11.02.2011 г.

Интервю на вицепремиера и министър на финансите за в. „24 часа"

- Пактът за финансова стабилност ли е панацеята пред бюджетните свръхдефицити и пред неразумното харчене, г-н Дянков?

- Идеята за него обсъждаме отдавна. Искам, след като вече сме извън процедурата по свръхдефицит, да наложим дългосрочна фискална устойчивост и за всички бъдещи кабинети.

Фискалният борд е само една от трите мерки в т.нар. пакт. Неговата цел е широко и трайно балансиран бюджет. Затова предлагам цялостна промяна, така че невлизането в дефицит да е гарантирано. Така стигаме и до лимит върху дефицита, което означава таван за публичните разходи като процент от БВП. За мен най-важна е най-малко коментираната мярка - лимит и върху ресурса, преразпределян от държавата. Ако всяка година всяко правителство се вмества в него, няма да има натиск и към данъците, и към дефицита. Затова ще опитаме да направим така, че преките данъци да се променят много трудно.

- Как? С референдум, със запис в конституцията?

- Струва ми се, че ако се реши 2/3 мнозинство от депутатите в парламента да са нужни, за да се променят преките данъци, и това се запише в конституцията, ще е достатъчно.

- Като въвеждате лимит за преразпределението на пари от държавата и таван за дефицита, не е ли разумно да оставите лека оперативна свобода на кабинетите с данъците?

-Аз си мисля, че България няма друг избор, освен да е много финансово дисциплинирана във времето. Ако водим предвидима и дългосрочна данъчна политика, ще дадем много силен сигнал към инвеститорите. Всеки от тях ще си каже: "Ето, България е с ниски данъци и нивото им е гарантирано от конституцията. Това ще бъде най-важният
сигнал за всеки инвеститор.

- Кои ще са тези 160 депутати? Простата аритметика сочи, че трябва участие и на опозицията.

- Убеден съм, че ще го има това мнозинство. Ще го намерим, ще имаме разговори с всички поотделно. Защото всяка от трите мерки помага на бизнеса и на хората. Така всеки, който мисли, че България трябва да стане добро място за правене на бизнес и за живеене, трябва да подкрепи пакта. Повечето коментари на опозицията са, че държавата трябва да си намали харчовете и да има стегната финансова политика. Така и ще им кажа- ето, пактът е прекрасна възможност то да се случи, а не само да го говорим. И да се спазва от всички правителства оттук нататък.

- Всяка власт има апетит да увеличи ресурса, който преразпределя. А идват изборни години... Ще удържите ли този натиск, включително и откъм ГЕРБ?

-Запис в конституцията ще е добър начин за удържане на апетити. Който и да е на власт, няма да може да направи нищо, защото опозицията веднага ще му каже- нарушавате Конституцията. Разбирам, че ще е трудно, защото пактът има за цел да дисциплинира всички управления в бъдеще. Но и апетитите, и натискът за повече харчене ще бъдат силно притъпени.

- Какво следва за българина от това, че пактът ще бъде приет?

- Вдигането на данъци се усеща пряко по джоба, нали? Ако тази година го бяхме направили? Хората ще получат същата сигурност да планират живота си при ниски данъци сега и занапред. Също както бизнесът и инвеститорите. Бизнесът ще получи този силен положителен сигнал. А той, когато се усети сигурен, създава работни места и увеличава доходите на хората.

- Засега обаче отрязахте министър Тотю Младенов, който поиска да вдигне минималната заплата с 30 лв. Защо го правите - няма пари или за да не "повлече крак" и всички да поискат?

- Отказвам му и то категорично по две причини. Първо, като финансов министър смятам, че процес, продължил 9 месеца, колкото трае една бюджетна процедура, трябва да се уважава. Припомням само, че въпросът за минималната заплата бе обсъждан, дискутиран, но вече е станал част от закона за бюджета. А законът трябва да се уважава и да се спазва -от цялото правителство и от всички останали. Така че всякакви искания на допълнителни пари са нарушение на закона за бюджета. Затова на всеки казвам- има ли ги тези пари в закона за бюджета - не, значи тогава няма да стане тази година. Може най-рано догодина и то само ако е влязло в закона след дебат. А и като икономистсподелям напълно аргументите на бизнеса, изложени в Тристранния съвет. Той ясно каза, че увеличаване на минималната заплата би довело до съкращаване на работни места. Това в момент на крехко съживяване на икономиката ни след криза не се прави. Колкото и да ни се иска на всички, няма как да стане.

- Какво е финансовото здраве на държавата? Вярно ли е, че сме "назад" в събирането на приходите с едни 3 милиарда лева?

- Държавата ни е финансово здрава в момента. Предварителните данни за януари са по-добри в сравнение с януари 2010 г. Тази година ще е по-добра и затова залагаме дефицит от 2,2% - доста под маастрихските критерии. Засега сме в челната тройка с Естония и Швеция с малки дефицити и смятам да останем в нея. Разбира се, има винаги какво да се иска. Работим и с двете приходни агенции в такива посоки.

Затваряме кранчета, от които дълги години са изтичали пари.

И забележете - правим го със закони. Преди ден мина ограничаването на плащанията в брой, за мен това е голям успех. НАП са го предлагали 4 г. Не е ставало. Миналата седмица мина на второ четене в парламента и изискването, ако някой иска да продава фирма, данъчните да имат 60 дни, за да я проверят за дългове. Така вече няма да се прехвърлят на безимотни фирми с милиони задължения. Изобщо последната година минаха много законодателни промени, чакали реда си години наред. Те ще дават ефекти напред във времето. Битката с контрабандата и измамите се води всеки ден.

-Смятате, че финансово здравата ни държава ще изпълни стратегията "България 2020" - повече пари за здраве, образование?

- Ние завършихме финансово най-трудната година- 2010-а, с малко по-добри резултати от прогнозите. Това ни позволи да заложим 2,9% вместо 3,9% дефицит на касова основа, което пък ни дава по-добра база за 2011г. и занапред. Сега започваме с по-голям фискален резерв, което дава възможност да сме много по-гъвкави от гледна точка на това трябват ли ни външни еврооблигации и външни финанси например. Засега изглежда, че не ни трябват, което е добре.

- Предстои ви обаче сериозно финансово натоварване с плащания по външен дълг в последната година на мандата - 2013-а. Това ли бе причината да поръчате доклад, който да извади загубите от сделката с дълга?

- Анализът, който възложихме на "Индъстри Уоч", бе поръчение на парламента. Първоначално идеята бе да привлечем чужди експерти. Оказа се, че те не бяха добре запознати със сделката, и ни отказаха. След това идеята бе да възложим анализа на отделни наши експерти. Но те вероятно щяха да бъдат по несигурни в заключенията си. Затова избрахме консултантска компания. Представих доклада в парламента, предстоят дебати. Ако се реши да има допълнителен анализ, ще го възложим.

- Говори се за внасяне на сделката в прокуратурата. ДСБ поиска проследяване на движенията по нечии лични сметки...

- Не е работа на Министерството на финансите да решава този въпрос. Ако парламентът стигне до този извод, ще има допълнителен анализ. За мен е важно, че един от резултатите на готовия сочи, че тежестта на плащанията наистина е изместена към 2013 г.

Но ние започваме още от тази година да се готвим за това плащане, включително и ако можем да си го позволим, да поемем част от това огромно финансово натоварване, като предплащаме дълг. Но това, което са направили тези преди нас - да бутаме напред
едни плащания, няма да направим.

- Обещахте да отхлабите "финансовата примка" над БАН. Някои привидяха сделка -ГЕРБ си оттегля закона за академията, Дянков отпуска пари, чаканата експертиза за едни СРС-та дава правилния отговор. Има ли я сделката?

- Това е може би въпрос в рамките на шегата. Аз не съм променил мнението си за БАН. Там трябва да покажат реформи, преди изобщо да се говори за пари. От моята уста обещание за повече пари не е излизало. Първо реформите - за мен това е истински стойностният път.

- Чувствате ли се притискан? Да назначавате ревизии, да отменяте актове, да вкарвате митнически екипи някъде или да ги изкарвате? Говоря за натиск откъм премиера, колеги, приятели, врагове...

- Не. Към мен никога не е имало такъв натиск. Донякъде съм в по-добро положение, защото 20 г. съм бил извън България. Така че преди да вляза в правителството, нямам никакви обвързаности, нямам "приятелски кръг", който би могъл да поиска от мен услуги. Това донякъде помага. От друга страна, помага и начинът, по който съм влязъл в кабинета. Помага ми идеологията, която обявих от самото начало. Като дойдох, казах, че аз такава политика ще водя и затова съм дошъл. Да свърша тази и тази работа. Затова не съм имал никакви проблеми с искания нито отгоре, нито отстрани, нито от никъде другаде.

- И никак не ви притеснява "изтичането" на ваши разговори с шефа на митниците ген. Танов!

- Като министър, като политическо лице - не, не ме притеснява. Да излизат, няма какво да ме стресне, аз винаги съм имал принципна позиция. Но като гражданин съм силно притеснен. От това, че в България системата за сигурност не е каквато трябва да бъде.

Тя трябва да е такава, че да защитава човешките права - и на премиер, и на заместник-премиер, и на обикновените хора.

- Може да извадят и някакви компрометиращи ви телефонни разговори?

- Нямам притеснения. За мен каквото и да излезе, ще е като това, което досега излезе. Като гражданин обаче аз настоятелно искам промени в системата за сигурност, от които да видя, че правата на всички, в т.ч. и за воденето на телефонни разговори, са добре защитени!

- Всъщност какво се случва на митниците? Тия дни не друг, а депутат от ГЕРБ каза, че там ставали едни странни неща. Че ген. Танов е знаел, че го подслушват и че съзнателно е вкарал и вас, и премиера в някакви схеми. Че той не разбира от митници и е бил подведен.

- Не съм подведен от никого. С ген. Танов работя добре, и ще работя добре. Доволен съм от него, от екипа. Митниците имат стратегия, правят важни стъпки, следват я.

Промени в ръководството на митниците няма и няма да има.

Разбира се, че много и различни хора имат и ще имат разни претенции. Защото много години митниците са били използвани за политически, за частни и всякакви други цели. Всичко това вече се реже и то категорично, законно, с промени в закони, в наредби. Танов работи в много тежка обстановка, но аз съм 100% зад него.

- А зад вас кой е. Както се вижда, битката е тежка и се инкасират удари?

- В края на крайщата аз съм ресорен вицепремиер и аз решавам. Главният ми съюзник е по-голямата част от правителството: правосъдният министър Маргарита Попова - основен съюзник и съмишленик, голяма част от другите министри - Плевнелиев, Рашидов, Трайков, Ангелов, Караджова... За мен този Министерски съвет се отличава от всички останали с това, че в него повечето хора са експерти. И те точно като експерти си вършат работата. Освен това са наясно, че нашата роля е да прекъснем порочните практики от миналото. Така че колегите ми министри са с мен и зад мен.

- Не споменахте премиера, вътрешния министър Цветанов в този гръб.

- Защото се разбира от само себе си, че премиерът Борисов е и до мен, и зад мен. Иначе изобщо нямаше да удържим на толкова много удари. Ако беше толкова лесно да се прекъснат всичките порочни връзки, щяха отдавна да са го направили тези преди нас. Но ето, правим го ние. Не те. Виждате, неща, говорени от 2000 г., ние ги правим. Това ми дава основания да смятам, че с всеки изминал месец ще имаме още повече успехи. Надявам се и ще се боря всички останали части от администрацията да направят тежките реформи и нужните стъпки. Силно се надявам това да се случи и в сферата на сигурността, като например по-прозрачно управление там.

- Два пъти споменавате сферата на сигурността и липсата на реформи в нея. Това упрек към вицепремиера Цветанов ли е? Какви са отношенията ви? Онези усмивки за снимка на трима ви с ген Танов след първия залп от СРС-та пиар ли бяха?

- Имаме разногласия, дори спорове, не отричам. Но те са нормални за един кабинет. Аз продължавам да смятам, че в сферата на сигурността трябват много големи реформи. Последните седмици ясно показват, че това явно е така и че аз съм прав. Не може само ние да се опитваме също в много тежки условия да реформираме митници, данъчни, цялата фискална политика из основи. Всички останали трябва да направят същото в своите си сфери. Това е. Иначе, след като аз отговарям за административната реформа, ще продължа да настоявам тя да се направи навсякъде.