Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • СЕП
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ, ИКОНОМИСТЪТ ГЕОРГИ ГАНЕВ, ЙОРДАН ЦОНЕВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДПС, ШЕФ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КОМИСИЯ В ПАРЛАМЕНТА – 07/12/07

07.12.2007 г.

БНТ, \"Панорама\", 07 декември 2007 г.

Как се харчи един милиард?

Водещ: Да бъдем отбор е най-трудното нещо може би в България. Пари за волейбол, пари за култура и всичко това на фона на факта, че кабинетът разпределя повече от 1 милиард бюджетен излишък. Добър вечер, след това оптимистично начало на министъра на финансите Пламен Орешарски.

Пламен Орешарски: Добър вечер!

Водещ: Само за волейбола няма да ви питам да отговаряте тук за пари, обаче друго. Световен рекорд по харчене ли ще поставяме, г-н Орешарски?

Пламен Орешарски: О, няма да поставяме световен рекорд, сумата е твърде скромна на фона на глобалните суми, които се разпределят. Става въпрос за половин милиард евро.

Водещ: Половин милиард? Не са един милиард, така ли?

Пламен Орешарски: Един милиард лева.

Водещ: Това са много пари, г-н Орешарски.

Пламен Орешарски: Сега, ако коментираме в по-общ план, така е. През изминалата година ние имахме едно добро изпълнение, аз се надявам всъщност и за оставащия един месец изпълнението да продължи да бъде добро. Ще приключим финансовата година с добър резултат, очаквано превишение на приходите над разходите над 3%, което ни позволи да отделим този ресурс и да го насочим по приоритетни направления за развитие. Почти цялата сума, с много малки изключения, е насочена за финансиране на инвестиционни проекти или за разходи свързани с натрупване, един пример: запасите от горива са ангажимент на страната, трябва да похарчим тези пари ако не тази година, следващата. Сега е една добра възможност да бъде набавен този ресурс.

Водещ: Защо в инфраструктура, не е ли по-справедливо да ги раздадете на хората като пенсии и заплати?

Пламен Орешарски: Пенсии и заплати бяха раздадени тази година струва ми се даже в малко по-голяма степен от обичайното през последните години. Един от проблемите, макроикономически за настоящата година се оформя над 20% ръст на средната работна заплата в страната, идваща основно от частния сектор. Това е един от факторите и за малко по-високото ниво на инфлация през настоящата година. От тази гледна точка би било лошо решение да се отделят големи суми за допълнително заплащане, освен това тук стана въпрос, че няма пари, ако ние не натрупваме и не заделяме и за развитие, не само за текущи доходи, никога няма да има пари.

Водещ: Не е ли точно за това много важно да се дадат пари повече за пенсии и за заплати, защото инфлацията е изяла покачванията, за които говорите?

Пламен Орешарски: Можем да спорим до утре за зависимостта между яйцето и кокошката, ако ми позволите този израз. Обратна е зависимостта. По-високият ръст на заплатите ще даде още темпове на инфлация, но ние следващата година вероятно няма да можем да поддържаме този ръст на заплатите и тогава ще се окажем в по-трудна ситуация.

Водещ: Добре, да. Сигурен ли сте, че това, за което ги харчите, е наистина най-важното и най-приоритетното, а не нещо, за което кой министър с повече връзки е помолил и на него му ги дават.

Пламен Орешарски: Така изглежда през погледа на секторните министри. Опитали сме се да балансираме действително между най-приоритетните нужди. Виждате, че има доста широк кръг дейности свързано както с изграждане на инфраструктура, така със снабдяване най-вече с материално-техническа база и подобряване на материално-техническата база на ключови публични сектори, така с натрупване на запаси, с изграждане на телефон 112, например, което също е европейски ангажимент. Има пари за ВУЗ-овете, за болниците и много други направления.

Водещ: И как ще ги изхарчите прозрачно тези пари, един милиард, г-н Орешарски, след като няма време за никакви процедури?

Пламен Орешарски: Първо самият списък показва, че може би за първа година правителството дава толкова детайлна информация за допълнителните разходи, които прави. Аз ще обърна внимание, че такива допълнителните разходи са правени в последните десет години. Самият факт, че сега обсъждаме толкова широко списъка, означава, че първата стъпка към прозрачността е на лице. От друга гледна точка по отношение на процедурите аз съм убеден, че моите колеги, секторните ръководители ще направят съответните действия. Тук не става въпрос за стандартния ЗОП, за който вие говорите. Да, прав сте, няма време сега да се обяви ЗОП, но и повечето разходи, вероятно даже всички разходи от този списък, не изискват ЗОП. Те са свързани с други процедури и ще бъдат отчетени както пред специализираните органи, каквато е Сметната палата, така ще бъде даден отчет пред парламента и пред обществото по същество за начина на изразходване на тези средства.

Водещ: Ще следим внимателно, г-н Орешарски.

Пламен Орешарски: Поемам ангажимент да отчета тези разходи по стандартния начин, по който се отчитат, обърнете внимание и останалите над 20 милиарда лева, похарчени от публичния сектор за тази година.


Водещ: ЗОП, само да изясним, е Законът за обществените поръчки. Само да ви попитам обаче, нали повтаряхте като мантра по време на стачката, излишъка да не пипаме, излишъка да не пипаме, сега можело да се пипа излишъка.

Пламен Орешарски: Нямам спомен да съм казал точно това. Моите аргументи по отношение на рязкото покачване на заплатите бяха свързани с малко по-други макроикономически процеси и най-вече със структурата на заплащането в целия публичен сектор и в цялата държава и със инфлационния натиск.

Водещ: Добре, я да чуем икономистът Георги Ганев. Отиват ли парите от излишъка според вас, където трябва? Вярвате ли му на министъра сега? Георги Ганев: Аз лично имам едно по-добро място, където бих ги сложил тези пари.

Пламен Орешарски: Кажете кое е това?

Георги Ганев: Джобовете на хората,от които са взети.

Водещ: Видяхте ли, г-н Орешарски?

Пламен Орешарски: Изслушайте го.

Водещ:Кажете.

Георги Ганев: Ами според мен по начало още, когато се планираше миналогодишният бюджет, за много от нас беше ясно, че ще има сериозно преизпълнение на приходната част и ние още тогава казахме, че въпреки рисковете от първата година на членство в ЕС, би могло да се предвиди значително намаляване на определено данъчно облагане, което точно означава да се оставят парите в джобовете на хората, които в крайна сметка ги създават, които създават този доход. За мен това е най-доброто място, където могат да бъдат насочени тези пари, но от там нататък веднъж след като е станало каквото е станало и парите идват, валят, така да се каже, върху главата на министъра, намирам за по-подходящо те да бъдат изхарчени за някакви капиталови нужди, за създаване на някакъв производствен капацитет на българската икономика, от колкото за текущо потребление. В този смисъл изборът между голяма част от тези проекти, които са в списъка, и заплати според мен е в полза на проектите, защото ако просто се дадат за потребление наистина ще има голям шок върху цените.

Водещ: Вие добре казахте, да го изслушам, защото той накрая стигна до вашето становище. Но все пак не трябваше ли да оставите повече пари в джобове?

Пламен Орешарски: Ние оставихме достатъчно. Още веднъж ще повторя, че тази година за първи път имаме сериозно увеличение на пенсиите, с 21% и сериозна коледна добавка. Освен това, когато говорим да се върне при хората, всъщност ние това правим, защото всички тези обекти, които са визирани в списъка, те се ползват от хората. По други поводи сме склонни да отправяме доста сериозни критики за лошото състояние на пътищата, за лошото състояние и липсата на оборудване в болници, в университети, но всъщност някой трябва да ги плати тези дейности. Водещ: Прав ли е министъра, г-н Цонев?

Йордан Цонев: Ами, си мисля...

Водещ: Остава да кажете, че не е.

Йордан Цонев: Ами, много пъти съм му казвал и той на мен. Ако си мислите, че не знаем и не спорим, може би двамата най-спорещи хора в държавата сме аз и той, но на полето на възможностите, а не на полето на мечтите. Но ще се съглася. Съгласен съм с това, което каза министърът, но ще се съглася и с това, което каза г-н Ганев, че действително можеше най-малкото, поне още малко да намалим цената на работната сила за бизнеса, тоест да намалим още малко осигуровките, въпреки че ги намалихме с девет пункта, с 9% пункта, тъй като това е един метод, един икономически способ в отсъствието на други, един фискален способ да правим по конкурентноспособна българската икономика. Това между другото е един способ за намаляване на дефицита по текущата сметка малко индиректно.

Водещ: Много интересно, сега в деня на основаването на СДС двама бивши седесари в лявоцентристко мнозинство защитават раздаване на пари преди Коледа. Много интересен факт ми се струва това.

Пламен Орешарски: Пари за развитие, първо ще подчертая.


Водещ: Пари за развитие, г-н Орешарски, и догодина ли ще водим този разговор? Пак ли сте си предвидили излишък, който накрая на другата Коледа да раздадете като Дядо Коледа насам-натам?

Пламен Орешарски: Много се надявам.

Водещ: Защо? Защо не си сметнете бюджета така, че да няма излишък? Пламен Орешарски: Ще направя сериозни усилия приходната администрация да продължи да работи още по-успешно и да преизпълни плановете. Но бюджет не се съставя на база на оптимистични прогнози.


Йордан Цонев: За заплатите, искам да ми позволите, защото го питахте дали така ще се раздава и казахте, че двама десни политици защитават раздаване на пари. Искам да се върна към един момент, който го дължа най-малкото на обществото и в частност на учителите, защото по време на стачката обяснявах на цялото общество, че не можем да харчим пари за заплати.

Водещ: Така е.

Йордан Цонев: Да и ние сега го доказваме, че това, което можем да харчим, го харчим за инвестиции. Ще ви дам само един пример, аз обикновено не ходя из студията с материали, но тъй като трябва да цитирам нещо много важно, дължим го на учителите именно. Очакваше се през тази година да ни свалят кредитния рейтинг заради инфлацията и заради дефицита по текущата сметка. В крайна сметка преди няколко дни \"Стандарт инплоърс\" потвърди кредитния рейтинг на България. Зная, че ви звучи сухо, но след малко ще обясня защо не е сухо за зрителите. Ще ви прочета само едно изречение от двете страници мотиви да ни запазят кредитния рейтинг. Продължаващата благоразумна политика, подобрението по отношение на инфлацията, има се предвид втората половина на годината, и забележете, особено ясното успокояване на натиска на заплатите. Сега ще ме попитате какво значение има кредитният рейтинг на страната за учителите, за хората. Има огромно значение. Кредитният рейтинг определя цената на кредитите. 7 милиона българи ползват кредити, целият български бизнес ползва кредити. Ако ни бяха намалили кредитния рейтинг, щеше да се увеличи цента на кредитите, щеше да се увеличи инфлацията, щяха да се намалят доходите на хората. Ето една реална причина доказана от вън. От вън казват, запазваме ви кредитния рейтинг, защото успокоихте искането за увеличаване на заплатите.

За сметките и политиката

Водещ: Прав ли е министърът, г-н Цонев? Остава да кажете, че не е?

Йордан Цонев: Много пъти съм му го казвал и той на мен. Ако си мислите, че не спорим. Може би двамата най-спорещи хора в държавата сме аз и той. Но спорим на полето на възможностите, а не на полето на мечтите. Съгласен съм с това, което каза министърът, но ще се съглася и с това, което каза г-н Ганев, че действително можеше, най-малкото, ако не още малко да намалим цената на работната сила за бизнеса. Тоест, да намалим още малко осигуровките, въпреки че ги намалихме с 9-процентни пункта. Тъй като това е и един метод, един икономически способ в отсъствието на други. Един фискален способ да правим по-конкурентноспособна българската икономика. Това е един способ за намаляване дефицита по текущата сметка, малко индиректен.

Водещ: Много интересно сега. В деня на основаването на СДС, двама бивши седесари в лявоцентристко мнозинство, защитават раздаване на пари преди Коледа. Много интересен факт ми се струва това.

Пламен Орешарски: Пари за развитие.

Водещ: Пари за развитие? Г-н Орешарски, и догодина ли ще водим този разговор? Пак ли сте си предвидили излишък, който накрая, на другата Коледа да раздадете като Дядо Коледа.

Пламен Орешарски: Много се надявам.

Водещ: Защо? Защо не си сметнете бюджета, че да няма излишък?

Пламен Орешарски: Ще направя сериозни усилия, приходната администрация да продължи да работи още по-успешно и да преизпълни плановете. Но бюджет не се съставя на база оптимистични прогнози. Йордан Цонев: За заплатите, ако ми позволите, защото го питахте дали така ще се раздава и казахте, че двама десни политици защитават раздаване на пари. Искам да се върна към един момент, който го дължа най-малкото на обществото и в частност на учителите. Защото по време на стачката обяснявахме на цялото общество, че не можем да харчим пари за заплати. Да и ние сега го доказваме, че това, което можем да харчим го харчим за инвестиции. Ще ви дам само един пример. Аз обикновено не ходя из студията с материали, но тъй като трябва да цитирам нещо много важно, дължим го на учителите именно. Очакваше се през тази година да ни свалят кредитния рейтинг заради инфлацията и заради дефицита по текущата сметка. В крайна сметка, преди няколко дни \"Стандартен поуст\" потвърди кредитния рейтинг на България. Зная, че ви звучи сухо, но след малко ще обясня, защо не е сухо за зрителите. Ще прочета само едно изречение от двете страници \"Мотиви\" да ни запазят кредитния рейтинг. \"Продължаващата разумна политика, подобрението по отношение на инфлацията - има се предвид втората половина на годината, и забележете - особено ясното успокояване на натиска на заплатите.\" Ще ме попитате какво значение има кредитния рейтинг на страната за учителите, за хората, изобщо за тези, които ни гледат? Има огромно значение. Кредитният рейтинг определя цената на кредитите. Седем милиона българи ползват кредити. Целият български бизнес ползват кредити. Ако не бяха намалили кредитния рейтинг, щеше да се ограничи цената на кредитите. Щеше да се увеличи инфлацията, щяха да се намалят доходите на хората. Ето една реална причина, доказана отвън. Отвън казват - запазваме ви кредитния рейтинг, защото успокоихте искането за увеличаване на заплатите.


Водещ: Добре, точно оттам ще продължим нататък, но още един щрих внасям в разговора за парите и политиката. Матю Брайза, заместник-помощник държавен секретар на САЩ, за българската енергетика и американския интерес.

Йордан Цонев: На него прости въпроси, на мен сложни и трудни.

Водещ: Това е работата на икономистите.

Йордан Цонев: Ще се постарая обаче, да отговоря не както ние икономистите помежду си отговаряме. Между другото се разбираме само ние, хората ни гледат и не могат да разберат за какво става дума.

Водещ: Аз мисля, че г-н Ганев беше пределно ясен.

Йордан Цонев: Да, защото той говори за неща, които и аз споделям и всички разумни хора споделят. Освен това, върху него я няма отговорността на властта. Бюджетът е, освен сметките на държавата, без съмнение е най-сериозният инструмент за правене на икономическа политика и хората си задават въпроса - какво се крие зад тези напудрени икономически фрази, икономически растеж, дефицит по текущата сметка, дисбаланси и т.н. Струва ми се, че бихме могли да дадем малко по-ясен, малко по-прагматичен отговор за тях.

Водещ: Хайде, дайте го.

Йордан Цонев: С този бюджет, ние се опитваме да следваме следните икономически политики. На първо място. Да създаваме среда и да поддържаме висок икономически растеж. Най-малко да запазим този темп от 6.5 % или да го увеличим. След малко ще кажа как, с какви политики. Преди това искам да отговоря защо непременно и защо думата \"икономически растеж\" се превърна в някаква сакрална мантра за успех, за доходи и т.н. Защото не е намерен по-добър начин, не е намерено по-ефикасно всеобщо лекарство за повечето болести, от които боледуваме - ниски доходи, ниска конкурентноспособност и т.н. от високия икономически растеж. Ние искаме да го поддържаме, като с него смятаме да осигурим по-високи доходи. Ще дам няколко примера. Точно високият икономически растеж позволи над 20 % да бъде скока на средната работна заплата в частния сектор тази година. Точно високият икономически растеж осигури тези приходи в бюджета. Точно високият икономически растеж позволи през тази година да вдигнем пенсиите с около 21 %, без последните 100 лева.

Водещ: Аз разбирам, растеж, растеж г-н Цонев, обаче има ли приоритет основен този бюджет.

Йордан Цонев: Това е приоритета - поддържане на висок икономически растеж, сега трябва да кажем с какви средства.

Водещ: Да, кажете, защото това е важно.

Йордан Цонев: Средствата на бюджета са няколко. Ще кажа основните. Първо - със създаване на много добра инвестиционна среда, ниски данъци, ниски преки данъци, създаване условия бизнесът да се развива. С инвестиции на държавата в инфраструктура, защото инфраструктурата е тази, която подобрява условията за бизнес. С увеличаване на капиталовите разходи в бюджета, които следващата година ще бъдат с 51 % повече. Ето ги техниките, част от средствата, с които ще бъдат създадени условия за този висок икономически растеж.

Водещ: Добре, с какво се различава този бюджет от тези бюджети, в които участвахте по седесарско време?

Йордан Цонев: В много неща се различава.

Водещ: По-добър ли е той сега?

Йордан Цонев: Разбира се. Той разполага с много повече инструментариум.

Водещ: В смисъл - по-богати сме?

Йордан Цонев: Не само, бизнесът е на друго равнище. Икономиката е на друго равнище. Ние имаме много по-мощни инструменти да помагаме. Това е отразено в този бюджет.

Водещ: А не може ли вместо растеж, да кажем приоритет на бюджета е образованието и там да се налеят парите?

Йордан Цонев: Това също е приоритет.

Водещ: Как ще е приоритет, като то не стига 5 % от дела, за който се кълняхте.


Йордан Цонев: 5 % от какво?

Водещ: От брутния ...

Йордан Цонев: От публичния сектор. Никъде няма такова нещо. Навсякъде, където се отчитат 7 или 6.5 % от брутния вътрешен продукт за образование се отчита, че 4 % да кажем са от бюджета и 2 % са от частния сектор. Къде тука са отчетени 1.7 %? Коригирайте ме г-н министър.


Пламен Орешарски: Точно така.

Йордан Цонев: 1.7 % от частния сектор влизат в образованието, от такси и т.н. С 4.4 % сега, колко стават - 6.1 %. Къде тук са отчетени парите, които вие давате за вашето дете, и аз за моето - за частни уроци? Тези пари не влизат ли в образованието? Така че, когато говорим за проценти от брутния вътрешен продукт, същото се отнася и за здравеопазването. Трябва да разделяме, че процентите за определен сектор се делят на проценти от публичния сектор в бюджета и проценти от частния сектор. Водещ: Щастлив ли сте от това, което казва г-н Цонев, г-н Ганев?

Георги Ганев: Донякъде съм щастлив. Споделям това мнение, че би трябвало да се отчитат и всички пари, които частни субекти дават за образование в България, а не да се гледат само публичните пари. Нещо друго, което е изключително важно, когато се говори в проценти от брутния вътрешен продукт. Да се похарчи от държавния бюджет еди колко си процента от брутния вътрешен продукт, да речем за образование и за здравеопазване, не означава просто да се похарчат едни пари. Това означава да се получи образованост на стойност 5 % от брутния вътрешен продукт. Когато българската образователна система бъде в състояние да даде такова нещо, тогава ще бъдат дадени и парите.

Водещ: Тука излязоха едни изследвания, на които аз не мога да ви опонирам, но все пак твърдя, че ако един сектор е приоритетен, трябва да налеем пари в него. Това е логиката.

Йордан Цонев: Колко? Има таван. Пари се наливат при формирани системи.

Пламен Орешарски: Точно така, приоритетните сектори се реформират.


Йордан Цонев: Ние управляващите носим своята отговорност за нереформирането на, да кажем двата големи сектора образование и здравеопазване. Но аз искам да го кажа тук, в това студио, много отговорно. Имаше много голяма съпротива от сектор образование. От учители, от синдикати, от всичко, да се реформира сектор образование. И не си мислете че няма такава съпротива в здравеопазването. Тежка съпротива има. Тях статуквото ги устройва. И непрекъснато искат - увеличете процента от 4.2 на 5 %, от 5 на 6 %. Не може. Никой не налива вода в каца без дъно. Трябва да се правят реформи. Искам да ви кажа, и понеже ме питахте за приоритетите. Три са. Аз казах първия. Г-н Ганев ми подсказа третия. Първият е този - растежа. Вторият - запазване стабилността на българския лев и третия - реформиране на публичния сектор на тези два сектора. Тези три приоритета в този бюджет са застъпени по-добре, отколкото в който и да е бюджет в предните десет години. Това, което вие ме питахте.

Водещ: Искам да имам този ваш оптимизъм. Сега много кратки, два въпроса, които искам да ви задам, които не са свързани с бюджета. Притеснява ли ви това, което става в либералния партньор НДСВ? Притеснява ви. А идва ли му времето на либералния алианс между ДПС и НДСВ в този един момент?

Йордан Цонев: Не бих могъл да отговоря на този въпрос, ако трябва да бъда честен. Това времето ще го покаже.

Водещ: Уважавам това.

Йордан Цонев: Мога само да кажа, че либералният вектор в тази коалиция изигра и играе много важна и решаваща роля. Тези процеси, всичките които ги чувате тука, до голяма степен са заслуга именно на либералната част от коалицията. По повод първия ви въпрос, тъй като не е коректно да кажа само - не зная какво ще стане, или само ме притеснява, ще се опитам да обърна въпроса по друг начин. Разбира се, притеснява ни много, когато в една от партиите има проблем, но всяка една от партиите, според мен, трябва да гледа на управлението, дано не ви прозвучи патетично, не искам да е патетично. Дълбоко съм убеден в това, което говоря. Трябва да гледаме на управлението от гледна точка интереса на страната. Има ли интерес страната от дестабилизация на управлението? Има ли интерес страната да не се завършват политическите цикли от четири години? Има ли интерес страната от това да се правят избори? Тази година правихме два избора. Уверявам ви, институциите работеха много лошо, в т.ч. и парламента по време на тези избори. Тоест, защото ви го казах всичко това? Защо трябва да има политическа стабилност? Защото тя в крайна сметка се трансформира в икономическа и финансова стабилност и в просперитет. И от тази гледна точка, всяка една от партиите в коалицията трябва да разсъждава не от своя гледна точка, а от гледна точка на интересите на страната.

Водещ: Защо ДПС толкова е настоявало да се върне в кабинета заместник-министърът Делян Пеевски, след като други в кабинета не се върнаха, замесени в скандала Овчаров - Александров?

Йордан Цонев: Аз лично не съм настоявал и не си спомням да е имало такова настояване. Тук е въпрос на съдебно решение. Той беше освободен с едно съдебно решение. Съдът се произнесе, че няма такова и министър-председателят, единствено той има правомощията да назначава и освобождава заместник-министрите го върна на работа. Не виждам защо трябва ние да настояваме, или да не настояваме.

Водещ: Промени в кабинета ще има ли?

Йордан Цонев: С министър-председателят може да разговаряте по този въпрос.

Водещ: Вие знаете ли г-н Орешарски?

Пламен Орешарски: Аз съм последния човек, който може да попитате.


Йордан Цонев: Аз държа на стабилността и това, което ви казах - страната има нужда от стабилност, защото всичко това, за което говори г-н Ганев и г-н Орешарски, всичко това може да се случи само ако има стабилност.

Водещ: Благодаря ви за разговора господа!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация