Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • СЕП
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30

Интервю на министър Асен Василев за "Студио Банкеръ"

Интервю на министър Асен Василев за "Студио Банкеръ"
Снимка: Интервю на министър Асен Василев за "Студио Банкеръ"

03.01.2024 г.

Водещ: Това е „Студио Банкеръ“. Аз съм Емил Янев. Нямам никакво желание да бъдем нито фанфарни, нито бравурни, но фактите са си факти. И така, след 12-годишно лутане България е пред прага на Шенген с ясна пътна карта. След огромни проблеми, в крайна сметка, ние се намираме вече с ясен хоризонт за влизане в еврозоната. Нещо много важно, за пръв път от много години, може би от самото ни влизане в Европейския съюз, България отлепи ютията от дъното и вече не сме последната по доходи държава в Европа, защото Унгария е след нас. Това е според данни на евродепутата Радан Кънев. Имаме и друго нещо, съобщено от министъра на икономиката, инвестиции за над 600 милиона евро в автомобилната индустрия се очертава за вече започващата 2024 г. Реинвестиции в българската икономика за близо 3 милиарда евро и така нататък. Всъщност най важният факт, който трябва да откроим, е, че бюджетът за 2023 година, така яростно критикуван от едни точно определени хора, няма да бъде дори 3%, а два и половина и ще ни останат един милиард лева. Имаме си работа с един от двигателите на голямата промяна. Това е министърът на финансите г-н Асен Василев. Здравейте, г-н Василев!

Асен Василев: Здравейте!

Водещ: Тази картина някой може да приема, че има някакъв соц оттенък, защото съобщаваме факти, които някога по друга причина и с по друг начин конструиране вървяха сред нашето общество и затова хората престанаха да им обръщат внимание. Но в момента ние се намираме на един много важен предел, от който оттук насетне или ни очаква така рязък старт нагоре, началото на който е дадено, или сътресения. Да се надяваме, че ще бъде първото. Как функционира „Оркестърът без име“, така го наричам аз, за да не употребяваме по-груби фрази като сглобки, кооперативи. „Оркестър без име“. Нищо лошо няма в това. Как функционира Оркестърът, който за 6 месеца в крайна сметка докара тези цифри наяве?

Асен Василев: Първото, което трябва да се каже е, че, според мен, за първи път работи оркестърът от една партитура и тя е правилна, според мен, икономически, най-вече. Защото много дълго отлагани реформи се случиха - септември, месец октомври, ноември, чак до края на декември. Парламентът прие много тежки закони, от промени в законите за енергетиката, знаете, Кодекса за застраховането - даже един такъв прост пример за „зелените карти“ какъв шум създаде април месец, мина без никакъв шум юли. Промените в Конституцията, тоест зададени са основите да вървим в правилната посока. В икономически план, знаете, че още от 2021 г. започнахме с друг начин на публична политика. Едната част е свързана с инвестициите, където държавата започна да се възползва наистина за първи път мащабно от това, което Европейската комисия разрешава, европейските правила, държавна помощ за капиталови инвестиции в индустрията. И другото нещо е - много сериозен натиск, така че доходите да вървят нагоре, и през минимална работна заплата, и през политики, които са свързани с това. И нещо, което някак си остана по скрито и по-встрани, но страшно много неща се направиха за демографската политика. От увеличението на данъчните облекчения за отглеждане на деца, всяко семейство получава 600 лева обратно, ние го заварихме 50 лева получаваше обратно. През средства за педиатри, средства за инвитро процедури, безплатните детски градини, увеличение на помощите еднократните за деца в училище и въобще целия този комплекс от мерки. И всъщност, въпреки едни много тежки кризи, знаете, войната в Украйна, енергийната криза, която последва, кризата с цените на храните и зърнената криза, всъщност през 2022 г. успяхме да запазим ръста на доходите над ръста на инфлацията. А сега, тази година, когато инфлацията вече се успокои в Европа и в България, всъщност много отчетливо се вижда, че ръстът на доходите е два пъти, три пъти по-висок от ръста на инфлацията. Догодина също предвиждаме да е така, инфлация от под 5 процента, ръст на доходите от 11-12 процента.

Водещ: В тази връзка очевидно е, че Вие гоните рязко повишаване на стандарта, което Вие сам го казвате, че това е в основата на вашата финансова философия. Вашите противници не го отричат. Това изцяло доказва, че то пак е за сметка на поемане на големи дългове и някакво обременяване, за което отдавна се говори, някакво обременяване на поколения наред нашите деца, внуци, които ще плащат и т. н. И какво е съотношението между повишаването на стандарта и въпросните дългове?

Асен Василев: Дълговете са на нивата, на които ги заварихме. Дългът като процент, държавният дълг, нали, който държавата поема и управлява, като процент от Брутния вътрешен продукт, го заварихме на около 23%, в момента сме на 22,5%. Така че дългът не се е повишил. Но, както Вие сам казахте, жизненият стандарт се е повишил, макар и с малко миналата година, повече вече в края на тази година, когато инфлацията утихна. И това е пътят, защото това сме го виждали. Първо в Ирландия се случи, след това се случи в Чехия, в Полша, в Румъния започва да се случва. Когато нашите доходи достигнат около 70% от средноевропейските, в момента сме на около 62%, тогава всъщност започва голяма част от българите да се връщат от чужбина, защото просто им е по-добре да живеят в България и да работят в България, отколкото навън. И това е естествен процес, който във всяка една държава, която е изостанала, и има голяма емигрантска група, в един момент, в който почне да наваксва, част от тази емигрантска група си казва „То в къщи може би е по-добре сега“.

Водещ: С кое най-много се гордеете от постигнатото през миналата година? Да речем, ако приемем, че най-така ярка картина биха били думите на Вашите доскорошни опоненти. И ето, например, г-н Йордан Цонев беше екзалтиран от това, което е отделено в бюджета за инвестиции в общините. Това ли е гвоздеят на програмата?

Асен Василев: Ако говорим за бюджет 2024 г., в него един път са широкомащабните инвестиции, които общините сами правят, а не зависят от желанието на някой министър или на Министерския съвет да им отпусне, а с постановление на Министерския съвет средства. А другото е, че де факто направихме пълно проектно програмно бюджетиране за цялата капиталова програма. Тя вече е разписана проект по проект, ясно е кой е отговорен да се случи този проект и как точно се разходват средства на държавата. И тази година това се случи малко механично и в последния момент, защото приемаме два бюджета в рамките на четири месеца, но това дава една много добра основа догодина ресорните комисии в парламента, самите гилдии, да огледат във всяка една сфера, примерно здравеопазване, това ли са инвестициите, които искаме да направим, в отбрана - това ли са инвестициите, които са необходими. Защото, като видиш инвестицията проект по проект, започваш да казваш защо купуваме това, вместо да купим нещо друго или да си направим друга инвестиция. И това дава ниво на прозрачност, контрол и развитие на държавата, което е много голямо. Но,  ако ме питате с кое най-много се гордея - с това, че започва да се обръща мисленето и в бизнеса, и в хората, че няма как да станем богата държава, ако държим доходите ниски. Че всъщност пътят напред, колкото и да е труден той, минава през повишаване на доходите и на заплатите и мисъл от страна на бизнеса и от страна на работниците как тези по-високи заплати могат да бъдат защитени - с повече механизация, с повече инвестиции, с образование и обучение на работниците, комбинация от тези фактори, но това е начинът наистина да заживеем по европейски.

Водещ: Сега, като говорим за това програмно бюджетиране, този модел беше въведен преди около десетина години, но беше свързан с много лоши практики, които бяха доведени до публично знание, свързани с едни проекти, автомагистрали и така нататък. Да не се връщаме там. По какъв начин, има ли нова схема, по която ще бъдат верифицирани тези проекти, първо, което е европейско изискване, и второ, как ще бъде контролирано изразходването на средствата и осъществяването на проектите? Силни съмнения има в обществото именно в тази посока.

Асен Василев: Две неща. Първото е, че проектите не се решават с постановление на Министерския съвет декември месец, а се одобряват от парламента. Тоест има дебат по тях, всички хора ги виждат и така нататък. Второто, което е много важно, ако погледнете правилата за общинската програма и това как се различава от това правителството да даде с постановление на Министерския съвет на една община пари за някакъв проект. Когато се приема с постановление на Министерския съвет, парите се отпускат, дават се на общината и оттам нататък всичко е в нейните ръце. Тя може да ги похарчи за това, за което казва, че ще ги похарчи, може да ги похарчи за нещо съвсем различно. Някой ден, ако се види, че е съвсем различно, ще им пуснем контролни органи, ама то вече, както се казва, щетата е направена. В момента програмата, както е конструирана и това е записано в Закона за бюджета в специален член, първо се сключва споразумение с регионалното министерство, когато вече има издадено разрешение за строеж, тоест са наред всички строителни книжа или ако се проектира виза за проектиране. С това споразумение, като се сключи, се дава аванс до 20 процента, който се дава, когато вече са минали процедурите по ЗОП и има избран изпълнител, т.е. знаем, че са спазени всички процедури за избор на изпълнител. И след това има междинни плащания на база свършена работа, отчетени етапи на работата, което е не е нещо ново за България, така работят европейските проекти. И там виждаме, че всъщност, ако не се свърши работата, не се разходват парите. Тоест вкарваме в националното капиталово разходване и националното капиталово бюджетиране  европейските правила. И в момента дали ти работиш по европейските правила, или по националните правила, в общи линии системата работи по един и същи начин.

Водещ: Ще бъдат ли пласирани, грубо казано, тези 10 милиарда инвестиционни по програмите, които засега са подадени? Ще бъдат ли изразходени тези средства целево наистина, за да има ефект от тях? Защото знаем много добре, че такива средства в предни бюджети бяха в края на годината, разпределени по един така доста ефикасен за определени хора начин.

Асен Василев: Хубавото в случая, както проект по проект са записани, че ние не можем да ги пренасочваме за други неща.

Водещ: Т.е. не може да ги използвате за буфери, което е един от упреците към вас предварително, че част от тези средства ще бъдат използвани за буфери за запушване на всевъзможни дупки?

Асен Василев: Това не е в контрола на Министерството на финансите. Нека Ви го кажа по друг начин. Ако съответните министерства и общини си изпълнят заявените проекти, ние по закон сме длъжни да им осигурим финансирането. Ако не изпълнят проектите, съответно, това остава обратно и се връща в държавния бюджет в края на годината, или не са направени разходи и това намалява дефицита. Но те двете неща са свързани, защото, ако се изпълни капиталовата програма за 10 милиарда, това, което се получава обратно като приход, само си помислете, ДДС, корпоративен данък, данък върху труда, които са всякаквите видове осигуровки и данък физически лица и т.н. Всъщност, ако се похарчи цялата капиталова програма, ако се изпълни да се инвестират 10-те милиарда, се връща голяма част обратно като реални данъчни постъпления. Ако не се направят инвестициите, съответно са по-малко и данъчните постъпления, защото не са се направили инвестициите. Така че те двете неща са свързани. Пълното изпълнение на капиталовата програма гарантира, че ние ще направим приходната част, ще можем съберем всички данъци, които сме заложили. Ако има неизпълнение на капиталовата програма, даже и да съберем по-малко данъци, то естествено ще съберем по-малко данъци, защото част от тези инвестиции не са направени. Примерно, ако за един милиард не си направил инвестиции, а си внесъл 200 милиона по-малко ДДС в държавата. Но ако тя не се изпълни, приходите също са по-малко, не със същия размер, и по този начин тя действа като естествен буфер, но то не е, защото Министерството на финансите така го планира. Ние даваме шанс на всички, които са заявили капиталови проекти, да ги изпълнят. Оттам нататък е въпрос на работа на съответните министерства, общини, да си свършат работата и да ги изпълнят тези проекти.

Водещ: Значи ли това, тази прегледност и допълнително осветление в процесите, което вкарвате, че всъщност вие по този начин работите и за един от постулатите на „Продължаваме промяната“, който в началото още декларирахте, за, хайде, нулева корупция няма никъде, поне на нашата планета, но снижаване до минимални размери на корупцията? Това беше един от основните знаци, които вие дадохте с появата си още.

Асен Василев: Абсолютно. Колкото е по-прегледно и прозрачно, толкова по-малко има възможност за корупция. А когато се сложат и европейските контролни механизми върху разходването на националните средства, тогава не може да почнеш да строиш магистрала, без да имаш разрешение за строеж, парцеларен план и отчуждения имоти. Всичко трябва да ти е наред преди да започнеш реалното строителство и тогава се отпускат средства, когато започне реалното строителство. А не едни пари напред, пък ще чакаме да видим по пътя нещо да се случи.

Водещ: В това отношение една от предложените от вас мерки, която беше така отказана от другите ваши партньори и която беше дори карикатура, т.нар. бонус-донос или донос-бонус, няма значение. Тук обаче разполагам с информация на финансовия експерт Йордан Карабинов, според коготото САЩ са платили 279 милиона бонус за сигнали за фалшива измама, информира той, а тук, според него, крадците смазаха идеята. Така ли е? Крадците той ги намира на доста публични места, включително в парламента, той си има концепция по темата.

Асен Василев: Нека да го кажа по друг начин. Това не е нещо, което ни е хрумнало на нас в България за първи път. Има го в Щатите, има го в Англия, има го във Франция, т.е. не е нещо уникално и за Европейския съюз. И то е насочено не към дребните - някой Пешо се оплакал от Тошо от съседния магазин…

Водещ: То затова има за над 100 милиона.

Асен Василев: Точно така. Той е за големите измами, където трябва обикновено някой, който е вътре в съответната фирма или е запознат с процеса, да подаде сигнал. И един такъв човек, ако си изложи живота на риск де факто, когато става въпрос за такива суми, обикновено с кариерата му е свършено и той трябва да има нещо насреща, да знае, че ще си доживее живота нормално и спокойно заради това, че е свършил това общополезно дело, така да се каже. Държавата тези средства ги дава само, когато реално възстанови данъчна щета, установи и възстанови, чак тогава. Нека да кажем, може би като общество още не сме узрели за мярката, но ние ще продължим да я предлагаме и се надявам някои от следващите години да мине. Както, между другото, мярката за бележките в ресторантите и магазините. Знаете, че беше осмивана няколко пъти, но ето тази година, с този бюджет, беше приета. Тоест от 1 януари, ако не ви издадат бележка в ресторант или в магазин, вие имате право да си оставите името и телефона и да кажете „Като издадете бележка, ми се обадете, аз ще мина да си платя“. Това е право на всеки български гражданин. НАП вече са подготвили апликация, с която да сканирате бележката, да видите дали е истинска и това е една дисциплинираща мярка, която пак не е уникална за България. Съседна Гърция има тази мярка.

Водещ: Според данните на г-н Карабинов, огромен ефект има в Америка. Плюс това, все пак, така или иначе, ако стане свидетел на тежко престъпление, не е редно човек да си затвори очите, сакън да не го обвинят, че е доносник. Той, същият този човек, е подготвил, той издаде една книга за система за превенция на корупция и измами. Какво мислите по този въпрос? Защото, всъщност, то това е основното, борбата с корупцията да има превенция, а не после да ходим да ги ловим един по един.   

Асен Василев: Знаете, че минаха доста поправки в Закона за обществените поръчки, които затвориха много вратички в това отношение. Част от поправките не минаха. Примерно една от големите поправки, която не мина, за която има наказателна процедура от Европейската комисия, е това частните болници да ползват ЗОП, когато работят с пари на Здравната каса. Защото европейското правило е, ако парите са обществени, няма значение дали ги разходва частна болница, или държавна болница, трябва задължително да минат през обществена поръчка. Това на комисия беше подкрепено, в зала не беше подкрепено. Този бурен ден, като имаше бой и така нататък, в парламента. Някак си не се чу за това. Но това е изключително важно, ако искаме да спрем корупцията в здравеопазването, това е един от лостовете - и частните болници да спазват Закона за обществени поръчки. Не само това, това е европейско изискване, имаме наказателна процедура, ще започнем да плащаме глоби за това, че не сме го изпълнили. Ще влезем пак в парламента с тази поправка, живот и здраве, се надявам този път да мине. Има други такива моменти, които всъщност са свързани с това обикновено парите да се дават срещу ясна гаранция и свършена работа, тоест да се дават на части. Неслучайно такива са и правилата в европрограмите. И другото нещо, което е изключително важно, и сме започнали, е да вкарваме наблюдатели по големите обществени поръчки, които не са част от състава на комисията, а са от „Трансперънси интернешънъл“, от външни организации, за да може, ако има някакви нередности, да има и външен човек, който да може да гледа. Но това са все такива едни поетапни мерки, но с течение на времето те ще започнат да дават системни резултати.

Водещ: Една от критиките, която дойде към вас и то от организация, а не от някой лично засегнат субект, от АИКБ - Асоциацията на индустриалния капитал. Те две забележки отправиха към Вас още преди внасянето на бюджет или някъде по времето на внасянето на бюджета. Първата е, че с тези Ваши намерения много сближавате разликата между средната и минималната работна заплата.  Втората им забележка е, че не виждали те, от тяхната си позиция, не виждали достатъчно реформи в този бюджет. Какво отговаряте?

Асен Василев: Ами, дайте да започнем с първата. Разликата между средната и минималната работна заплата.

Водещ: Говорят главно за някои краища, които са по-изостанали от страната.

Асен Василев: Разликата в страната е два пъти, по закон. Минималната работна заплата е 50% от средната. Сега, оттук нататък стигаме до един много важен момент, и този много важен момент е колко широка искаме да е ножицата между минималния доход и средния доход. За нагоре - кой колкото си спечели. Ако ние позволим тази ножица да е много голяма, ние започваме да създаваме гета. Ние започваме да създаваме гета, които са социално изостанали, нямат доходи, има престъпност, оформят се цели региони или райони в дадени градове, където се разпада обществото. И няма причина във Видинско заплатата да не е примерно същата като в Плевенско, нека така да кажем.

Водещ: Но те казват средната не е същата.

Асен Василев: Защо?

Водещ: Защото е по-изостанал район, няма инвестиции…

Асен Василев: Две неща има, които, според мен, определят това нещо. Едното е достъпът до този район. Значи, ако погледнем, голяма част от тези райони е въпрос на достъп. Второто нещо, което е изключително важно за средните работни заплати, е всъщност до каква степен има конкуренция на работодатели в региона. Защото, ако има конкуренция на работодатели, заплатите естествено вървят нагоре. Всъщност, ако ние не искаме да създадем райони гета в страната, тази политика трябва да бъде провеждана. И фирмите в този район, как да кажа, те щат не щат, ще платят заплати, тези хора ще имат повече пари и ще си купят от тези фирми и кръгът ще се завърти. А иначе, ако позволим да се формират гета в държавата или драматична разлика между регионите, ще създадем огромна вътрешна миграция, обезлюдяване и наистина огромни социални проблеми, които след това с икономически мерки трудно вече ще бъдат решими. И това не е теория. Ако погледнете част от държавите, които позволяват голяма ножица между средните и минималните доходи или позволяват голяма част населението да не е работещо, защото това също е много важно. Едно е заплатата, но друго е каква част от населението всъщност си седи вкъщи, безработно, и е въобще извън трудовия пазар и разчита на някакви помощи. Виждате, че там социалните проблеми, които се появяват, престъпността, са изключително големи, така че това е до голяма степен как искаме страната ни да изглежда. И от икономическа гледна точка не създава никакъв проблем за икономиката. Виждаме, че нито безработицата се е покачила, нито нещо драматично се е случило. Даже, ако погледнем миналата година за първи път, изключая ковид, когато се прибраха много хора, имаме повече българи, които са се върнали в страната, отколкото които са напуснали. Малко, 8 000 човека повече, но все пак, но са повече.

Водещ: А относно реформите, които те не съзират в този бюджет.

Асен Василев: Ами, първо, бюджетът не е място да се правят реформи.  Бюджетът може да направи реформа от гледна точка събираемост, от гледна точка финансиране на определени политики. Но тези политики законодателно трябва са си облечени в специалните си закони. И сега, ако говорим за реформи, които те виждали или не виждали, ами, според мен, със законите, които бяха приети и мерките покрай второто плащане за Плана за възстановяване и устойчивост, България направи реформи, които двайсет години бяха отлагани. Започваме от енергетиката, минем през етажната собственост, минем през Закона за личния фалит, който предстои сега да бъде приет на второ четене, Закона за несъстоятелността, новото дружество с променлив капитал. Всичко това са реформи в средата... Въобще не сме започнали да говорим за разследването на главния прокурор, антикорупционната комисия, промените в Конституцията, свързани с прокуратурата и съдебната власт. Всичко това са много наболели проблеми. И това се случи. Ако преди година и половина седяхме с Вас и си говорихме, че ще имаме планове за справедлив и ясен преход от сегашната въглищна енергетика към енергетика, която всъщност няма да е губеща. Защото виждаме, че въглищната енергетика при нормални пазарни условия губи пари. Ще имаме променена Конституция, ще имаме разследване на главния прокурор, ще имаме нова Комисия за борба срещу корупцията, ще имаме промени в Кодекса на застраховането, да се махнат тези проблеми със „зелената карта“, нов закон срещу прането на пари с всичките промени вътре… Това щеше да звучи, как да кажа, доста амбициозно, футуристично, ако погледнем по-близо до нещата, за които говорим. Неща, които започнаха да се случват в Здравната каса.

Водещ: Тя започна да става все по-апетитна с повишения си бюджет.

Асен Василев: И това е едно на ръка, но другото е, че за първи път имаме програма за отдалечените райони, където няма адекватно медицинско обслужване, да се плащат по-скъпи цени на пътеките и да се подпомагат болниците. За първи път имаме програма, която казва, че областните болници и част от другите болници, като инфекциозни и така нататък, извършват дейности, които Касата не плаща. Никой не плаща за патология, но патология трябва да има. Видяхме, че инфекциозните отделения обикновено седят празни, обаче като стане някаква криза, като ковид, трябва да имаме. Това са неща, които държавата трябва поддържа като капацитет, които да ги има. Цялото превъоръжаване на армията, което тръгна с бързи темпове. Ако погледнем какво се случва, даже от гледна точка на събираемост на данъците, което не е толкова драматична реформа, но, от друга страна, малко по-малко тези 30% сива икономика започват да се свиват и да влизат повече данъци в бюджета. Фискалните мерки, които бяха приети, които, знаете, там имаше големи проблеми как ще останат магазините без стока и така нататък. Ами, влязоха на 5 октомври, единственият ефект беше, че събрахме повече ДДС - около един милиард повече, благодарение на тях. Не останаха магазините без стока. Та такива, даже по-дребни неща всъщност започват да променят средата. Но това е постепенен процес. Няма как да стане революция от днес за утре и изведнъж да се събудим в една държава като Германия. Ами и  германците тази държава също стъпка по стъпка са градили едно 100-200 години.

Водещ: Сега, като сме на етап административна реформа, ние тук, в студио „Банкеръ“, започнахме една поредица с доста добра социална и експертна база, която е наречена „Безинтересните институции“. Под безинтересни институции се разбират институции, които всъщност са много интересни, обаче за определен тесен кръг от хора, за трудоустрояване, високо заплатено трудово устрояване на „наши хора“ и т. н., като сред тези институции блести един Национален компенсационен жилищен фонд, чийто директор е бил несменяем тридесет и една години. Пита се…

Асен Василев: Той не беше ли затворен? Ние започнахме да го затваряме.

Водещ: Затворен ли е? Не знам.

Асен Василев: Да, бяхме започнали да го затваряме. Трябва да проследя, но мисля, че е затворен вече.

Водещ: Давам го само пример, защото има доста такива институции, които бодат очите със своята безцелност на съществуването и в същото време това си е разход за бюджета. Това са пробойни направо. Какво казваме по тази тема?

Асен Василев: Със сигурност това трябва да се огледа.

Водещ: И да добавим, към тях може да причислим, примерно, Фискалния съвет, който звучи доста достолепно, обаче не му се вижда ефектът от работата. Имаме Икономически и социален съвет, имаме Фонд за гарантиране на влоговете в банките, при положение, че такива някакви свръх ситуации не съществуват. Въобще някаква квантова ситуация се получават в случая - едни институции хем ги има, хем ги няма, хем работят, хем не работят, а всъщност обществото полза няма, а през тях изтича сериозен публичен ресурс.

Асен Василев: Аз не бих гледал на тези институции толкова през ресурса, тъй като на фона на общата картина ресурсът не е толкова голям. Въпросът е дали има полза от тях. Например, институция като Фонд за гарантиране на влоговете трябва да има навсякъде, за да може гражданите да са спокойни, че, ако стане нещо с някоя банка, те са гарантирани до определена сума.

Водещ: Може да бъде отдел в една друга институция, а не е отделна единица, която…

Асен Василев: Да. В някои ситуации това е към централните банки по редица причини, за да не се смесва, да не се злоупотребява с тези средства, нека така да кажа. Обикновено, както и Фонд за сигурност на енергийната система, те се държат като отделна институция, за да не може някой да си помисли да ползва тези средства за нещо друго. Но това, което мен повече ме притеснява, е, че има много заспали институции, които са много важни за нормалното функциониране на една икономика. И като кажем това защо не работи, обикновено е, защото някоя институция е заспала и не си върши работата. Институции, за които въобще не се замисляме, като Институтът по метрология, който прави всичките измервания, сертифицирания на измерващи уреди, ако щете Държавната агенция за технически контрол, тази, която трябва да проверява всички асансьори и проверява ли ги, колко ги проверява, дали ги проверява. Трябваше да има един електронен регистър, той не работи. Всеки асансьор уж има някой, който го поддържа. Ако погледнете в регистъра колко асансьори се поддържат, колко асансьори има в страната, половината асансьори, които ги има в страната, не са в регистъра. Има едни такива институции, които са много… и, недай си Боже, ако стане някъде авария с асансьори да има жертви, изведнъж се сетим, че има такава институция и тя какво е правила, но въпросът какво е правила трябва да се зададе преди да стане проблем. И някак си имаме едни такива неработещи контролни институции или полузаспали, които се сещаме за тях само като стане проблем, а то като стане проблем вече е късно. те обикновено звучат много скучно. Никой не иска да се занимава с това.

Водещ: Много хора не са чували даже, че има такива институции.

Асен Василев: Да, но са изключително важни. Знаете, покрай „Капитан Андреево“, като тръгнаха нещата там да се разплитат, се оказа, че една ключова институция - Агенцията за безопасност на храните, всъщност не контролира границата. Дала е на една частна лаборатория. Сега съдът пак взе решение да върне частната лаборатория. Подготвяме законодателни мерки, за да кажем, че на границата може да са само държавни оператори, да няма въобще частни оператори на държавната граница.

Водещ: Друг много интересен факт тук, в студио „Банкеръ“, не помня кой от гостите ни отбеляза, че всъщност БАБХ отсъства на железопътната ни граница на Свиленград и фактически това подпомага автомобилния трафик, което води до определени лобистки ползи. Странна работа - защо БАБХ не обслужва железопътния внос, който би могъл да бъде в огромни обеми или поне достатъчно големи обеми, а всичко се пренасочва да минава през сухопътната автомобилна граница? Интересен въпрос. Добре, сега кои са всъщност големите инфраструктурни намерения, които Вие очаквате да се случат - да започнат, да речем, от сегашната 2024 година и да продължат занапред, големите ниши?

Асен Василев: Няколко неща има, които се довършват. Видин Ботевград се строи много усилено и там даже, доколкото знам, в рамките на 2024 - началото 2025 г. трябва да е пусната голяма част от този път. Първи, втори, трети лот на магистрала „Хемус“, до Плевен, също е в много напреднала фаза и трябва също в скоро време да се довършат. Започна нещо много ключово като инфраструктура. Това е магистралата от Русе до Маказа. Русе-Бяла вече се пусна строителство, Бяла-Велико Търново е проектирано, сега се подготвя строителството, и оттам през Прохода на Републиката и надолу Кърджали-Маказа, север-юг коридор. Работим много активно с Европейската комисия, за да отблокираме последния участък на Струма-Кресненското дефиле и да се довърши другият север-юг коридор.  Имаме предвидени много сериозни средства, които две години вече не се използват в инвестиция в жп. Истината е, че страната може да бъде абсолютно преобразена, ако тръгне качествен железопътен транспорт. Тук става въпрос не само за дълги разстояния, примерно София - Пловдив, Пловдив - Бургас и така нататък. Северна България също. Там се строи също железопътен коридор, който е от Силистра до Свиленград, пак север-юг коридор в допълнение към този, който е изток-запад, който довършваме, но имаме вече участъци в Южна България основно, които поддържат 160 километра в час. Проблемът е, че нямаме железопътен състав, който да го поддържа. Това е едното. Другото, което е заложено и в Плана за възстановяване, са градските железници тип „наземно метро“ за по-големите райони извън София.

Водещ: Умря ли тази идея Ваша, говоря Ваша, не лично Ваша, на вашия кръг хора за този голям завод за батерии, който всъщност се вписва в някакъв по-дългосрочен възглед за българската енергетика? Нещо затихна тази идея.

Асен Василев: Имаме заявен интерес, подписан меморандум от Министерството на икономиката и индустрията, който е с една белгийска компания, с белгийския посланик дойдоха и т. н., която искат прави обща инвестиция от около 1 милиард и 200 милиона евро точно в такива производства с развойна дейност в Пловдив, рециклиране в Бургас и производствен завод в Стара Загора. Като там, на базата на това, което е позволено от Европа, държавата ще даде до максималната възможност европейска помощ, след като, разбира се, се случи инвестицията. Ако не се случи - държавата няма да даде нищо. Има друга инвестиция - тази, която е в автомобилния сектор, която министър Богданов каза. Тя също е свързана, доколкото знам, с електромобилност. Така че това не е някаква, как да кажа, научна фантастика, луда идея на правителството, но просто, ако човек чете малко повече и вижда накъде вървят пазарите и види, че в Европа трябва да се изградят няколко десетки фабрики от рода на тези на „Тесла“ за гигавата батерии и че вече се изграждат 6-7, тоест не е само на хартия планът и не е екзотика, да си кажем - добре е и при нас да има една от тия примерно 50, които се изградят в Европа. Няма да е лошо една да е в България.

Водещ: Да не Ви занимавам повече с енергетика, но Вие някъде споменахте или в подтекст се долови, че имате яснота за себе си, поне лично, горе-долу кои са потенциалните кандидат купувачи на „Лукойл“, на българския „Нефтохим Бургас“? Имате ли такава някаква, дори косвена информация, откъде могат да бъдат? Защото има сред определени експертни среди допускането, че „Лукойл“ може да бъде продаден на азиатски фирми, отново близки до Кремъл, да речем азербайджански или казахстански, което не би променило особено много зависимостите на българската енергетика от Изток.

Асен Василев: Две неща. Първото е, че тук трябва много сериозно да се произнесе Комисията за защита на конкуренцията дали „Лукойл“ в текущата му форма трябва бъде продаден, или, примерно, да се отдели бензиностанциите или вътрешният тръбопровод, продуктопроводът, от самата рафинерия. И другото нещо е, че, мисля, че има решение на парламента, че парламентът трябва да одобри сделката, така че ще е ясно кой е купувачът. Според мен е много важно това да е стратегически инвеститор, за да продължи да работи рафинерията. И другото, което е важно, е да е стратегически инвеститор, който да не е обвързан с, нека да кажем, политическо влияние.

Водещ: Сега политически да завършим, все пак Вие, освен министър на финансите, Вие сте едно от основните лица в „Продължаваме промяната“. Дразни по принцип определени среди прекаленото намесване на г-н Пеевски в управлението на държавата. Сега, Вие обяснихте, че е ясно, че без ДПС конституционната реформа не може да мине, но това е конституционната реформа, докато някои даже, къде шегаджийски, къде злобарски, изтъкват това, че едва ли не г-н Пеевски е нещо като говорител на правителството, а даже ако не и стратег на правителство.

Асен Василев: Вижте, конституционната реформа е едно на ръка. Трябва да се избере инспекторат на Висш съдебен съвет, трябва да се избере самия Висш съдебен съвет, Комисията за противодействие на корупцията, новата минава, мисля, че при 160 гласа, тоест там има доста решения, които минават през 160+ гласа и това е една от причините защо не. Последната година две последните четири пет години ние работим с институции с изтекли мандати.

Водещ: 17 на брой.

Асен Василев: Да. Това е едното. Тоест там трябва да се водят разговори с абсолютно всички политически партии. Второто нещо, което, според мен, също е изключително важно да се види и, което аз винаги съм казвал, е, че в крайна сметка това, което си говорихме в началото - за партитурата на оркестъра, но кои са целите, които са зададени и кои са резултатите, които се получават. Целите са Шенген, еврозона, повишаване на доходите, което ние казахме, че е изключително важно, усилени инвестиции, защото това е трайният начин да се повишат доходите, където държавата трябва да промени изцяло философията си към държавните помощи за бизнеса. Защото, ако на бизнеса му се вдигат разходите за труд, той трябва да бъде подпомогнат да може да си направи инвестиционната програма, за да може тези работници да защитят по-високите разходи за труд. Това, което говорихме за демографската политика, изсветляването на икономиката, малко по малко тези антикорупционни стъпки, които не са толкова бързи, колкото ни се иска, но горе-долу това е, което обществото може да понесе в момента, говоря политически, това е формата. Пробвахме 5 пъти, горе-долу резултатът, плюс-минус два-три процента, седи същия, което означава, че това е нивото на обществото в България в момента и това е процес на еволюция. Видяхме, пробвахме революция, но не стана. А в този процес на еволюция важното нещо, което трябва да се гледа в крайна сметка, е постигат ли се резултатите, или не се постигат.

Водещ: Все пак обществото има остра нужда и от справедливост.

Асен Василев: Има, но, за да има справедливост, това не е работа на парламента. Справедливост навсякъде в правовите държави не се дава от президента, от парламента или от някой баш баканин. Справедливост се дава от прокуратура и съд. Тоест тук въпросът е с какви стъпки и как вървим към работеща прокуратура и работещ съд. Защото докато нямаме работеща прокуратура и работещ съд, всяка друга справедливост тя е нетрайна и грешна.

Водещ: Той г-н Пеевски след санкциите, които му бяха наложени и от Държавния департамент, и от Форин офис на Великобритания, има ли право да оперира със свои банкови сметки?

Асен Василев: Не би следвало. И доколкото знам…

Водещ: Би следвало той да живее от заплатата си, която получава като депутат в парламента. Така излиза.

Асен Василев: От една страна, или, от друга страна, по някакъв друг начин, но това е въпрос към него, не към нас. Но, доколкото знам, няма банкови сметки банките, които да са отворили, или да има нарушение на санкциите.

Водещ: Добре, приключваме отново с политически въпрос. Не е много ясно какво ще стане в началото на март. Ясно е само, че г-н Денков ще се ротира с г-жа Габриел. Това дотук е ясното. Няма яснота доколко сегашните параметри на кабинета ще бъдат запазени, доколко са договорени тези неща. Но оттук, ако погледнем към края на годината, имате ли някакви уговорки какво пък ще се случи, когато изтече мандатът на г-жа Габриел?

Асен Василев: Не, и не мисля, че могат такива да бъдат направени все още, защото, нека да кажем така, ние започнахме с едно огромно недоверие и причина това правителство да бъде въобще заедно и да бъде гласувано бяха всички тези резултати, които трябва да се случат. Някои от тях се случват по-бързо, някои от тях се случват по-бавно, някои от тях се случват частично и в един момент, ротацията ще бъде такъв момент, тя вече е договорена, за да има хоризонт все пак от поне 18 месеца, защото за 9 месеца трудно, ще трябва да се направи една равносметка какво е свършено, да се създаде ясна програма какво трябва да бъде свършено, ако това ще продължава, и тази ясна програма да продължи да оправдава този тип управление.

Водещ: Това означава ли, че мандатът на г-жа Габриел не е в рамките на 9 месеца?

Асен Василев: Той е в рамките на 9 месеца.

Водещ: Тоест нещо ще трябва да се случи след изтичането му?

Асен Василев: При изтичането му или там преди изтичането на този мандат, както беше преди формирането на кабинета, ще трябва да се направи много стройна програма какво трябва да се случи, какво трябва да се свърши, как то ще бъде направено. И нека не забравяме, че следващата година е много ключова по няколко параметъра - едното е Шенген, където сме влезли, но частично и продължаваме да работим много активно, за да влезем напълно, защото за икономиката е важен Шенген, сухопътната граница, за бизнеса това е най-важното нещо.

Водещ: Сега, при този график се заговори, че март са морската и въздушната, а някъде края на 2024 г. или началото най-късно, което може би заедно с еврото...

Асен Василев:… което не е прецедент. Австрия така е приемана на части в Шенген. Другото нещо е еврозоната, където всички критерии вече са изпълнени. Остава само критерият за инфлацията неизпълнен. И третото нещо, което имаме - тази политика, която сме заложили за доходите, за инвестициите, реално да продължи да се случва и това, което наблюдаваме последните няколко месеца - от август месец насам, доходите да растат в пъти по-бързо от инфлацията да се запази, защото това задава нова икономическа посока на държавата. Оттам да си имаме всички регулатори, които трябва да бъдат попълнени с тези изтекли мандати. Всичко това са неща, които трябва да се случат и те може да се случат, може и да не се случат, може се случат по начин, който е, нека да кажа, силно компромисен, все едно не са се случили. И накрая, когато теглим равносметката какво е станало, ще се види дали има база да се продължи напред, или да не се продължи напред, от една страна, и, от втора страна, какви са следващите големи задачи, които си поставяме като общество и дали такава конфигурация може тези следващи големи задачи да ги реши.

Водещ: В интерес и на мисленето на избирателя е добре вие да предложите едни политически етапи за пълен мандат, пък докъдето стигне, да се знае - след 9 месеца г-жа Габриел, след още 9 месеца кой, какво следва, да се разграфи това време в съзнанието на гражданина, за да може да има някаква представа какви са плановете в политическия сектор.

Асен Василев: Аз мисля, че в момента ние минаваме през една доста бърза еволюция - и политическа, и икономическа в България и е добре преди да планираме прекалено дълго напред все пак да си дадем сметка и какво реално е постигнато и дали е реално постигнато. Защото може да правиш най-хубавите планове на света, но какво като си ги направил, ако се отклониш от пътя. Не че не трябва да имаме големи планове, част от нещата, за които ни осмиваха, примерно, петте моста на Дунав. Третият мост вече е подаден към Европейската комисия за одобрение. Това е втори мост при Русе. С румънското правителство работим много усилено. Ние отблокирахме удълбаването на Дунав и започнахме разговорите за другите мостове. Това е процес, който отнема време. Той не става от днес за утре, но имаме дългосрочна визия, че трябва да имат свързаност Север-Юг, защото това е важно за развитието на България и на региона въобще. Другото нещо, по което работим още от 2021 година, след това служебният кабинет малко поработи, донякъде добута, а сега продължаваме, е да можем да осигурим Кавала-Александруполис като пристанище за българския бизнес. Това също е много важен дългосрочен интерес, който гоним. Пълната ни интеграция в Европа е много важен процес, който гоним, така че да сме част от цялото това пространство. Енергийната независимост и диверсификация е много важна цел, която е поставена, защото всичко това са едни малки стъпки по пътя, така да се каже, които ни дават възможност да имаме по-конкурентен бизнес, оттам и по-добър стандарт и начин на живот. Същите цели трябва да бъдат зададени. Какво се случва в образованието? Там тръгнахме от една ниска база. Знаете, че имаше голям дефицит на учители, защото заплатите бяха много ниски дълги години, почти десетилетие, че и над 10 години. Това беше проблем. Сега вече нямаме дефицит на учители. Имаме 20 кандидати за едно място. Дотук добре. Те са добре заплатени - 125% от средната работна заплата.  Тук обаче идват тежките реформи, които отнемат десетилетия. Това е реформа в учебни планове и програми, която е свързана с новите умения, които децата трябва да имат. Защото едно дете, което сега влиза  в първи клас, то е на 7 години. Така това дете трябва да бъде на пазара на труда до 67 години. Значи, ако сега влиза в първи клас, 2023 година е влязъл септември месец, то трябва да може да си вади прехраната на пазара на труда, да работи, да създава добавена стойност до 2083 г. Тоест ние, това дете, което сега е в първи клас, трябва да му дадем такива умения, че то да е адекватно през 2083 г. И това нещо, като се сложи в перспектива и започнем да говорим как трябва да изглежда образованието, за да може едно дете, което сега тръгва, 2083 година, това означава някой, който сега е на пазара на труда, ние трябва да сме го подготвили 60-та година за това, което е сега, да може да работи. 60-та година няма компютри, нали говорим в общия смисъл на думата, за интернет въобще да не говорим и т. н. Ние не можем да му дадем специфичните умения, но трябва му дадем уменията за справяне в среда, за учене, за работа в група, за познание и ориентация в света, такива неща, които всъщност да подпомогнат да може един човек да бъде адекватен.

Водещ: С това ще се заеме вероятно г-н Денков от март насетне, като най-вероятен министър на образованието и вицепремиер. Благодаря ви! Пожелавам Ви успешна година!

Асен Василев: Благодаря Ви и аз!

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация