13.10.2012 г.

Владислав Горанов, заместник-министър на финансите, ТВ7, „Факторът Кошлуков\"

Водещ: Тук вече е Влади Горанов, зам.-министър на финансите. Добро утро казвам.
Владислав Горанов: Добро утро.

Водещ: Започваме с въпроса, който е по първите страници на всички вестници и в устата на всички хора - прословутият данък върху лихвите на депозитите.
Владислав Горанов: Аз смятам, че по-коректното представяне е включването в облагаемата основа на плоския данък на един неясно защо изключен обхват - облагането на лихвите. Много сериозен дебат се води, който засенчва примерно темата, че през следващата година се увеличават с близо 600 милиона разходите за пенсии, увеличават се разходите за образование, за култура. Така или иначе интересът на хората може би...

Водещ: Защо в последния миг влезе данъкът? Никой не беше готов. Появи се съобщение, че дори на Министерски съвет не е обсъждан. И изведнъж се появи.
Владислав Горанов: Напротив, дебатът беше много сериозен и на оперативното съвещание на Министерски съвет, което се проведе предходната седмица, преди 10-ти, когато се одобри законопроекта за държавния бюджет и данъчните закони. Но така или иначе ние очаквахме точно такъв ирационален дебат, който да измести акцента от всичко друго. Аз започвам да си мисля, че на хората не им беше обяснено достатъчно добре, че всъщност банковата тайна няма да бъде разкрита по този начин и че техните притеснения, че някакъв нерегламентиран...

Водещ: Защо да не бъде разкрита? Ако вие ми вземете толкова пари от лихвата и като знаете колко процента е лихвата, ще знаете и колко ми е сумата, която сте обложили.
Владислав Горанов: Така е, но тази информация няма да достига до Националната агенция по приходите.

Водещ: Това го гарантирате?
Владислав Горанов: Самият текст на закона предвижда това да е окончателен данък при източника, без да се подава данъчна декларация и без да се генерират персонифициращи данни към НАП. Тоест банката удържа тези 10%, превежда ги към НАП и не предоставя никаква друга информация.

Водещ: Не натоварвате ли банката също с много разходи, защото тя трябва да следи всички тези суми, да ги отчита, ще сложи някаква такса за тази услуга.
Владислав Горанов: Банките умеят добре да си правят сметката. Безспорно това е нов ангажимент за тях, но пък същевременно ние в данъчните закони премахваме едно доста друго сериозно задължение за тях - да обработват огромен брой платежни нареждания чрез системата за единна сметка за внасяне на данъци и осигуровки. Според нас тя ще бъде облекчена. Да, това е нов момент за работата на банките, но така или иначе те имат автоматизирани системи, които определят лихвите по сметките.

Водещ: Добре, да не ги мислим банките, да отидем в логиката на този данък. Нали, това, че го има по други държави, по другите държави има много други неща, които при нас ги няма. Този аргумент не знам дали е много валиден. Защо, обяснете ми, аз не съм икономист, не е лихвата в банката донякъде компенсация за инфлацията? Примерно аз имам 100 лева, с тях мога да си купя 20 бутилки олио. Ако олиото стане с 5% по-високо и банката ми даде 5% лихва, догодина аз пак ще си купя 20 бутилки олио, няма да са 21. Къде е печалбата тук? Владислав Горанов: Лихвата в банката е цената на наградата, която вие получавате за това, че сте си вложили парите и сте ги дали на разположение на банката.

Водещ: Тази награда понякога просто компенсира инфлацията това, което ми е изяла. Владислав Горанов: Така е, но това е печалбата, която получавате от това, че с парите ви работи някой друг. Ако вие не ги бяхте вкарали в банката, щяхте да получите нулева лихва. Така че примерът, че по този начин вие съхранявате реалната стойност на парите, може да се даде и с всякакъв друг вид инвестиции. Тоест...

Водещ: Дори мога да правя печалби в едно предприятие, ако си купя акции, може да ми донесе и 20%...
Владислав Горанов: Кажете ми, господин Кошлуков, тогава, да си разменим за секунди ролята, с кой аргумент точно лихвите не се облагат, а се облага примерно минималната работна заплата?

Водещ: Минималната работна заплата си я облагате, защото е доход, но това, което съм спестил от моята минимална работна заплата...
Владислав Горанов: Ние него не го облагаме. Ние облагаме дохода от това, което сте спестил.

Водещ: Точно така. Ама защо го считате за капитал? Какъв капитал е това, което е 1000 лева на една бабичка, която си ги е спестила и си ги пази там за погребение?
Владислав Горанов: Това не е капитал. Ние не облагаме главницата, ние облагаме дохода, който се получава...

Водещ: Тя ги държа в банката просто, за да е сигурна.
Владислав Горанов: Добре, а на същата тази възрастна дама, която е наследник на жилище, което е дала под наем, защо й облагаме наема?

Водещ: Защото е бизнес.
Владислав Горанов: О`кей. Инвестицията на средствата в депозит или в някакъв друг инструмент, също е бизнес.

Водещ: Не обмисляте ли вариант да има някакъв праг на тези неща, защото като давате пример с други държави, в Германия и в Англия има праг необлагаем и на лихвите, и на минималните депозити, които казват: това не го броим за пари, на тези хора това са им стотинките.
Владислав Горанов: В Германия и в Англия има праг и на доходите на физическите лица, който също е необлагаем. Не бива да забравяме, че не ние, въпреки че го поддържаме, въведохме плоския данък. Логиката на плоския данък е много ниска ставка с безкрайно широка основа, на практика с основа абсолютно всички доходи.

Водещ: Ще повишите ли това тук? Няма ли... Защото ако го чуят това, както върви тази кампания, ще си изтеглят хора парите и ще ги преместят по други сметки.
Владислав Горанов: Всички лихви по всички сметки ще бъдат обложени така или иначе. Така че по какви сметки ще ги преместят, според мен едно такова ирационално поведение само ще доведе до допълнителни загуби за хората.

Водещ: И за икономиката на България.
Владислав Горанов: За икономиката не. Има нещо...

Водещ: Ако има изтегляне на пари от банка, особено на дребните вложители?
Владислав Горанов: Няма никаква причина да ги теглят, защото те в момента ще получат, макар и не 100% от лихвата, ще получат 90% от нея. Ако си ги държат вкъщи, те ще получат 0 процента. Така че няма абсолютно никаква причина хората да си теглят средствата. Още повече, че аз не мога да се съглася, че спестяването е някаква продуктивна форма на управление на средствата - държането им в банки. Това до една степен свива крайното потребление, от друга страна, ако сравним лихвите по депозитите с лихвите, по които се отпускат кредитите, виждаме, че има един доста сериозен марж по средата, с който банките застраховат вероятно търговски риск или нещо друго. Но така или иначе...

Водещ: Както в цял свят - лихвите по депозитите са по-ниски от тези при кредитите.
Владислав Горанов: Така е, там обаче е по-сближен маржът между двете числа. Големият дебат тук е дали точно лихвата трябва да остане необложена в нашето общество и дали тази лихва се генерира от средната класа, от бедните и пенсионерите, за които ние насочваме 600 милиона повече...

Водещ: Не знам колко милиона души, забравих всичките сметки на депозити, те са огромна цифра. Но една голяма част от тях са на обикновени хора.
Владислав Горанов: Така е.

Водещ: Пак ви казвам, не предвиждате ли долен праг? Казвате: над 2000 лева това важи?
Владислав Горанов: Това има смисъл, когато имаш долен праг за облагане на всички доходи. Защото няма абсолютно никаква логика да вкарваш долен праг за облагане само на лихвата, а не на минималната заплата примерно. Пак казвам, това е един дебат за цялостната структура на данъчното облагане на доходите на физическите лица. Ние сме възприели плосък данък, максимално широка основа и ниска ставка. Има логика за това, което казвате, но то е извън дебата дали се облагат лихвите или се облага минималната заплата, то е в дебата трябва ли да има прогресивно или пропорционално облагане.

Водещ: Абсолютно вярно, но понеже темата влиза в предизборна година, тя ще стане политическа. Аз мога да ви кажа сега Станишев какво ще напише в програмата, на негово място бих го написал и аз. „Първо, като дойдем на власт, махаме изедническия данък на ГЕРБ, дето прибра спестяванията на възрастните хора и им взе последните стотинки\". Ще го направят и ще спечелят.
Владислав Горанов: Добре, но това е само едната част от разговора, тъй като виждате и нашият разговор в последните пет минути върви само в тая посока. Не си казваме и една дума за това, че ние даваме точно пет пъти повече от ефекта, който би бил от данъка върху лихвите за увеличаване на пенсиите.

Водещ: Абсолютно вярно.
Владислав Горанов: 500 милиона повече. 

Водещ: И затова моят въпрос е, при положение, че в предизборната програма на ГЕРБ пише: никакви нови данъци, парите при бизнеса и при хората, изведнъж на третата година и половина от мандата, когато влиза този данък, не звучи...
Владислав Горанов: Това не е нов данък. Аз пак продължавам да твърдя, това е разширяване на...

Водещ: Защо ГЕРБ не 2009-та, а сега?
Владислав Горанов: Това е разширяване на основата на облагане. Защото 2009-та, когато беше пикът на кризата, подобни движения бяха най-малко нужни. Сега от една страна ние, след като вече сме успели да постигнем почти балансиран бюджет с минимален дефицит, разбира се, и вече втора година го предлагаме на същия размер, тоест след като сме решили голямата задача да напаснем публичните сфери да могат да работят с ресурса, с който имаме и сме показали, че можем да бъдем благоразумни, не случайно точно 2012 година България е една от малкото държави, заедно с Германия, която излезе от процедурата по свръх дефицит. Тоест, след като сме решили тази задача, ние можем да си позволим вече накрая да погледнем и към доходите и да вкараме малко повече справедливост в данъчната система. Аз продължавам да вярвам, че положителният ефект за икономиката и за фиска е от въвеждането на подобно облагане. Защото са много малко аргументите точно този вид доход да не бъде обложен.

Водещ: Вижте, аргументите са чисто политически, но ще трябва да се отговаря на тях. Ето какво пишат нашите зрители. Да пуснем отново хората от Фейсбук. Борислав Веселинов: „Защо когато трябва да се вземат пари от средния българин, винаги се сравняваме с Европа, а когато трябва да се вдигнат приходите, си измисляме хиляди причини да останат на същото ниво\"? Тоест те казват: да, може би в цяла Европа е така, може би такъв данък трябва, защото това е някакъв капитал, който седи там, генерира някакви приходи. Да де, но не сме на тоя хал на европейците, да си позволим и още един данък върху нас.
Владислав Горанов: Вижте, ние не се изкушихме да увеличим нито един данък. Ние можехме да се изкушим и да променим, така, както го направиха голяма част от европейските държави, може би почти всички...

Водещ: Абсолютен факт, да.
Владислав Горанов: ... да променим ДДС. Тогава ефектът за фиска щеше да е много по-висок. И данъкът добавена стойност е неизбежен за крайния потребител, докато лихвени разходи за банките и постъпления...

Водещ: Само тези, които имат - вложителите.
Владислав Горанов: Само тези, които имат. И това обикновено са по-богатата част от обществото. Вярно е, българинът традиционно е спестовен; вярно е, вероятно има много на брой малки депозити, но така или иначе продължавам да смятам, че по този начин, ако се стигне до това, което се смята като основен риск, ако част от тези средства влязат в потребление, това като цяло е добро за икономиката.

Водещ: Тази логика пак не ми е ясна. Ако аз спестявам... Не споря за размера. Наистина това, което правите, е минимално. Все пак, какъвто и влог да имам, 90% от лихвата ще си я взема, 10% е данъкът - не е толкова голям.
Владислав Горанов: Да. На 1000 лева са 4 лева данък на година.

Водещ: Не спорим. Изражението е друго. Но ефектът и възприемането на този данък от хората е коренно различен. Вие казвате: ще се засили потреблението. Тези хора са спестили парите не защото не искат да потребяват, а защото ги е страх, защото е криза, защото утре не знаят какво ще стане и затова ги стискат. Смятате ли, че... В смисъл, ако целта на този данък е да раздвижи потреблението, това е наказателен данък. Нещо подобно каза и Плевнелиев - сега ще започнат да потребяват повече. Според мен това е голяма глупост. Тези хора са събрали парите и ги пазят за непредвидени... За учебници на детето, за не знам какво. И сега да кажат, че ще ги извадят от банката да ги вкарат в потреблението, не ми се струва логично.
Владислав Горанов: Вие смятате ли, че този данък ще засегне най-бедните? И не смятате ли, че ако съпоставим това, което се случва в следващия бюджет - 600 милиона повече за пенсии, около 76 милиона повече в образованието, които ще отидат основно за заплати...

Водещ: Факт.
Владислав Горанов: Тоест масата на допълнителните разходи, които отиват за доходи, за потребление, е приблизително милиард. Ако го съпоставим с тези малко над 120 милиона, които очакваме като ефект от този данък, в публичните баланси според вас кой е ощетен - пенсионерите ли, които ще получат 600 милиона повече пенсии през следващата година...

Водещ: Ако вдигнете средно пенсиите средно с 10%, да речем, че се вдигат, нещо подобно, и да приемем, че един човек взима 150 лева пенсия, той ще вземе 15 лева на месец отгоре. Тоест 80 лева на година ще вземе повече, нали така? Ако има някакво спестяване от 2-3 хиляди лева, ще плати 12 лева данък, нали така?
Владислав Горанов: Ако има 2000 лева, ще плати 8 лева данък при 4% годишна лихва. 

Водещ: Точно така. И, както започнахте разговора, тези дебати изместиха цялата тема за бюджета.
Владислав Горанов: Очевидно това е по-интересно на обществото и аз продължавам да смятам, че може би ирационалният страх е, че на някой ще му се видят сметките. Но пак повтарям, нека хората да не се притесняват от това. Моделът на данъка няма да работи така, че да се разкрива данъчна тайна. Тези, които не могат да докажат откъде са им средствата в банките, поне на този етап чрез този данък няма да бъдат притискани. 

Водещ: Тук поставяте интересен въпрос, защото има доста хора, които са продали по данъчна оценка земята или апартамент за една цена, пък са взели друга, както знаем се случва в родината. Сега тези пари, ако носят приходи в банката, те ще бъдат ли притеснени за произхода им? Защото ще трябва да се отчете тази лихва.
Владислав Горанов: Лихвата ще постъпи като обща сума на база на начислените лихви по сметките на отделните вложители в банката. Банката ще удържи 10% от тази лихва и ще я преведе по сметки на НАП. Няма да има персонификация - депозитът на Емил Кошлуков в размер на хикс лева, е генерирал толкова и това НАП да го знае, за да може НАП в един момент, ако прецени, че данъчните декларации на господин Кошлуков не дават информация, че той има такава сума, да минат на някаква проверка и да видят.

Водещ: Не разбирам, но ми кажете, гледах коментари във форумите, че ако аз имам 1000 лева в депозит, обаче виждам, че ще ми вземете данък върху лихвата, и си ги дам срещу един лев символичен, с договор за отдаване на заем на моето дружество, което пак аз си го управлявам, тогава аз се спасявам от тоя данък?
Владислав Горанов: Спасявате се... Според мен не се спасявате, дотолкова, доколкото когато вашето дружество генерира приход от лихви, то му влияе на резултата и през преобразуване на резултата в посока завишение, отново може да бъде обложено.

Водещ: Но то може да има и загуби, така че да не излезе на печалба.
Владислав Горанов: О`кей, би могло да бъде. Биха могли хората, така, както вероятно те, търговците, са изкарали определена доходност от дружествата си и са вложили на собствени сметки, ако я върнат обратно, тя ще участва в търговския оборот.

Водещ: Тогава постигате този ефект, че ще влезе обратно в оборота?
Владислав Горанов: Тя ще влезе в оборота, първо. И второ, пак казвам, тя няма да избегне облагане, просто ако компанията губи, загубата ще бъде намалена с положителния резултат от прихода от лихвата. Това се прави през търговско дружество.

Водещ: Вече втора година правите бюджет с нисък дефицит, наистина успяваме да задържим. Тази година обаче вдигате разходите значително. За първи път за образованието има толкова високи пари, за първи път и за културата се вдигат...
Владислав Горанов: В здравеопазването с 500 милиона повече разходи спрямо 2008 година.

Водещ: Ще ги съберете ли?
Владислав Горанов: Според мен да.

Водещ: Имаше критика, че сте заложили необосновано висок растеж на икономиката, че няколко пъти се залага такъв растеж, а той не се изпълнява.
Владислав Горанов: Първо, това, което винаги казваме, когато ни питат за буферите в следващия бюджет, трябва да сме наясно, че ние залагаме очаквания растеж, но винаги, когато планираме приходите, го правим на един малко по-занижен. За следващата година примерно процент - процент и две десети очакван растеж, вместо този, който сме записали - 1,9 в закона. Това ни е буферът. А дали 1,9 е много високо? Аз не смятам така. МВФ примерно смята, че икономиката ще порасне с 1,5%. Части от тези десети от процента в реалния растеж са пренебрежими на фона на рисковете по отношение на приходите. И ще ви дам пример. Наскоро приключи прегледа на публичните финанси на България по чл. 4 от Договора за функциониране на МВФ. Нашите прогнози бяха оценени от тях, имаме разлика в десети от процента по отношение на приходите. Тоест и МВФ, независимо, че неговата прогноза е за процент и половина, потвърждава на практика изпълнимостта на тези сметки. Защо растат приходите, защо расте ДДС? Най-голямата причина се крие не само в номиналното нарастване на потреблението, което така или иначе от година на година се наблюдава. Тенденцията в 2012-та и 2013-та е подобна на тази, която имаше, макар и в доста по-ниска степен проявена, в предкризисните години - 2007-2008 година, когато вносът съществено превишаваше износа. А когато... системата на ДДС, знаете, работи така, че когато вносът съществено превишава износа, тоест при внос ние начисляваме, при износ освобождаваме и възстановяваме ДДС, ние имаме доста по-широка база за облагане с ДДС. Тенденцията в следващата година е за продължаване и с над 1 милиард и 200 се увеличава разминаването между вноса и износа, като по този начин базата за облагане с ДДС се разширява. Да, от една страна това е лошо за икономиката. От друга страна това са реални обективни процеси, които ние трябва да бюджетираме. Съществено е да се отбележи и че ние в приходната част на целия бюджет имаме около 220 милиона оборот от представяне. Няма да го наричам счетоводен трик, ще го кажа по-коректно представяне на действителните разходи за отбрана и сигурност.

Водещ: Кажете ми за това, защото това бяха другите коментари - с 30% стават повече разходите на МВР примерно. Защо? За образованието не знам колко, а виж на МВР колко даваме.
Владислав Горанов: Така е. Има ръст, но сега веднага ще ви обясня, че този ръст всъщност не е допълнителни инвестиции в сферата на отбрана и сигурност, този ръст е коригиране на модела на осигуряване на заетите в отбрана и сигурност. Ние много години подред сме търпели критика, че държавата не си плаща реалните сметки за осигуряването на предсрочното пенсиониране на тези категории лица. Когато си направихме сметка се видя, че разходите, които се правят за пенсии на тези категории, които се пенсионират при условията на член 69 от Кодекса за социално осигуряване...

Водещ: Това са полицаите, военните...
Владислав Горанов: Полицаи, военни, охранители в съдебната власт и т.н., следователи. Когато се направи сметка за тях се вижда, че разходът, който ДОО прави, е със стотици милиони по-висок от това, което държавата внася като осигурителна вноска за тази категория лица.

Водещ: Тоест вие сега просто изравнихте тази сметка?
Владислав Горанов: Ние изравнихме сметката. Увеличихме вноската за тази категория.

Водещ: Тя отива в НОИ.
Владислав Горанов: Тя отива веднага в НОИ.

Водещ: Тоест бюджетът е на нула, той е равен?
Владислав Горанов: Бюджетът е на нула, но се вижда реално колко е разходът за отбрана и сигурност. Защото досега тези около 220 милиона са се нетирали през общата субсидия, която държавата дава, за да покрие всички разходи на пенсионната система. Тези 220 милиона, понеже тръгна разговорът от приходната част, те се появяват като допълнителен обем, но самият вие виждате, че те са една операция. Тоест те не са ново изземване от икономиката, което да кажа как се случва. То е просто едно брутно представяне на едни парични потоци.

Водещ: Вървят ли реформите, не прекъснато се говори, че за тези бюджети се искат повече пари, но не се реформират. Не е ли време, говорейки сега и за МВР, да помислим за малко по-сериозни реформи в здравеопазване и в системата на сигурност, където са едни от големите пера? Защото, вместо да търсим тези 120 милиона от лихвите, можем да ги намерим по другия начин от други министерства, ако малко си пооправят сметките.
Владислав Горанов: Системите на отбраната и сигурността са достигнали една структура на бюджет, в която 80-90% от разходите им са за заплати и възнаграждения. И там, ако се говори за реформи, трябва да се задава въпросът какъв трябва да бъде броят вече на заетите. Тъй като от гледна точка на някакъв свръх лукс по отношение на издръжката на двете системи няма. Те, напротив, изнемогват от тази гледна точка. Но при тях през годините структурата на бюджета така е формирана, че всичко отива за заплати. Големите резерви за реформа, лично според моето мнение, това са в сферата на образованието, най-вече висшето образование, и в сферата на здравеопазването. В сферата на здравеопазването в последните 12 години се наслагват едно върху друго противоречиви решения, които довеждат до необходимостта от все повече и повече ресурси...

Водещ: Да ви задам един въпрос. Примерно, беше министър Атанасова тук, тя разказа случая в Девин. Някаква болница общинска там фалирала, 2,5 милиона ще трябва да ги платите вие, защото няма какво да направите.
Владислав Горанов: Няма никакъв начин държавата да покрием тази сметка на едно търговско дружество.

Водещ: Да де,                но няма как да бъдат оставени тези хора. Не е ли логично да помислим, защото този писък и скандал с болниците по малките населени места, хората остават без нищо. Едва ли някой би отишъл да си направи операция в Девин, нали, аз такъв човек не познавам и сигурно ще бъде много голям смелчага, ако отиде там да си прави операцията. Тоест не е ли по-логично да преструктурираме, там да има 10 линейки, да обслужват селата, да ходят в Смолян за сериозните неща и да има едно ДКЦ или просто различни лекари, които да се справят с другите текущи болести. Защо поддържаме една система от болници, които очевидно не са качествени, натрупват дългове, лошо управляеми са? Тези 2,5 милиона вече са борч.
Владислав Горанов: Нито едно правителство, за съжаление и нашето, не стигна до край да направи една карта на лечебните заведения или поне карта на лечебните заведения, които да имат достъп до публично финансиране. И да се каже: ще имаме еди колко си болници, които работят със здравноосигурителната каса, оттам нататък частната инициатива, която носи добавена стойност да кажем в здравеопазването, тя да намира начин да спечели от пазара средствата за нейното съществуване. Защото в момента какво правим? Създават се много нови частни болници, те изтласкват от пазара държавните такива. Може да се стигне до един момент, в който националната сигурност е застрашена. Защо го казвам това? Защото в един момент държавата ще се лиши от гръбнака си на здравеопазване и ако частникът реши един ден да затвори болницата, може да се окаже, че държавата няма лечебни заведения въобще. Това, което не направихме и трябва да се мисли за в бъдеще, е наистина да се каже кои са гръбнака на здравеопазването в държавата и те да имат право да работят с публичния ресурс. А всеки друг да си отваря каквито иска и колкото иска лечебни заведения и понеже той е добър, понеже носи добавена стойност в системата, да може да привлича ресурс отвън, тоест ресурс от гражданите допълнително, извън основния пакет. Няма как да се поддържа здравна система с над 400 болници. Тя е структурирана, дори когато беше изцяло държавна, е структурирана за едно друго време, за едно друго разпределение на населението, за една друга отбранителна доктрина, за друг, дори ако щеш, размер на населението.

Водещ: Точно така.
Владислав Горанов: Този анализ въобще не беше направен. Отвори се по времето, когато вие бяхте в парламента, отвори се, либерализира се моделът за достъп до създаването на частни лечебни заведения. Те вероятно в момента са стотици. Нищо лошо в това, но пак казвам, държавата трябва да направи баланс и с ограничения ресурс да поддържа гръбнака на здравната система.

Водещ: Казахте, че трябва да се направи подобна реформа и във висшето образование. Какво имате предвид?
Владислав Горанов: Имам предвид, че връзката между пазара на труда и това, което излиза от висшите училища, е разкъсана. Направихме проучване. Колегите от Министерство на образованието успяха за няколко години да завършат един модел, в който да покажат, че висшите училища са най-добри в това, за което са създадени. Библиотекарският институт е най-добър в библиотекознанието. Софийският университет да не го даваме за пример, но да кажем, там юристите са най-добри. Юристите във Великотърновския университет или в Габровския технически университет юридическите профили не са най-добрите. Там примерно инженерните профили са най-добри. Тоест този опит за универсиализация, така да го кажа, на висшето образование и за масовизация, която е целта на 2020, създава натиск върху пазара на труда, най-малкото по следната причина - когато един млад човек мине през висшето образование и на него му бъде създадено усещането, че той има висше образование с определено качество, и неговите претенции към пазара на труда са различни. Но пазарът на труда примерно въобще не се интересува от определен брой специалност...

Водещ: И не ги признава за качество...
Владислав Горанов: Той не ги признава, защото той ги пробира в практиката и вижда, че те не са достатъчни. Това обаче самоцелно поддържане и липсата на каквато и да е политика, правим първи стъпки с диференцирано доплащане на добрите ВУЗ-ове, изкривява пазара на труда.

Водещ: Това щях да питам, не е ли проблемът в начина на финансиране - плаща се на глава, на калпак, на брой студенти. Докато се плаща на брой студенти, те ще откриват все повече специалности, за да вземат повече брой студенти.
Владислав Горанов: Държавата трябва да започне да финансира само качественото образование в тези висши училища, в които се види, че определената специалност е качествена и дава това ниво. И примерно да престанат да се обучават икономисти в Габровския технически институт. Няма как те да са добри специалисти.

Водещ: Или да има пет технически ВУЗ-а в София. Аз не мога да разбера защо са пет отделни, нали? Всичките са някакъв вид университети. Но тази реформа също ще бъде трудна, защото системата е инертна и тежка. Кой ще се лиши от това да бъде ректор на голям университет с много специалности?
Владислав Горанов: Те са и доста гласовити в обществото и винаги могат да започнат да вадят разни тези срещу една подобна реформа. Но, пак казвам, голямата заблуда, че ние по този начин постигаме по-добро качество на работната сила, рано или късно тя започва вече да се вижда - българският бизнес страда от липса на качествени служители и работници. И това е големият проблем, който всъщност дългосрочно ще създава проблеми.  Докато системата на здравеопазването е скъпа, тя изисква една доста сериозна реформа, тя може да бъде направена за един мандат, но промяната в поколения, които са да кажем минали по погрешния път през образователната система, изкривява пазара на труда дългосрочно.

Водещ: Но не и в другите големи бюджетни консуматори като МВР, като армията, да има подобни неща? Защото за мен логиката 90% в един бюджет на МВР да отиват за заплати, е неясна. Не трябва ли по-добре оборудвани полицаи, с по-модерни системи за действие, отколкото просто механичен сбор на хора? Не ми се струва добре, че в едно предприятие 90% от парите отиват за заплати.
Владислав Горанов: Е, армията и полицията не са в чист вид предприятия.

Водещ: Добре, една организация.
Владислав Горанов: Те изпълняват основни функции на държавата за охрана на правовия ред и на сигурността. Но така или иначе това съотношение е достигнато, трябва да бъде с времето променено. Въпросът е, че натискът, виждате и сега, постоянно, във всеки момент, в който се заговори за следващ бюджет, изведнъж те решават, че са най-онеправдани в обществото и създават невероятен натиск в цялото общество, че техните доходи са ниски.

Водещ: Вдигането на минималната работна заплата няма ли да удари по дребните работодатели, които не могат да си го позволят?
Владислав Горанов: Стъпките, които правим, са умерени. Те не са такива, които биха притиснали и биха накарали работодателя да завиши чувствително разходите за труд. Донякъде това повишаване на минималната заплата свива или поне стеснява обхвата на сивия сектор, дотолкова, доколкото според нас голяма част от хората, които в момента се осигуряват върху минималната заплата или декларират, че получават нея, получават и някакъв допълнителен доход по различен начин. Главното притискане на минималната заплата от една страна води до изсветляване, от друга страна намалява нелоялната конкуренция между тези работодатели и осигурители, които...

Водещ: Говорихме с икономисти и синдикалисти, които казват, че това го прави минималният осигурителен праг, много по-добре е с него да се работи. За да се знае, че на толкова осигуряват, поне в този бранш - тези шивачки или тази индустрия. Минималната заплата дори казаха, че не е толкова важна.
Владислав Горанов: Минималният осигурителен праг е хубаво нещо, когато не се налага да се разпростира административно, а успяват да постигнат договореност за нивата му - дали ще бъде с нула, дали ще се увеличи с някакъв процент. Това е въпрос на договаряне между работодателите и синдикатите в отделните браншове. Докато минималната работна заплата, тя има друго измерение, друга функция. Възможно е да се получи така, че заради осигурителните прагове лицата да се осигуряват върху по-висок доход, а всъщност да получават по-ниска заплата. Тоест осигурителният праг е една предпоставка, но той не гарантира, че ти получаваш тази заплата. Той е предпоставка, че ти се осигуряваш върху този доход. Имали сме много пъти дебати, изкушения да се разпростре минималният осигурителен доход и да замени минималната работна заплата. Има много аргументи „за\" и много аргументи „против\". Това засега не смятаме да променяме.

Водещ: Залагате на постъпления от акцизи. Спомням си през 2010-та, че вдигнахте акцизите върху цигари и други неща и не получихте толкова. Сега с тази забрана за тютюнопушене ще ви излезе ли сметката с акцизите? Ами ако това перо в бюджета намалее?
Владислав Горанов: Слава Богу, засега нещата изглеждат добре от гледна точка на това. Онзи ден имаше едно представяне в Министерство на финансите на резултатите от едно проучване за нелегалните цигари, тоест цигарите, за които не е платен акциз. Те са спаднали на нива около 15%, като се надяваме, че през следващата година ще ги свалим до нива, близки до 10%. Безспорно трябва да минат зимните месеци, в които да се види как забраната за пушене на закрити обществени места ще повлияе върху потреблението. Но за съжаление тютюнопушенето е такъв порок и зависимостта към него е такава, че трудно каквито и да било забрани карат хората да спрат да пушат. Ние тук сме в едно противоречие - дали да събираме повече от акциз или да караме хората да спират да пушат. Според мен във времето ние ще трябва да търсим други приходоизточници и да притискаме хората допълнително да спрат да пушат, защото тогава и разговорът за здравеопазване ще бъде по-лесен, няма да имаме толкова висок процент смъртност от инфаркт и от сърдечносъдови заболявания. 

Водещ: Едни от критиките към този кабинет е, че намаляват преките външни инвестиции, че все по-малко инвеститори идват в страната, по-малко работни места се откриват, респективно по-малко пари влизат в бюджета. Какво залагате и защо се получава това? Наистина намаляха външните инвестиции. Сигурно и кризата в Европа има ефект, сигурно и цялата икономическа среда.
Владислав Горанов: В началото на кризата това беше естествен процес. Това, което се вижда в последните месеци, примерно през 2012-та се вижда, че десетки пъти преките чуждестранни инвестиции изпреварват периода от 2010-та и 2011 година. Така че по-скоро според мен вече сме в периода, в който България отново заради някои конкурентни предимства и най-вече заради това, че успяхме да съхраним нивата на данъчните справки, започва да получава входящи инвестиционни потоци. Това неминуемо ще даде видимо отражение. Но няма как да се усети за първите няколко месеца. Все повече чуждестранни инвеститори поглеждат насам заради, пак казвам, ниските данъчни ставки и членството в Европейския съюз. Има и много други условия, които държавата създава за инвеститорите. Тенденцията отдавна е преобърната. Пак казвам, 2012-та с пъти преките чуждестранни инвестиции изпреварват 2011-та.

Водещ: Благодаря ви за това гостуване. Ще следим дебатите по бюджета в парламента. Тепърва ще става интересно и разгорещено, но изглежда един балансиран и прецизен бюджет, така ли?
Владислав Горанов: Бюджетът е изпълним. Затвърждавайки финансовата стабилност, решава много въпроси в доходите, които след като си решихме проблемите с баланса, успяваме в последната година от мандата да обърнем внимание и на доходите, особено на пенсионерите.

Водещ: Поздравления за това.

Видео