12.10.2012 г.

Нова телевизия, „Здравей, България"

Водещ: Защо министърът на финансите предложи данък върху лихвите на банковите спестявания; за другите козове в Бюджет 2013 и реалното увеличение на пенсии и заплати - ексклузивен гост в „Здравей, България" - финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков. Добро утро.

Симеон Дянков: Добро утро.

Водеща: Добро утро. Първата тема, за която ще си говорим, е тази, която интересува България през последните дни, откакто я анонсирахте, а именно данъка върху спестяванията. Нека преди да започнем разговора си обаче видим мнението на Мартин Димитров, председателя на икономическата комисия в парламента.

Мартин Димитров: Това е втори данък върху пари, върху които са платени вече данъци, и се събират нови данъци. За мен това е много сериозна грешка. Вижте, горе-долу е толкова глупаво, колкото и да бяха облагани пенсиите, както предлагаха от ГЕРБ. Едното от двете глупави решения се появи.

Водеща: Много мнения, много разнопосочни. Държите ли още на този данък, ще го има ли?

Симеон Дянков: Ще го има, да. Държа на него. Всъщност идеята излезе точно от парламента. Ние направихме анализа и за моя изненада всъщност се оказа, че в България няма такъв данък. Ние сме единствената държава в ЕС без данък по лихвите. Аз, живеейки дълго време в САЩ, там съм плащал такъв данък, така че като дойдох тук, продължих да си го плащам. И за мен беше изненада. Като тази година, вече на четвъртата година моите експерти казаха - ами вярно е това, което казват в парламента. Така че, първо, всички останали 26 страни от ЕС имат данък върху лихвите. Защо? По една проста причина. Данъчното законодателство трябва да е справедливо в облагането на труда и капитала. В България на каквато и работна заплата да работиш - минимална работна заплата, висока работна заплата - се облага трудът задължително за всички. В капитала обаче има някои изключения и това в най-голямото изключение. Един вид, ако си рентиер, ако държиш пари в банка, те работят за теб, създават повече пари, това не се облага. И това има два проблема - първият е социалната справедливост. Защо, ако работиш на минимална работна заплата, примерно, а са решили още 2006-2007 година, между другото хората на Станишев, че това се облага, а пък ако имаш много пари и си ги сложил в банката, това не се облага. Това за мен е несправедливо.

Водещ: Казахте - направили сте анализ. Оценен ли е рискът и въздействието на една такава стъпка данъчна промяна и не се ли страхувате, че именно хората с малки депозити, до 1000 лв., до 5000 лв., тези до 1000 лв. са 9 млрд. и повече в банките, могат да изтеглят парите си и тогава какво ще се случи с плановете за 120 млн. приходи от тази стъпка?

Симеон Дянков: Ако имаш депозит от 1000 лв., с това между другото доста се спекулира, данъкът е не върху депозитите, а върху лихвите върху депозитите, ако имаш 1000 лв. на депозит, на месец от този данък ще плащаш 0,30 лв. или около 4 лв. на година. Данъкът е доста нисък за тези нива. Ако, разбира се, имаш 20 млн. лв. на депозит, тогава ще плащаш 800 хил. лв. на година. Но така и трябва, защото сега, пак казвам, богатите хора, тези, които държат пари и тук... И всъщност другото, което дразни една част от богатите хора, може би и в парламента, е, че по този начин ние се включваме в европейската банкова система и ще налагаме този данък върху лихвите и в Германия, и в Швейцария, и в Лондон и т.н. В смисъл, тогава техните данъчни служби ще събират за нас този данък върху лихвите и ще ни го пращат. Както ние, между другото, до тази година пращаме на германците, на австрийците и т.н. данъка от лихвите, защото те имат такива закони. Така че може би една част от говоренето е точно от хора, които си държат парите в Швейцария или в Лондон, или във Виена и сега по този начин те вече ще трябва да плащат данъка.

Водеща: Добре, ама не се ли притеснявате, че богатите все ще намерят някакъв начин или да пренасочат парите си или да ги прехвърлят някъде, или да ги инвестират и по този начин потърпевши ще бъдат обикновените хора, които така или иначе трудно спестяват? Не може ли, обмисляте ли някакъв вариант да има някаква минимална граница, над която да бъде този десетпроцентен данък?

Симеон Дянков: Чували сме, разбира се, за тези притеснения и сме подготвили такъв текст. Това ще стане ясно като влезем, днес между другото влизат всички закони и данъчни, и бюджетни в парламента, като влезем в парламента, ще видим, всъщност всички ще видят, че сме направили такива текстове, че да не може да се избягва този данък. Основното му избягване е, ако хората си мислят, че могат да отидат в друга държава и по този начин да го покрият. Но понеже ние имаме двустранни споразумения не само с всички останали европейски държави, а с Швейцария, с Турция, и т.н. няма да могат да го избегнат. А дали е смислено да има някаква долна граница - мислили сме по това. Проблемът е, че като е създаден плоският данък 2006-2007 година, аз съм чел всички дебати в парламента, тогава е имало такава дискусия и за минималната работна заплата. Същата логика е - защо ще се облага минималната работна заплата. И тогава са решили, главно социалистите, че е редно плоският данък да е за всички. Само че са си оставили тази една пролука, една привилегия за по-богатите. Така че, ако отворим тук темата да има, например до 1000 или до 5000 лв. някакъв праг, тогава веднага ще излезе темата, тогава и в труда, в заплащането на заплатите, би трябвало да има някакъв такъв.

Водеща: Тоест на базата на сега действащото законодателство това не може да бъде прието, ако Ви разбираме правилно.

Симеон Дянков: Просто ще стане една дискриминация, този път срещу работещите. Така че, ако се мисли за такава стъпка... И между другото на скоро коментирах, че аз смятам, че данъчната ни система и въобще системата на социално осигуряване търпи развитие, търпи промени, но това трябва да стане в някакъв по-плавен график, с повече разговори. Аз ще съм за този тип прагове. Но тогава, пак подчертавам - не може само на този данък, трябва тогава и на труда, хората, които работят на по-ниски заплати, също да има някакъв необлагаем минимум.

Водеща: Съобразявайки се със зрителите, които пуснахме малко по-рано по темата и на които прочетохме мненията във „Фейсбук", те питат дали това ще се случва за депозити, които са направени след 1 януари 2013 година, защото, ако са със задна дата, се притесняват от това, че ще трябва да преподписват договори, което не им гарантира договори, което не им гарантира същите добри условия, не им гарантира сигурност на техните пари, някои са изтеглили лихвите си предварително. Как точно ще се случат нещата?

Симеон Дянков: Това влиза в сила от 1 януари 2013 година и важи само оттам нататък. Не може, разбира се, да важи назад във времето.

Водещ: За договорите, сключени преди 1 януари 2013 година?

Симеон Дянков: За това, което сте имали в края на 2013 година, не дори от 1 януари.

Водеща: Тоест тези, които сега имат спестявания, могат да са спокойни?

Симеон Дянков: Да, това си е в миналото.

Водещ: Според лидера на социалистите Сергей Станишев логиката на данъчното облагане на лихвите, е, че щом облагате лихвите на депозитите, трябва да се освободят от облагане лихвите по ипотечните кредити на физическите лица. Мислили ли сте в тази посока?

Симеон Дянков: Няма такава логика. Може би е някаква социалистическа логика. Всъщност въпросът към Станишев и към неговите хора е защо въобще въведоха плосък данък. Защото, пак подчертавам, в България тази идея дойде по време на Станишев. Има доста проблеми с нея и няколко, като виждаме, тя е основната привилегия, която ние сега премахваме. Така че това не е нов данък, това е увеличаване, разширяване на данъчната основа, един вид завършване на темата. Щом ще има един данък за всички, тогава и за богатите трябва да го има този данък. Оттук нататък може ли тази система като цяло да се усъвършенства - да, според мен може. Но там вървим вече към едно по-голямо преосмисляне на този аз го наричам банков капитализъм, който в последните 10-15 години царува и в Европа, и в света като цяло, където банките са всъщност основата на икономическия живот. Аз смятам, че тази криза показва, че това не трябва да е така, трябва да вървим към повече фокус върху истинския бизнес, предприемачеството и тогава този тип промени, за който и г-н Станишев казва, са смислени и аз бих ги подкрепил. Но в една цялостна система, на промяна в данъчното и социалноосигурителното законодателство в България.

Водещ: Като че ли банките започват бавно и глухо все още, но да негодуват срещу това. Очаквате ли стабилността да се разклати стабилността на банковата система по някакъв начин след въвеждането на данъка върху лихвите?

Симеон Дянков: Не. Мислили сме много по тази тема, анализирали сме я. В България в момента има най-голямата ликвидност, бих казал свръхликвидност в банковата система. По този показател сме номер едно в целия ЕС. С други думи може да се каже, че БНБ благодарение на добрата си политика в последните близо 15 години е съумяла да има най-стабилната банкова система в ЕС. И факт е,че например миналият месец близо половин милиард лева от домакинства само допълнително влязоха в банковата система, което е една много важна статистика, защото показва, че хората дори в сравнително тежки икономически времена продължават доста да спестяват. Пак давам примера - за 1000 лв. депозит данъкът върху лихвата ще е 30 стотинки на месец. Не е нещо, което би трябвало да спре хората. Те иначе, където и да си извадят парите, ще получават по-малко или нула. Така че мисля, че банковата ни система се е доказала като стабилна във времето.

Водеща: Този данък, за който си говорим е само част от бюджета, който предстои да бъде гласуван на първо и второ четене в парламента. Много дискусии и много въпросителни отвори той. Повече пари за МВР, повече пари за сигурност и по-малко пари за здраве. Преди няколко дни тук при нас беше вашият колега Десислава Атанасова. Възможно ли е да има малко повече пари за здравеопазване, защото всяка сутрин показваме покъртителни случаи, които някак си води до много негодувание?

Симеон Дянков: Част от това, което току-що казахте е, така да се каже просто статистика. Защото парите за силовите структури -за МВР, за НСО, за ДАНС и т.н. - са точно същите, не са се вдигали с една стотинка от миналия бюджет. Това, което направихме и решихме миналата година на Тристранния съвет е, че имаше една голяма и скрита сума, която реално се използваше за армия, за МВР, ДАНС и т.н., но реално не се виждаше в техния бюджет, а именно социалните осигуровки за ранно пенсиониране. Понеже в тези структури се пенсионират много по-рано отколкото всички нас останалите, следователно се плаща и по-голяма част от вноската към НОИ. Но досега не я плащаха те, а я плащахме ние директно като субсидия в НОИ. И една част от техните разходи не се показваха. Решихме да ги вкараме в техните бюджети. Но тези пари, те са около 220 млн. лв., отиват директно към НОИ, в смисъл не остават в МВР или в отбраната. Защо така решихме да направим - за да има повече прозрачност. Но за Бюджет 2013 година МВР получава точно същата сума, не се е вдигнала със стотинка, както миналата година. Там одържахме. Министерството на отбраната получава няколко милиона, много малко над това, но те имат доста спестявания, за да вдигнат с 8% техните заплати. Ще има ли в здравното министерство - общо в системата на здравеопазването са плюс 192 млн. лв. В смисъл в здравната каса влизат още 192 млн. лв. Здравното министерство, така както беше миналата година - минус 100 млн., които отиват към здравната каса. Защо - решение на Конституционния съд. Ще има ли повече пари за тях - аз не съм особено готов да дам повече пари на Министерство на здравеопазването по темата, която винаги съм говорил - там трябва да има повече реформи. Защото от 2008 година досега там има близо 600 млн. повече, бюджетът им се е увеличил доста в тези три-четири години. Но, ако питате хората 2008 година и сега подобрила ли се е системата на здравеопазването, едва ли някой ще каже - да, се е подобрила.

Водещ: Тоест, очаквате напредък срещу по-голямото финансиране?

Симеон Дянков: Ако те покажат по-добро здравеопазване, тогава и ние сме готови да дадем повече пари.

Водеща: Само че практиката в здравеопазването показва, че реформата на първо място е бавна, на второ място има много негодуващи и на трето място идват избори следващата година. Смятате ли, че е възможно някаква част от тази реформа да бъде направена, за да бъде по-качествено образованието и да има повече финансиране?

Симеон Дянков: Да, винаги е възможно да се правят реформи. Големи реформи наистина се правят в началото на мандата. Но има някои малки стъпки, които могат да се направят и сега. Примерът е - напоследък доста говорим за общинските болници в труднодостъпни региони. Не е тайна, че с времето те са недофинансирани и почти всички общински болници не си изпълняват, така да се каже бюджетите. Какво там може да се направи - това е стъпка, която мисля, че в следващата година може да се реши. Или голяма част от здравните услуги да минат към големите държавни болници, в по-големите градове и те да имат изнесени, така да се каже услуги...

Водещ: В това студио, министър Атанасова каза, че не са нейна отговорност поликлиниките, общинските.

Водеща: Общинските, да.

Симеон Дянков: По принцип, да, изглежда така, но здравеопазването като политика е нейна отговорност и това е една част от здравеопазването. Все едно на мен някой да ми каже - общините не са твоя тема. Да, директно финансирането на общините не е проблем на Министерство на финансите, но е част от консолидираната ни финансова политика и следва да мислим за нея.

Водещ: Друга, сериозно критикувана тема от Бюджет 2013 е диференцираното увеличение на пенсиите. От синдикатите настояват, както сте разбрал, за индивидуално преизчисляване на парите за възрастните хора според техния осигурителен стаж на всеки човек поотделно. Подобно имаше, мисля че през 2000 година. Възможно ли е да се случи и как?

Симеон Дянков: Не е сериозно и не е издържано статистически това. Това, което сега правим, е всъщност най-лесното и най-прозрачното - казва се от 2009 година досега, изчисляваме каква е инфлацията за всяка година, а инфлацията е една и съща за всички, не е различна инфлацията и ние за всяка кохорта от хора - тези, които са пенсионирани преди 2009 година, 2010-а, 2011-а, 2012-а година се съобразяваме с кумулативната инфлация и даваме повече от това, така че да можем да кажем - вие в началото на 2013 година сте всъщност в реално изражение малко по-богати, отколкото сте били юли 2009 година. Всичко е съобразено с инфлацията. Няма някакъв друг начин да се прави тази сметка, който да е справедлив за всички.

Водеща: Възниква обаче един много неприятен въпрос, който повдигнаха и хората на нашия телефон тази сутрин - защо за пенсионерите има повече пари, а за майките няма? И как ще насърчим българката да ражда в такъв случай? Нейните доходи за поредна година остават непроменени като майчинство.

Симеон Дянков: За първата година се увеличават и то с доста доходите на майките, защото те са свързани със заплатата й преди тя да стане майка. Специално в държавната администрация тази година средно с 18% се вдигнаха заплатите, така че за първата година на майчинство съответно и с около 18% са вдигнати заплатите на майките. Оттам нататък е въпрос на социална политика дали е редно тази заплата по някакъв начин да е свързана с предишното заплащане. Аз например съм привърженик на тази идея, че и втората година трябва да е свързана, трябва да е процент от заплатата, която си получавала като работеща. Но това, пак казвам, е една поредица от идеи, пакет идеи, които би трябвало още в следващата година заедно с идеята за данъчни промени, да се съобразят. Иначе само да кажем - сега за втората година ще го вдигнем с еди колко си, няма някаква обосновка защо и с колко.

Водещ: Една идея, от която се отказахте, това е минималната работна заплата да се определя според населеното място, според региона, в който работят хората. Нямаше ли това да даде възможност на една фирма да се регистрира в Каспичан и да оперира в София и да плаща на работниците си по-малка заплата, защото е регистрирана там?

Симеон Дянков: Да. Вероятно от това щеше да спечели съответният регион, защото част от данъците му щяха да влязат там. Така или иначе това не беше моя идея, аз обобщавах различните идеи, които бях получил от различните представители на Тристранния съвет. Това беше едната идея - да е по региони. Другата идея е да бъде по сектори и т.н. Така че не е идея, която е излязла от мен или от Министерството на финансите и не случайно не получи някакъв особен растеж в Тристранния съвет. Не присъства в бюджета.

Водеща: Преминаваме към една друга тема, когато си говорим за образование, за социални теми, за образованието, вчера излезе информация, че има опасност обсерваторията в Рожен да затвори. В същото време виждаме, че давате доста пари за археология. Какво ще се случи в този ресор?

Симеон Дянков: Общо със 122 млн. повече има в Бюджет 2013 година за образование и наука. Голямата част отиват в детските градини, основното и средното образование, за вдигане на стандарта там. Около 35 млн. отиват в университетите. Така че с тази добавка към системата на образованието, отиваме към 3,9% за образование от БВП, което е много близо и мисля, че следващата година ще успеем да стигнем до четирите процента, които всички в образованието искат.

Водещ: За БАН?

Водеща: Какво се случва там?

Симеон Дянков: Конкретно за БАН знаете, че тази тема излиза по това време на годината, вече за трети път и те искат за следващия бюджет между 11 и 40 млн. повече. Там, както и в здравеопазването, мнението ми не се е променило. Там трябва да има реформи. С вече покойния, за съжаление, академик Додунеков, който беше избран през пролетта, всъщност имахме няколко срещи и се бяхме договорили за типа реформи. За съжаление той вече не е между нас. Сега ще чакаме следващото ръководство, което някъде декември се надявам ще бъде избрано, за да си говорим какви реформи те са готови да направят, за да може ние евентуално в началото на следващата година, имаме известен резерв, да додадем. Но БАН според мен трябва да се фокусира върху дългосрочни, истински научни изследвания във физика, в химия, в биология, в метали, в археология. И една част от институтите, които по време на социализма са били интересни - философия, социология, планова икономика и т.н., те могат да отидат към университетите.

Водещ: Тоест, чакате радикална реформа там? На финала не мога да не Ви попитам - Христо Стоичков много държеше вие лично да кажете, че си е платил данъците.

Симеон Дянков: Чухме се. Питах го за какво става въпрос. Насочих го след това към шефа на НАП. Оказа се, че наистина си е платил данъците. Имам уверението на Краси Стефанов, шефа на НАП.

Водещ: Едно изследване на „Алфа Рисърч" от вчера показа, че повече от 70% са недоволните от икономическата, социалната, здравната, подоходната политика. Привържениците на правителството спадат до 18 на сто. Съвсем накратко да ви помоля - кризата ли е виновна или политиката за тези резултати?

Симеон Дянков: Навсякъде в Европа виждате, че положението е тежко и вече тежко дълги години. Имаше много грешки в мисленето в Европа и не случайно навсякъде в Европа се получават такива резултати - някъде по-радикални, някъде постепенни. Мисля, че това е реална изява на мнението на хората. Голяма част от политиките на това правителство според мен са успешни. Някъде като в здравеопазването на мен ми се искаше да са по-успешни. Но има още много какво да се направи. В трудна ситуация сме.

Водеща: Благодарим Ви много.

Водещ: Благодаря Ви.

Видео