26.11.2012 г.

| БНТ |  Денят започва с култура | „Малки портрети\" със Симеон Дянков | 26.11.2012 г.

Симеон Дянков: Аз съм доста ранобуден. Ставам почти всеки ден някъде към 6 часа. Един час чета външни финансови новини, запознавам се с външната преса. Спортувам и то спортувам всеки ден, главно тичам, коремни преси..., тези обикновени неща, не съм в груповите спортове, защото за тях трябва доста организация. Ходя по улицата, правя го доста често, спират ме на всеки 5-10 метра или нещо да ме питат..., в редки случаи да ме поздравят. Често да ме питат дали съм още тук, защо не съм си тръгнал.

Вярно е това, което казват и аз никога не съм вярвал, че в кабинетите на министрите винаги има подслушвателни устройства, но само в тази стена имаше три.

Имам идеология, която много малко политици имат. Някои неща са правилни, някои неща не са правилни и независимо от това, дали се налага в момента заради политическата ситуация да премълчаваш нещо, аз няма да го премълча, защото това ми е идеологията, искам натам да вървим. И това разбира се ми се отразява на рейтинга, който... е последен от всички министри.

Последната книга, която чета на български, току що четох Алек Попов, „Телесни повреди\" се казва мисля заглавието, но той до скоро за мен не беше познат автор с изключение на „Мисия Лондон\", сега съм му купил цялата поредица. Толстой може би ми харесва най-много, него съм го чел дори на трите - български, руски и английски за да схвана по какъв начин в превода се губи, или не се губи. „Старецът и морето\" е книга, която съм се опитвал на пет езика да я чета. На мен руският и английският са ми свободни езици, в смисъл ги знам на сто процента, но малко знам испански и с времето малко съм го позабравил, но всъщност знаех немски. Немският ми беше първият език. Чета една много нашумяла в САЩ книга, спечелила „Пулъцър\" миналата година, казва се...., нещо като „Врътката\" може би, която е история на модернизма в изкуството. Как сме стигнали всъщност до модернизма в изкуството.

Театър обичам да ходя, но не ходя често. Защо? Защото в САЩ, аз живея главно във Вашингтон, театърът е рядко удоволствие. В смисъл има театри, но не е толкова популярно. Мюзикълите са популярни, така че съм ходил на различни мюзикъли. В България ходих няколко пъти, но обикновено ме преследват журналисти като отида в театъра и някак си се разделя малко удоволствието от самия театър. И това преди театъра или след театъра дали ще си говорим за финанси и кризи... , та в България ходя повече на кино.

Имам си някои любими режисьори, Куентин Тарантино примерно, Дейвид Линч, този тип американски режисьори ми харесват много и разбира се някои по-популярни неща, като Джеймс Бонд, макар че новият още не съм го гледал, не съм имал време.

На мен най ми харесва класическия джаз, така че, когато съм сам слушам класически джаз, в смисъл, класически - Фицджералд, Дюк Елингтън, от по-новите Марвин Гей, вече и към по-различен джаз. Това ми е любимата музика. От българските слушам „Сигнал\", и като бях навън и сега, слушам „Щурците\".

Обичам живописта доста и може би бих казал, че съм сравнително добър познавач и на европейската, и на американската вече, а и на българската живопис. На българската живопис напоследък, това е едно от големите плюсове така да кажа, откакто съм се върнал. Любимият ми български художник е Георги Баев, за съжаление той почина преди аз да съм се върнал, така че не го познавам лично.

Аз искам да построим още един, два, три музея в следващите месеци, докато съм на власт, така да кажем. Това радва, другото е преходно, просто ти е работата. Това са снимки архивни вот резиденция „Кричим\" на царското семейство и техни приятели. Тука може да се види Кирил с детето си, цар Борис. Аз искам от следващата пролет да отворим за посетители, така че да могат да виждат хората как е живяло царското семейство.

Общо ценни неща в живота, не се измерват с пари. Всъщност, кои са ценните неща? Децата за мен са най-ценното нещо в живота. Здравето може би е второто най-ценно. Не съм алчен, нито пък стиснат в собствения си живот. С парите на държавата много съм стиснат, но мисля, че това е предимство във финансовото министерство.

Видео