БНР, предаването "Преди всички", 28 юли 2006 г.

Водещ: В "Преди всички" преминаваме в темите на деня. Брюксел е недоволен от плана на страната ни за финансиране от еврофондовете. Има ли реална опасност България да не може да усвои голяма част от средствата по фондовете на Евросъюза, каквито информации се появиха в пресата, с тези въпроси ще започнем разговора с финансовия министър Пламен Орешарски, който днес пък ще открие кръгла маса, посветена на структурните фондове, възможностите и предизвикателствата пред тях. В студиото е репортерката Катя Тодорова. Добро утро!
Репортер: Добро утро от нас, г-н Орешарски!
Пламен Орешарски: Добро утро!
Репортер: Предстои днес от вас и от екипа ви да научим последните решения, касаещи усвояването на средствата от еврофондовете, но разбира се за нас е важно преди това да изясним в този разговор истина ли е, че Европейската комисия ви е върнала неофициално за пренаписване стратегическия документ, в който са описани приоритетите за финансиране?
Пламен Орешарски: Случаят, който се коментира от няколко дни за пореден път показва, че ние сме майстори сами да си създаваме проблеми, а Европейската комисия е върнала доклад, който е изпратен за съгласуване. Аз бих се притеснил, ако не ни го върне. Нали тя е направила коментари, някои от които препоръчителни, някои критични. Има и позитивни оценки на един работен вариант на референтната рамка, чийто срок за представяне официално е октомври. Ако не бяхме го съгласували и бяхме го изпратили октомври, щеше да бъде доста по-неприятен сценарий, ако тогава имаше коментари. Сега те са по скоро много полезни преди окончателното представяне на програмните документи, Националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми.
Репортер: Понеже казахте, че сме майстори сами да си създаваме проблеми - искам да ви питам още нещо. Има ли напрежение в екипа ви заради този документ? Веднъж казвахте, че най-важен е отбора. Какво се случва в този ваш отбор?
Пламен Орешарски: В отбора ми, няма напрежение. Нито има напрежение между нашето министерство и останалите секторни министерства, защото най-важен е крайният ефект - страната да усвоява средствата, а не отделни сектори. В този смисъл важно е отделните министерства, които ръководят оперативни програми, също да повишат капацитета си. Министерство на финансите като координираща институция играе особено важна роля в този процес. Но крайният успех ще дойде от добрите действия на всички звена.
Репортер: Защо е толкова сложно да се определят приоритетите по европейските пари? Сблъсък на интереси ли се получава? Чувствате ли политически натиск или е липса на координация и човешки ресурси? Къде се доближаваме до реалността?
Пламен Орешарски: Ние струва ми се, че имаме доста прилично дефинирани приоритети. Въпросът е в следното - последната година, а преди това също са правени многобройни дебати с представителите на бизнеса, на гражданското общество и правителствения сектор, усещайки сигналите от общественото мнение за максимално, ако ми позволите да използвам израза, разтваряне на чадъра и осигуряване на достъп на възможно най-широк кръг сектори до Брюкселските фондове, ние се постарахме действително да облечем в приоритети доста цели, подцели, задачи, а това е дискусионно. Не се приема еднозначно от Брюксел и всъщност това е част от коментарите, които направи Брюксел, че трябва малко по-ясно да се концентрираме в определени сектори. Ние обаче ще продължим да отстояваме позицията, че максимално широк кръг трябва да има достъп, но ще се вслушаме в препоръките, така че ще се опитаме да концентрираме по-ясно целите, но да ги запазим, да запазим достъпа на различни сектори във фондовете.
Репортер: А има ли опасност, г-н Орешарски, ако не си подредим достатъчно навреме и добре приоритетите, не направим добри проекти, не докажем, че ги контролираме добре - това да се обърне в пречка и да бъде записано в окончателния решаващ доклад на Еврокомисията?
Пламен Орешарски: Няма такава опасност според мен. Не бих могъл на 100% да се ангажирам, но ми се струва, че последното посещение на комисар Хюбнер, което между другото остана незабелязано от българската общественост, показа много ясна индикация за напредъка, който е постигнала страната. В крайна сметка мнението на комисар Хюбнер, и на още няколко комисари, които имат отношение към фондовете, ще се окаже решаващо. Аз се надявам, че в есенния доклад коментарите относно капацитета на страната за усвояване на фондовете ще бъдат доста по-позитивни в сравнение с последните доклади. Вижте, това е една тема, по която ние сме изостанали в последните седем-осем години. И правим всичко възможно да наваксаме и да преодолеем някои от недостатъците, ясно посочени още в октомврийския доклад - недостатъчен капацитет на отделните звена, които се занимават с управление на преприсъединителните инструменти, до толкова до колкото същите тези звена ще бъдат в основата на усвояване в структурните фондове.
Репортер: Смятате ли обаче и премиерът Станишев го каза, че може да се окажат точни прогнозите, че в началото на членството няма да усвояваме добре еврофондовете? От къде идва тази прогноза?
Пламен Орешарски: В някаква степен това е обективно, тъй като проектния период е седемгодишен - разделен на две, първите три години и следващите четири години. Вие самите, ако участвате в реализирането на един по голям проект, сами разбирате, че първата година е повече подготвителна, проектна, провеждат се търгове, конкурси и аз не съм голям оптимист, че през първата година ще успеем да усвоим голяма част от фондовете, но пак повтарям достъпът ни за тези фондове е за повече от едногодишен период. Впрочем това показва практиката на първите 10 страни. За пример по кохезионния фонд, където са големите инфраструктурни проекти в транспорта и околната среда, повечето от десетте страни имат усвояване нула за първата година.
Водещ: А вашата прогноза на нас каква е?
Пламен Орешарски: Аз съм оптимист. Не само и не толкова за кохезионния фонд, колкото цялостно, че ние ще постигнем поне средните равнища, нашата задача е по-висока, но ориентир са ни поне средните равнища на първите 10 страни.
Водещ: А как, министър Орешарски, ще бъде преодоляна неподготвеността и на неправителствените организации, и на бизнеса, защото това показа едно проучване на Програмата на ООН за развитие, че има силно желание и съвсем малка готовност от тези, които би трябвало да се възползват от структурните фондове на Евросъюза.
Пламен Орешарски: Днешният семинар, за който споменахте, е една малка стъпка в тази посока. А следващите шест месеца до Нова година, ние предвиждаме серия от разяснителни кампании, а на първия етап с повече информационен характер, на втория - есента с много повече конкретна информация, в това число със запознаване с конкретните условия за кандидатстване по европрограмите, с процедурите. Така че да можем да влезем в новата година с много повече познания, не само на централната администрация, защото това не е достатъчно за усвояване на фондовете. Усвояването на фондовете ще зависи от усилията на цялото ни общество, не на шепа чиновници в централните ведомства.
Водещ: Очевидно трябва много повече информация на всички нива, на всички хора, не само на чиновниците. Г-н Орешарски, не зная дали ще почивате това лято, обаче искам да ви питам, пари ли ви под краката заради очаквания Европейски доклад заради бюджета? Във вашата сфера имате ли притеснения?
Пламен Орешарски: Притеснения винаги има, а да пали под краката е доста силен израз. Когато човек се подготви добре, очаква и тестовете с известно спокойствие. Аз съм оптимист, както подчертах за доклада, тъй като последните месеци наистина имаме доста голям напредък. И в същото време остава и нотка притеснение, тъй като винаги има сфери, които са малко по-критични.
Водещ: Къде са вашите притеснения?
Пламен Орешарски: Вече споменахме за административния капацитет, но подчертавам, когато говорим за административния капацитет, говорим не само и единствено за централните звена. Говорим за всички участници, всички от така наречените потенциални бенефициенти.
Водещ: Ще ми позволите още един въпрос, един цицат по министъра на културата Стефан Данаилов, който каза, че сте голяма скръндза, обаче той ви разбира. Такъв ли ще бъдете спрямо предстоящия бюджет, питам ви заради очаквания интерес към пенсии, данъци, заплати и заради последния извод на "Евробарометър", че българите са все по-недоволни, обаче вярват в Европейския съюз?
Пламен Орешарски: Изказването на министър Данаилов може да се интерпретира и като комплимент, особено втората му част. Щом секторните министри започнат да разбират финансовия министър, това е добър индикатор за работа в тим. Мисля, че следващата година ще бъде също трудна, както последните няколко. Сигурно малко по-трудна заради европредизвикателството и необходимостта да поемем по-големи разходи в сравнение с последните години, свързана и с вноската в Европейския съюз, свързана и с необходимостта да осигурим съфинансиране на европейските фондове. Сумите никак не са малки за нашата мащабност, но ще продължим да отстояваме и макроикономическата стабилност и фискалната устойчивост. Ако това наричате "скръндза" - да, ще продължим тази политика, в същото време ще отделим малко по-голям акцент на социалната политика. Ще се постараем нарастването на доходите следващата година да бъде малко по-високо, от колкото беше тази година. И ако всичко върви нормално, следващите няколко години ще правим последователни стъпки в тази насока.
Водещ: Имате ли вече точни разчети, колко ще се увеличат доходите, защото хората се притесняват, че в първата година след еврочленството ще настъпи увеличение на цените, пък доходите няма да помръднат особено много?
Пламен Орешарски: Аз все пак искам да успокоя съгражданите, че не очакваме драматични изменения в ценовите равнища. Даже при една реалистична прогноза показва, че едва ли бихме могли да очакваме по-сериозен инфлационен натиск. Що се касае за доходите, нека да ги коментираме септември месец, когато сме по-готови с разчетите. В момента сме в процес на координиране с другите министерства. Все пак има прекалено много цифри в проектобюджета, които трябва да се балансират.
Водещ: Но можем поне да измъкнем от вас изречението, че ще има увеличение на доходите, така ли е?
Пламен Орешарски: Естествено. Вече го споменах. И при това мога да се ангажирам, че равнището на увеличение ще бъде малко по-високо от тази година.
Водещ: Добре. А вече имате ли разчет каква ще бъде точната сума на нашата евровноска?
Пламен Орешарски: Евровноската, съгласно прогнозните данни, ще надвиши 600 милиона лева, около 625 милиона лева, което е близо 1.2 от Брутния вътрешен продукт. И както подчертах, това е сериозно предизвикателство пред разходната част на бюджета.
Водещ: Така е. Очакваме един съвсем различен бюджет, защото ще е първият след влизането ни в Европейския съюз. Надявам се, че наистина ще бъдат нещата по-различни след тази дата.
Репортер: Но до колкото разбрахме, министър Орешарски е оптимист в тази посока. Благодаря ви за участието в Преди всички днес. Пламен Орешарски, министър на финансите.