17.04.2025 г.

Водещ: България е готова за присъединяване към еврозоната. Страната ни никога не е била по-близо до нея. Това обяви преди ден министърът на финансите Теменужка Петкова. От гледна точка на законодателството страната ни е изцяло подготвена за членство. Извършена е и се извършва голямо по обем техническа работа, за да може администрацията да изпълни своите ангажименти във връзка с приемането на еврото. Но има и нещо много важно – за да се разсеят притесненията и страховете на българските граждани, информационната кампания трябва да обхване всички и да отговори на въпросите на всеки. Наш гост по темата е г-н Методи Методиев – заместник-министър на финансите. Здравейте и добре дошли.

Методи Методиев: Здравейте на Вас и на Вашите зрители.

Водещ: Започваме веднага с тези опасения, защото какви ли не слухове има – предполагам сте запознат, например как ще се превалутират левовете в евро.

Методи Методиев: Да, в действителност ставаме свидетели на различни по вид зловредни слухове, които се разпространяват в медиите и в социалните мрежи. Това, което трябва да се каже, е, че Законът за въвеждане на еврото много ясно и категорично казва как ще се извърши целият процес по въвеждане на еврото и как ще се случи процесът по преминаване от лев към евро. Това, което трябва да се каже и което е записано и в закона, е, че всъщност банките автоматично ще превалутират всички депозити на хората и на своите клиенти в деня на въвеждане на еврото и това ще бъде безплатно. Също така, основна роля в този процес ще играят и „Български пощи“, които имат над 2200 клона, където също безплатно в рамките на първите 6 месеца ще бъдат превалутирани техните кешови наличности. А естествено, и Българската народна банка за неопределен период във времето, т.е. завинаги, ще може да превалутира спестяванията на българите и то безплатно. Така че по тази тема това, което може да се каже, е, че всичко е предвидено в законодателството и то ще бъде синхронизирано между различните институции така, че целият процес да протече абсолютно плавно и без някакви притеснения за гражданите, а напротив – за тяхно улеснение.

Водещ: Забравихте единствено да кажете, че курсът остава този.

Методи Методиев: Естествено, това е...

Водещ: Защото това е важно. Хората ще трябва да знаят, да си сметнат, примерно, че е по този курс, който е официалният на БНБ.

Методи Методиев: Това е другата тема, с която се спекулира от време на време, и то в определените политически среди в България. Курсът ще бъде този – 1.95583 лева за 1 евро. Това нещо се гарантира както по отношение на няколкото решения на Народното събрание, така и по отношение на това, което е записано в българското законодателство, така и по отношение на факта, че всъщност България повече от две години е във Валутен механизъм 2, където всъщност цялата логика да стои една държава във Валутен механизъм 2 е да се види и да се оцени дали има някакви напрежения по отношение на валутния курс на една държава. А ние, като държава с перфектно функциониращ валутен борд, не се наблюдават никакви напрежения по отношение на валутния курс, така че това е още едно условие и още едно доказателство, че България ще приеме със сега съществуващия си фиксиран курс еврото. Също така това, което не се споменава много често, но това, което трябва да се каже на гражданите, е, че приемането на курса с решение на Съвета е с пълно единодушие. Така че България също има глас в това решение.

Водещ: Между другото, трябва да Ви попитам – Вие казахте, че разменят левове за евро в БНБ и в банките безсрочно.

Методи Методиев: Да.

Водещ: Обаче тук трябва да оценим и един друг слух – че само декларирани доходи могат да го направят. Да кажем, аз имам спестявания от заплати в банките – те се превалутират нормално.

Методи Методиев: Да.

Водещ: Обаче да кажем някоя баба, която си е спестявала пенсията и си я държи под дюшека, образно казано, и има спестени да кажем 20 000 лева, тя какво да направи? Няма ли да я питат „Вие откъде имате тези пари?“.

Методи Методиев: Не, вижте, бабата, която си е спестила парите, тя съответно може да отиде във всяка на поща, там да си превалутира парите. Съответно гражданите и хората, които имат по-големи суми, които са спестени, естествено, трябва да отговарят и на изискванията на законодателството, което адресира и мерките срещу изпиране на пари. Така че, приемайки еврото, ние не може да избягаме от изискванията на тази законодателна рамка, която между другото е и европейска.

Водещ: Тоест тези хора, които имат недекларирани доходи, така да го кажем, от неплатени данъци или от други дейности, които са незаконни, трябва по някакъв начин да помислят дали да изхарчат парите си законно, или да ги легализират, или по някакъв друг начин да оправят нещата, както се казва.

Методи Методиев: Точно така. Пак казвам, приемането на еврото всъщност ще е един такъв стимул за икономиката да се изсветли самата икономика. Така че това нещо ние го разглеждаме в много положителен аспект. Между другото, това, което се наблюдава от опита на Хърватия, е, че особено през последните 6 месеца преди приемането на страната в еврозоната, рязко се покачват депозитите на гражданите в банковата система. И всъщност тук е моментът и аз да насърча гражданите да не чакат последния ден преди приемането на държавата в еврозоната, а да започнат постепенно да си внасят парите в банките, защото автоматично в деня на приемане на еврото те ще бъдат превалутирани и няма да имат никакъв проблем, както нямат да имат и никаква такса, която да бъде наложена от банковите институции в тази връзка.

Водещ: При един такъв мащабен процес няма как да няма измами. Предполагам сте подготвени.

Методи Методиев: Да.

Водещ: Как гражданите да подават сигнали?

Методи Методиев: Законодателството също предвижда и този аспект, като сигналите съответно следва да се подават към компетентните органи. Най-общо казано за банковата система, за банките, това е Българската народна банка, за небанковия сектор това е Комисията за финансов надзор, а за реалния сектор, за бизнеса, това е Национална агенция за приходите, включително и при проблеми, да кажем, с касовите апарати, със счетоводни аспекти на преминаването от лев към евро и, естествено, Комисията за защита на потребителите. Тук е също моментът, в който трябва да се каже, че ние изследваме и обследваме какви са били ефектите и в Хърватия по отношение на въвеждането на еврото. Там трябва да се каже, че през първите няколко седмици имаше определено един вид нелоялни практики от страна на някои от търговците и направо бих казал спекулативни подходи, които бяха изразени най-често в търговци, които са по-локални, местни, малки магазини, фризьорски салони. Аз предполагам, че и в България някои от по-малките търговци ще се опитат...

Водещ: Да, и по-големите, бъдете сигурен.

Методи Методиев: И по-големите, да. Ще се опитат да кажем да направят закръгляване 1 към 2, което е...

Водещ: Аз мисля, че даже, защото сме говорили и за други примери преди приемането на Хърватия. Търговците обикновено в цените на дребно, да кажем, ако струва 5 лева килограм домат, казвам примерно, ще го направят 5 евро.

Методи Методиев: Да.

Водещ: Просто защото хората ще гледат цифрата, а няма да се усетят. Това е да кажем в началото нелоялната търговска практика.

Методи Методиев: Точно така. Поради тази причина европейската практика и препоръките, които ние имаме и от Европейската комисия, пък и това, което видяхме и в Хърватска, е още на един доста по-ранен етап – нашето законодателство предвижда това след приемането на решението на Съвета за влизане на държавата в еврозоната, което се очаква да стане юли месец, т.е. от август месец нататък да започнат цените да се изписват двойно, т.е. и в лева, и в евро, което ще трае една година след приемането на единната валута в страната, за да могат хората да имат точно тази съпоставимост на цените, да видят каква е цената и в български левове, да видят каква е цената и в евро. Също така това, което мога да споделя с вас, е, че правителството вече е започнало да мисли и по отношение на адекватни мерки и за всичките институции, които са въвлечени в целия този процес. Тук става дума МВР, НАП, Комисия за защита на потребителите, всички тези институции. В момента тече началната подготовка на един план за действие, който цели в максимална степен да бъдат защитени гражданите от гледа на точка на нелоялните практики и на т.нар. „спекулативно покачване на цените. И тези институции трябва да бъдат на терен още от ден първи от въвеждането на еврото в България, за да могат да следят именно и да противодействат на подобен тип практики.

Водещ: Другият страх, с който предполагам също сте запознати, защото много се коментира, пък и в социалните мрежи плашат хората, че с влизането на България в еврозоната ще се вдигне инфлацията, ще поскъпнат така или иначе различни видове стоки, и то не спекулативно, а просто, защото така се е случвало и в други държави. Вашите наблюдения какви са? Да кажем не само за Хърватия, а преди това и в прибалтийските държави, защото Вие имате статистика и може да кажете официални данни, а не да си измисляме разни слухове и изобщо да плашим хората.

Методи Методиев: Да, точно така е. Официалните данни, с които ние разполагаме, с които всеки един български гражданин и всяка една българска институция може да разполага, всъщност те идват от Европейската комисия, от Евростат. Те правят едни изследвания, които са свързани с изчисление на ефектите от приемане на еврото във всяка една от държавите, които досега са приели еврото. И всъщност тези доклади и анализи сочат, че към момента приемането на еврото води, ако изобщо води, до минимално покачване на цените и това е в диапазона между 0.1, 0.2 до 0.3 процентни пункта, което е пренебрежимо ниско.

Водещ: Да поговорим сега и за ползите, защото много хора казват „Е какво пък толкова?! Минаваме към еврото. И сега левът е вързан с еврото. Какво пък толкова? Няма, ще спестим някой друг лев само при превалутиране, другите ползи не ги виждаме“.

Методи Методиев: Наистина дебатът с ползите за приемане на еврото в България вече тече от няколко години. Това, което трябва да кажа, е, че има изключително много събрана вече и литература по темата, не само статии, има и академични издания. Наскоро, мисля, че беше преди година или две, и Софийският университет излезе с една много широка публикация по тази тема. Но това, което бих искал аз да кажа, е, че тук би следвало да разделим ползите в два основни аспекта. Единият е чисто икономическият аспект, който следва да отбележим, че с много успешното опериране на режима на Паричен съвет в България в голяма степен ние сме изконсумирали една немалка част от ползите. Но все пак това, което трябва да се каже, е, че оттук нататък това, което ние очакваме по отношение на въвеждането на еврото, е, естествено, премахването на т.нар. „транзакционни разходи“, премахването на т.нар. „валутен риск“ и разходите, които съпътстват бизнеса с хеджирането на този валутен риск. Би следвало да се отбележи тук, че по отношение на съпоставимостта на цените също ще имаме доста положителен ефект. Това, което ние очакваме, е главно в сферата на туризма този ефект да се породи, да бъде най-ясно изразен. Естествено, ще имаме ползи и по отношение на повишаване на кредитния рейтинг на България. Това, което всъщност се видя и в Хърватия – с две стъпки беше повишен техният кредитен рейтинг. От там пък и цената на финансиране на държавата също ще се понижи, което пък.. Това е като пряк ефект. А от гледна точка на индиректния ефект – това ще повлияе и върху цената и условията за финансиране и на реалния сектор, и на бизнеса, от там – и по-голям, по-разширен достъп до капиталови пазари, които имат много по-голяма дълбочина. Не на последно място, при свалянето на минималните задължителни резерви до 1%, това също ще отвори възможността за един капитал, който да бъде инвестиран в икономиката.

Водещ: Имате предвид задължителните резерви на банките?

Методи Методиев: Точно така.

Водещ: Да.

Методи Методиев: Който да бъде инвестиран в икономиката и от там съответно да се ускори и изобщо да се качи на една нова траектория и самият икономически растеж. Тоест има много потенциални положителни ефекти от въвеждане на еврото. Въпросът е и българските институции, българският бизнес да съумеят да реализират тези потенциални ефекти. От гледна точка на политическите ефекти, които биха се реализирали, тук бих искал да кажа два основни момента. Първият момент, който за мен е много важен, е, че навсякъде постоянно ние говорим за т.нар. „конвергенция на доходите“, т.е. реалната конвергенция с ядрото от държавите в Европейския съюз и в еврозоната. Но ние тук изпускаме един много важен аспект, който е т.нар. „институционална конвергенция“, т.е. това е сближаването на правилата и регулациите, един вид уеднаквяване на правилата на играта на институциите между България и тези, които са в еврозоната – т.нар. „интеграционна единна общност“. И по този начин, уеднаквявайки правилата на играта между тези институции, неминуемо те ще отбележат ефекти и върху стопанските субекти, и върху стопанските отношения, т.е. ще се повиши ефективността на работа на тези институции, което пък, от своя страна, ще повлияе доста положително, според мен, в дългосрочен аспект и върху фундаменталните фактори за икономически растеж.

Водещ: Вие обяснихте много подробно, аз Ви оставих, защото това е важно да се чуе от всеки наш зрител и слушател, но не казахме повече неща за пазара на труда и инвестициите. Защото България, ставайки част от този единен валутен пазар, може би ще обърне вниманието на големите компании, да кажем „Ето, в България вече има ниски данници. Влиза в еврозоната – защо пък да не инвестираме?“. Макар че имаме проблеми с корупцията, с върховенството на закона, но това са неща, които, казвате, ако се уеднаквят с тези инструменти, за които Вие говорите, с останалите държави, ние може да решим и тях, защото ще изсветляваме икономиката, така или иначе.

Методи Методиев: По отношение на пазара на труда трябва да се каже, че той се характеризира към момента с едно много високо търсене на труд и все по-ограничени, за съжаление, възможности за предлагане на труда. Това, което трябва да се каже, е, че развитието на пазара на труда в България е структурен проблем. Този структурен проблем изисква стратегически подход, и то средносрочно и дългосрочен подход както по отношение на развитието на политиките по отношение на демографията, така и по отношение на образованието. Тоест влизането в еврозоната няма да има пряк, краткосрочен положителен ефект по отношение на търсеното или на предлагането на труд в българската икономика. Само да отворя една скоба – нашите оценки сочат, че безработицата към 2025 г. ще бъде на едни исторически много ниски нива от 4,2%, което на практика теоретично означава, че в държавата няма безработица. Със сигурност обаче индиректните ефекти по отношение на потенциала за икономически растеж и факторите, които обуславят този потенциал за икономически растеж, биха повлияли много положително, а от там – съответно и на пазара на труда. Но тук трябва да се адресират структурните проблеми в пазара на труда в България с политики и реформи.

Водещ: Като последен въпрос – предполагам, че сте водили разговори, освен институционално, не говоря само за Българската народна банка, но и с бизнеса, как ще протече този процес и какво ще последва след това, защото така или иначе вие сте готови. От друга страна обаче, бизнесът трябва да развие целия този цикъл на задвижване на това голямо колело, за да може да имаме ние наистина тези ползи, за които говорихме, така, че да ги усетят всички български граждани, да отпаднат всички страхове и притеснения.

Методи Методиев: Да, това което ние чуваме от бизнеса, е, че той наистина приема и очаква с нетърпение приемането на еврото. Ползите за бизнеса биха били и са свързани с това, че ще се увеличи доверието на чуждестранните инвеститори, от там евентуално бихме могли да очакваме и по-големи преки чуждестранни инвестиции. Също така бихме очаквали още по-добра търговска интеграция в страните, не само от Европейския съюз, но и в ядрото на Европейския съюз, които са държавите от еврозоната. Оттук нататък ще имаме много повече поле за развитие на самия бизнес по линия на още по-добрата интеграция, включително и в контекста на по-голямата ефективност, която очакваме да дойде и по линия на веригата на доставки. Така че ще имаме много положителни ефекти и в този аспект.

Водещ: Кога да очакваме конвергентния доклад? Последен въпрос, кратък отговор.

Методи Методиев: Конвергентният доклад трябва да бъде готов към юни месец, като целият процес на съгласуване и одобрение би трябвало да приключи в началото на юли месец.

Водещ: Надяваме се на положителен отговор. Благодаря ви за тези разяснения. Беше ми интересно, пък и предполагам полезно на нашите зрители и слушатели.

Методи Методиев: Благодаря ви!

Водещ: Гост в „Праймтайм“ беше Методи Методиев – заместник-министър на финансите.

Видео