09.09.2010 г.

БНТ1, „Денят започва"

Водещ: Продължаваме със заместник-министъра на финансите Владислав Горанов. Добро утро, здравейте, г-н Горанов, няколко теми, свързани с вас и с министерството. Едната е за пари, пари за болници, пари за Здравната каса и въобще за здравната система. Другата е за някои намерения за корекции на акцизи и на данъци от следващата година. Нека да започнем с 65 милиона лева до края на годината за болниците, защото е най-прясна тази тема, пък и много напрежение имаше около нея около лекарски протести и евентуално напрежение в болниците. Тези допълнителни пари какво правят, решават проблема, закърпват положението или?

Владислав Горанов: 65 милиона, които вчера предложихме на Лекарския съюз да бъдат осигурени допълнително на болниците до края на 2010 г., всъщност представляват допълнение на месечния разход за болничната помощ до 80 милиона, ниво, равно на това, което през 2008 г., най-добрата фискална година, сме заплащали за болнична помощ. Трябва да се има предвид, че спрямо, вчера излезе информация от Здравната каса доста интересна, показваща всъщност откъде идват основните ръстове. От 2006-2010 г. от 60, приблизително, милиона разходи за болници през Националната здравно-осигурителна каса, в 2010 г. сумите надминават 100 милиона на месец, като хоспитализациите от милион и 300 хиляди на година за 2006 г. се очаква за 2010 г. да достигнат някъде около 2 милиона.  T.е. очевидно има някакви процеси в системата, които протичат, които създават напрежение върху ресурса, но в края на краищата болниците не работят на 100% на пазарен принцип дотолкова, доколкото всичките са закачени за Здравно-осигурителния фонд и по някакъв начин болничнияt мениджмънт ще трябва да се съобрази с общите ограничения, които има бюджетът и фискалната рамка. Затова ние предложихме вчера да гарантираме нивото на заплащане, равно на това в най-добрата фискална година - 2008 г., предложихме по 12 милиона допълнително към наличните 67 млн. лева. Така се получава за останалите 5 месеца числото, което вчера приехме да осигурим допълнително за НЗОК.

Водещ: Давате им 65 милиона до края на годината, те искат 200 милиона. Говорят за неполучени, неизплатени за извършени дейности 125 милиона.

Владислав Горанов: Този въпрос не може да се гледа едностранно, аз споделих няколко числа. Трябва преди да се обясни как се стига до числото 200 милиона, да се дадат отговори на някои въпроси как, примерно, 300 хиляди рехоспитализации има в 2010 г., 300 хиляди рехоспитализации, от които, според данни на НЗОК, само около 1-2% са с медицинска целесъобразност.

Водещ: Т.е. нецелесъобразно, източва се касата, нали това казвате?

Владислав Горанов: Как милион и 300 хиляди хоспитализации в предходни години, за тази година, с темповете, с които върви, се очаква да достигнат 2 милиона. Очевидно лечебните заведения, за да си гарантират ресурс по един или друг начин успяват да притиснат Здравноосигурителната каса и да заявят към нея едни доста завишени спрямо предходни периоди като статистика резултати, които няма кой фонд, било то в България или в друга държава, да издържи на това темпо на нарастване.

Водещ: Т.е. не е целесъобразно да се, така образно казано за зрителите, да се вкарват определени пациенти в болниците, обаче ги вкарват и по този начин се източва касата, взима се ресурс, това е намерението, срещу което вие се борите, ограничавайки ресурса?

Владислав Горанов: Давам ви пример, милион и 300 хиляди хоспитализации, те достигат до близо 2 милиона хоспитализации.

Водещ: Може би повече боледува българинът, не знам, не съм лекар, не съм специалист?

Владислав Горанов: Очевидно такъв голям ръст няма как да се оправдае само с някаква грипна епидемия или някакво епизодично проявление на повече заболеваемост. Очевидно има някакъв проблем в системата, върху който трябва да се работи и най-вече от страна на Здравноосигурителната каса по отношение на допълнителен контрол.

Водещ: Добре, защо не се преследват, ако има източване на касата, ако има ненужни хоспитализации, вкарване в болницата на хора, които нямат нужда? Защо това не се преследва, да се наказва и т.н. вместо да се вкарва някакво финансово ограничение, защото не всички, едва ли 100% са ненужни хоспитализации в болниците?

Владислав Горанов: Трябва да ви кажа, че по тази тема постоянно се работи, но съгласете се, че с 18 хиляди договора по клинични пътеки, казвам 18 хиляди отделни договори по клинични пътеки, контролът - едва ли не трябва във всяка болница по 10 представители на Здравноосигурителната каса да вкараме във всяко едно отделение, а договорните партньори за болнична помощ са над 300, приблизително 350. Представете си какъв ресурс трябва да се задели за контрол, за да може в един момент да се гарантира, че съответните търговски дружества и лечебни заведения са коректни спрямо осигурителния фонд.

Водещ: Т.е. с други думи, вие им казвате на болниците това, което чакате, тези 125 милиона, ако е точна цифрата, за извършените дейности...

Владислав Горанов: Ние казваме на болниците, че в 2008 г., най-добрата година от гледна точка на фискално изпълнение, те са могли да се справят и да обслужват лечението на българските граждани със сума малко под 80 милиона на месец и всъщност гарантираме, че до края на всеки месец от 2010 г. те ще получават същата сума. Следователно би трябвало да успеят да се справят с лечението на гражданите спрямо най-добрата фискална година в България.

Водещ: Те тогава и цените бяха други, на газ, на ток, 2008 г. на някои консумативи.

Владислав Горанов: Мисля, че кризата притисна някои цени, така че едва ли точно в период на криза, когато тежестта върху фиска е огромна, има оправдание за увеличаването на разходите.

Водещ: В две думи, тези 125 милиона, нищо че са декларирани извършени дейности, те няма да бъдат получени в пълен размер, така разбирам като извод от думите ви, това е в момента състоянието. 80 милиона на месец, това са възможностите.

Владислав Горанов: Това са възможностите на фиска до края на 2010 г. и трябва общо взето да забравят за това, че искат да вземат пълния размер на извършените дейности. Вчера това беше предложението на Министерство на финансите към Лекарския съюз, за да може темата с лечебните заведения до края на 2010 г. да бъде затворена.

Водещ: Добре, но защо, нали по данни на министър Дянков към 31 юли тази година по сметки на касата има 1 милиард 234 милиона и 700 хиляди лева по сметки на Здравната каса. Не е ли логично, нали това са пари, които идват от здравните вноски на всеки българин, не е ли логично да си получат здравна услуга срещу тези пари. И вече ако се докаже, че някой е злоупотребявал, влиза в затвора, ако е злоупотребил за това нещо. Логично ли е да стоят на сметка пари от здравни вноски?

Владислав Горанов: Излишъкът, т. нар. резерв на касата, се съхранява по реда и при условията на фискалния резерв, той така е и формиран. Общите приходи от здравноосигурителни вноски от работодатели и работници е доста под постъпленията в Здравноосигурителната каса, защото огромна част от неосигурените категории граждани като пенсионери, безработни, социално слаби, забележете и децата, са осигурени за сметка на държавния бюджет, т.е. те не са осигурени за сметка на осигурителни вноски, а за сметка на данъци. Всъщност изхарчването на резерва по същество представлява допълнителен дефицит за консолидираната фискална програма. Вие знаете, че темата с дефицита е, особено след решението на ЕК за наказателна процедура срещу България за свръхдефицит, е деликатна тема, която не бива да се повдига.

Водещ: Т.е. те трябва да си стоят в тези сметки тези пари.

Владислав Горанов: Тези сметки представляват част от фискалния резерв, макар и собственост на Здравноосигурителната каса.

Водещ: Не е ли парадокс това? В същото време хората и лекари, и пациенти, оказва се, че няма достатъчно пари за финансиране на системата, не е ли парадокс?

Владислав Горанов: Не, не е парадокс, тъй като приходите от здравно-осигурителни вноски, събрани от хората, са доста по-малко от разходите, които Здравноосигурителната каса извършва. Останалото, пак казвам, са трансфери от данъци.

Водещ: Добре. По друга тема, която също така предизвика много дебати и много страсти през последните дни, свързана с евентуално вдигане на някои акцизи, на някои данъчни ставки, неизбежно ли е това, неизбежно ли е да се вдигат акцизите на горивата, на бензина, примерно, или пък ДДС в туризма да стане 14% и за пакетни услуги, и за индивидуални?

Владислав Горанов: Темата за акцизите искам да я изчистим веднага като кажа, че това са договорени минимални ставки по график общо за всички държави членки на ЕС, минималните нараствания на акцизните ставки за горивата с по 15-20 лв. на 1 000 литра за различните видове акцизни стоки е достигане до минималните такива, т.е. то е свързано с членството на България в ЕС и е неизбежно.

Водещ: Трябва да стане от 1 януари, неизбежно е това?
 

Владислав Горанов: Така трябва да стане, това е неизбежно, това са минималните ставки по графика за ...

Водещ: Преглъщаме го.

Владислав Горанов: Принудени сме.

Водещ: Оттам нататък темата за данъка добавена стойност в туристическите услуги.

Владислав Горанов: Темата възникна в края на месец юни, когато Главна дирекция „Данъчно облагане и Митнически съюз" на ЕК ни уведоми, че начинът, по който в Националното законодателство се прилага намалената ставка за настаняване, туристическо настаняване, противоречи на Директивата на ЕС по отношение на ДДС. Защо ЕК счита така - защото в момент, а когато един гражданин, който и да е той, се настанява индивидуално самостоятелно в български хотел, той заплаща 20% ДДС, а когато туристически оператор по договор с български хотел настанява туристи в този хотел, той ги настанява при 7% ставка. Това, което казва ЕК, е, че не може индивидуалните и настаняванията през туроператор да бъдат при различни ставки.

Водещ: А защо 14% точно, защо не 20%, защо не е нулева ставка?

Владислав Горанов: Този дебат се води. Нулева ставка не е целесъобразна. Дебатът по отношение на размера на ставката не е затворен. Защо 14% - колегите експерти, които са разработили това предложение, тъй като все още законопроектът не е дори приключил с дебата си в рамките на Министерски съвет, са взели повод от стенограмата на обсъждането на Закона за данъка върху добавената стойност от средата на 2006 г., преди присъединяването, когато именно идеологът на ниската ставка г-жа Шулева и г-н Милен Велчев, предлагат поетапно въвеждане на прогресивно нарастване на тази диференцирана ставка за туристическо настаняване, като в 2009 г. размерът на предложения тогава от тях, разбира се неприет от Народното събрание размер, е 14 на сто. Нашето намерение не е било да повишаваме облагането в бранша, още повече, че тук, когато се говори за увеличение, трябва да се каже, че всъщност за индивидуалните настанявания, това представлява намаляване на данъка, тъй като каквато и ставка да се определи, тя ще бъде по-ниска от 20 на сто.

Водещ: Знаете, че за хотелиерите тези пакетни услуги са много по-важни за тях, защото те изплащат големи кредити.

Владислав Горанов: Така или иначе ние не сме имали за цел увеличение на облагането на добавената стойност в туризма. Дебатът продължава и ще бъде определена общата, единна ставка за ДДС за индивидуалните и групови настанявания, че да не бъде увреден интересът на бизнеса, т.е. ние не искаме да вкараме повече приходи в бюджета от тази промяна, но не искаме да губим от нея, т.е. няма да бъде на 20%, няма да бъде и на 7%, ще се търси някакво число, сега е 14, днес в 11.00 часа има в МИЕТ организирана среща с туристическия бранш, ще участват министърът на икономиката, министърът на финансите, ще се търси такъв размер на...

Водещ: Може ли надолу - между 7 и 14?

Владислав Горанов: Разбира се, че е възможно. Аз още когато анонсирахме измененията и ги качихме на страницата на Министерството на финансите, коментирахме, че това всъщност е начинът, по който започва дебатът по тази ставка.

Водещ: Добре, благодаря ви. Дебатът продължава по отношение на ДДС в туризма. Така и така сте в студиото, не мога да се сдържа за блиц въпроса, но наистина блиц отговор ви моля, пенсионерите, които в момента гледат телевизия, до края на мандата и през следващата година, да очакват ли нещо или не?

Владислав Горанов: За следващата година и според нас, според целите, които сме си поставили, няма да има възможност за допълнително увеличаване на пенсиите.

Водещ: Следващата година - 2011 г. и до края на мандата, целесъобразно ли е да се вдигат пенсии въобще или не?

Владислав Горанов: Целесъобразно е да се вдигат пенсии тогава, когато икономиката го позволява.

Водещ: Ясно, това е нормален отговор, но ще се стигне ли до там според вас в тази ситуация?

Владислав Горанов: Може би към края на мандата ще има възможност за това.

Водещ: А вдигане на минималната работна заплата, което се чува от социалния министър?

Владислав Горанов: Това е тема, която социалният министър повдигна, тя още се обсъжда в правителството, позицията на Министерство на финансите е намерило място в решението за разходните тавани от преди месец, това е, което ние предлагаме на този етап, е тя да бъде запазена.

Водещ: Няма промяна и според вас не е добре в тази ситуация да се вдига.

Владислав Горанов: Няма достатъчно данни, че това ще е полезно за икономиката.

Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор.