СИМЕОН ДЯНКОВ: АКО НЕ НАПРАВИМ СЕГА РЕФОРМИТЕ, ЩЕ СТРАДАМЕ ОЩЕ ПОВЕЧЕ
10.12.2011 г.
Интервю на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков за БНТ, „Панорама"
Водещ: Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков е тук. Добър вечер.
Симеон Дянков: Добър вечер.
Водещ: Всички, които протестират, протестират срещу вас. Разбирате ли ги?
Симеон Дянков: Разбирам, че им е тежко, но от предишния репортаж запомних един цитат, че в някои сектори, аз ще прибавя, в нереформираните сектори, лапачите са повече от паницата. Сега като е тежко времето, естествено, всяко правителство, не само нашето се стреми да реформира тези сектори и тези лапачи са всъщност хората, които казват: „Не, не, не. Всички други да се реформират, само ние да не се реформираме, дайте си нашата паница". Зърнопроизводителите са такава тема, БДЖ са такава тема, пенсионната реформа е такава тема и има още няколко, които още не сме стигнали до тях или поне не сме ги напълно разработили и трябва. Със сигурност системата е такава.
Водещ: Нали знаете, че там...
Симеон Дянков: Така че ги разбирам. Извинете. Разбирам ги, но те трябва да разберат, че сега времето е разделно. Или сега трябва да стане, или ни чака едно десетилетие в тежки години.
Водещ: Нали не казвате, че всички са лапачи?
Симеон Дянков: Не, не са всички лапачи. Разбира се, че не са всички лапачи, но има нереформирани сектори и в тези сектори хората като се опитват да запазят статуквото, не разбират какво точно пазят и за кого го пазят, и на кой гръб, на чий гръб. На гърба на другите хора в държавата. За да се държи БДЖ в този си неконкурентен вид, това струва на държавата 800 млн. лв. Кой да ги плати тези 800 млн. лв.? Или зърнарите като излизат и казват: „Ние не сме против другите. Вие ни дайте нашето, дайте и тяхното". Ама откъде? От данъкоплатците - един вид пак другите. Всеки си дърпа към тях, не са реформирани тези сектори с годините и сега всички страдаме от това. Ако не го направим сега, ще страдаме още повече.
Водещ: Специално зърнопроизводителите там имаше един въпрос. Защо им обещахте едно преди изборите, пък след изборите - друго?
Симеон Дянков: Не трябваше, признавам го като моя грешка. Постоянно идваха, поне 20 срещи сме имали с тях през времето. Признавам го като грешка, не трябваше въобще да подписвам. Мислих, че една голяма част от това може да стане, промениха се рязко нещата в Европа, но съм си извлякъл поука. Не трябва нищо да се подписва, от който и да е министър преди нещата да влязат в парламента. Това всъщност ще го направя като правило, ще се опитам да променя закона така оттук-нататък, че да няма възможност, който и да е министър да се огъне, или министри и да не става това. Същото стана, между другото с пенсионната реформа през 2010 г. Това, което сега се прие е абсолютно идентично като предложение, с това, което ние предлагахме март 2010 г. Тогава пак се огънахме на синдикатите, не станаха нещата и вече година и половина по-късно, когато положението в Европа наистина е много тежко, се върнахме към същото предложение, но загубихме година и половина.
Водещ: Защо се огънахте тогава?
Симеон Дянков: Някой път така става.
Водещ: По-лесно е да застанеш твърд в началото на мандата. Нали така?
Симеон Дянков: Точно така. Винаги е по-лесно в началото да направиш тежките неща. Ако тогава не се направи, после става много по-трудно.
Водещ: Въпросът е, г-н Дянков, дали си представяме, че става въпрос за хора с конкретни семейства? Става въпрос за тези железничари, които стоят по студа, кондуктори, карат влакове. Става въпрос за конкретни пенсионери, за нашите майки и бащи. Нали си представяме, че тези хора не са криви, та цялата криза да се стовари върху тях.
Симеон Дянков: Разбира се, че не са криви, но от друга страна те вземат огромен ресурс от държавата, а срещу този ресурс не се дава достатъчно. БДЖ е такъв пример. 13 хиляди души работят там, сходни организации в Австрия, която е горе-долу като големи като България, работят около 3 500. Значи 4 пъти повече в БДЖ, отколкото в сходна Австрия. А кой им плаща? Ние им плащаме, всъщност ние - от държавния бюджет.
Водещ: Казахте Европа. Разбираме ли какво става там в момента? Нещо се случи, еврото беше спасено, на каква цена обаче?
Симеон Дянков: Еврото веднъж изглеждаше, че беше спасено. Октомври 26 Папандреу каза нещо или просто му беше дотегнало от тежко положение, не знам какво му стана, внезапно каза, че ще прави референдум и нещата станаха от лоши - по-лоши. Днес всъщност имахме добра новина от Брюксел, че всички държави без Англия са се разбрали да влезнат във фискален съюз и аз вече ставам пак малко по-голям оптимист. В последната седмица не само в Брюксел вървят добре нещата, новото италианско правителство се стегна и направи реформи, които и там с 10-20 години са закъснели, в Белгия най-после има правителство от година и половина. Вижда се защитната реакция. Веднъж като видиш, че нещата стават неудържими, внезапно доста неща, които с времето не са се случили, се случват.
Водещ: Знаете ли какво ми направи впечатление? Сълзите в очите на социалната министърка на Италия. Можеше ли някой в България една сълза да пролее? Точно, защото става въпрос за реални хора, живи хора.
Симеон Дянков: Да става въпрос за реални хора. Да не мислите, че на мен ми е много приятно аз винаги да съм целта на всички да ме разнасят навсякъде на плакат и да казват: „Дянков е виновен". Въобще не ми е приятно.
Водещ: На някои хора им е приятно по някакъв начин черният Пи Ар също е Пи Ар.
Симеон Дянков: Никога не ти е приятно да виждаш, че много хора те мразят, но сега това ако не стане, ще станат още по-лоши нещата. И другата тема, която вече няколко пъти съм казвал - ние имаме цяло правителство и всеки министър, аз съм министър на финансите, така че аз трябва да се занимавам с финансовата стабилност на държавата. Не е моя присъща задача да се занимавам със зърнопроизводителите или с пенсионната система. Това, че стига до мен, стига до премиера, показва, че тези министри не са овладели ситуацията достатъчно добре. И е факт - не са били достатъчно настойчиви с времето, не са обяснили реформите добре, не са били състрадателни достатъчно да обяснят, и стига по-нагоре.
Водещ: Ама на тях не им е приятно, че им дърпате ушите.
Симеон Дянков: Не им е приятно ама не са си свършили добре работата, когато е трябвало и сега или ние я вършим или и на мен ще ми бъде много по-лесно да стана популист и да кажа:"Най-добре е да изчакаме, да изчакаме следващата година, по-следващата година", както вече десетина години различни правителства са чакали. От това страдаме всички, всички обедняваме от това.
Водещ: Да се върнем на Европа. Къде е нашият интерес в цялата тази патаклама?
Симеон Дянков: Да покажем, че сме една от малкото държави, които сме запазили финансова стабилност и имаме добри иде. Всъщност сега, дефакто, цяла Европа стига до теми, които в България от 4-5 години сме, не само ние като правителство, а и преди нас сме защитавали, и Европа стига до същите идеи. Пактът за финансова стабилност е на европейската сцена, доста след като в България това на нас ни помага, защото то дава първо едно самочувствие и ние знаем какво правим. Другите признават, че България знае какво прави и оттук-нататък вече... Освен това какво ние можем да спечелим освен това, че във финансовата стабилност сме едни от отличниците?
Водещ: Какво сме спечелили досега?
Симеон Дянков: Предстои. Първо трябва да видят другите. Предстои този пакт, който днес беше обявен, че в 26 държави натам вървят нещата и до март месец биха искали всички държави да правят конституционни промени. Забелязвате, че навсякъде по света, аз следя световните новини доста в последните няколко дни и се казва:"България, Германия, Холандия". Това ни помага, защото обикновено като излизаме навън с какво се помни България? Не с много неща. Това е едно от нещата, които ние започваме да градим и не само това правителство. Това е нещо, което вече 4-5 правителства успешно са правили.
Водещ: Потупване пред строя, пред знамето, награда, снимка с командира.
Симеон Дянков: Започва с потупване и след това трябва да извлечеш ползи. Ползите са в други сфери и трябва да ги извлечем.
Водещ: Къде са ползите, г-н Дянков, като те не искат, искат да им дадат съфинансиране на европейски проекти на тези, които са харчили, да им дадат по-ниско съфинансиране на европейски проекти, а ние, които сме били отличници, не ни го дават?
Симеон Дянков: Това е социализъм в Европа, грешна политика. Ние бяхме единствената държава, която бяхме против това, пратихме писмо до Барозу. Министър-председателят е защитавал тази теза, че този метод дава грешни стимули. По този начин, колкото по-зле се справяш, толкова повече ти помагат, а това беше по социализма.
Водещ: Г-н Дянков, аз си спомням и други неща от социализма. Тогава бяхме млади, ние сме горе-долу на една възраст, момичетата не харесваха много отличниците. Как е в икономиката и във финансите? България е отличник, ама нещо...
Симеон Дянков: Каква ни е алтернативата? Виждате около нас какво става. Ние сме и от гледна точка на инвестиции, между другото това е тема, която много грешно я разбираме в България, че видите ли - инвестициите в България никакви ги няма. Да, навсякъде по света са много по-малко инвестициите, но като видите колко влиза в България и къде влиза, всъщност ние в последните две-три години сме доста добре. Не влиза в строителство, което за мен е добре - много глупости се построиха в България, зачерни се част от Черноморието, не влизат в банковия сектор, което за мен също е добре, защото там доста пари се изхарчиха за нищо, но влиза вече в производство. Това за мен е бъдещето на България - производството, повече „направено в България", да виждаме тези лепенки.
Водещ: Като казвате производство и като казвате кой сектор ще спаси България, знаете ли какво се сещам? Вие сте лош с всички, но с един сектор сте много добър. Нека да видим за кой сектор става въпрос с един репортаж от Созопол.
Репортаж: Една близо 150-годишна археологическа загадка най-после беше разкрита. При разчистване на временни обекти в Созопол работниците се натъкнаха на източната порта на древната крепост Аполония. Според специалистите находката ще хвърли светлина върху отбранителните съоръжения и ще помогне за попълването на археологическата карта на един от най-древните градове по българското Черноморие. Търсенето на главната източна порта на Аполония е започнало още през средата на 19 век от френски археолози. С прекъсвания тук за последно са копали българските им колеги преди 15 години, но без да могат да открият входа към древния град. Мястото дълги години бе заето от няколко капанчета и едва сега при тяхното разчистване се видя, че зад тях е била скрита митичната порта. Само три дни след като бе открит източният вход на крепостта Созопол, археолозите се натъкнаха на древна църква.
Божидар Димитров: И Господ ни поднесе още една изненада, най-неочаквано за всички до крепостната стена се оказа, че има голяма средновековна църква, която последна датировка на археолозите е 10 в., голяма църква. 15 м. е дълга стената, трикорабна е.
За древната църква няма никакви писмени сведения, казаха още археолозите. Само за седмица центърът на старият Созопол се измени до неузнаваемост. Двете открития са под площадчето до църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която беше възстановена за няколко месеца след откриване на мощите на Св. Йоан Кръстител
Водещ: Видяхме ви до Божидар Димитров и човек се пита какъв вие интересът в археологията. Защо на никого не давате, а там изглежда очевидно, че публично го подкрепяте? Аз имам едно съмнение. Дали не искате да парирате обвиненията в това, че не сте патриот?
Симеон Дянков: Не - по две причини. Едната е финансова, както обикновено, другата е България по какъв начин иска да се покаже на света. Връзва се с предишната тема за финансовата стабилност. Ако си помислим досега за България, като кажете „България" какво мислят? Не мислят много добри неща, ако има добри неща, аз съм живял дълго време в чужбина - мислят за Стоичков и кисело мляко, това са двете добри неща за България. Има доста лоши неща, които се смятат от папата - до скоро време корупция и т. н. Има вече и положителни неща - финансовата ни стабилност е едно такова нещо, което сега градим още повече. Имаме много археология, много история, това трябва да покажем и да го развием, така че като се каже България и след пет години веднага те да виждат този тип обекти - първото това е. Второто е това, че ще доведе до друг тип туристи, ще се развие икономиката, която в момента нямаме - и по морето. Всъщност ние имаме прекрасни обекти - Видин, един прекрасен обект, на места, които въобще няма туризъм, но това вече... Това са ми двете, няма други неща, а и по душа съм археолог. Ако по друг начин се бяха развили нещата в живота ми по-рано може би щях да съм или архитект или археолог.
Водещ: Така ли?
Симеон Дянков: Така.
Водещ: Не е ли смешно обаче, че говорим за външния свят, за страните, които сякаш гледаме от високо, страните, които харчат или са харчили дават на своите пенсионери 3 или 4, или до 10 пъти повече, отколкото ние даваме на нашите пенсионери? Това не е ли странно?
Симеон Дянков: Странно е и е тъжно, но те са давали и трябва да го разгледаме в перспектива. Те са давали 20 пъти повече, сега дават 10 пъти повече, след 5 години ние ще даваме повече. Аз съм убеден, че след 5 години българските пенсионери ще получават повече от гръцките пенсионери.
Водещ: Да де, ама вие казахте, че след 5 години няма да сте министър. Как ако не стане това да ви търсим отговорност?
Симеон Дянков: Има достатъчно други кадърни хора в България и най-важното е да има приемственост, а приемственост във финансовата ни политика, Слава Богу има и тя не е тръгнала от нас, не е тръгнала оттук.
Водещ: Храните ни със светлото бъдеще обаче.
Симеон Дянков: Не е толкова далечно. От този обект, който сега видяхте, до него имаше една църква, която построихме миналата година или по-скоро реконструирахме и понеже беше първият ни такъв голям обект в Созопол беше интересен и казахме: „Да видим колко ще спечели Созопол от него". Ние дадохме около милион и 200 хил. лв., а за първото лято, това, което мина - тя спечели около 2 млн. лв. Възвърнало се е над 100% за първата година.
Водещ: Президентско вето предстои за пенсионната реформа.
Симеон Дянков: Искрено се надявам, че няма да се стигне дотам. Има достатъчно причини да се обясни защо на България сега й трябва тази реформа. Всъщност тя е закъсняла с няколко години. Достатъчно е да се покаже репортажът от Италия, достатъчно е да се покаже в Германия току-що обявиха такава реформа, в Англия обявиха такава реформа, в цяла Европа е тенденция и то става сега.
Водещ: Ама техните пенсионери живеят по-дълго, защото имат по-хубав живот.
Симеон Дянков: И съответно границата на пенсионната възраст е по-висока. 67 г. в Италия, 66 г. в Англия, 68 г. в Чехия, а това ще стане след 20 години. По 4 месеца, 4 месеца, кога ще стигнем до 65 г. за мъжете и 62 г. за жените? През 2019 г.
Водещ: Всеки иска да е германски пенсионер, г-н Дянков, никой не иска да е български.
Симеон Дянков: Ами ако се хванем и работим здраво, ще искат хората и да са български пенсионери.
Водещ: Четете вестници нали?
Симеон Дянков: Не толкова често.
Водещ: Не се ли тревожите от това, което прилича на вестникарска война, но зад нея и от двете страни стоят сериозни икономически субекти в България?
Симеон Дянков: Не следя много подробно. Последните седмици бяха доста заети, между другото гледам и сравнително малко телевизия - БНТ.
Водещ: Благодаря ви затова, но все пак не се ли притеснявате, че се разклаща икономически климат на страната?
Симеон Дянков: Не. Притеснявам се по-скоро от това ако наистина се използват медиите за извън чисто медийни теми, просто хората да си разчистват корпоративни или други сметки, но не смятам, че това е определящо в България. Не се притеснявам по тази тема.
Водещ: Реплика ли имате по някакъв въпрос, г-н Димитров.
Мартин Димитров: По много въпроси имам.
Водещ: Моля ви кратко.
Мартин Димитров: Това правителство спечели изборите с обещанието, че за 2-3 години в България ще има европейски доходи. Те тогава още не бяха поканили все още г-н Дянков, така че не му вменявам на него тази отговорност, но това обеща Бойко Борисов и къде са доходите? С този популизъм трябва да се спре. Колкото до реформите защо не ги направиха в началото на мандата? И да добавим МВР - една огромна администрация, едно огромно пилеене на средства. Цветан Цветанов казва така: „Вие си реформирайте наоколо, но тук, понеже съм аз и понеже съм шеф и на щаба, и отговарям и за изборите, тук няма да пипате". И така се оказа - там наистина никой не пипа. Пак един милиард и над един милиард в бюджета. Там има нужда повече от реформи, отколкото в БДЖ и в пенсионната реформа. Нали разбирате? Ето сега в ДАНС бяха орязани на ДАНС правомощията, защото те си нямат Цветан Цветанов да ги спре, но в МВР нищо не се случва.
Водещ: Вие какво конкретно питате г-н Дянков?
Мартин Димитров: Това, което казвам е защо тези реформи ги забавиха три годи ни и защо продължават тези популистки обещания? Само преди изборите правителството обещаваше увеличаване на пенсиите, а сега вместо това им дават по-висока пенсионна възраст.
Водещ: Г-н Дянков.
Симеон Дянков: ГЕРБ е млада партия за първи път е на власт и й трябваше известно време да влезе в администрацията, да обучи свои кадри. Друго е партия, която е била повече на власт, както в други държави, имат си изграден капацитет, да влезе. Млада партия, според мен, е смислено да се забави с реформите. Факт е, че сега стават реформи, които са били пробвани от няколко правителства преди. В някои сектори наистина се забавихме и за мен е наистина радващо, че най-накрая успяхме да приемем една доста стабилна пенсионна реформа, което наистина миналата година пробвахме - не се получи, тази година обаче се получи. Дори и в системата на МВР миналата година аз пробвах да направя нещо, не ми повярваха така да се каже, не успях. Този път със сравнително първоначални стъпки - става. Факт е, че и вчера в парламента одобрихме увеличаването на стажа с две години и в МВР, нещо, което преди... Аз съм гледал историята и е пробвано от 14 години насам и не е ставало, за първи път става. Да - първа стъпка е, втората стъпка ще е в МВР, в отбраната да си плащат осигуровките, това също ще стане. До края на този месец се надявам, че ще имаме анализа, ще го представим на нащите депутати, на всички депутати и искам някъде до средата на следващата година, по-важно е, че премиера иска, това да стане и ще стане.
Мартин Димитров: Аз се съмнявам. Смятам, че Цветан Цветанов ще каже: „Да си плащат всички осигуровките, но не и моите служители" и е твърде вероятно да се случат нещата по този начин, което няма да е честно.
Водещ: Не интригантствате ли, г-н Димитров?
Мартин Димитров: Не, аз казвам какво е моето очакване, защото вече три години така се развиват нещата и твърде важни реформи бяха блокирани именно то г-н Цветанов и ако така продължава правителството ще има много сериозни проблеми. Колкото до фискалния борд и фискалните правила СДС предложи тези мерки през септември 2010 г. Единственият човек в кабинета, който чу тази мярка е г-н Дянков. Това наистина е така, но нашето предупреждение се оказа вярно. Ние казахме: „ЕС ще потърси такива правила за цялата общност, нека да бъдем сред първите" като сигнал към инвеститорите, които трябва да дойдат в България и се оказахме прави. Само че въпросните фискални политики сме ги приели на половина. Промяната касае изменение на Конституцията, ние сме готови да дадем нашият глас „за" това, защото, за да се развиваш, трябва да си стабилен. Не може да не си стабилен, това е много просто.
Симеон Дянков: Това е наистина следващата ни стъпка. Ние благодарим много и за интелектуалната подкрепа. Дори и преди ние да сме на власт и преди 2010 г. това е предлагано от тях, но сега вече работим заедно и сме на финалната права. И тук е вярно, че СДС винаги е оказвало подкрепа, единствената партия.
Мартин Димитров: Затова специално.
Симеон Дянков: Затова специално, за пакта за финансова стабилност. Няколко други партии казаха, че ни подкрепят, но да изчакаме изборите, за да не е това изборна тема и сега е моментът тези партии.,. „Атака" каза, че ни подкрепя, ДПС на някакъв етап. Сега е момента да застанат зад нас и да го приемем консенсусно. БСП - сега имаме Сергей Станишев, който сега гледа нещата от европейски бинокъл, виждам там как са нещата.
Водещ: Направо си ги гледа.
Симеон Дянков: Датската премиерка днес и вчера, между другото - социалист, е била една от най-активните в съвета в последните дни, за да каже: „Да и ние ще го приемем". Сега е момента всички в парламента да кажат:Л „България е напред от другите, работили сме вече близо година, да го приемем по-напред, така и така ще сме задължени след няколко месеца, да го направим сега".
Водещ: Добре. Въпросът е отново обаче какво печелим от званията, които Европа по някакъв начин ни предлага? Дали тези обещания по някакъв начин ще дойдат?
Симеон Дянков: Ще дойдат, аз съм убеден. Ние трябва да работим доста време, за да изтрием достата негативи, които имаме от миналото. От поне вече две правителства, които имаме, да ги изтрием тези негативи и да вървим напред. Не може само с голи обещания да кажем: „Ето, ние сме добри, пазим ви границата. Дайте ни Шенген". Технически сме напълно готови за Шенген, всички го признават. Ето, днес на съвета е минала такава декларация, гласувана е такава декларация, всички срещу една държава - Холандия. Трябва и те да разберат, че сме технически готови. С финансовата стабилност сме сред първенците, вече се разбира, но ние трябва да покажем политика и успехи в няколко области с времето, за да може да започнат да ни вярват, както вярват на Естония. Много малка държава, но и вярват. Защо? Защото поредни правителства са правили успешни неща. Ние някак си започваме-спираме, правителствата едно след друго не са последователни.
Водещ: Аз ви благодаря за участието.