24.10.2012 г.

Водещ: При мен е заместник-министърът на финансите Влади Горанов. Той общо взето отговаря за структурирането на бюджета в министерството. Затова поканихме него, за да коментираме актуалните социални теми с приемането на новия бюджет. Добро утро, господин Горанов.

Владислав Горанов: Добро утро.

Водещ: Само да спомена, че след вас в студиото ще бъде журналистът Иво Райчев, нашият колега от ТВ7 и „Дарик радио". Вчера стана неволен свидетел на пладнешки обир в центъра на София беше обрана една банка и бяха откраднати пари по зрелищен начин. Разказът след малко. Другото обаче, как да кажа, зрелище, което днес медиите с охота възпроизвеждат на своите страници, вестниците най-вече, са начинът, по който ГЕРБ се опитва да задоволи майките в България. Вместо увеличение на майчинските през втората година вие обещавате и давате тридесет милиона за строеж на детски градини в новия бюджет. Това просто ловък политически ход ли е или е нещо, от което ще има ефект в живота на хората и децата, и майките?

Владислав Горанов: Това е най-нормалното продължение на сегашната политика в България да се поддържа най-дългото платено майчинство. Знаете, че единствената държава в Европейския съюз, която до навършване на една година на детето се заплаща 90 на сто от възнаграждението върху която е осигурявана майката в България. Най-естественият ход е да осигурим възможност в момента, в който това дете навърши една година тя да успее да се върне отново на трудови пазар. Разбира се, за това е необходимо тя да има къде да остави това дете да се отглежда. Знаете за проблема в големите градове с детските градини.

Водещ: Тук се получава дисбаланс. Тя на първата година особено ако е била средно или добре заплатена, взима една много висока заплата. Защото тук само в България са от страните, които дават най-висок процент от заплатите за първа година майчински. И на втората изведнъж тя отива на минималната работна заплата.

Владислав Горанов: Втората отива на едно обезщетение, което в последните две-три години е фиксирано на 240 лева.

Водещ: То е и по-малко от заплатата.

Владислав Горанов: Пак казвам, вместо един пасивен доход и майката да стои вкъщи с тази незадоволителна сума ние трябва да осигурим условия тя да може да се върне спокойно към активен живот и да може това дете да бъде оставено в детска ясла, детска градина и да може да се даде възможност на семейството съвсем нормално да се върне към активен живот, както е било преди раждането.

Водещ: Ефективно ли ще бъдат усвоени тези тридесет милиона и вярно ли е, че не са за една, а за цели четири години и колко, всъщност, детски градини ще построите в големите градове с тях?

Владислав Горанов: Нашето правителство показа, че строи доста по-евтино от предишните такива. С тридесет милиона вероятно за една година проблемът няма да бъде решен напълно, но ако тази политика стане устойчива за няколко години ще успеем да изградим такъв капацитет от заведения за деца, че да може всички деца да бъдат обхванати от детски ясли и детски градини. За да може, пак казвам, всеки един родител след като мине първият етап след раждането на детето да може спокойно да се върне към активен трудов живот.

Водещ: Има ли нещо резонно в коментарите за това, че предстои семейно подоходно облагане? Вашият колега господин Дянков се изказа вече един път против плоският данък в страната. Първо, каква е позицията на финансовото министерство за плоския данък? Вие противници ли сте на плоския данък или сте негови поддръжници?

Владислав Горанов: Финансовото министерство в този му екип, в сегашното правителство категорично и това и била винаги позицията на ГЕРБ е за запазване на съществуващия пропорционален или както го наричаме в България плосък данък. Така, че ние нямаме дебат по това. Ние имаме дебат дали въведеният плосък данък е достатъчно плосък. Т.е. дали той наистина при ниската ставка, при която се прилага, е обхванал целият набор или целият спектър от доходи, които трябва или е нормално при една много широка база да бъде обложен.

Водещ: С много богати и с много бедни хора. С много малко богати и с много бедни хора и почти без средна класа. Добре, какво е бъдещето на плоския данък тогава, да се увеличава ставката или да се увеличава някак си масата, върху която той ще бъде?

Владислав Горанов: Ние не предвиждаме за следващата година никаква параметрична промяна на ставките на данъците, с изключение на минимално увеличение на акциза върху газьола и керосина, заради достигането на минималните ставки за Европейския съюз. В тоя смисъл това, което предприехме от една страна, за да направим плоският данък по-широко обхватен, от друга страна, за да осигурим средства за значителните допълнителни разходи, особено в социалната сфера, които правим. Излезе темата, че единствена България не облага лихвите от депозитите....

Водещ: Вие сам подхванахте горещата тема.

Владислав Горанов: ...И възприехме подходът да включим в обхвата на облагане и този вид доходи. Така, както в обхвата на облагане са включени доходите от труд, доходите от имущество и всякакви други доходи. С някои малки изключения, които също бяха анализирани подробно от нашия екип. Някои от тях ще останат като изключение от облагане и в следващата година.

Водещ: Някакъв шанс да се откажете от данък върху лихвите?

Владислав Горанов: Няма причина да се отказваме. Ние наистина смятаме, че това е една добра мярка не само от гледна точка на фиска, а от гледна точка на модернизиране и подобряване системата на облагане с този вид данък, който сме възприели.

Водещ: Как ще бъдат събирани тези данъци? Ето, сега примерно конституционалистите се изказват, че нямате право да събирате данък върху лихвите от депозити направени преди приемането на закона. Имате ли въобще механизъм, как ще бъдат събирани?

Владислав Горанов: Механизмът вчера го консултирахме и с търговските банки, за да има увереност в цялата система, че няма да има никакви сътресения. Механизмът ще бъде максимално опростен. Търговските банки ежемесечно ще декларират информацията за платените от тях лихви по депозитни сметки на гражданите и ще превеждат десет процента от платената от тях по сметки на гражданите лихва директно.

Водещ: Банката на държавата?

Владислав Горанов: Банката на държавата. Никаква информация за отделни лица и техните спестявания няма да достигат до приходната агенция. По този начин се гарантира запазването на банковата тайна. Трябва да се има предвид и, че в дебат обхватът на данъка ще се сведе само до лихвите по срочни депозити от него ще бъдат изключени категорично разплащателните сметки.

Водещ: Примерно тези картички, от които хората си взимат заплатите?

Владислав Горанов: И влоговете, спестовните влогове, които също са безсрочни и по които голяма част от българските пенсионери получават своите пенсии. В обхвата на облагането ще бъдат тези депозити, които са с предварително уговорен срок.

Водещ: Добре, вчера Йордан Цонев, вашият колега от ДПС, ви даде следната идея. Ако бяхте се отказали от този данък, ако бяхте сложили данък върху хазарта, там да сложите ред в хазарта, въобще да облагате и печалбите от тотото, така ще го кажа, но то не е само тотото, а всичко, щяхте да спечелите много повече пари. Милиарди твърдят се въртят в България в тази сфера. Електронен хазарт и така нататък?

Владислав Горанов: Темата, която поставя господин Цонев той не е поставя за първи път, е свързана с цялостния механизъм за облагане на хазарта. Вероятно знаете, че в България хазартът се облага на база на оборот, на база на всички постъпления от залози и от съответния организатор на хазартни игри.

Водещ: А не от този, който спечелил?

Владислав Горанов: А не от този, който спечелил. Ние бихме могли да въведем облагане на печалбите от хазарт, но тогава и само тогава, когато променим механизмът за облагане на хазарта и той не е условно казано на оборот, както е в момента, а да бъде на резултат. Постъпления минус изплатени печалби и вероятно приспадане на определени оперативни разходи, свързани с организацията на играта и облагане на този резултат. Това е подходът, при който ние можем да въведем впоследствие облагане на печалбите на физическите лица участвали в организираните игри. Той за съжаление няма как да бъде решен много лесно. Първо, защото изисква много сериозни промени в законодателството и второ, по-важното в случая, трябва да се изгради една много сериозна система за контрол на хазартните оператори, за да си гарантираме, че реално и коректно ще бъде определен резултатът за облагане. Така, че да не се избягва плащането на данъци. В противен случай, при сегашното състояние на облагане, при което с 15% за така нареченият конвенционален хазарт се облагат всички залози. Т.е. всички плащания към хазартния оператор, държавата си гарантира, че успява да контролира паричния поток и на база на него да си събира данъците от хазарта. При тази организация обаче ако въведем и облагане на печалбите при физическите лица ще се стигне един вид до двойно облагане. В този смисъл ние вчера анонсирахме, че след анализ се отказваме от подобна идея за разширяване обхватът на облагане с плоския данък.

Водещ: Пак да ви върна към щекотливите теми от новия бюджет. Съжалявам, че скачаме от тема в тема, но някак си нещата трябва да бъдат изказани докрай. Пак за тези тридесет милиона за забавачки. Това е един вид сделка. Няма да се пипат за втората година обезщетенията за майките, вместо това пари за детски градини, да си гледат там децата и да се връщат на работа. Така ли звучи сделката, правилно ли съм я разбрал?

Владислав Горанов: Ние не правим сделка. Просто, смятаме, че това е по-правилно. Вместо един пасивен доход, който така или иначе, какъвто и размер да има той би бил недостатъчен, тъй като няма как да се разшири платеното майчинство с размера на вноските, която имаме за фонд „Общо заболяване и майчинство" в размер на 3.5%. Няма как с 3.5% две години майката да получава 90% от заплатата си. Затова по-добрият вариант за нас и съм сигурен, че всеки родител би го предпочел, е връщането му към активен живот, както преди състоянието на бременност и раждане. Така, че да може да си получи 100% заплатата и да участва активно.... Знаете, има много хора, които се връщат едва ли не на първия месец след раждането, тъй като работа е доста ангажирана, развиват се кариерно. По-важно е хората да остават на пазара на труда, а не да излизат от него и то за дълго време. По този начин се губят и трудови навици, губят се и работни места. Знаете, че има и много работодатели, които не са социално отговорни и които, когато една майка излиза за дълго и няма възможност да се върне едва ли не, макар, че законодателството не го позволява, я отписват рано или късно. Тя престава да работи в съответната компания.

Водещ: Как ще контролирате дали ще бъдат построени детски градини точно с тези пари и колко места гарантирате, особено в градовете с най-голям проблем, демографски по детските градини? Пловдив, София, Варна, големите градове на България.

Владислав Горанов: Държавата има механизъм да контролира естествено всеки лев, който се харчи. Особено в рамките на това правителство сме показали, че независимо от нивото и длъжността, която се заема ако някой си позволи неправилно да разходва средства бързо понася последствията си.

Водещ: Имате жив пример вече в това правителство.

Владислав Горанов: Да. Що касае, колко места ще се открият, разбира се това зависи от проектите, които ще се изпълнят в отделните общини, но пак казвам, показахме, че умеем да строим евтино, на фона на предишни правителства. Мисля, че с тридесет милиона за една година ако и това се превърне в устойчива политика след 2013 година може да се реши за две-три години проблемът в големите градове, където той е най-ясно изразен.

Водещ: Ако трябва да се пошегувам може и по-скъпо да почнете да строите. Просто вземете опит от Тройната коалиция. Както са направили според тези документи, аутсорствайте. Просто си изнесете, взимайте си решенията не в Министерския съвет, а в кафетата отвън. Ще се вдигне цената на строителството при всички положения като се включат повече играчи. Що се отнася до семейното подоходно облагане сега. Чуват се позитивни нотки в тази посока. Тотю Младенов се е отрекъл от подобна идея, но пък е намерил някаква национална мисъл. Защото така примерно майките с повече деца и бащите с повече деца могат да плащат по-ниски данъци. Не е ли така, все пак? Няма ли да бъде добре това за многодетните семейства в България, за демографския срив в страната да бъде прекратен. Ако речем ако имаш три деца твоят плосък данък да не е десет процента, да седем, примерно.

Владислав Горанов:Облекчение по отношение на облагането на доходите на семейства отглеждащи деца има по отношение на придобиването на жилище и с ипотечен кредит. Облекчение, което работи в последните пет-шест години. Иначе концепцията за плоския данък предполага политиката да се прави през разходната част. Тоест, с една ниска ставка и максимално широк като основа за облагане. За разлика от концепциите с прогресивен данък, където имаме много високи ставки. Примерно по 30 - 40% облагане на доходите и куп изключения в режима на облагане. Ние сме възприели и то, пак повтарям, не сегашното правителство, въпреки, че ние категорично поддържаме тази теза, че трябва да имаме максимално широка база за облагане с максимално ниска ставка. Когато се въвеждаше сегашният вариант на плосък данък се обсъждаше 15%, 12%.... Спря се на максимално ниската възможна ставка 10%. Тя обаче предполага максимално широка основа и политиката по отношение на отделни въздействия на държавата може да се прави през разходната част. Не случайно над 30% от разходите на консолидираната фискална програма са разходи за социални дейности.

Водещ: И пак на финала на нашия разговор да ви върна към темата с данъка върху лихвите. Не се ли опасявате, че примерно сега гражданите ще почнат да теглят масово влоговете си, да се върне така наречения „бурканбанк", имаше подобни заплахи във вестниците? Да се застраши стабилността на банковата система. Знаем, че това е едно от малкото достойнства въобще ако нещо преходът нещо остави в наследство. Това са що-годе стабилни банки, имайки предвид кризата 1997 година и що-годе аз твърдя, че в България има свобода на словото, има и медии. Така, че това са две от нещата, които ние имаме - банки, които работят. Няма ли опасност да се случва обаче подобен срив със страховете на хората. Имате ли представа, колко хора държат пари в банките си по този начин, че да ги изтеглят? Какво ще вземете примерно от бабата, която държи хиляда, хиляда и петстотин в банката. Имаше случай от Силистра миналата седмица ограбена баба от измамници, които ходят по домовете. Взимат й хиляда лева, които тя си ги пази за погребение в „бурканбанк" съответно.

Владислав Горанов: Аз не бих съветвал никой да тегли парите си, независимо от новия вид на облагане. Отново искам да кажа, че разплащателните сметки и спестовните влогове, които са безсрочни няма да са в обхвата на облагане. Другото, което винаги трябва да се дава като пример е, че ние ще облагаме само лихвата, а не главницата. В тоя смисъл да загубиш 90% от лихвата, за да спестиш десет е неразумно.

Водещ: Т.е., каквото и да се случи по-добре е да си ги държат в банка парите, по-малко ще загубят, отколкото да си ги държат вкъщи, под дюшеците.

Владислав Горанов: 10% от печалбата от това влагане. Ние не взимаме сто процента от печалбата и част от главницата. На хиляда лева на година това са четири лева. През същото време за тези хиляда лева лицето ще получи 40 лева от които ние ще вземем четири. 36 лева то ще изкара от това, че държи парите си в банка на срочен депозит. Ако си ги изтегли и си ги прибере вкъщи, битовият пример, който дадохте с кражбата ще е един от проблемите, но в същото време тези хиляда лева няма да донесат никаква доходност на лицето. Освен рисковете то по един или друг начин да ги загуби.

Водещ: Очаквате ли някакви съществени проблеми и промени в бюджета при приемането му в парламента?

Владислав Горанов: Много отдавна го разработвахме. В него сме въплътили много сериозни политики, особено в областта на доходите. Над 600 милиона повече за пенсии. Над 170 милиона повече за образование. Над 30 милиона повече за култура. Не мисля, че има възможност за сериозни промени между първо и второ гласуване. Пак казвам, в хода на едни няколкомесечни дебати ние сме потърсили според нас най-доброто сечение на отделните приоритети на държавата за 2013 година.

Водещ: Благодаря Ви за това гостуване, господин Горанов.

Видео