13.10.2012 г.

Симеон Дянков - вицепремиер и министър на финансите в интервю за в. „Труд\", 13.10.2012 г.

Със Симеон Дянков министър на финансите, разговаря Цветелина Йорданова.

 - Каква е целта на решението ви да въведете данък върху лихвите по влоговете?
 - Целта е всички доходи да бъдат облагани еднакво. Идеята на плоския данък е, че той е по-прост за прилагане и има единна ставка, която обаче важи за всички. До преди месец и половина, преди темата да излезе на дебатите в парламента, дори не знаех, че има такова изключение. В резултат моите експерти започнаха да правят анализ, от който излязоха две неща. Първо, България е единствената страна в ЕС, която няма такъв данък. Тоест всяка година нашите данъчни събират данъка за другите държави в ЕС и го пращат там, а ние не получаваме такъв приход от българските граждани, които са в ЕС, Швейцария и др. Тази привилегия според мен е несправедливост на предишната реформа в данъчната система. Вярно е, че решението ни идва в много неудобен момент - последната година на мандата, когато обикновено никой не смее да прави никакви движения, за да не разочарова гласоподавателите. Но ако бях научил за тази привилегия преди година, тогава щях да предложа да бъде отменена.

 - Това означава ли, че целта ви не е чисто фискална нито пък целите, например да раздвижите спестяванията на хората?
 - Безспорно, допълнителните постъпления от 120 млн. лв. ще са от полза за бюджет 2013. Те ще покрият част от увеличението на пенсиите. Но за мен основната причина е, че въвеждането на плосък данък с ниска ставка изисква данъкът да се прилага към всички, без каквито и да е преференции.  Друг положителен ефект на мярката е, че вместо гражданите да си държат парите в банките, ще се замислят дали няма да получават по-голяма доходност, ако ги вложат в инвестиционни проекти. Разбирам, че не всеки има такава възможност, но съм убеден, че дългосрочно това ще има и оздравителен ефект върху икономиката, защото парите ще влязат в икономическия оборот.

 - В какво може един гражданин да инвестира парите си, ако не в банка?
 - Средният гражданин няма да бъде чувствително засегнат от тази промяна. Ако някой държи депозит от 1000 лв., данъкът върху лихвата ще е 0,33 лв. на месец или 4 лв. на година. Но ако някой държи 20 млн. лв. в сметката си, тогава данъкът ще е около 7000 лв. на месец, т.е. над 80 000 лв. на година. Това са пари, които биха могли да се инвестират. Коментарът, че заради данъка богатите ще си преместят спестяванията в Европа, е глупав, защото там също има данък. В Германия е 35%, в САЩ - 33%, в Англия - 25%, в Австрия -30% и т.н. Пък и освен това средните лихви в ЕС са доста по-ниски. Затова по-крупните суми могат да се инвестират например в земеделие, в туризъм, където дори в кризата има доста добра възвръщаемост.

 - Твърдите, че данъкът трябва да стане по-справедлив. Защо обаче печалбите от хазарт и от капиталовия пазар продължават да са необлагаеми?
 - Надявам се, че до края на приемането на данъчните закони от парламента всички тези привилегии ще отпаднат. Лихвите по влоговете бяха най-голямата привилегия и затова започнахме от нея. Но и всички други подобни преференции трябва да отпаднат. Между другото, интересно е, че точно социалистическо правителство е предоставило такива преференции по отношение на капитала, защото трудът се облага. В някои държави например имат необлагаем минимум, т.е. дават се привилегии на труда. А у нас социалистическо правителство е дало всичките привилегии на капитала. Ние се стремим да затворим тези дупки.

- Инвестиционната общност веднага ще каже, че подобен данък би съсипал и без това потъналия в сериозна криза капиталов пазар у нас?
 - България има най-ниските данъци в целия ЕС. Ние задържахме нивата им в кризата, така че бизнесът има защо поне в данъчната политика да ни е благодарен. Затова не може да казва, че нашият пазар е труден и затова трябва да продължи да се ползва от тази привилегия.

 - А какво ще кажете за коментарите, че заради годишната инфлация, която вече достигна средната лихва на банките, с новия данък ще се облагат повторно вложенията на хората?
 - Не, това са празни приказки. Този коментар би важал и за доходите за труд, които също се топят от инфлацията.

 - Детските влогове ще се облагат ли?
 - Все още не са уточнени всички детайли, но идеята е да няма изключения, защото в противен случай много влогове ще станат детски, за да не се плаща данък върху тях.

 - Ще има ли проблеми при администрирането на данъка?
 - Не. Данъкът ще се администрира от банките, те ще го подават по електронен път на НАП, така че физическите лица няма да бъдат затруднени.

 - Кои са най-важните политики, които преследвате с бюджет 2013?
 - Първо, доходите на големи групи български граждани през пролетта на 2013 г. трябва в реално отношение да са по-високи от тези, които заварихме през юли 2009 г. Тук включваме пенсиите, за които се дават 600 млн. лв. допълнително, заплатите на музейните работници и служителите в библиотеки, читалища и др., заплатите на учителите, на военните. Вече са увеличени заплатите в държавната администрация. Второто са инвестициите в инфраструктура. Общо 5,5 млрд. лв. отиват в инфраструктурни обекти. Тук увеличението е с малко над 0,5 млрд. лв. В инфраструктурата трябва да се инвестира още поне 10 години, за да постигнем добро ниво. Трето, в инвестиции в образованието отиват над 120 млн. лв. По-голямата част от тях отива за единния разходен стандарт в училища и детски градини. Но 35 млн. лв. са за новата методология от 2010 г., свързана с качеството на обучение на университетите. Това е едно от 10-те най-важни неща, които са успех на това правителство - плащането за качество.

 - МВФ и икономистите твърдят, че един от големите проблеми на следващата година ще бъде безработицата. Какви политики предвиждате в това отношение?
 - Безработицата наистина е проблем №1. В Европа тя е на рекордно ниво, откакто съществува статистика - близо 26 млн. души са без работа. Тази година за първи път от 2008 г. през лятото в България безработицата не падна чувствително. Това по принцип става заради сезонната заетост в туризма и земеделието. Но за мен този факт беше изненада. Още през юли поисках справка защо това се случва и още нямам обяснение. Отчасти имаме - една част от българските граждани, които се връщат от чужбина, остават у нас. Има към 15-20 хил. български семейства, които са се върнали от Испания и от Кипър. Това вдига безработицата. Вероятно кризата в някои сектори затваря работни места.

 - Работодателите се притесняват, че с повишаването на минималната заплата от 1 януари на 310 лв. ще се увеличи безработицата сред нискоквалифицираните работници. Вярно ли е това?
 - В началото на мандата не бях привърженик на минималната работна заплата. Но с времето си промених мнението, защото невинаги съм твърдоглав. Видях, че покрай ниската минимална заплата от 240 лв. се крият доходи, т. е. работодателите плащат доста по-големи истински заплати. Затова за 4 г. сме вдигнали с близо 30% минималната. Така тя вече е около 40% от средната заплата. Според доста анализи това ниво е смислено и не ограничава пазара на труда.

 - Отказвате ли се окончателно от идеята за диференцирана работна заплата?
 - Това не беше моя идея, аз просто обобщавах предложенията на социалните партньори. Но след като тя излезе в общественото пространство, към нея имаше толкова негативизъм, че никой не посмя да я обсъжда и тя отиде в забвение.

 - Откъде ще дойдат увеличените с 1,8 млрд. лв. приходи в бюджет 2013?
 - Приходите и разходите са смятани консервативно - при растеж 1,2%. Приходите ще дойдат основно от по-голяма събираемост на ДДС. В последните 3 години сме залагали по-голям ДДС и той се е изпълнявал. През 2013 г. ще имаме повече ДДС и за първи път то ще е повече от това, събрано през 2008 г., която беше най-добрата в световната икономика. Акцизите са съобразени с тенденциите при вноса и износа. От концесии очакваме повече пари, а също и от дивиденти от държавните фирми.

 - През декември ще бъдете домакин на среща на 10-те финансови министри от ЕС извън еврозоната. Какво ще обсъждате?
 - Наистина съм формален домакин на срещата, която обаче ще се състои в Брюксел, защото е по-евтино, ден преди официалното заседание на Съвета на финансовите министри (ЕКОфИН). Както Еврогрупата на 17-те се събира ден по-рано и тихичко обсъжда различни въпроси, ние отскоро също се събираме. През септември след ЕКОфИН в Кипър някои от нас разбраха, че идеята за банковия съюз е добра, но по начина, по който ЕК я представи в първия си вариант, беше в щета на страните извън еврозоната. Най-общо казано предложението беше такова: „Вие, ако искате влизайте, ако не - недейте, но страните, които влязат в банковия съюз, ще могат да черпят и данъци, и да правят регулации върху вашите банки.\" Ако това беше прието, нашите банки щяха да бъдат много ощетени. Тогава решихме и ние, 10-те, да се събираме не за да вземаме общо решение, но поне да се информираме едни други и да сме готови. Защото Еврогрупата се събира ден по-рано и на ЕКОфИН вече имат единно мнение, а останалите 10 започваме индивидуално да се изказваме и сме разделени. Затова излезе идеята и ние да се събираме.

 - Това не значи ли, че вече Европа е де факто на две скорости?
 - В момента, в който се разбра за нашите срещи, няколко държави от еврозоната с различно мнение се присъединиха към нашите позиции, за да не са малцинство. Например 3 дни след последния ЕКОфИН в Никозия Германия излезе с позиция, която е много близка до нашата. С други думи, вече успяхме да променим малко ситуацията в наша полза.

Симеон Дянков е вицепремиер и министър на финансите в кабинета на ГЕРБ. От 1995 г. работи за Световната банка, където става „главен икономист\". През 2009 г. ръководи група на Световната банка за антикризисни политики.  Доктор по икономика от Мичиганския университет. Специалист е по международни търговски и финансови отношения.  Женен, с две деца.