10.07.2020 г.

Бойко Борисов: Искам да благодаря на Митко Радев, на Влади Горанов, на Катя, на всички колеги, които работиха толкова много в тази враждебна среда не в Европа, в България. Но ще говоря накрая аз. Горанов, ти ли първи или Радев? Радев. Дай гуверньора.

Димитър Радев: Предполагам, че всички знаете новината. България е вече член на банковия съюз. Българският лев е част от европейския валутен механизъм. Решението беше взето днес. Това е исторически акт, който ще има голямо значение за бъдещето на България. Това е акт, който трябва да ни обединява, знам, че това няма да стане днес, но съм убеден, че рано или късно ще се получи. Това е исторически акт, тъй като той дава на България тежест на този етап във финансовата сфера, на по-късен етап и в останалите сфери, каквато тя никога не е имала при решаването на европейските дела. Тази тежест надхвърля както размера на нашата икономика, така и размера на нашата територия. Мисля, че с тези няколко думи ви давам идея как се чувстваме всички, специално хората в БНБ, които положиха огромни усилия в този процес. Разбира се, той нямаше да бъде завършен, ако не беше подкрепен с важни политически актове. И аз използвам повода, независимо от конюнктурата – политическа, икономическа, социална, да подчертая този принос. Имаше два или три критични момента в целия процес, който започна 2018 г., в които трябваше да се взимат важни политически решения и като свидетел на тези решения трябва да ви кажа, че премиерът беше на висотата на историческите изисквания.

Бойко Борисов: Аз ти благодаря за това, което направихте там. Горанов.

Владислав Горанов: Да се поздравим без излишен исторически патос. Можем да оценим днешното решение на нашите европейски партньори за установяването на тясно сътрудничество по отношение на банковия съюз и присъединяването на българския лев към валутнокурсовия механизъм, по-известен като ERM II, като стъпка, съпоставима или решение, съпоставимо с няколкото исторически в прехода решения, свързани с по-голямата интеграция в евроатлантическото семейство, членството ни в НАТО и в ЕС. Разбира се, това е само началото. Защото следващата логична стъпка е присъединяването към еврото, което, разбира се, ще настъпи тогава, когато успеем да се справим с всички предизвикателства, които са пред нас. Но пътят, който извървяхме... В тази зала през 2018 г., в началото на нашето председателство, заявихме политическото намерение да се движим в тази посока и политическата подкрепа и многото работа, която свършихме, ни дава надежда да вярваме, че сме в правилна посока.

Разбира се, интеграцията на страната ни в еврозоната свързва икономиките на участващите държави-членки по един начин, който дава не само икономически предимства. Това е и цивилизационен избор, защото България на практика след присъединяването към еврозоната ще участва в може би втората, не знаем след време коя ще бъде по размер, резервна валута в света. Тоест ние свързваме кръвоносната система на нашата икономика с едно от най-силните икономически формирования в света, което на фона на една малка България е задължително условие за успехите на нашето общество в бъдеще.

Разбира се, участието в ERM и впоследствие в еврозоната изисква постоянни усилия от наша страна, които се свеждат до това да правим реформи, които ни издигат на все по-високо на икономическо развитие и по-голяма конвергенция с центъра на ЕС, с богатите държави от ЕС. Но точно днес бих искал да, разбира се, има и емоции в цялото това представяне, да заявя, че когато българските институции и българското общество се обедини около определена цел, то може да бъде успешно.

Искам да благодаря на екипа на централната банка, на екипа на Министерството на финансите, който работи много, на политически партии, които подкрепяха решенията в българския парламент, които беше необходимо да се вземат, за да може да променим може би над 15 закона, за да постигнем съответствие на нашето законодателство с изискванията на процедурата и на ERM II. Вярвам, че участието в банковия съюз и впоследствие присъединяването към еврозоната ще доведат до такова икономическо развитие, което сме забелязали при останалите държави, които участват в тези механизми. В съвременния глобален свят ЕС трябва да бъде все по-обединен и това, че получихме днес късния следобед доверието на останалите държави-членки на еврозоната, които са създали обща кръвоносна система между техните икономики, ни карат да се чувстваме оптимисти, че имаме шанс в следващите десетилетия да постигнем едно икономическо развитие за българските граждани, което те заслужават.

Бойко Борисов: Вижте как звучи – финансовите министри на държавите членки на еврозоната. Не на мутри или не на мафията. На най-белите страни в света. Президентът на ЕЦБ. Голямо благодаря на Кристин Лагард за това, което направи, и на нейните заместници. Час след нас влезе и Хърватия. Дания, България и Хърватия. Управителите на централните банки решиха единодушно да включат българския лев във валутен механизъм. В процеса на вземане на това решение бе включена и ЕК. Валдес да не се сърди, сега ще се обадя да му..., чакаше ме на телефона вицепрезидентът на Комисията. Голямо благодаря на това момче. Бивш мой колега, премиер. На комисаря Вестагер, която имаме уговорка с нея след влизането на България да ни дойде на гости. Изключителна подкрепа. Един комисар, който мисля, че три мандата е еврокомисар. Много суров човек. Но много голяма подкрепа за България. Разбира се, на Урсула фон дер Лайен, която направи всичко, което пое като ангажимент. Разбира се, Министерството на финансите, на външните работи, на икономиката. Имаме прекрасен гуверньор, г-н Радев. Прекрасен екип, за което също Ви благодаря.

Не мога да пропусна канцлера Меркел и президента Макрон, които 2018 г. или кога беше седяхме след, по време на председателството, след вечерята, която дадохме на целия Европейски съвет и за разлика от всички други съвети, в България бяха всички – тримата големи и всички президенти, премиери и канцлери. Никой не си изпрати заместника. Времето, когато канцлерът на Германия, президентът на Франция и премиерът на Великобритания се разхождаха из София. Искам много да им благодаря. Разбира се, и на колегата Шарл Мишел, и на Доналд Туск, тогава, при който започнахме. Но тогава, когато след вечерята седнахме с финансовия министър и тях двамата и разговаряхме, действително те ме попитаха – кое ми е най-големият приоритет, Механизмът, Шенген или еврозоната. Аз казах – еврозоната. Защо? Защото, когато си член на банковия съюз, където са всичките бели държави, и банковата ни система е под пълен мониторинг, повече никой не може да казва – теглих кешове и ги разнасях напред-назад. Няма как. Повече няма кой да прави финансови измами, защото всичко светва там при централната банка. Няма страшно и за българските банки, защото мощният ЕС стои зад тях. Защото всички работят по правилата вече, които са на белите държави. Сиреч, ние посоката я знаехме. Вече сме там. На всички, които подкрепиха България и се надявам и нашите съседи – Румъния, скоро също да са там. Това е много важно – България и Румъния сме изключително близки.

И в същото време не се радвам. Криво ми е. На тази дата с нашия президент трябваше да сме заедно. Това е нещо за десетилетия напред. Само след няколко месеца, по-малко от година ще има избори. Нито аз ще съм, нито той, или каквото каже народа, това ще бъде. Но днеска трябваше да сме заедно. Народът трябва да е заедно, трябва да знае. Цяла Европа в момента гърми, че българската банкова система, българските финанси са там при белите държави. А ние цял ден се мъчим да покажем кой колко някого мрази. Нали пише „Съединението прави силата“. Вместо отвън тези, които подкрепят нас, други подкрепят Радев, не да ги броим колко са. Сега да се прегърнат, да се радват, да играят хоро, ръченица, каквото искат, с маски, с маски. Да ни е кеф. Свършили сме огромна работа, българите са я свършили. А ние цял ден отбиваме атаките на нашите българи, които по всякакъв начин искаха да попречат на това, което е хубаво за народа.

Имам и един бас с колегата Веско Дремджиев, ваш колега, въпреки че е много голям опозиционер, се уважаваме. Той не вярваше, че България ще стигне до тук. Изобщо не вярваше. Ама стана. Надявам се да ми се обади и да ме поздрави и той.

Десетки хора са се наредили от Европа сега да ни поздравят. Действително това е много важен за финансите и икономиката, за инвеститорите. Това е гарантиран курс на лева, който обещахме пред парламента – 1,95583. Фиксиран. При тези условия. Пък ние се съгласихме да работим в тази посока. Дали не може да проявим малко мъдрост? Защото, вижте, майка ми е учителка, баща ми е пожарникар, инженер съм, доктор на науките съм. Създали ме малко по-силен физически. Как ще си позволи някой да ме обиди така? Как, на базата на какво? На ордените ми от целите Балкани, медали, най-високи правителствени отличия, на това, което днес сме свършили, на полицейските… Защо? Боли ме от това. Ами, нима ние нямаме епитети.

Моето предложение към, включително и опозицията – да се хванем да работим. Митингите да са в заводите и фабриките. Да работим денонощно. Такава криза се задава, толкова тежки времена се задават. Нали виждате, че прокуратурата всеки ден навестява някое наше министерство. Ще дойде време, няма да иска кой да стане, като в Румъния – нито премиер, нито министър. Нека оставим съдиите, прокурорите да си вършат работата, да не им даваме оценка. Аз не им се и бъркам в работата. Но да не им даваме оценка. Аршинът за всички е еднакъв, а политическата класа, това, което направихме днес, да направим и утре с механизма и когато ние сме единни, когато не си правим в ЕП и в Европа ние мръсотии един на друг, България ще дръпне напред.

Ще е трудно края на тази година, началото на другата, но се надяваме, така поне казват големите финансови експерти, да минат тези месеци и от другата година да започнем отново да качваме ръста на икономиката.

Истински съм за съединението, че прави силата, истински. И го вярвам. И истински щях да бъда щастлив, освен гуверньорът, да седеше и президентът на масата. Това е наш успех, български успех. И да го разнасяме по света. Всички ще го напишат всички, всички медии в света. Всички финансови институции, сега като затворят пазарите, ще го четат. Да се радваме заедно с хърватите. Макар че нали след нас. Ще го чуя.

Хората се радват, за нас се радват, а ние не се радваме. Плашим се с протести. Ето го, отвън има ли хора? Вместо да работят, ще ги изкарваме всяка вечер. Това ли е успешна държава? Посланиците какви доклади пишат, според вас? Стабилна държава – елате да инвестирате в България. Точно обратното пишат – не се знае какво ще стане, пишат. Защо? Кое налага? Малко ли власт има президентът? Малко ли власт има парламентът? Ние, ако щете.

Има избори, народът ще ни подреди пак. Бил съм и опозиция, и управляващ. Дори май да си опозиция в следващото време ще е по-хубаво, доста по-хубаво. Ще изляза да им кажа две думи, но не се радвам истински за един безспорен успех за хора, свършили, включително и аз. Защото не сме заедно. Разделена държава. Изправени пред граждански протести, на етнически протести. Не е моята държава, която искам да виждам – просперираща, силна, единна, яка държава. Това искам да видя. И ако аз съм причината, ходил съм си два пъти. Просперитетът на държавата ми е важен. Считате ли, че има нещо приятно, и с това завършвам, да си премиер днес, включително и на президента не му завиждам, и неговата не е лесна... Това ли е животът, който искаме, ние, политиците? Да се плашим всеки ден със затвор. Това ли? В края на краищата това ни е професията. Всеки от нас мисли, че прави нещо добро за народа си. Това мога да кажа.

Репортер: Може ли да попитаме, г-н Борисов? Ако ERM го считате за най-голямото си постижение за момента, дали не изпитвате, така ще перифразирам г-н Горанов историческо разочарование, че Радев стана президент, а нямахте вие президент?

Бойко Борисов: … днес героят е Радев, но Митко Радев, гуверньорът, и финансовият министър Горанов.

Репортер: Съжалявате ли, че нямате президент Вие?

Бойко Борисов: Подавам ръка на президента, на всички. Истински ще съм щастлив ей сега да отидат и да се прегърнат протестиращите, българите да се прегърнат и да тръгнем заедно още по-силни напред и обединени. Това е голямата работа. А кой какви епитети... Знаете ли колко, понеже пак давам за пример Камен Донев, дано не ми се разсърди, но има хора толкова красноречиви, такива епитети знаят, такива думи могат да насложат, че … Но политическата класа трябва да има отговорности. И отговорности какво ще става и утре, след пет месеца. Като искаш да управляваш – с кой, как, по какъв начин ще го направиш. Аз благодаря и на Каракачанов, видях го, че е тук, на колегата Каракачанов, на Обединените патриоти и на всички партии, които пък в определени периоди или пък за определени решения са ни подкрепяли и ни подкрепиха, включително и за това решение. Така че дано се вразумим. Аз съм готов да го направя и го правя. И пестя думите си, както виждате. Днес реагирах, защото капанът беше виден. И, между другото, отстраняването на ръководителя на НСО показа, че съм бил абсолютно прав.

Репортер: Не ми отговорихте, съжалявате ли, че нямате президент..

Репортер: Г-н премиер, моля ви се, имаме въпроси.

Бойко Борисов: Моля?

Репортер: Имам няколко въпроса.

Репортер: Ами, да. Всички имаме.

Бойко Борисов: И утре е ден, и вдругиден е ден. Оставам на вас всеки да интерпретира. Благодаря ви.

Видео