика показва знаци на забавяне, предавката е свалена – как очаквате такъв растеж?

Георги Клисурски: Добре. От гледна точка на българската икономика аз лично поне не виждам такива знаци на забавяне все още.

Водещ: Имаме намалено потребление, имаме забавен ръст БВП.

Георги Клисурски: Ами, ръстът на БВП за първо тримесечие по официалните данни на НСИ е 2,8%.

Водещ: Да, и продължава за се забавя. Виждаме го в данните.

Георги Клисурски: Не знам за кои данни точно говорите.

Водещ: Въпросът е за третото и четвъртото тримесечие не очаквате ли допълнително забавяне през европейските...

Георги Клисурски: Ние очакваме. Ние очакваме, но както казахте това, което ние сме заложили като среден ръст за годината е 1,8% при положение, че ние имаме над 2% ръст на брутния вътрешен продукт през първо тримесечие, не виждам аз все още от другите данни, които наблюдавам, във второ тримесечие спад.

Водещ: Потребителското поведение намалява ли?

Георги Клисурски: Сега ще Ви кажа за потребителското намаление. Тоест това, което очаквам аз е, че през първата половина на годината ние ще имаме един ръст на БВП от над 2%. Дори и да спадне около 1% във втората половина на година пак би трябвало около 1,8 да го достигнем. Кои са нещата, които ни карат да вярваме, че това е реалистично и всъщност защо прогнозата ни е по-висока от това, което други институции залагат, както казахте Вие? Едното нещо е, че както видяхте сега покрай новото правителство и това, че конфликтът в Украйна за съжаление продължава, всъщност ние ще имаме едно продължаващо завишено производство във ВМЗ Сопот и в другия ни комплекс, свързан с оръжия. Тоест, надяваме се индустрията да продължава да работи със силни темпове. Другото нещо, което е важно да се спомене, то е свързано и с пенсиите– казахте потребление, потреблението за сега продължава да е силно - над 3%, въпреки че се забавя спрямо предишни периоди, така е. Но както знаете, сега от 1-ви юли увеличихме пенсиите с 12%. При положение, че повечето пенсии са за съжаление ниски, около минималната. Това, което се получава там е, че огромната част от повишението в пенсиите влиза изцяло в потребление.

Водещ: Не се складира в банките, искате да кажете.

Георги Клисурски: Не се складира в банките. За съжаление, такива са ни пенсиите, че в момента всяко едно увеличение директно отива в потребление.

Водещ: Говорим за пенсии – дупката в НОИ вече е 11 милиарда лева. Правителствата на „Продължаваме промяната“ – сегашното и предишното са двете правителства, които най-рязко вдигат пенсиите в България, особено предишното – това на първо четене е добре. Само че какво ще кажете на един млад човек, който вижда, че плаща пенсии един път през осигуровката, която законно отговоря за неговата пенсия и втори път през данъците си, защото така плащаме - трансферът от централния бюджет е трансфер през данъците, за да изплаща пенсиите на други хора в момент, как това е честно спрямо него?

Георги Клисурски: Има няколко неща – на първо място, мисля, че не само на първо четене е добре увеличаването на пенсиите. Бих казал, че чисто от морална и социална гледна точка това български пенсионери, които са близо 2 милиона, да имат все пак някакъв малко по-достоен начин живот, за нас е важно.

Водещ: Въпросът е на каква цена?

Георги Клисурски: Да, освен това започваме да виждаме за 2021 и 2022 година по първоначални данни, които излизат в Евростат, за първи път леко понижаване на неравенството в България или поне спиране на увеличението на неравенството. Така че това също е нещо важно, което виждаме като резултат, все пак България е държавата с най-висок коефициент на неравенство в Европа. И сега от гледна точка на бюджета на НОИ и там дефицитите. В крайна сметка към момента така е структурирана данъчната система и въобще данъчно-осигурителната система в България, че голямото перо от приходи, които идват в държавата, реално са от косвени данъци като ДДС, например. Тоест, ние през ДДС, държавата успява да събира доста повече средства, налагайки данък върху потреблението, отколкото например нали върху труда. И в момента така е заложен моделът, че за да не увеличаваме твърде много осигуровките и данъците върху труда, а всъщност да – НОИ, самият му бюджет има дефицит, но когато гледам погледнем целия държавен бюджет, знаете ние излизаме на 3% дефицит, успявайки с другите приходи реално да финансираме.

Водещ: Така е, но въпросът е в четността на системата – доверието. В пенсионна система е на първо място това доверие. Масово се срещат млади хора, които казват защо да се осигурявам при положение, че не е сигурно дали че системата ще издържи. Понци схема ли е българската пенсионна система?

Георги Клисурски:  Ами, не мисля и не виждам такива индикации за сега. Както виждате, отново казвам, аз ги гледам нещата малко по-глобално, от гледна точка целия държавен бюджет. Ние правим така, че целият държавен бюджет да е сравнително балансиран. Въпреки дефицита тази година нямаме висок дълг, за следващите години не предвиждаме високи нива на дълг, дефицитите ги ограничаваме в рамките на 3-те процента и мислим, че докато това е така и пенсионната система ще се държи стабилно. И съответно бих казал на младите хора, които може би си задават въпроса защо да се осигурявам – за да не си патят може като много пенсионери в днешно време, които не знаейки на какви доходи ги осигурят едно време, сега страдат, за съжаление, и над 50% от пенсионерите са на минимална пенсия.

Водещ: Асен Василев твърдеше, че направеният преди 2 години бюджет от него, който действа и до момента на практика, най-дълго действащият бюджет в новата история, е добър, е смислен и че тогавашните му твърдения, че консервативната фискална политика ни е направила бедни, е вярна. Само че сега се намираме в ситуация, в която той самият трябва да спасява положението държавата след действието на този бюджет. Самият той каза, че това е бюджет, който прави в момента, не е на реформите, а е  бюджет, който да изправи ситуацията. Какъв беше смисълът от всичко, което направи той преди 2 години? Въобще Вашият екип, Вие тогава бяхте във финансовото министерство, макар и не като заместник-министър?

Георги Клисурски: Преди две години нямаше война в Украйна и нямаше енергийна криза.

Водещ: Бюджетът беше приет два дни след началото на войната, но това са детайли.

Георги Клисурски: Така е да. Но беше готвен доста преди това. Както знаете, бюджетните процедури са дълги. Така че от тази гледна точка, аз със сигурност не искам да казвам, че бюджетът е перфектен, но със сигурност не можем да му преписваме някакви кусури от – не предвиди войната, нямаше как просто. От гледна точка дали бюджетът ни е направил по-богати или по-бедни – единствено бих казал, че гледайки последните 10-15 години бюджетите, които бяха разработвани  в България и икономическия растеж, не бих казал, че тези така сравнително консервативни бюджети ни направиха богати, спрямо румънците например. Според мен това е по-доброто сравнение, не бих искал да кажа, че някой бюджет ни е направил по-бедни, но дали ни прави достатъчно бързо достатъчно по-богати.

Водещ: Това ли направи Румъния по-богата? Нека обобщим въпроса, последен накрая – може ли държавата през преразпределителната си роля да създаде богатство и блага, не е ли работата на държавата просто да облекчава предприемачите, така че те да създават тези блага? Оставаме с усещането, че шефът на Вашия екип - господин Василев, по-скоро смята, че държавата може да има по-голяма роля.

Георги Клисурски: Това е по-скоро философски въпрос. Според мен, моето лично мнение е, че трябва да има баланс. Със сигурност бих казал, че първостепенната функция на държавата е именно да улесни бизнеса, да създаде условия за една прозрачна конкуренцията, в която най-много блага частният сектор може да създаде. В допълнение на това обаче аз лично не отричам изцяло ролята на държавата, мисля, че при едно добро управление и при една разумна инвестиционна политика и държавата може да направи доста смислени неща. Така че, да - за мен лично ролята на бизнеса е водеща, но и в сътрудничество с държавата, която действен интелигентно.

Водещ: Добре. Много Ви благодаря. Това беше Георги Клисурски, заместник-министър на финансите. Много кратки реклами. Останете с нас, защото ще коментираме най-важното събитие в последната седмица – България най-вероятно откри природен газ в акваторията на Черно море.

Видео