23.10.2022 г.

Водещ: Следващият ни гост е министърът на финансите Росица Велкова. Добър ден, госпожо Велкова.

Росица Велкова: Здравейте.

Водещ: Това е едно от малкото интервюта, които давате. През тази седмица оповестихте, че имате три варианта за бюджет, които можете да внесете в Народното събрание. Спекулациите по тази тема вече започнаха. Политиците вече започват да употребяват процентите и числата, които Министерството на финансите представи пред обществото като възможности за параметри на следващия бюджет. Кажете какъв бюджет ще внесете в парламента? Казахте, че можете да внесете бюджет, който е с 6,6 дефицит, бюджет, който предлага автоматично удължаване на сегашния бюджет или бюджет, който да редуцира някои от мерките, приети от предишното правителство през тази година, но за това ви трябва парламент. На кой вариант ще се спрете в крайна сметка?

Росица Велкова: Наистина, ние като служебно правителство сме разработили три варианта на проект на бюджет. Този, който в момента съгласуваме с министерствата и ведомствата, ще гласуваме и с Националния съвет за тристранно сътрудничество, е във варианта на дефицит от 6,6%. Този дефицит се формира при запазване на абсолютно всички действащи политики, действащи нормативни актове и действащото законодателство, без абсолютно никаква промяна, както в приходната част в политиките, така и в разходната част. Това е дефицитът, който се получава при тези условия. Работим без промяна в политиките, тъй като ние сме служебно правителство. Ние нямаме парламентарно мнозинство, нас не са ни избрали хората, за да може ние да провеждаме каквито и да е политики. Вторият вариант, който сме разработили, но който не считаме, че е редно да бъде внесен, то е с дефицит, който е в рамките на Маастрихтските критерии на 3% дефицит. Но този вариант на Закона за държавния бюджет налага ограничаване на значителен размер от разходите и от политиките, които са действащи към момента в разходната част на бюджета, както и промяна в някои от приходните политики, визирам намалените ставки за ДДС - не говоря за цялостна промяна на данъчната политика. Третият вариант, който, може би, е най-подходящ, ако няма редовно правителство – това е така нареченият удължителен закон или запазване на определени разпоредби от 2022 година, които да продължат да действат през 2023 година. И този вариант с разпоредбите, които действат в Закона за публичните финанси, дават едно спокойствие и вариант да се работи при относително, пак при запазените действащи политики. Този вариант беше приложен за първи път през настоящата година. Както знаете, в първите три месеца на 2022 година бяхме с подобен закон, независимо че беше редовно правителство, тъй като нямаше време редовното правителство да си разработи проектобюджета спрямо управленската програма или коалиционното споразумение в конкретния случай.

Водещ: Защо 6,6% дефицит, госпожо Велкова, предвиждате за следващата година? Преди малко тук беше академик Николай Денков от „Продължаваме промяната“, който казва, че Ви познава, има уважение към Вас, но Вие имате консервативен подход към, казвате, че не променяте приходите за следващата година и управляващите от ГЕРБ веднага казаха, управляващите – грешка на езика, хората, които спечелиха изборите от ГЕРБ автоматично казаха - ето до това ни доведе предишното управление, за следващата година дефицитът ще бъде 6,6%.

Росица Велкова: По принцип Министерството на финансите е консервативна институция. Винаги следва консервативния подход, но в случая не считам, че нашата прогноза е изключително консервативна, тъй като, ако се види макро прогнозата на Българската народна банка, тя е много по-консервативна от това, което залага Министерството на финансите. Българската народна банка с залага за 2023 година ръст на брутния вътрешен продукт от 0,1%, докато Министерството на финансите залага 1,6% ръст на брутния вътрешен продукт. Българската народна банка залага също и малко по- висока инфлация, отколкото залага Министерството на финансите. Министерството на финансите, когато разработи макроикономическата прогноза за растежа на БВП се съобрази с прогнози, разработени от 14 институции, от които три български, останалите са международни институции и прогнозите на тези 14 институции за растежа на БВП са между 1,6 и 3,9%, извинявам се, между 0,1 и 3,8% и средната стойност е 2,3%. Ние залагаме на 1,6%, БНБ отива на 0,1%. Не считам, че сме изключително консервативни при разработване на макропрогнозата.

Водещ: Вие изхождате от презумпцията, че ще има рецесия в партньорите на България, че износът ще намалее, нали така? Четох средносрочната прогноза. Че проблемът с енергийните цени ще продължи и че инфлацията, макар че ще затихва, все още ще бъде висока. Изобщо не особено добри прогнози, нали така, а не особено оптимистична ситуация?

Росица Велкова: Да, такава е нашата прогноза. И, както казах, на БНБ прогнозата е в още по-песимистичен вариант от нашата прогноза. Другото, от което ние изхождаме – в приходната част на бюджета, тъй като, както казах, ние работим при запазващи политики, които действат, ние запазваме намалените ставки на ДДС за периода, за който законодателят го е решил, основно решението на законодателя е до 1 юли 2023 година. Имаме сериозни ръстове в разходите, които произтичат от действащи политики, тъй като разходите за персонал се увеличават с 1,9 млрд. лв. Разходите за пенсии се увеличават с 3,7 млрд. лв. Социално осигурителните и здравно осигурителните плащания, в това число и пенсиите, ръстът е 4,9 млрд. лв. Това е само по действащите политики. Освен това, през 2022 г. ние ще получим през декември месец 2, 6 млрд.лв по Плана за възстановяване и устойчивост, но разходът, който ще бъде извършен през 2022 година, са не повече от 100 милиона лева, което означава, че през 2023 година ние трябва да наваксаме с инвестиционните разходи по Плана за възстановяване и устойчивост и те да бъдат извършени. В противен случай няма да можем да постигнем резултатите, за да получим следващите плащания по Плана за възстановяване и устойчивост. Така че има ръст и в капиталовите разходи.

Водещ: Тъкмо това щях Ви попитам, че капиталовите разходи… защо капиталовите разходи в бюджета за тази година са близо 8 милиарда - от тях са усвоени около половината, даже май няма и толкова, а за следващата година залагате цели 11 милиарда?

Росица Велкова: В капиталовите разходи за тази година те са 8,4 млрд. лв., а в очакваното изпълнение, с което очакваме да приключим тази година с 1 милиард икономия в капиталовите разходи.

Водещ: Само с 1 милиард?

Росица Велкова: Само един милиард, което идва от Плана за възстановяване и устойчивост, инвестиции, които ще се пренесат в следващата година. Но следва да се има предвид, че при актуализацията с този 1,6 млрд.лв, който допълнително завишихме първото плащане по ПВУ, са насочени към други разходи, което си е абсолютно допустимо, които не са свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. За това само 1 милиард ще имаме икономия в капиталовите разходи, тоест по Плана за възстановяване и устойчивост през тази година няма да има разходи повече от 100 милиона лева и всичко се пренася в следващата година.

Водещ: И това е причината капиталовите разходи да бъдат завишени догодина за бюджета за догодина?

Росица Велкова: Да.

Водещ: Госпожо Велкова, какво казвате на обществото и на политиците, че няма пари в държавата за политиките, които са приети, че не бива да харчат повече или какво?

Росица Велкова: Че трябва да се направят ограничения в разходите, защото цяла Европа в момента затяга фискалната дисциплина, което е нормално, защото при вдигане на лихвите, които прави непрекъснато Европейската централна банка и ФЕД, при инвеститорите, които много ограничено предоставят дълг на държавите, дори една Германия не можа да набере обема дълг, който беше очаквала да набере от международните пазари. Това означава, че масово страните в еврозоната намаляват дефицитите си в прогнозата за следващата година и правят консолидация, а България естествено трябва също да премина към консолидация, да ограничи разходите, да стабилизира приходната част на бюджета, защото просто в един даден момент може да остане без ликвидност.

Водещ: Защо предвиждате 16 млрд. лева дълг да бъде изтеглен следващата година? За какво се налага това?

Росица Велкова: При условие, че бюджетът по действащите политики се формира на дефицит от 6,6% от брутния вътрешен продукт, което представлява около 11 милиарда лева дефицит, имаме и 3 милиарда лева рефинансиране на стар дълг и би следвало да осигуряваме ликвидност за поддръжка на фискалния резерв. Около 16 милиарда лева излиза необходимостта от нов дълг, при условие, че имаме такъв дефицит, ако дефицитът бъде намален и бъде приведен в прилични размери, тогава естествено и дългът е сключен с дефицита. Значи тегли са дълг, за да се финансира дефицита и стари плащания по стари дългове и поддържане на фискалния…

Водещ: Бившият министър на финансите, а сега просто депутат от „Продължаваме промяната” Асен Василев каза, че ситуацията въобще не е толкова лоша, че сега, към септември, ако не се лъжа, говореше той, имаме около милиард излишък, че във фискалния резерв има над 10 млрд,лв., да Ви кажа честно точната сума ми се губи. Въобще ситуацията никак не изглежда толкова притеснителна. Наистина ли е така? И ако да, защо биете камбаната?

Росица Велкова: За 2022 година към момента не е толкова притеснителна ситуацията. Зависи от гледната точка. Ние наистина имаме около милиард лева излишък към края на септември месец. Към края на октомври очакваме балансирано салдо или лек дефицит. Но традиционно в България през ноември и през декември се формират значителни по размер дефицити, защото започват да се разплащат капиталовите разходи, които, тъй като строителния сезон приключва към септември месец и започва разплащане на капиталови разходи, започват да се разплащат дейности, които са извършвани текущо през годината. Тъй като вие знаете, че имахме актуализация от 1 юли, част от дейностите стартираха някъде през август месец, масово разплащанията ще са през ноември и декември. Мога да ви дам като пример миналата година, миналата година ние сме на излишък до ноември включително в бюджета и в декември има положително салдо, и в декември завършваме с 3,7 млрд.лв. дефицит. Това ще се случи и тази година, тъй като Законът за бюджета, заедно с актуализирания Закон за бюджета е приет на дефицит. Няма как да продължаваме да поддържаме положително салдо, тъй като имаме разходи, които трябва да се случат до края на годината и са предвидени в закона.

Водещ: А дали не може Министерството и експертите във Вашето министерство да са сбъркали, госпожо Велкова, и да се получи така, както стана ясно, че се е получило, след като НСИ преди по-малко от месец преизчисли и излезе с преизчислението на… да кажем на растежа за 2021 г. и го завиши от 4,2, ако не се лъжа, на 7,6. Нали така беше? Растеж на брутния вътрешен продукт, Тоест в един момент да се окаже, че Министерството е очаквало и залага едно, и отчитало едно, а всъщност нещата изглеждат по малко по-различен начин?

Росица Велкова: Значи в отчета няма как да се допусне грешка. В прогнозите би могло да има волатилност, промяна на прогнозите, но те, затова са прогнози, но не би следвало да има съществени отклонения от това, което ние очакваме да завършим 2022 г. Към момента - с 5,4% дефицит на начислена основа и 3,4% дефицит на касова основа.

Водещ: Има ли пари в бюджета? Ще има ли пари, госпожо Велкова, за това, което искат и синдикати, и лекари, и медицински сестри? Всъщност те искат по малко по-различна линия, но, да кажем, синдикатите увеличение на доходите, увеличение на минималната работна заплата, подпомагане на тези хора, които ще бъдат в крайна нужда през предстоящата тежка зима. Има ли пари за това в бюджета?

Росица Велкова: По принцип моето експертно мнение е, че подпомагане трябва да се прави на най-уязвимите групи от населението. Абсолютно таргетирано тези хора, които са с изключително минимални доходи, а оттук нататък увеличение на заплатите на бюджетната сфера, за което се поставя искане от синдикатите това едва ли може държавата да си го позволи. Още повече, че разходите за персонал в бюджетната сфера са нараснали изпреварващо спрямо предкризисната 2019 г. и в проекта, който е за 2023 година, разходите за персонал в бюджетната сфера нарастват с 61,1%, докато средната месечна брутна работна заплата нараства с 51%, което означава, че ако ние продължаваме да увеличаваме разходите за персонал, при това състояние на бюджета, ние трябва да увеличим дълга и дефицита.

Водещ: Сигурно няма да са много щастливи синдикатите от тоя отговор.

Росица Велкова: Същото е и за пенсиите. Ние пенсиите в момента сме ги заложили по действащото законодателство с 12% индексация от 1 юли, защото такова е швейцарското правило. Но в 2019 г., ви давам като пример, разходите за пенсии са били 8% от брутния вътрешен продукт, 8,5 – в този диапазон са се движели, в 2023 година разходите за пенсии са вече над 12% от брутния вътрешен продукт, което… разликата от 4% от брутния вътрешен продукт е твърде голям скок за този период на консолидираният разход за пенсии. Тъй като това означава функция примерно „образование” или функция „здравеопазване” са горе-долу в този диапазон на процент от брутния вътрешен продукт. Изключително трудно е за такъв кратък период да бъде осигурен от данъчните приходи, които реализира нашата държава, такова нарастване в общия размер на разходите за пенсии не казвам вече за индивидуалните размери дали са достатъчни.

Водещ: В този смисъл ще има ли пари, госпожо Велкова, за две тарифи за тока например? Има ли такава идея?

Росица Велкова: Не, служебното правителство не е обсъждало за двете тарифи на тока.  Това си е политика и е редно да си го прави редовно правителство с парламентарно мнозинство. Това, което ние разработваме като продължаваща политика, това са компенсации за битовите потребители на енергия да продължат и през 2023 година. Няма да могат да бъдат видяни в проекта на Закон за държавния бюджет, тъй като всъщност компенсациите и тази година, и следващата година се предвижда да се изплащат от фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който е част от държавния бюджет с изцяло неутрално за бюджета от гледна точка на това, че компенсациите ще се финансират от вноски от дружествата, които произвеждат ел.енергия.

Водещ: Две тарифи за тока – не.

Росица Велкова: Не - категорично.

Водещ: Как работят приходните агенции, госпожо Велкова, чух един коментар, че не е редно да имаме двуцифрено число на инфлацията, а в същото време нарастването на събираемостта да е 1-2% от страна на НАП, на данъците?

Росица Велкова: Приходните агенции работят усилено и напрегнато, за да могат да реализират тези приходи, които бяха допълнително увеличени в Народното събрание при актуализацията. Както знаете, Министерският съвет внася законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет за 2022 г. И данъчно осигурителните приходи бяха увеличени със 760 милиона лева от народните представители в зала, вследствие на което ние към момента, благодарение на усилената работа на двете приходни агенции, очакваме да изпълним тези приходи, които са заложени в актуализирания закон. Очакваме преизпълнение около 200 милиона лева в приходите, като от тях 50 милиона лева в данъка върху доходите на физически лица и 150 милиона лева - при социалните и социално осигурителните вноски.

Водещ: Въпросът беше при положение, че оборотът на фирмите расте, свързано с инфлацията, те правят много по-голям оборот, по-големи печалби, защо не расте със същия темп и събирането на данъци от тях?

Росица Велкова: Оборотът расте, но и ДДС за внасяне и ДДС за възстановяване, оборотите растат и при ДДС за възстановяване, те не растат само при... съставен, така, че има съществена промяна в салдото на ДДС.

Водещ: Няма проблем в тази посока. А въвеждането на еврото – май изглежда, с 6,6 дефицит, имагинерно, така ли, г-жо Велкова, вече през 2024-та или не?

Росица Велкова: Аз се надявам да се вземат съответните политически решения и да се промени така политиката, както в приходите, така и в разходите, за да може да влезем в разумен дефицит или поне да направим консолидационна стъпка.

Водещ: Какво значи консолидационна стъпка?

Росица Велкова: Означава намаляване на дефицита спрямо предходната година с някаква стъпка.

Водещ: Как предлагате да стане това – с ограничаване на разходите?

Росица Велкова: С ограничаване на разходи и със стабилизиране на приходната част.

Водещ: Каква е препоръката Ви, например да отпаднат преференциите при данък добавена стойност?

Росица Велкова: Да, един от вариантите да отпаднат преференциите при данък добавена стойност, така и така законодателят е предвидил те да отпаднат от 1 юли 2023 година. А друг вариант на консолидационна мярка е индексиране на пенсиите с по-малка стъпка, отколкото в момента е заложено по швейцарското правило 12%.

Водещ: Какво тогава ще се случи с дефицита, ако тези неща бъдат направени, както ги предлагате?

Росица Велкова: Намаляване примерно на част от капиталовите разходи, ограничаване на капиталовите разходи, би могло дефицитът да бъде приведен в рамките на критериите, които са по фискалните правила.

Водещ: Може да бъде до 3%. Тогава и необходимият дълг ще бъде по-малък.

Росица Велкова: Естествено, автоматично намалява необходимият дълг, защото той е служещ, за да се покрие дефицитът.

Водещ: Реално България готова ли е за влизане в еврозоната, госпожо Велкова, защото публикувахте за обсъждане една концепция за Закон за въвеждане на еврото в България, даже е публикувана за обществено обсъждане. Това означава, че подготовката върви, но реално възможно ли е това да се случи? Ще се случи ли?

Росица Велкова: На техническо ниво всички работни групи работят и с всички технически изисквания се върви в посока за целева дата 1 януари 2024 г. А конвергентният доклад, който ще извърши Европейската комисия по отношение на бюджета, той ще бъде оценка върху 2022 г., където, както знаете, има дерогация. Ние имаме съществени разходи за ковид, а те именно попадат от дерогацията за дефицита и бихме отговорили на критерия за дефицит, приспадайки разходите за ковид, каквато е дерогацията. Водени са разговори с Европейската комисия, с Европейската централна банка, с определени държави-членки на еврозоната – така че, има нагласа, стига да си свършим всичките технически дейности и експертна дейност. Но най-важното и най-ключовото е да има политическа воля от Народното събрание за въвеждане на еврото. Защото ако няма политическата воля от народните представители, които представляват народа, означава, че ние не сме готови за еврото. Ключово е да има политическа воля от Народното събрание.

Водещ: Казвате, че сте водили разговори с някои държави. Какво ви казват?

Росица Велкова: Водила съм разговор например с холандската министърка на финансите.

Водещ: Холандия е проблемна по много линии за България.

Росица Велкова: Да, неслучайно сме водили разговор с холандската министърка. Тя ни подкрепя. В началото на ноември месец ще подпишем и техническо споразумение между Министерството на финансите на Холандия и Министерството на финансите на България, в което ще има и техническа помощ, и акцент за подготовката за включване в еврозоната от 1 януари 2024 година. Към момента, при условие, че ние си изпълним всички ангажименти, които сме поели по post ERM commitments, подготвяме си проекта на закон, комуникационната кампания, абсолютно всички технически дейности, които трябва и банките, и Българската народна банка да осъществят. Имаме подкрепа от страна на Холандия.

Водещ: Какво чухте при срещите си? Бяхте на срещи заедно с вицепремиера Пеканов и управителят на БНБ. Бяхте на срещи с Международния валутен фонд и Световната банка. Какво чухте на тези срещи? Какво очакват тези две институции за икономиката?

Росица Велкова: Основното послание, което се чу, е, че трябва да се затяга фискалната политика, да се намаляват бюджетните дефицити и да се подкрепят таргетирано най-уязвимите групи в тази тежка ситуация. Абсолютно таргетирани мерки.

Водещ: Затягането на коланите или на фискалната политика е нещо, което да Ви кажа, се говори в България, откакто аз се занимавам с журналистика и сигурно хората няма да са много щастливи, особено като им казвате, че би трябвало да се ограничи увеличаването на пенсиите. Има ли други варианти?

Росица Велкова: В един даден момент хората не са щастливи, когато държавата тегли дълг и не са щастливи, когато децата и работещото население с години после трябва да изплащат този дълг. Така че трябва да се намери балансът между дефицита, за дефицита, който ще бъде гласуван за 2023 г. Така че много е хубаво, от една страна, за хората да се увеличават разходите сега и веднага, но после същите тези хора и техните деца ще трябва да плащат дългове.

Водещ: Ако Ви върна към проблема с еврото, г-жо Велкова, какво казвате на тези, има и такива политици в българския парламент, дори, които казват, че няма нужда България да въвежда еврото, дори това е вредно, че трябва да запазим българския лев като форма на суверенитет, ако щете?

Росица Велкова: Аз не считам, че е вредно, тъй като най-малкото, давам пример от външната емисия, която сега правихме за теглене на дълг. Виждате, че доходността, която постигнахме, обемът, който постигнахме, не беше това, което е желано, но първият въпрос, който ни задаваха на срещата с инвеститорите, беше дали целевата ни дата е 1 януари 2024 г. При условие, че към момента, поне на техническо ниво, ние извършваме всички дейности, естествено отговорът беше, че целевата ни дата е 1 януари 2024 г. При един друг отговор тази доходност, която получихме на външната емисия и обемът, който получихме едва ли щяхме да можем да постигнем. Това означава, че много по-добре ще е за фиска, ако ние сме в еврозоната.

Водещ: Добре, благодаря Ви! Росица Велкова, министър на финансите, в „Неделя 150“.