28.05.2012 г.

Министърът на финансите на България критикува незрялото според него поведение на страните в криза от Южна Европа и няма големи очаквания към неотдавнашната френска офанзива за растеж.

В момента България е на път да изпълни всички критерии, необходими за влизане в еврозоната. Вярвате ли, че еврозоната ще съществува, когато Вашата страна стане готова да се присъедини към нея?
Симеон Дянков: Мисля, че да. Ще бъде по-добре поставена, отколкото е в момента, и вероятно ще разполага с онзи допълнителен политически инструментариум, който в момента липсва. Решението за създаване на еврозоната беше обосновано политически, а не икономически. Обръщайки се назад, някои биха могли да твърдят, че това решение е било погрешно. Аз лично не споделям това мнение. Смятам обаче, че някои неща са били пропуснати и сега трябва да бъдат наваксани - например по-засиленият статистически надзор.

Говорите за по-добре поставен паричен съюз. Имате ли предвид и политическо сближаване?
Симеон Дянков: Еврозоната от самото начало е политическа структура. Наскоро договореният фискален пакт задава посоката. Смятам, че през следващите години той ще направи живота ни по-лесен, защото е основа за едно по-стабилно развитие. 

Това е средносрочната перспектива. А как биха могли са се решат непосредствените проблеми?
Симеон Дянков: Пактът може да ни помогне и в това отношение. В момента, в който той бъде ратифициран от всички държави, финансовите пазари би трябвало да се успокоят - поне така се надявам. Що се отнася до държавите в криза, там положението е по-комплексно. Трябва да е ясно, че Гърция например за един определен период от време няма да бъде в състояние да изпълнява критериите за дефицита. За пета поредна година страната се намира в рецесия, а първото нещо, което научава всеки студент по политическа икономия, е, че едно правителство започва да губи контрол над събитията, когато рецесията продължи повече от три години. Пренесено върху Гърция, това означава следното: процесът на реформи трябва да бъде завършен в рамките на следващите една-две години, в противен случай отново ще има проблеми. 

В хода на кризата в София се взеха решения за болезнени реформи: беше увеличена пенсионната възраст, бяха намалени публичните разходи. Защо на други места тези реформи сякаш не са възможни? Прекалено декадентска ли е Южна Европа?
Симеон Дянков: Хората там са станали лениви и са свикнали да получават пари от Брюксел. Шири се схващането, че „Ако искаме достатъчно упорито, те все някак ще ни дадат повече...\"

...което е инфантилно.
Симеон Дянков: С известно преувеличение може да се твърди, че поведението им прилича на поведение на разглезено дете, което крещи с пълно гърло и иска все повече и повече бонбони. Ние в Централна и Югоизточна Европа сме свикнали да разчитаме сами на себе си. На някои места в южната част на Европа предпочитат да разчитат на милосърдието на другите. Там непрекъснато се твърди, че реформите по една или друга причина са трудни. Да, така е, трудни са. Но са осъществими. Ние в България също трябваше да се справяме с обществени протести и стачки. И се справихме. За Южна Европа обаче очевидно е проблем да разбере, че тази зависимост от външно финансиране отслабва собствените й институции.

Какво по-конкретно имате предвид?
Симеон Дянков: Ще Ви дам един пример: Когато станах финансов министър през 2009 г. имахме голям проблем с контрабандата на цигари и алкохол. В хода на разследванията открихме, че проблемът не беше в нашата външна европейска граница: 90 процента от контрабандните цигари влизаха от Гърция. През 2011 г. заловихме 200 милиона цигари - двойно повече от консумацията на българите за една година. Водили сме безброй дискусии с нашите гръцки колеги. Предложихме им дори да ги подпомогнем при проверките по гръцките пристанища. Фактът, че нищо не се получи, се дължи не на последно място и на това, че гръцките институции не работят както би трябвало да работят. Защо да правим проверки по границите, след като така или иначе получаваме пари от Брюксел? Аз като министър на финансите на България разчитам на приходите от митницата. В Атина очевидно не.

На този фон изглежда малко странен фактът, че Гърция е член на Шенгенското пространство, а България не може да се присъедини.
Симеон Дянков: Да, това е всичко друго, но е и честно. Ние, както и Румъния, още предишната година изпълнихме всички формални критерии за присъединяване към Шенген. Тук става дума за политика, а не за формални условия. Нидерландия е единствената страна, която се обявява против.

Какъв всъщност е проблемът на Нидерландия с България?
Симеон Дянков: Честно казано, не знам. Миналата година не сме били изпълнили формалните критерии, а сега се казва, че имало пропуски в съдебната ни система - която впрочем не е част от критериите за Шенген. С удоволствие бихме говорили за реформи на съдебната система, но във всичките 27 държави членки, а не само в България и Румъния. Цялата тази дискусия се води по един несправедлив, тесногръд и лицемерен начин.

Да се върнем на дълговата криза. Смятате ли, че Вашите колеги от страните в Южна Европа разбират сериозността на положението?
Симеон Дянков: Когато поех поста през 2009 г., още не. Тогава се казваше: „Не е толкова страшно, кризата ще отмине, хайде да отидем да обядваме\". От тогава насам много неща се промениха, новите дясно-центристки правителства в Испания и Португалия започнаха реформи, които отдавна трябваше да бъдат направени...

...и загубиха благосклонността на избирателите. Във Франция беше избран президент социалист, който смята, че икономиите и растежът са несъвместими.
Симеон Дянков: Това е едно напълно погрешно противопоставяне. Политически много удобно, но лесно за фалшифициране - достатъчно е да хвърлим само един поглед върху европейската статистика за БВП. През изминалата година най-голям ръст показаха страните, които заложиха на бюджетната дисциплина: Полша, Швеция, Финландия, Естония, България. Държавите с висок бюджетен дефицит не помръднаха.

41 годишният икономист произхожда от семейство на политици: пра-пра-дядо му Михо Минков е бил депутат в Първото народно събрание на България. Преди да започне кариера в политиката, той прекарва 14 години в Световната банка, където, наред с всичко останало, извършва мониторинг на реформите в Грузия.