28.12.2007 г.

Вестник „Пари", 28 декември 2007 г.

През 2009 г. може да има ново намаляване на осигуровките.

- Господин Орешарски, как се престрашихте да заложите 3% излишък в бюджет 2008?

- Трябваше известно време, за да може обществото да приеме положителното бюджетно салдо като необходим инструмент на фискалната и макроикономическата политика, особено в условия на разрастващ се дефицит по текущата сметка. Безспорно повлия и стремежът ни да представим по-добре нашите планове пред Европейската комисия.

- Имат ли основание критиките на опозицията, че отново е заложен излишък от 1-2 млрд. лв.?

- Самият факт, че подобни критики се появиха само и единствено в парламента, ме карат да мисля, че нямат кой знае какво основание. Повечето независими външни наблюдатели оцениха бюджетното планиране като доста по-реалистично спрямо това в последните години. Когато подготвяхме бюджета за 2007 г., бяхме изправени пред много рискове за събираемостта на косвените данъци след присъединяването към ЕС. Днес е много лесно да се каже, че сме планирали ниско, но в края на 2006 г. заложените приходи за първата година от членството изглеждаха доста амбициозни на фона на опита на 10-те новоприсъединени страни.

- Как тези рискове бяха преодолени у нас?

- Причините са комплексни, но усилията на приходните агенции бяха изключително важни. Може би за първи път в последните години няма разминаване на цифрата, фиксирана за излишъка в закона, и целите. Но в зависимост от развитието на макроикономическата обстановка тези цели може да се коригират. Иска ми се да не се създадат предпоставки за по-амбициозно бюджетно салдо. Дано дефицитът по текущата сметка спре да се разраства. Има индикации, че за следващата година дефицитът ще е ограничен в рамките на тазгодишния. Бюджетът реализира излишъци от края на 90-те години. Тази година е първата, в която разпределението става със санкция на парламента и затова общественият дебат беше по-оживен.

- Смятате ли, че тези пари се харчат ефективно?

- Те се харчат толкова ефективно, колкото и останалите.

- Кое дава основание да смятате, че ще спре да се разраства дефицитът по текущата сметка?

- Не очакваме по-голям приток на преки чуждестранни инвестиции спрямо тазгодишните. Анализите ни показват, че възможностите за прекомерно голяма възвръщаемост се изчерпват и ще започнат да навлизат по-малко, но по-качествени чуждестранни инвестиции.

- Защо?

- Заради балансиране на пазара и наместване на ценовите равнища. В сектора на имотите очаквам успокояване, тъй като в последните няколко години развитието му беше доста динамично.

- Защо не беше заложено ново намаляване на осигуровките през 2008 г.?

- Ще преценим доста внимателно изпълнението на бюджета през следващата година, преди да вземем решение евентуално за 2009 г. Ако има фискална възможност, ще намалим още осигуровките, но нека отсега да не коментираме конкретни цифри и срокове.

- Може ли и преди 2009 г. да се намалят осигуровките?

- Всичко е възможно, въпросът е дали е целесъобразно. Данъчната система не може да бъде с нулеви ставки, а както сме се засилили през последните години, ние като че ли вървим натам. Искам да видя изпълнението поне за първите 6 месеца на следващата година и тогава отново ще можем да коментираме.

- Още ли въпросът е обвързан със здравната стратегия и евентуалното увеличение на здравната вноска?

- Ако има някаква връзка, то е да не се допусне увеличаване на осигурителната тежест.

- Как гледате на идеята за съвсем ново разпределение на осигурителната тежест в съотношение 10:10:10 за работника, работодателя и държавата?

- На пръв прочит тя ми се струва доста екстравагантна. Ако внимателно се вгледате в цифрите, ще видите, че тази концепция залага намаление на осигурителната тежест не с 3%, 13%, т.е. от сегашните 33% трябва да станат 20%.

- Държавата може ли да бъде осигурител?

- В момента тя допълва осигурителните фондове и това е най-ефективният начин. Този пряк трансфер може да се преизчисли и като вноска. Не виждам кой знае какъв положителен ефект, но за сметка на това ще се оскъпи обслужването на системата като цяло.

- Какви ефекти очаквате от въвеждането на плоския данък?

- Предварителните ни очаквания са в посока изсветляване на доходите. Но още по-същественият ефект е, че ниската единна ставка стимулира по-високата квалификация на труда.

- Смятате ли, че е добре да се премахне данък дивидент?

- Данък дивидент има своето място в данъчната система. Той регулира пропорцията в разпределяне на печалбата на корпорациите - за реинвестиране и разпределение.

- Може ли той да бъде намален още?

- Новото му равнище е доста ниско и ми се струва, че няма голям простор за по-нататъшно намаление.

- Приемате ли като бламиране това, че парламентът не подкрепи облекченията за хазарта?

- Не, парламентът, за разлика от експертите, които са ни консултирали, отчита доста по-широк кръг от акценти.

- Какво е мнението ви по исканията на сдружението на общините за въвеждане на нов местен данък за бизнеса?

- Тези въпроси ще се обсъждат следващата година. Принципно погледнато, одобрявам подход, при който общините получават повече финансова автономност и имат нови източници на приходи, за да може да осигуряват по-качествени публични услуги.

- Ще пишете ли план за намаляване на инфлацията?

- По-високият инфлационен натиск от тази година наистина е сериозно предизвикателство. Всички възможни мерки за ограничаване на инфлацията са изключително непопулярни и са свързани с контрол на ръста на заплатите. Ако искаме едноцифрена инфлация, трябва да приемем и едноцифрен ръст на доходите. Първото ни харесва, второто не. В това е проблемът. Аз лично предпочитам едноцифрените числа и в двата случая. Ако повечето макроикономически параметри се движат около средните стойности, така както сме ги заложили, очаквам успокояване на инфлационния натиск и ориентирането му около 4.5% и 6.9% съответно средногодишно и в края на годината?

- Кога виждате България в еврозоната?

- Еврозоната не е актуална тема сега. По-скоро актуалната тема е Валутният механизъм II. Инфлацията обаче през последните месеци се повиши не само поради външни фактори - цените на храните и на петрола, но и от растежа на работните заплати. Вярвам, че ръстът им през 2008 ще се движи в разумни граници - не само в бюджетната сфера, а най-вече в частния сектор. Нека ви припомня, че тази година изпреварващото нарастване на заплатите спрямо производителността дойде от частния сектор. Това повлия негативно на цялостното икономическо развитие. Намаляването на безработицата, появата на цели сектори, в които се търси квалифициран труд, са предпоставка за това. Друга предпоставка са очакванията, че след членството в ЕС нещата ще тръгнат много по-лесно, което ние интерпретирахме като натиск за по-високи заплати.

Европари

През първата година от европейското членство няма да бъдем нетни донори в бюджета на ЕС, смята финансовият министър. Досега сме получили над 1 млрд. лв. по различните програми, основно предприсъединителни, при вноска в бюджета на общността от 630 млн. лв. Според Орешарски е коректно да се броят средствата от предприсъединителните фондове, тъй като България като нова страна в общността няма достъп до средствата от предишната финансова перспектива за разлика от останалите 25 страни.

По сметките на националния фонд вече има изплатени авансово суми, но те не са изразходвани, защото няма одобрени проекти от управляващите органи. Има и постъпили средства по специалната програма Шенген фасилити. Другите страни също имат нулева усвояемост през 2007 г., казва Орешарски. Както за България, така и за тях, това е година на одобряване на Националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми.